Когато нямаме приятели...

  • 38 259
  • 254
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 8 325
Аз съм от тези, които не могат на море с компания. Всъщност мога, но не искам да се съобразявам с още хора.
За обикновените социални контакти при нас всеки се грижи сам. Той си има съученици, аз си имам мои приятели и ако на някой му се излиза, отива. Имаме приятели с половинки, с които понякога се виждаме в  разширен семеен вариант.
Ако поразчупите конфигурацията и не излизате в комплект, може всеки да си намери приятната компания - той с интелектуалци, ти по веднъж годишно и така.

# 31
  • Мнения: 7 947
Когато нямаме приятели - имаме познати. С тях на кафе.  Wink
При нас е подобно. Забързан в ежедневието, дете, отговорности повече, време по-малко - ами приятелствата изостават назад. И ние имахме период, в който се откъснахме от всички, с идеята да сме си сами, защото така го чувствахме. После - не можахме да възобносвим доста от приятелствата си. Има няколко нови, нови да кажем откакто сме заедно. Но като ц яло - не, не мога да кажа, че имам приятели толкова - колкото преди, определено. Имаме просто доста познати.

# 32
  • София
  • Мнения: 12 197
Не сте егоисти, а темерути  Laughing (да не се обидиш, с любов го пиша   bouquet). Познавам такива хора. Баба ми и дядо ми бяха такива, но имаха наистина една-две двойки приятели, с които ходеха на почивка. Рядко се виждаха, но с тях бяха приятели до гроб. Но приятелството им беше основано на друго, не на желанието да запълнят социална дупка.
Поговори с мъжа си, намерете общи приятели, които не държат той да присъства на масата. Поканете ги у вас, като му писне - да си ляга. Излезте сред природата с тях, на някой труден преход. Дъх да не ви остане, да нямате сили да си говорите непрекъснато. Ей такива работи.

# 33
  • Мнения: 9 922
Ох, не знам как да започна, за да ме разберете правилно... newsm78

Дълги години брак, все още много любов и желание за "само Аз и Ти"...
Винаги сме имали малко приятели, две- три семейни двойки - един път в седмицата на кръчма или гости, рождени дни и т.н. Едните "отпаднаха" заради "бизнес отношения", другите се запиляха по света. С  тях ни беше "удобно".
Имали сме много възможности за създаване на нови приятелства, но и двамата си падаме малко "темерути" - в повечето време сами ни е най-добре и трудно "изтрайваме" "хорските глупости"  - не знам как да го кажа по -добре... newsm78
 Но идват моменти,  в които ти се иска да има на кой да звъннеш - било за 2-3 дни на море, екскурзия, бира след работа...ей такива неща!

От опит знам, че едно приятелство се гради дълго и трудно... Честно казано нямаме "сили" за това... Не мога през ден -два да се виждам с едни и същи хора и да слушам едни и същи неща..
Винаги има на кой да разчитаме за "помощ", както и доста хора разчитат на нас, но не за това е темата..
 Иска ми се да има някой, когото не виждам половин година и като отида някъде с него - да има какво да си кажем, да не е "децата, работата, колата"

Кажете при вас как е ...  Ние ли сме егоистите?



Бих кръстила темата ти: Нямам проблеми и се чудя как да си ги създам, че ми е скучно. Моля, помогнете!

# 34
  • Мнения: 1 807
При нас е като при вас:) И въпреки, че инцидентно се случва да помрънквам по тази тема си знам, че сме така, защото така се оказва, че ни е добре. Темерути или егоисти не ме интересува и дори ми е досадно ако някой тръгне да ми натрапва срещи и виждания.

А да тръгна с други хора  на екскурзия или почивка за мен ще е кошмар Mr. Green

# 35
  • Мнения: 3 371
за мен истинската почивка е именно това - голяма, пъстра, шумна компания. честно, наистина недоумявам как ходите изолирано с половинката си newsm78. ами нали цяла година сте с него и се гледате постоянно у дома. бих умряла от скука ако отида някъде само с мъжа си.

това, което винаги ми е липсвало са социалните контакти. за съжаление колкото да съм се стремяла към такива, винаги събитията и животът ме препращат в трета глуха. или може би аз понеже съм с доста 'крив' характер и трудно правя 'спойки' Thinking. имам буквално на пръстите на ръката приятели, при това от дълги години/с някои от 30 г/.

семейни приятели няма как да 'завъдим' поради много причини. първо, колегите на съпруга ми са доста по-възрастни от мен и няма как да се впиша сред тях, второ, дори и когато сме били на гости или събиране, те си говорят служебно. аз нищо не разбирам и скучая. следващия път просто не ходя.

# 36
  • Мнения: 13 194
Ние сме много комуникативни и двамата.Имаме приятели, не много, но достатъчно.Не минават празниците без тях, почивките също-по-често са с приятели отколкото без.Почивка с мъжа и детето ми има едно очарование, с приятели- друго.

Не ми е уморително да съм с приятели на почивка, напротив, весело е.Освен това никой не е вързан за никого, ето, съвсем скоро се върнахме от почивка на която бяхме няколко семейства- всеки си обявява плановете за деня и така.Един-на планински преход, друг-на басейн, трети-до близкия град, да разгледа и да поседи на кафенце, вечер се събираме край камината .

Но за да се поддържат лоялни приятелски отношения понякога трябват и компромиси,понякога-отказване от лично удобство.В този смисъл-мъжът ми е прекалено съобразителен с другите хора и това малко натоварва.Аз съм тази, която е по-своенравна, добре че е той.

Към авторката-все имате някои съседи, познати, колеги, които са ви по-симпатични от останалите.Защо не им предложите да излезете някоя вечер или да ги поканите на гости?Или да идете някъде сред природата, или заедно на концерт, театър?Ако прецените, че ви е досадно, не е необходимо да повтаряте поканата.Но е възможност .

# 37
  • Мнения: 159
Нашата ситуация е същата - все едно за мен говори авторката. Понеже винаги сме заети загубихме връзка с всички и изведнъж ,когато ни е малко по-свободно на мен ми се прииска да се съберем с някой/на Нова година например/.Обаче се оказа, че няма кого да поканим...На мъжа ми изобщо не му направи впечатление, ама аз много навътре го приех.Но както той казва не може да имаш приятели само когато ти се прииска - това си е ангажимент...

# 38
  • Мнения: 2 448
за мен истинската почивка е именно това - голяма, пъстра, шумна компания. честно, наистина недоумявам как ходите изолирано с половинката си newsm78.

И едно ужасно съобразяване с навици, режим, настроения и претенции не на един ами на 10 души.  Stop
Единственото семейство, с което обичам да ходя на почивка е това на брат ми. И то защото рядко се виждаме и това е един от малкото начини да прекараме време заедно.

# 39
  • Мнения: 7 947
Оф, за почивки и ние ходим заедно с приятели. Така го разбирам аз - купонче да има  Laughing

# 40
  • Мнения: 3 371
за мен истинската почивка е именно това - голяма, пъстра, шумна компания. честно, наистина недоумявам как ходите изолирано с половинката си newsm78.

И едно ужасно съобразяване с навици, режим, настроения и претенции не на един ами на 10 души.  Stop
Единственото семейство, с което обичам да ходя на почивка е това на брат ми. И то защото рядко се виждаме и това е един от малкото начини да прекараме време заедно.

ами пасинет, да се оправдавам ли сега  newsm78

в интерес на истината това не ми се е случвало от юношеските години и ми беше много хубаво. тогава все още ходех с родителите си и винаги в голяма и шумна компания. откакто съм самосиндикална, съм в някаква странна изолация. ами тъжно ми е самичка.

# 41
  • Мнения: 2 448
Как да се оправдаваш, аз обясних другата гледна точка, на която ти се чудеше.  Laughing
Все едно аз да се оправдавам защо не обичам с други хора на почивка.

# 42
  • Мнения: 3 449
Ние сме семейни от 19 год. и при нас положението е същото, но съм доволна. Времето на шумните компании и почивки с още приятели отстъпиха на спокойните вечери и тихите разговори с половинката. На почивка предпочитаме да сме сами. Работата и на двама ни е доста натоварена и е свързана с ежедневни срещи с много хора. За празници имаме 4-5 приятелски семейства, с които се събираме. И двата имаме хоби. Не разбрах само авторката компания само за себе си /по женски/ ли търси или семейна. Защото, ако нямаш приятелки, с които да излезеш и да си побъбриш и повеселиш по женски, наистина е скучно.

# 43
  • Мнения: 7 947
Сетих се нещо - когато няма приятели под ръка - може да си чатиш, да пишеш по форуми дори  Mr. Green

# 44
  • Мнения: X
Като се оженихме ,бяхме студенти.И докато завършим ,ни писна от събирания,купони, почивки с приятели и прочие лудости.   Laughing
Затова като се установихме ,започнахме да подбираме с кого ,кога и къде.
По-спокойно е,по-ненатоварващо,по-неангажиращо....
Също нямаме тълпа от приятели.Но не ни липсват....
На почивки обичаме да сме сами-и без това през останалото време все не можем да се видим и да се наприказваме....

Общи условия

Активация на акаунт