А как се справяте с непрекъснатите въпроси....

Пожелавам ви късмет! Дано имате здраво бебче!

Birenka, успех и късмет и от мен    

А защо пък трябва да се дават обяснения на когото и да било? Не им влиза в работата, и толкоз!

Birenka, леко и меко! Всичко си заслужава, нали? 

Аз явно съм голяма късметлийка - никой не си е позволявал да ни пита защо нямаме деца и какво чакаме. Колко тъп трябва да си, за да се бъркаш по такъв начин в най-личните неща на хората и да не ти мине дори за миг идеята, че може пък да имат проблем и не е твоя работа да го нищиш? То игнорът е хубаво нещо, но ако пък наистина си заобиколен само с такива индивиди... направо не знам. Съчувствам на приятелката ти.

Аз съм такъв човек, че с поведението си слагам бариера пред хората и през ум не им минава да ми задават толкова лични въпроси. Разбира се след като правих опита и излизах болнични всички на работа, близки и роднини подразбраха какво правим. Който ме е попитал приятелски и с разбиране към проблема ми съм му казала какво правим и докъде сме стигнали, какво предстои. На нахалните и от чисто клюкарски интерес въпроси им искам по 5 000 лв. за следващ опит и спират да ме занимават. Честно казано до сега никой не ме е обидил или разплакал с въпросите си.
Със съпруга ми вече не крием от никого, че имаме проблем със забременяването и с това че сме искрени мисля, че имаме повече позитиви отколкото негативи в отношението си с околните.

Повярвай ми, масово е, хората питат на поразия, питат, та се късат. Сякаш им влиза в работата. И аз съм присъствала като са започвали да я разпитват и викам " абе оставете го момичето, младо е още, нека си поживеят" избивам го на майтап.

При мен феноменът е, че са нетактични и питащи само хора с тотална липса на връзка и перспектива за такава. Дето себе си не са оправили, но "няма ли вече мъжът ти да вземе мерки да те забремени". Като цяло не допускам до себе си хората, за да си позволяват да ме питат каквото й да било. На роднините и много близките нормални и разбрани приятели съм споделила. Когато питат подобно нещо, хората знаят каква е ситуацията и искат да видят в очите ти оня ужас и сломен поглед...не трябва да им го даваме.

Ако някога бях чула такова нещо, този, който го е казал, щеше да отнесе шамарите. Буквално 

Има много нетактични хора, аз принципно на никого и по никакъв повод не давам обяснение. За проблемите ни знаят 2-те ми майки и моята леля, която много ми помага. В работата също нищо не съм казала, не задават въпроси за сега за честите ми излизания. Дано да е за дълго, аз принципно не си държа устата затворена и доста натрапници съм ги сложила на мястото им. Другата ми леля преди 10 дни направи 60 год. аз се обаждам да и чиститя, тя каза благодаря ти много и " кака ти Петя е бременна ", направо ми идеше да и тегля една. Аз за какво се обаждам, тя какво ми говори. Направо 
много е неприятно понякога, но трябва спокойно да отхвърляме нападките, подмятанията и др. такива. Никой няма право да се бърка в личният живот на никой, ако естественно той самият не ти сподели.

" кака ти Петя е бременна ",
 

Аз на такива въпроси отговарям с усмивка, че "още ми е рано" и че "има време". Последно преди 10тина дни пак проведох един такъв разговор, в който хората много настояваха, че никакво време няма и да не се мотая. Пък аз им казах, че ще си поживея още малко. Много е натоварващо, но мен лично ме дразнят други неща много повече:
 - позната ми обяснява как направила аборт, защото първото й дете било още малко (2 г.) и не можел да се обслужва сам, пък хапчетата и презервативите не били за нея. И всичките си перипетии околко аборта и т.н. Много ми беше трудно да съчувствам.
 - други познати постоянно се оплакват от детето им колко щуро било, как не можели да си починат, как животът им се променил завинаги и вече не било същото. И затова сериозно да сме си помислели дали да имаме деца, защото всичко се променяло и било много тежко. И постоянни оплаквания от детето. И на тях не мога да им съчувствам на проблемите. Даже направо лошо ми става като започнат поредната доза оплаквания.
 - друга една приятелка, която хем премина през същите проблеми и стимулации и знае какво е, на всеки няколко дни ми дава зор хайде да сме побързали, че времето течало и биологичният часовник цъкал и т.н. А все пак би трябвало тя да е най-разбиращият човек. Дори съжалявам, че съм и казала за проблемите честно казано.
Затова и съм споделила само на няколко по-близки приятели и това е. Родителите ни не знаят, а и не искам да знаят, защото не искам да ни мислят и да се притесняват за нас.

Не се справям. Ако знаете рецепта - кажете ми! Измъчвам се от срам, че ми се бъркат в интимния живот. Понякога реагирам твърде остро. Понякога си подвивам опашката. Вече две години. Никой нищо не знае за проблемите ни. Но пък упорито ми пожелават деца. Адски ми е писнало - все едно на мен не ми тежи, че постоянно да ми напомнят - на НГ, на рождени и именни дни, на годишнина от сватбата...Дори като имах наскоро проблем на работа една колежка се изцепи:"Ми да, пука ти. Ако имаше едно детенце да си го прегърнеш, хич нямаше да се стягаш за такива неща." Може и да е права, но ме съсипа. Оттогава не й говоря.
Направихме ин витро, за което знаем само двамата с мъжа ми. Докато чакахме след трансфера се виждаме със свекървата и точно тогава тя ми обясни, че според братовчедка на мъжа ми той много обичал деца и щял много да им се радва! Как ли не се бях сетила! ...
Все още не сме се похвалили, че сме от щастливците... Какво се случва знаят само момичетата във форума... но от около месец, по-спокойно слушам пожелания, с лека усмивка и, знаете ли ... вече не ми пожелават толкова да си имаме бебе...

krisi72, пожелавам ти всичко да е наред. Не можеш да запушиш устата на никого, за съжаление! Просто наистина не трябва да се ядосваш за такива неща, има далеч по-важни и ти го знаеш!

Sunny29, благодаря!  Много е трудно понякога...

ей това доказва че голяма част от проблема е в нас, не в околните.