Нашите приятели са общи. Със съпруга ми се познаваме от толкова време, че... просто е така. Дотолкова сме свикнали с това, че дори да се появи нов човек в живота на някой от нас той автоматично бива приеман и от другия. Някои хора остават изненадани от това, за мен е толкова обичайно... И хубаво.
Това не означава, че не мога да изляза сама с някоя приятелка или приятел, или пък той. Навярно, обаче, по-рядко имаме нужда да го правим, да не кажа хич. Също мога да ида заедно с него в някой магазин или пък на фризьор, нищо изключително не виждам и в това.
Но и аз не приемам личното си пространство по този начин. За мен е именно това, да си даваме възможност и спокойствие за четене, упражнения, релаксация, игри...
Ако на някой това му е отнемано е тъжно.
От форума писания съм показвала или по-точно прочитала, понякога преразказвала; такива, които знам, че ще му бъдат интересни по една или друга причина.
Това не означава, че не мога да изляза сама с някоя приятелка или приятел, или пък той. Навярно, обаче, по-рядко имаме нужда да го правим, да не кажа хич. Също мога да ида заедно с него в някой магазин или пък на фризьор, нищо изключително не виждам и в това.
Но и аз не приемам личното си пространство по този начин. За мен е именно това, да си даваме възможност и спокойствие за четене, упражнения, релаксация, игри...
Ако на някой това му е отнемано е тъжно.
От форума писания съм показвала или по-точно прочитала, понякога преразказвала; такива, които знам, че ще му бъдат интересни по една или друга причина.
Ето, днес се опитах да изгледам един филм, който съм смъкнала преди седмица - ами, филмът е с продължителност от около 2 часа, пък аз го гледах 4 
Иначе има достъп до всичко мое - профили във форуми, фейсбук, скайп и др. (както и аз имам достъп до неговите) Споделям му всичко. За мен това не означава липса на лично пространство. 
Там сме си само ние, те са повече от личен живот. 
но пък се виждам с повече нови/семейни приятели, разбира се едното не заменя другото, но баланс има и не се чувствам ощетена