Всеки трябва да има личен живот, лично пространство, където да избяга, да бъде спокоен, да се зареди и да може да продължи напред. Това са моментите, които прекарваме с любимите ни занимания или хора. Да личният живот е важна част от живота ни.
- Публикувана: 10 септ. 2011, 19:47 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2011, 16:14 ч.
Личният ви живот
Като казвате мъжки и женски вечери - много бих искала да отида някой път на такава но не познавам абсолютно нито една жена около мен която да ходи на такива, честно, а все пак познавам доста хора 
... отдавна моите познати са и негови, неговите - мои, така че чак да не допускам никого в моя свят - няма такова нещо... но и чак да нямам тайни или пък да ми чете форума или кореспонденцията - и това не е вярно.
... отдавна моите познати са и негови, неговите - мои, така че чак да не допускам никого в моя свят - няма такова нещо... но и чак да нямам тайни или пък да ми чете форума или кореспонденцията - и това не е вярно. 
... изчерпва ли се със семейството? Знаете, мъж, деца, семейни приятели...
Интересите ви покриват ли се изцяло у дома или се "налага" да общувате с различни хора, ваш си кръг, различен от семейния и как се приема това от любимите ви?
И изобщо как разбирате понятието личен живот- като нещо ваше или като нещо семейно (след като сте обвързани) и готови ли сте да се откажете от него в нечие име.
Интересите ви покриват ли се изцяло у дома или се "налага" да общувате с различни хора, ваш си кръг, различен от семейния и как се приема това от любимите ви?
И изобщо как разбирате понятието личен живот- като нещо ваше или като нещо семейно (след като сте обвързани) и готови ли сте да се откажете от него в нечие име.
Не, не се покриват интересите ни. Даже в някои области са коренно различни.
По принцип С/Н, когато не работи, се излиза някъде с детето (парк, разходка, екскурзия).
През седмицата, както той, така и аз си имаме самосиндикални излизания. Аз с приятелки, или колежки, той също. Няма драми. За мен (както и за него) това е нещо нормално и естествено.
От личния си живот единствено бих се отказала заради децата си. Заради някого друг - Тц, Не.
... изчерпва ли се със семейството? Знаете, мъж, деца, семейни приятели...
Интересите ви покриват ли се изцяло у дома или се "налага" да общувате с различни хора, ваш си кръг, различен от семейния и как се приема това от любимите ви?
И изобщо как разбирате понятието личен живот- като нещо ваше или като нещо семейно (след като сте обвързани) и готови ли сте да се откажете от него в нечие име.
Интересите ви покриват ли се изцяло у дома или се "налага" да общувате с различни хора, ваш си кръг, различен от семейния и как се приема това от любимите ви?
И изобщо как разбирате понятието личен живот- като нещо ваше или като нещо семейно (след като сте обвързани) и готови ли сте да се откажете от него в нечие име.
Естествено, че не. И аз си имам личен живот, и мъжът ми си има. Детето още няма, горкото, но много скоро, като гледам, ще си има и то.
Отговорът ми е "Не, не се изчерпва".
Имаме си семейния приятелски кръг, имаме си нашите места и уикенди, но извън това всеки си има и своите неща.
Аз - обичам концерти, джаз клубове, да танцувам, да се шляя по магазини, да чета и после да обсъждам.
Той - интроверт, спокоен и уравновесен, не обича шум, много хора, дандания...Ерго, имам си карт бланш от почти началото на връзката ни да си търся моите си начини за забавление, тоест, там , където не му харесва, ходя сама и няма драма.
Имаме си семейния приятелски кръг, имаме си нашите места и уикенди, но извън това всеки си има и своите неща.
Аз - обичам концерти, джаз клубове, да танцувам, да се шляя по магазини, да чета и после да обсъждам.
Той - интроверт, спокоен и уравновесен, не обича шум, много хора, дандания...Ерго, имам си карт бланш от почти началото на връзката ни да си търся моите си начини за забавление, тоест, там , където не му харесва, ходя сама и няма драма.
Не се виждам да живея единствено в семейно обкръжение.
Признавам, че напоследък съм позанемарила най-близките си приятелства, но това не значи, че съм ги отписала или забравила.
Не смятам, че разликите събират хората,а точно обратното - общите интереси, мнения, занимания и т.н.
Признавам, че напоследък съм позанемарила най-близките си приятелства, но това не значи, че съм ги отписала или забравила.
Не смятам, че разликите събират хората,а точно обратното - общите интереси, мнения, занимания и т.н.
В момента много време за личен живот според моята скала нямам. Това ми е тегав период и няма да го обсъждам защо и как- просто чакам да премине. Имам предвид личен живот извън семейството, далеч съм от приятелите ми и не мога свободно да правя това, което искам.
По принцип обаче извън този период на който вече му се вижда края- всеки си има хобита и интереси и няма никакъв проблем да им се наслаждаваме. Напоследък ме зариби с неговото хоби- риболов и както смятах, че не мога и минута да стоя с въдица в ръка
, така това лято бях първа рибарка и мъжо беше много щастлив ... имах проблем с нервите/тегава работа-нали писах вече.../ и открих лекарството-риболова. Не е добре да сме постоянно лепнати, това изнервя и мен и него. Имаме нужда и двамата от лично пространство и гледаме да си го осигурим.
По принцип обаче извън този период на който вече му се вижда края- всеки си има хобита и интереси и няма никакъв проблем да им се наслаждаваме. Напоследък ме зариби с неговото хоби- риболов и както смятах, че не мога и минута да стоя с въдица в ръка
, така това лято бях първа рибарка и мъжо беше много щастлив ... имах проблем с нервите/тегава работа-нали писах вече.../ и открих лекарството-риболова. Не е добре да сме постоянно лепнати, това изнервя и мен и него. Имаме нужда и двамата от лично пространство и гледаме да си го осигурим. 
Аз нямам никакъв личен живот семейството, ако не броим тел разговори с приятелката ми веднъж седмично. Мъжът ми също. Като се оженихме бяхме толкова влюбни и вкопчени един в друг, че останалите малко ни интересуваха и нямахме нужда от тях. Прекъснахме или по-скоро спряхме да поддържаме индивидуалните си приятелства. Сега имаме само семейни приятели. И двамата имаме по 1-2 лични приятели, с които пореди общата заетост всеки от нас се вижда не повече от 2-3 пъти годишно. Което е голяма грешка, обаче аз късно го разбрах. Поради това че извън работа непрекъснато сме заедно, правим всечко заедно, не ходим никъде сами и не общуваме с никого самостоятелно вече отдавна сме изчерпали темите за разговор. Изключая текущите битови проблеми и децата, вече почти няма за какво да си говорим. А в изключително редките случаи, когато излизаме на "мъжка" или "женска" вечер и двамата се прибираме освежени, заредени, оплакали се до насита от другия 
, обменили горчив опит с други хора и т.н. И после известно време хем има за какво да си говорим, хем по-малко се дразним един от друг... изобщо добре ни се отразява. Явно трябва да намерим начин да го правим по-често. Та съветът ми към току що бракуваните е - не си прекъсвайте старите приятелства. Поддържайте връзки и собствен приятелски кръг извън семейството. Разбира се всичко трябва да е с мярка.
, обменили горчив опит с други хора и т.н. И после известно време хем има за какво да си говорим, хем по-малко се дразним един от друг... изобщо добре ни се отразява. Явно трябва да намерим начин да го правим по-често. Та съветът ми към току що бракуваните е - не си прекъсвайте старите приятелства. Поддържайте връзки и собствен приятелски кръг извън семейството. Разбира се всичко трябва да е с мярка. 
Ами нямам личен живот и много ме е яд 
Близките ми приятели напуснаха страната, хобито ми е като магнит за щерката и тя е първа кипра с мен, за спорт навън или нямам време или нямам пари, дори по магазините не ходя!! Знам че сама си тровя живота. Сега си мисля, че трябва да променя нещо възможно най-бързо, защото се задушавам.
Работя 9 часа, тичам да взема детето от градина, разхождам го /но това не е мой личен живот/, пазарувам, готвя вечеря, простирам, глася за следващия ден и лягам. И накрая не знам кой ден от седмицата е.
Снощи например умирах да ида на клуб - обадих се на всички приятелки и нито една не се нави, а и принципно ме гледат страно като ги каня да излезем по женски - все едно ще ходим да се сваляме с някого
Не ща да се свалям с никого, искам да бъда АЗ, а не майка, съпруга, домакиня и тем подоби, искам да съм си само АЗ. Искам да се смея, да пуша, да бъда спонтанна без да се съобразявам с това кой какво искал, не искал, трябвало и т.н. Без половината ми мозък и едното око да следят кой къде пипори и ходи, колко силно вика и с кого се е сбил ...
Явно много искам
Близките ми приятели напуснаха страната, хобито ми е като магнит за щерката и тя е първа кипра с мен, за спорт навън или нямам време или нямам пари, дори по магазините не ходя!! Знам че сама си тровя живота. Сега си мисля, че трябва да променя нещо възможно най-бързо, защото се задушавам. Работя 9 часа, тичам да взема детето от градина, разхождам го /но това не е мой личен живот/, пазарувам, готвя вечеря, простирам, глася за следващия ден и лягам. И накрая не знам кой ден от седмицата е.
Снощи например умирах да ида на клуб - обадих се на всички приятелки и нито една не се нави, а и принципно ме гледат страно като ги каня да излезем по женски - все едно ще ходим да се сваляме с някого
Не ща да се свалям с никого, искам да бъда АЗ, а не майка, съпруга, домакиня и тем подоби, искам да съм си само АЗ. Искам да се смея, да пуша, да бъда спонтанна без да се съобразявам с това кой какво искал, не искал, трябвало и т.н. Без половината ми мозък и едното око да следят кой къде пипори и ходи, колко силно вика и с кого се е сбил ...Явно много искам
Не ща да се свалям с никого, искам да бъда АЗ, а не майка, съпруга, домакиня и тем подоби, искам да съм си само АЗ. Искам да се смея, да пуша, да бъда спонтанна без да се съобразявам с това кой какво искал, не искал, трябвало и т.н. Без половината ми мозък и едното око да следят кой къде пипори и ходи, колко силно вика и с кого се е сбил ...
Явно много искам
Явно много искам
Не, не искаш много! И аз искам същото... и аз, ама догодина... за жалост, когато се върна. Тогава ще ти обадя да извършем клубовете и да си бъдем ние!
