Публикувана: 10 септ. 2011, 19:47 ч.
Последно мнение: 2 окт. 2011, 16:14 ч.

Личният ви живот

8 166
74
1

# 45 11 септ. 2011, 23:34 ч.

Мнения: 17 546

Имам си лично време, лични приятелства, лично пространство, лични интереси, които не притесняват съпруга ми по никакъв начин и не пита за тях. Преди време писах в една тема, че никога от никого и за нищо не ме ревнува. Май съм излъгала, се сещам сега, срещайки конкретно въпрос за форума тук. От него ме ревнува! Защото си лягам твърде късно и се налага или да ме чака, или да се събужда... В това се заключава ревността му от форума, защото отнема от времето ми късно вечер, което той желае за себе си. Аз спя до обяд всеки ден, но той трябва да стане в 7,30 и не е честно от моя страна. Но и това ми прощава. Heart Eyes

# 46 12 септ. 2011, 10:15 ч.

Мнения: 47 352

Никога не съм се старала да давам посока на случващото се. Всичките ни приятели в крайна сметка станаха семейни такива. Ако ме притесняваше, насила щях да ги държа далеч от мъжа ми, но просто не виждам смисъл.

Хората са различни, някои имат нужда да имат свой собствен кръг, на други не им пречи да го споделят с половинката си, не виждам какво ви пречи изборът на някой друг. Той е съзнателен, не насила, така че е излишно да се съжаляваме едни др. и да ахкаме, оле-мале Laughing

# 47 12 септ. 2011, 11:38 ч.

Мнения: 420

За един по-повърхностен поглед от страни ние нямаме нищо общо помежду си, като се започне от външен вид, та се стигне до предпочитания за прекарване на свободното време и възприемане на хората около нас. В този смисъл сякаш и двамата водим свой си личен живот- приятели, хобита, спорт. Уважаваме избора на другия, без задължително да го одобряваме или непременно стремейки се да бъдем на всяка цена винаги заедно.
Важните неща, тези които са приоритет, са еднакви. Имаме припокриване и съгласуваност при хора за компания и за гласуване на доверие, за прекарване на отпуски и ваканции, тип заведения, възпитание и отглеждане на детето, професионално развитие. Всичко останало май е лично пространство.

# 48 12 септ. 2011, 12:41 ч.

Мнения: 23 099

Мисля, че и двамата имаме някаква малка част свой личен живот.
Макар повечето ни приятели да са общи, да излизаме в 99% от времето заедно и т.н.
Но от друга страна и двамата имаме свободата да излезем когато и с когото преценим.
Аз имам приятелки, с които си излизаме по женски, той си има негови си и така. )

А форума не го смятам за лично пространство, тъй като четат хиляди хора. Случва се от време на време някой негов колега да коментира и препредава мнение на жена си за това, което е прочела от мен тук. )

# 49 12 септ. 2011, 14:47 ч.

Мнения: 627

Семейството ми заема огромна част от личния ми живот. Само понякога имам нужда да изляза с приятелки, да хапнем, пийнем и потанцуваме по женски. Мъж ми все се кандидатира да дойде с мен, обаче твърдо отказвам с аргумент, че никоя не си води мъжа и не е удобно аз да взема моя. bowuu

Общувам с много и различни хора във връзка с работата ми, така, че след работно време искам само да си гушкам децата.
Е, понякога ми е криво, че ходим само на куклен театър, а не на такъв за възрастни. Понякога ми се ще да ида сама на плаж-да легна с книгата и да не гледам кое дете накъде е, но сърце не ми дава. Ама като пораснат, ще гледам да си наваксам.

# 50 12 септ. 2011, 15:22 ч.

Мнения: 1 127

Цитат на: вълшебница в сб, 10 сеп 2011, 19:47

... изчерпва ли се със семейството? Знаете, мъж, деца, семейни приятели...
Интересите ви покриват ли се изцяло у дома или се "налага" да общувате с различни хора, ваш си кръг, различен от семейния и как се приема това от любимите ви?
И изобщо как разбирате понятието личен живот- като нещо ваше или като нещо семейно (след като сте обвързани) и готови ли сте да се откажете от него в нечие име.

Семейството ми е важно, но интересите ни не се покриват изцяло и само в него. Един малък пример е че аз никак не харесвам футбол, а той е абсолютен запалянко - по време на мач - "не приема, не предава"/дори и гола мацка да застане пред него, hahaha

ще продължи да зяпа футбола/. Може и цяла нощ да се отдаде та това си занимание. Вече съм го приела и не ме дразни. През това време се занимавам с нещо друго, което ми се нрави.
А дали съм готова да се откажа - за детето: да, правила съм го и продължавам. Както за повечето майки, така и за мен то е приоритет№1 пред всичко друго, вкл. и мен самата. Peace

# 51 12 септ. 2011, 15:49 ч.

Мнения: 3 034

Аз съм ревнива към личното мое и не понасям да го деля. Писала съм и друг път - само синът ми има постоянен достъп. Имам нужда от мой кръг от хора, моите приятели, моите интереси, моите разходки, моите часове/дни, моите ваканции, моите пътувания, моите спомени, моите преживявания, та ако ще да е просто половин час, в който гледам през прозореца. Имам нужда от въздух около себе си, не обичам всичко да е споделено.

Като малка съм се лишавала, да. Защото съм си мислела, че нещо доказвам - любов ли, жертвоготовност ли, някакви детски такива идеи. Добре, че ми минаха сравнително бързо, че и без приятели можех да остана от глупост. Whistling

# 52 12 септ. 2011, 16:48 ч.

Мнения: X

Човек изпитва нужда от това,което обикновено няма.Или е ограничено....
В този ред на мисли нямам нужда от личен живот.Точно защото имам достатъчно.

# 53 14 септ. 2011, 12:32 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: вълшебница в сб, 10 сеп 2011, 19:47

Личен живот трудно може да има човек, когато има семейство и съпътстващите го ангажименти. Аз личен живот имах, когато бях сама, защот оправех всичко само и единствено лично за себе си. Сега се налага да мисля за още двама мъже вкъщи. Оттам произтича всичко друго.
Обикновено излизаме заедно. Тоест излизахме, когато бяхме с еднакво раб.време. Сега се засичаме по-радко, затова и излизам повече сама. В това число рядко влиза вечерни излизания, повече за кафета и разходки иде реч. Време за себе си имам, по-скоро нямам организация обаче. Например каня се да ходя на аеробика вече почти година. Бях се зарекла това лято всяка събота и неделя да сме някъде по планини и излети. Е, в крайна сметка - пия кафета до полуда Laughing

# 54 14 септ. 2011, 12:49 ч.

София
Мнения: 7 501

Към комента се изчерпва, за съжаление. Нямам физическа възможност да имам личен живот, просто раб.време + децата не ми оставят вече втора седмица време да се епилирам, какво да говорим за личен живот. Да се надяваме, че няма да продължи твърде дълго. ooooh!

# 55 14 септ. 2011, 13:23 ч.

София
Мнения: 23 864

Опитвам се да имам личен живот. Разкъсвам се между желанието да съм постоянно с детето (когато не съм на работа) и желанието да посветя време, лично за себе си. Най-много обичам да ходя по магазините сама и да се отдавам на освежаващ шопинг. Или да се опъна на дивана в хола с роман в ръка. В краен случай - филм по тв-то.

# 56 14 септ. 2011, 13:36 ч.

Мнения: 4 963

Категорично разделям личния живот от семейния.
Семейният е по-интензивен, разбира се. Особено сега, когато имаме първокласнички. Семейният включва нас четиримата - с времето ни заедно, с домашните задължения, със семейните приятели, с излетите и почивките, с балансирането между всички задължения. И с ходенето на вилата, грижата за градината, семейния ни бизнес, копнежа за бебе и т.н.
Личният живот ми е свързан с работата /която много обичам и страшно силно ме зарежда/, с приятелите /поне веднъж в седмицата излизам за по-дълго вечер с приятелки, а много пъти и по-често за кратко - примерно, по кафе след работа или шопинг през уикенда/ и пътувания /1-2 пъти в годината заминавам някъде с приятелка за по няколко дни/.
Имаме си и време за нас като двойка - в момента сме го редуцирали до 1 разширен уикенд в чужбина на всеки 2 месеца.
Моето предимство е, че мъжът ми има желание да се занимава с децата и често ходят сами на вилата или на почивка, на кино или в парка. А аз успявам да си полегна с книжка или просто да зяпам телевизия.

# 57 14 септ. 2011, 13:44 ч.

Мнения: 102

Е даже не бях се замисляла какво е това животно личен живот, та камо ли да ми липсва.
Децата са сравнително малки, а ежедневието ни от както сме заедно си е все така натоварено и все не остава време за нищо.Снощи след незнам колко дни канене да си епилирам краката, най-после се добрах до епилатора и тригодишното се залепи до мен с въпроси:"Мамо какво правиш, какво е това,защо шуми и т.н.", за какво лично време говорим.
Приятелите ни в по-голямата си част са общи, по-точно вече приятелски семейства с деца и съответно и сбирките ни са общи.
Като се замисля, май единственото, което ми липсва е че практически нямам онова свободно време да остана насаме с някоя хубава книга - страст останала във времето, когато бях сама. И да има моменти, в които умората надделява и ми се иска, децата да изчезнат някъде за някой друг ден, заедно с баща си, но и това е временно.
Това лято мъжа ми замина в командировка и го нямаше 38дни, а през това време децата бяха на вилата.Уплътних си времето до последната секунда в изоставени ангажименти и неща и пак не можах да ги свърша всичките.Но имаше моменти, в които прибирайки се вечер в празния апартамент се чувствах ужасно самотна и останалата част от семейството много ми липсваше.Те в такива моменти не искам никакъв личен живот, а този на който съм свикнала.

# 58 17 септ. 2011, 17:28 ч.

Мнения: X

"Личен живот" за мен е всичко, което се включва в живота ми извън работно време. Много държа да имам време за такъв.

# 59 18 септ. 2011, 13:57 ч.

Мнения: 5 710

Личният ми живот по-скоро е моят личен душевен свят на мисли, идеи и планове, а не толкова радиуса, в който контактувам. Той впрочем е доста къс, а най-далечния му хоризонт е този форум.

Препоръчани теми

Режим на лични отношения на дете с бабата и дядото по бащина линия

Balea, Alverde, Catrice, Essence, Aura (Козметика от ДМ, Лили и други) - тема 51

СМГ "Паисий Хилендарски" - тема 9

741
Училища

Ще се ваксинирате ли - вие и/или децата - за Ковид-19, когато такава бъде пусната?

8 196
Профилактика

Причина:

Причина: