Нашето момченце почина в болница на 5-тия ден след раждането.Мъжът ми се съгласи ан аутопсия .Аз просто не бях адекватна .4-ри дни без минутка сън и след трагичният край бях просто смазана и физически и психически.Детето ни го дадоха от болницата и си го погребахме.
- Публикувана: 18 септ. 2011, 23:34 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2011, 13:27 ч.
Моля за съвет...
Как да живеем с тази болка, като постоянно се обвинявам че съм лоша майка, не стига че не опазих детето си по време на бременността, а и това сега...За нас вече е късно за решения. Казаха ми се след месец излизат резултатите от аутопсията (не знам защо толкова много) и след това няма да ни я върнат. Не искам дори да си представям какво се е случило с нея, докато аз си лежа вкъщи, излизам с приятели и се опитвам отново да се усмихвам макар и насила. Дали някога ще ми прости, дали аз някога ще простя на себе си...
Мило майче, разбирам те напълно как се чувстваш. Още всичко ти е много прясно, трябва време. Нашите дечица, които не са сред нас никога няма да ги забравим. Моито мнение е че трябва да спреш да изпитваш вина(доколкото това може да стане). В началото аз също изпитвах вина за това което се случи с моето малко момченце, имаше хора които застанаха зад мене и ми помогнаха много. Ако имаш възможност ходи на психолог - ще ти помогне да превъзмогнеш всичко, но пак казвам трябва време за да свикнем да живеем с болката и мъката по нашите бебенца. Кураж мило майче! Ако мога с нещо да ти помогна пиши на лични съобщения! Прегръщам те силно, мило майче!
И моето момиченце почина преди много години. Беше на 5 месеца. От наследствена болест. половината време от нашият съвместен живот навремето премина по болници. Но не приехме това предложение - да остане в болницата. Погребахме си я. Мина доста време - 3 години. Чак тогава забременях отново. Вероятно стрес. Сега имам двама големи сина. Ще мине време и ще те сполети нова радост. Но никога, никога няма да забравим дечицата починали толкова малки. Майка ми каза тогава - господ си я е харесал за ангелче. Това не съм го забравила и до днес. Те са ангелчета....
Мили майчета, дайте ми съвет - другата събота е Задушница. Искам да отида на гробища, но майка ми казва, че преди да е минала 1 година от смъртта на бебо не трябва да ходя ня гроба му?
Мариянка
Като погребахме Йоанка, първо ходих всеки ден, след това всяка неделя, после когато имахме време... и винаги когато сме чувствали, че искаме да я видим и да постоим при нея. И преди съм казвала, в различните краища на България се постъпва по различен начин. Аз обаче не спазвам нищо, още повече, че се касае за дете - разбира се, че когато почувстваме нужда ще отидем на гроба. Незнам това за годината дали се отнася за беебтата /би трябвало, защото все пак като почине възрастен човек/и несамо възрастен/се струва на 3, 6 месеца и т.н./
Та... мила Мариянка - аз бих отишла, това на мен лично ми носи душевен мир. Постъпи както ти диктува сърцето. Децата са ни ангелчета и тук такива "правила" не важат /поне за мен/ - за Бога - дори и поп не искаше да дойде на гроба, защото не е кръстена, защо тогава трябва да се съобразяваме с останалите неща?...
Извинявай стана дълго.
Прегръщам те и те целувам
, малкото ангелче е в сърцрто ти ... другото няма значение... 
Ако не се разхождаха бездомници на нашето гробище щях да ходя всеки ден.Казвала съм го и друг път слушай сърцето си.Ходих даже и всяка седмица до края на бременността си с Дени никого не слушах за поверия и дрън дрън други измислици.Майчената мъка нищо не може да я спре,а и никой не се е върнал от там някъдето за да каже кое е хубаво и кое не е хубаво да се прави.
Мила Мариянка моето мнение е че не трябва да се съобразяваш с тези поверия и да се довериш на това което ти диктува сърцето...Ако бяхме погребали моето момиченце щях да ходя всеки път когато имам възможност, но тъй като не успяхме винаги когато ми стане тежко ходя на гроба на баба ми която почина малко преди Йоанка да се роди, защото знам че тя е при нея и я пази като свое детенце. Тази мисъл ми дава някакво спокойствие и притъпява чувството ми за вина, че я оставихме там в болницата 
Че мисълта ми е...аз не се съобразявам с поверията, мисля че и ако ти го направиш няма да сгрешиш. Прегръдки
Че мисълта ми е...аз не се съобразявам с поверията, мисля че и ако ти го направиш няма да сгрешиш. Прегръдки
Моето момченце е погребано в друг град. Тогава е присъствал само съпруга ми, аз още бях в болницата. Направо не можех да мисля, чак не се сетих, че мога да ги накарам да ме изчакат. Сега някак си нямам сили да се изправя пред гробчето му, само като си помисля и сълзите ми сами тръгват.
Аз често ходя в църквата и паля свещичка за него. Да, знам поверията, че като не е кръстен , но .... Не мога да отида на гробчето и за това ходя в църквата. Отидох и на третия месец от смъртта му. Тогава сякаш някой сложи в ума ми мисълта - "Мамо, идвай на рождения ми ден. Липсваш ми" Разревах се, като бебе, а хората ме гледаха ...
Та мисълта ми е, направи това, което ти диктува сърцето.
Аз често ходя в църквата и паля свещичка за него. Да, знам поверията, че като не е кръстен , но .... Не мога да отида на гробчето и за това ходя в църквата. Отидох и на третия месец от смъртта му. Тогава сякаш някой сложи в ума ми мисълта - "Мамо, идвай на рождения ми ден. Липсваш ми" Разревах се, като бебе, а хората ме гледаха ...
Та мисълта ми е, направи това, което ти диктува сърцето.
