А вие пък с това приказване - какво толкова си казвате насаме? Всяка вечер, всеки ден, всеки уикенд, пък сега и на почивки... А, забравих - ти му разказваш за бг-мама и за мен, той на теб - знам ли - за работата си...
- Публикувана: 29 авг. 2011, 20:56 ч.
- Последно мнение: 11 юли 2016, 18:25 ч.
Когато нямаме приятели...
А вие пък с това приказване - какво толкова си казвате насаме? Всяка вечер, всеки ден, всеки уикенд, пък сега и на почивки...
Ние нямаме семейни приятели. Изобщо не ми и трябват, аз не обичам хора да ми се мотаят наоколо, особено пък на почивка - това е страшен дразнител, да трябва да се съобразяваш с още едно семейство. Аз си имам приятелки, мъжът ми си има своя компания (нова сравнително), като иска някой си излиза с тях, но и за това имаме време и желание доста рядко.
Ако искаме да излезем, отиваме някъде на определено място - кино, театър, или просто разходка, но само ние ни е най-добре - не че не сме ходили и с други двойки и компании, но аз само се натоварвам и не ми е приятно да поддържам някакви излишни разговори, за неща, които на практика не ме интересуват особено - тоест интересуват ме само първите три минути, а после направо ме отегчават. По добре да си взема книга, или да блея в пространството.
Така че, не знам откъде можете да вземете тепърва семейни приятели, и най-вече за какво са ви.
Ако искаме да излезем, отиваме някъде на определено място - кино, театър, или просто разходка, но само ние ни е най-добре - не че не сме ходили и с други двойки и компании, но аз само се натоварвам и не ми е приятно да поддържам някакви излишни разговори, за неща, които на практика не ме интересуват особено - тоест интересуват ме само първите три минути, а после направо ме отегчават. По добре да си взема книга, или да блея в пространството.
Така че, не знам откъде можете да вземете тепърва семейни приятели, и най-вече за какво са ви.
Благодаря на Господ, 4е най-добрата ми приятелка се омъжи за мом4е от общата ни компания, което е приятел и на мъжа ми. Екстра се полу4и 
Стават и за по4ивка, и за излизане по двойки, и за семейно - и те са с две деца като нас, и също така са хората, на които бих звъннала в 3 през нощта, ако имам нужда от помощ.
Наскоро ми споделиха, 4е обмислят емиграция. Сви ми се душата
Стават и за по4ивка, и за излизане по двойки, и за семейно - и те са с две деца като нас, и също така са хората, на които бих звъннала в 3 през нощта, ако имам нужда от помощ. Наскоро ми споделиха, 4е обмислят емиграция. Сви ми се душата
Абсолютно същото е и при нас. Дори изпитах същото като теб като чух, че се канят да заминават, и после се самообвинявах как може да съм такъв егоист, вместо да се радвам за нея, да мисля за себе си и за това, че оставам без приятелка
Останалите двойки, с които се виждаме са мъжете - приятели на мъжа ми, с жените се знаем, но дори телефонните номера им нямам, никога не съм се виждала с тях без присъствието на съпрузите им. Винаги посемейно.
Авторката, не сте темерути, просто така се получава понякога. Има няколко колеги на мъжа ми, с чиито семейства се виждаме понякога, ами писва ми едно и също да се говори, все едни и същи неща.
А вие пък с това приказване - какво толкова си казвате насаме? Всяка вечер, всеки ден, всеки уикенд, пък сега и на почивки...
О, не, от това се опасявам точно! Не искам всеки да се чувства по-добре на различно място! Иска ми се както е сега - да се забавляваме заедно, да излизаме заедно, да съвпадат някак мераците.
Не е до търпене, а до точните хора. Има такива, с които просто ти е приятно да си бъбриш.
Не е до търпене, а до точните хора. Има такива, с които просто ти е приятно да си бъбриш.
Ами...странно ми е малко такова виждане. Какво значи издържаш? Все пак това са наши приятели, издържаме се явно от години и си допадаме. Може да не сме първи приятели, но споделяме еднакви интереси донякъде и съответно ни е гот на една маса заедно. Ставаме сутрин - компромис правим с часа - едните ако стават рано - пият кафе и чакат, другите стават по-късно - оправят се и на плажа си пият кафето Децата са щастливи и си играят. Ние си бъбрим глупости. Мъжете не се пекат - отиват пият бира заедно. Ние жените се пържим и клюкарстваме. Прибираме се, почивка. Разбираме се за час вечерен - излизаме заедно, разходка, вечеря, кръчмичка. Няма особени търкания. Поне не и с хората, с които ходим.
Децата са щастливи и си играят. Ние си бъбрим глупости. Мъжете не се пекат - отиват пият бира заедно. Ние жените се пържим и клюкарстваме. Прибираме се, почивка. Разбираме се за час вечерен - излизаме заедно, разходка, вечеря, кръчмичка. Няма особени търкания. Поне не и с хората, с които ходим. 
И ние нямаме семейни приятели /изключвам семействата от кръга на роднини и братовчеди/.
Съпругът ми е чужденец, неговите приятели останаха надалеч. С моите много отдавна сме загубили всякаква връзка /за някои от тях съжелявам/.
Опитвам се да създавам нови връзки, но местата където евентуално мога да го направя са крайно ограничени, освен това и аз съм от по-трудните
добре че мъжа ми е приказлив 
На моменти много ми липсва социалния контакт. Хем искам някой, хем осъзнавам, че е нужно на тези отношения да отделиш време, внимание, финанси.....а с това забързано ежедневие и всички задължения - твърде не намирам.......
Съпругът ми е чужденец, неговите приятели останаха надалеч. С моите много отдавна сме загубили всякаква връзка /за някои от тях съжелявам/.
Опитвам се да създавам нови връзки, но местата където евентуално мога да го направя са крайно ограничени, освен това и аз съм от по-трудните
добре че мъжа ми е приказлив На моменти много ми липсва социалния контакт. Хем искам някой, хем осъзнавам, че е нужно на тези отношения да отделиш време, внимание, финанси.....а с това забързано ежедневие и всички задължения - твърде не намирам.......
А вие пък с това приказване .....................
Чети ме там самосиндикално,щом не можеш да ме пропускаш....не е задължително да се мъчиш да коментираш всяка моя мисъл!
И ,да ,постоянно имаме какво да си кажем.И ние кеф да го правим!
Помня една почивка с приятели още когато бяхме гаджета, бяхме две двойки...Помня една вечер, когато на другото момиче не му харесваше този и онзи, и онзи ресторант за вечеря- обикаляхме цяла вечер.Оттогава на почивка си ходим сами - понякога се случва да се запознаем с някой и имаме хубави спомени за хора, с които не сме се виждали повече. Като се замисля май така си ни е по-добре.
А вие пък с това приказване .....................
Чети ме там самосиндикално,щом не можеш да ме пропускаш....не е задължително да се мъчиш да коментираш всяка моя мисъл!
И ,да ,постоянно имаме какво да си кажем.И ние кеф да го правим!
Оу, май нещо те жегнах
Ми извинявай.
Доста обаче са ми отговорили - и в двете насоки - едните имат кога какво да си кажат, дори да не сами винаги, другите предпочитат да са сами на почивки. Което е нормално. И никак не е въпрос на обида...освен за теб явно.
Ние например тази година за първи път отидохме сами на почивка. Има разлика огромна, факт. Но ако трябва да избирам догодина - пак ще помъкнем компания
Аз просто обичам лудницата, хората, музиката и купонджийското настроение. Не ме влекат самотни почивки, извън населено място на пример. Но възможно е с възрастта точно обратното да започна да харесвам. Гледам около мен - точно така става...
Не знам, приятелите са ми приятели точно, защото са ми интересни, особено разговорите ни (то какво друго, де? ). Биха ми липсвали ужасно. Не говоря за познати, а за приятели. Повечето са общи - така се получи.
Но аз чудесно се чувствам и само в компанията на мъж ми, идеално ми е. Прекрасно се чувствам и, когато сме четиримата на почивка, и когато сме 3-4 семейства (по-кратки са такива почивки, то е ясно). Но пълна почивка е, най-най добре ми е, когато сме само двамата, но това е толкооова рядко, че е напълно обяснимо.
И, да, често се случва да отклоня покана за приятелско събиране, защото искам да съм само с мъжа и децата ми.
Обичам да оставам сама, много, но това вече е лукс!
Но аз чудесно се чувствам и само в компанията на мъж ми, идеално ми е. Прекрасно се чувствам и, когато сме четиримата на почивка, и когато сме 3-4 семейства (по-кратки са такива почивки, то е ясно). Но пълна почивка е, най-най добре ми е, когато сме само двамата, но това е толкооова рядко, че е напълно обяснимо.
И, да, често се случва да отклоня покана за приятелско събиране, защото искам да съм само с мъжа и децата ми.
Обичам да оставам сама, много, но това вече е лукс!