Подсъзнанието може всичко 44 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Честно казано познавам хора, които когато разказват дадена случка, наистина обичат да преувеличават и да драматизират. И това го забелязах когато на трети лица в мое присъствие разказваха случки, които сме преживели заедно. И честно казано аз ако ги разказвах, по-малко драматизъм и оплаквания щях да вложа. От тогава винаги намалявам драматизма на разказите на всички с корен квадратен и тогава придобивам реална представа. Не че не вярвам на хората, но след като много хора преувеличават по-добре да се застраховам и да разбера реалната ситуация по-добре за мен.

Да и аз правя така, но освен това и забелязвам, че все пак на такива хора май им се случват повече негативни неща,може да не са кой знае колко сериозни, но като че ли ей така вселената се "грижи" да има с какво да се занимават и се чудя коя е причината да се получава така?

Може би защото съм много чувствителна  Преди около седмица попитах в този форум нещо, което ми беше интересно,ама някак си ме подминаха с отговора. После се справих сама! Явно е знак, че трябва да съм по-решителна и самостоятелна
Да! Става въпрос за група ученици. Иска ми се да контактувам по-лесно с тях, а не успявам да ги увлека.

Моркови, яйца или кафе – ти кое си?
 
Автор: Пламен Петров Личностно израстване юли 13, 2009 Получих тази история от приятел. За източник беше посочено дежурното ”някъде от Интернет”. Съжалявам, че не мога да посоча автора, но историята е хубава и затова реших да я публикувам и тук.

Ще ви хареса. Ще ви накара да се замислите. И да решите какво сте – моркови, яйца или кафе? 

Една млада жена посетила майка си и й разказала за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това, колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място.

Майка й я завела в кухнята. Напълнила три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завряла. В първата майката сложила моркови, във втората – яйца, а в третата – смляно кафе. После отново ги върнала на котлона да врят, без да каже и дума.


След десетина минути загасила огъня, отцедила морковите и ги сложила в купа, извадила яйцата и тях сложила в купа, а най-накрая изляла и кафето в чаша.

После се обърнала се към дъщеря си с въпроса: „Кажи ми, какво видя?”

„Моркови, яйца и кафе” – бил отговорът на момичето. Тогава майката й казала да се приближи до морковите. Когато момичето го направило, забелязало, че морковите са меки. След това майката я помолила да вземе едно от яйцата и да счупи черупката му. Когато момичето го направило, то установило, че яйцето е станало твърдо. Най-накрая майката помолила дъщеря си да опита от кафето. Момичето се усмихнало и с удоволствие опитало от богатия аромат на кафето, а после попитало: ”Но, какво всъщност означава това, мамо?”

Тогава майка й й обяснила, че всеки има различни начини да се изправи пред едно и също нещастие: врящата вода. Всеки реагира по различен начин.

- Първо морковите били твърди и силни, обаче врящата вода ги подчинила и ги направила меки и слаби.

- После яйцата, които в началото били чупливи и тънката им черупка предпазвала течността вътре, a след като престояли известно време във врящата вода, вътрешността им станала твърда.

- Единствено смлените кафени зърна останали себе си. След като били подчинени на врящата вода, те я променили.

„Ти от кои си? – попитала майката. Когато нещастието тропа на твоята врата, как реагираш ти? Какво си ти – морков, яйце или кафено зърно?”

Кой съм аз? Дали съм морков, който изглежда силен, но става мек и губи своята сила пред болката и нещастието? Или може би яйце, което има меко сърце, но се променя, когато ситуацията се нажежи? Или съм кафено зърно, което всъщност променя топлата вода – обстоятелството, довело до неговата болка? Когато водата се стопля, то освобождава своя вкус и аромат.

Ако си като кафеното зърно, когато нещата ти изглеждат най-лоши, ти ще станеш най-добрата и ще промениш ситуацията около себе си. Когато времето изглежда най-мрачно, а трудностите са най-големи, дали това не те отвежда на по-друго ниво? Как ти ръководиш бедите? Дали си морков, яйце или кафено зърно?

Можеш ли да имаш достатъчно радост, за да останеш мека, достатъчно препятствия, за да останеш твърда, достатъчно мъка, за да запазиш човешкото у себе си и достатъчно надежда, за да те направи щастлива?




Момичета, попаднах случайно на това и бързам да го споделя с вас. /а може и да не е било съвсем случайно  знам ли./ Желая ви чудесен и щастлив ден

danilu , защо не се опиташ се да си представиш класа като единно цяло, като единен сбор от енергии, каквото са различните ученици. После се опитай да "поговориш" с това единно цяло. Може би по-вещите в разговорите с Висши Азове биха ти дали и други съвети 

А относно това, че не ти се е отговорило на зададен въпрос - не приемай нищо лично 
Никой тук не е настроен негативно към питащите.  Може би в момента на никого не му се е пишело и обяснявало...кой знае какво е било  Но със сигурност никой не е искал умишлено да те пренебрегне теб или питането ти 

Желая ти успех с учениците и да споделиш после резултати   

Връщам се удома. Най-сетне  След толкова години.......

.... време е да надживеем страданието от миналото, да надрастнем мъката, да ги прекрачим, да повярваме в любовта и да продължим напред с мъдрост и с оптимизъм.....

Някой знае ли какво означават символите - хляб, ключ, катинар. Без да са свързани. Благодаря ви за помощта.

Десс, Благодаря за снимката с камилите!   



Не бива да насилваме никой и за нищо. Зная, че това въобще не се връзва с разбирането за съвременното образование, но ако учениците ти не искат да се образоват, не можеш да ги учиш насила.  Ако успееш да привлечеш интереса им, е все пак напредък, колкото и да е малък. Визуализациите също помагат. И нещо, което момичетата са ти казали вече - Не приемай нищо лично. Учениците са такива не заради теб, а заради самите себе си. Ако успееш да погледнеш ситуацията през техните очи, предполагам ще ги разбереш по-лесно и това ще ти помогне по-лесно да намериш пътя към тях. Приемането в случая е много важно. Когато не приемаш действията им, ти се бориш с тях и по този начин ги захранваш с енергия. Приеми ситуацията такава, каквато е и това ще ти помогне да се ориентираш по-лесно в обстановката. Може би ти се струва, че това няма да помогне, но от собствен опит мога да твърдя че нещата ще се променят. Учениците може пак да не искат да учат, но отношенията ви ще бъдат по-различни.

В подкрепа на думите ми  - ето някои от любимите ми мисли:

"Хората не правят нищо заради теб, а само и единствено за себе си, все едно по какъв начин го представят " - Дон Мигел Руис от Четирите споразумения

"Хората страдат не от това, което се случва, а от своето отношение към станалото." - Монтен

"Когато промениш начина, по който гледаш на нещата, нещата, които гледаш, се променят."

"Не можеш да научиш човека на нищо. Можеш само да му помогнеш да го открие вътре в себе си." - Галилео                       


И тъй като отдавна не съм писала в тази тема- Желая ви чудесна есен момичета!

И най-фрапиращото, което открих, е, че нещата се променят не само като наше възприятие за тях, но и обективно. Просто ги освобождаваме от емоционалното натоварване, което сме стоварили отгоре им и се случва сякаш чудо. Раздвижват се. Случват се.

tanya24, много ми хареса историята и ми дойде точно навреме. Благодаря, че я сподели!

danilu , сетих се нещо отнсно твоя въпрос(след като написа че е за група ученици), незнам дали има нещо общо с висшия Аз и т.н.(признавам си не съм чела много по въпроса), но ще ти кажа нещо което съм научила от моята баба - тя беше учителка - трябва да "хванеш" вниманието на учениците с начина си на говорене - тембър на гласа, думи - значение, емоция и смисъл, който влагаш в тях и най-вече трябва да звучиш убедително, трябва да влизаш в клас с нагласата, че имаш контрол над ситуацията(учениците(децата) усещат колебанието), а и така енергията ти става по-слаба от тяхната.

Вела,есенната картина е чудесна

Рози, хлябът много често се асоциира с тялото Христово, особено в комбинация с вино /кръвта Христова/. За ключа и катинара

Хан и мъдрец за смисъла на живота


Това се случило в стари-прастари времена, когато и Машук и Бештау, и целият този край до най-далечните снежни хълмове принадлежали на хан Убайдалах ибн Абас.
Абас бил стар и силен, храбър и мъдър. И всички го уважавали, защото се боели от него. Абас се занимавал с това, с което се занимавали всички по това време. Единственото благородно занятие - да воюва със съседите. В свободното от война време ловувал. А в свободното от лов време се отдавал на мъдростта. Ханската шатра била пълна с мъдреци. Само дето мъдреците не били мъдри. И цялата им мъдрост се състояла в това, да умеят да угаждат на хана. И цялото племе се молело: "Изпрати, Аллах, на Абас мъдри мъдреци!"
Веднъж, привечер Абас се отправил без свита към планината, за да се полюбува как тръпнат и умират по върховете розовите лъчи на залеза, а от долините се надига черната нощ. Пристигнал Абас до това място, където, сякаш облети в кръв, стърчат от земята огромни червени скали. Скочил от коня старият Абас и пъргаво като младеж се изкатерил на най-високата от тях. А от другата и страна седял старият молла Сефардин. Той видял Абас, станал и се поклонил.
-Здравей, мъдрецо! - казал Абас.
-Здравей, хане! - отвърнал Сефардин. И отстъпвайки мястото си, добавил: - Място на властта!
-Място на мъдростта! - отговорил хана и предложил на Сефардин да седне.
-Този, който приветства мъдростта, приветства славата на Аллаха!
-Този, който приветства властта, приветства повелята на небето!
И те седнали заедно.
-Какво правиш тук, мъдрецо? - попитал Абас.
-Чета - отвърнал Сефардин.
Ханът с недоумение погледнал празните ръце на Сефарадин, който се усмихнал и направил кръг с ръка:
-Най-мъдрата от книгите. Книгата на Аллах. Аллах я е написал с планините по земята. Виждаш ли, написал я е с извивките на реката в долината? Аллах я е написал с цветя по тревата и със звезди по небето. Денем и нощем можеш да четеш тази книга. Книгата, в която е написал волята си.
-Да бъде благословен пророка, че в свободен час ми изпрати мъдър събеседник! - възкликнал Абас, докосвайки челото и сърцето си. - Отговори ми на три въпроса, мъдрецо!
-Постарай се да зададеш въпроси, над които си струва да се помисли. А аз, ако мога, ще ти отговоря.
-Хората се раждат и умират! - започнал Абас. - Защо живеят? Често съм питал за това моите мъдреци. Едни казват: "За щастие". Но има и толкова нещастни по света. Други казват: "За слава". Но позорът по света е повече от славата. Нима можеш да живееш, без да знаеш за какво?
Сефардин свил рамене:
-Веднъж ти, велики хане, изпрати вестоносец при съседния хан Ибрахим. Даде му писмо, привързано с копринени шнурове и подпечатано с пръстена ти. И му заповяда: "Не спирай, лети при хан Ибрахим и му предай му това писмо!" Беше среднощ. И вестоносецът полетя през скали и долини, по пътеки, които е трудно и денем да откриеш. Леденият планински вятър свистеше в ушите му и разкъсваше дрехите му. А трябваше и лъка да не изпуска нито за миг от ръцете си, защото по пътя може да дебнат разбойници. И да се вглежда във всеки храст, няма ли засада. И вестоносецът си каза: "Искам да знам, какво пише нашият хан на хан Ибрахим. Какво е толкова важно, че да ме накара да летя посреднощ сред такива опасности?" И вестоносецът спря, напали огън, счупи печата ти, разкъса копринените шнурове и прочете писмото. И какво можеше да направи оттук натам? С разпечатаното писмо не можеше да се яви нито при Ибрахим, нито да се върне при теб. А на всичко отгоре, прочитайки го, той не разбра нищо, защото ти беше писал на Ибрахим за ваши общи дела, които му бяха напълно неизвестни.
Като ти е дал Аллах живот, живей го! Той е по-мъдър от най-мъдрите. Той знае защо. А ние ... Ние даже и да научим, пак може да не разберем.

Пеперудата казала на Молеца:
-Виждам, че все те тегли към хората. Но те са опасни. Трябва да се пазиш от тях, защото може да ти навредят.
-Защо? Абсолютно не си права! Те така се радват, когато ме видят. Веднага започват да танцуват и да пляскат с ръце.

Starlight', благодаря ти.

А ти не се и старай!!!
Колкото повече човек се опитва да привлече нечие внимание, толкова повече съпротива среща. Контактът с цяла група минава през индивидуалния контакт. Т.е - първо започни лично да заинтригиваш всели от тях. В една група хората се обезличават и изпитват желание да излязат от това общо поле. Когато всеки от тях усети, че ти идентифицираш неговата индивидуалност, че разбираш него самия и виждаш НЕГО сред масата, ще успееш да създадеш контакт.
Но най-важното е тези ученици да осъзнаят, че ти си личност. Не някаква част от групата на преподавателите. Те трябва да намират ТЕБ за интересна, да търсят контакта с ТЕБ, не с материята, която преподаваш. Рядкост са учениците, които имат дълбоки интереси към нещо, което се преподава в училище. Огромен обем от информация имат. Достъпът до нея е много лесен - не е като да трябва да висят по библиотеки, да издирват книги, да слушат в час, че да не пропуснат нещо, защото могат много лесно да си го получат по всяко време от интернет.
Това, което не могат да получат в интернет е живия контакт с ТЕБ. Ти трябва да ги развълнуваш, да поискат да участват в диалог с теб. Наблегни на личното отношение към всеки и на личния си магнетизъм. Ако трябва, намери начин в темите ти да започват с някаквъ неангажиращ коментар за нещо, което си прочела във фейса, да речем. Можеш да сриваш авторитети - учениците обичат това, можеш да се шегуваш, да иронизираш...Важното е да е ясно, че не си задръстена. Изучавай стила им, бъди винаги наясно с новите неща, които те харесват, никога не изглеждай отчаяна, показвай им, че са ти интересни, но за да ти станат наистина интересни, трябва да мислят сами и да знаят повече. Никога не пренебрегвай факта, че може и да им е скучнои. НЕка знаят, че ти осъзнаваш и уважаваш тяхното право да нямат интерес в твоята област. НАмери някаква фраза, с която да оправдаеш присъствието си в техния живот, защото поне половината от тях го мислят за някакво неизбежно зло и само чакат да свърши. НЕ само часът ти, а и самото училище като такова. Предизвикай интерес у тях. Това, което им казваш по материята могат да го намерят и сами и да го научат. Просто ги накарай да изпитат желание да потърсят тази информация. НЕщата минават през твоята личност.
Желая ти успех от сърце.
Ако имаш конкрети въпроси, питай!
Ясно е, че не ти отговарям по темата с конкретни техники, а с житейски опит. Преподавала съм литература и смея да твърдя, че бях добра, а учениците ми бяха щастливи. Не всички бяха вдъхновени, но всички се стараеха. Много често излизах от схемите, но четяха като ненормални, щото много искаха да ми се харесат