А как се справяте с непрекъснатите въпроси....

А защо мислиш, че непременно някой ще те съжалява? Съжалението е нещо, което в наше време рядко ще срещнеш, тъй че спокойно! Моята най-близка приятелка вече трета година се бори за детенце, съфорумка ни е. Не я съжалявам - аз съм убедена че рано или късно ще се сбъдне мечтата й. Постоянно съм в този подфорум и чета заради нея. Съжалението е деструктивно чувство. Дори, когато я виждам, че е отчаяна и унила, предпочитам да й се накарам, даже да съм рязка, но да вдига глава и да продължава напред. Искам да е силна, да е борбена и да вярва. Тя е от споделящите проблема - не крие, и за мен това като че ли е по-добрият вариант.

Вярвам, че всяка една жена, която иска да бъде майка, ще успее. Не зависимо по какъв начин, независимо с цената на колко страдания. Всяка една заслужава и ще бъде майка рано или късно 

Бих добавила, че никоя жена не заслужава да не може да има дете, каквото и да е направила. Имам една позната - 10 год. се бори със стерилитета. Накрая роди тризнаци, след 6 опита инвитро. Радвах се от сърце за нея, въпреки, че е изключително лош и злобен човек. И през цялото време искрено съм й пожелавала наум да успее! Каквато и да е, никоя не заслужава да изживява тази болка и празнота.
Windy, трогна ме поста ти, може би защото открих част от моята история в него. Леко раждане и здраво и усмихнато бебче! 

Аз също смятам, че всеки, който иска, заслужава да има дете! Толкова ме боли, когато се случи на някой, който не го иска, не го оценява, прави аборт или изоставя детето, а не се случва на хората, които наистина го искат.

Ох, това с подпитванията, въпросите и подмятанията ми е болна тема 
То е ясно, че имайки някакъв проблем човек е доста чувствителен като стане дума за съответното нещо и понякога тълкува преувеличено нещата, но си има отровни хора.
Имам една колежка от университета, която на всяка среща, която си правим с колегите, не пропуска да намекне, че тези от нас, които още не са родили са едва ли не втора категория хора.  Държи се безумно еснафски. Ако реша мога и аз да измисля някаква заядлива реплика, при това доста хаплива, но предпочитам да не изпадам чак до там. Заради нея вече не ходя на срещите.

Windy , страхотно е всичко, което си написала! Стопли ми сърцето... Иска ми се да стигна до "подмятанията колко килограма сте качили през бременността, нетактичните забележки относно пола на бебето и купчината "тактично" споделени истории за аборти, ужасяващи раждания и т.н."...
Вярвам, че всички ще се справим, колкото и да е трудно!


За съжалението - отдавна не вярвам, че всички хора са добри. Разбирам съжалението по същия начин като теб - като деструктивна проява, която води до самосъжаление, парализа, отчаяние и т.н., която носи тъга и болка, но не и утеха.
Ще дам пример, за да съм по-ясна каква проява разбирам като израз на "съжаление":
Преди време моя близка коментираше наша позната, която дълго време /8 години/ се бореше със стерилитета: "Ох, горката! Натъпкаха я с хормони. Надебеля, направо се наду. Операция и направиха. Нищо. После мустаци и поникнаха от стимулациите. Горкичката". Ами айде няма нужда от подобно приятелство и от такива думи! Но понеже започнах историята, ще я доразкажа. Дамата, обект на коментара спечели битката благодарение на АРТ. Има прекрасен син. Година след раждането върна фигурата си отпреди 10 години и изглежда страхотно. А мустаци аз лично никога не съм виждала да са и поникнали  
За всички начина за справяне в трудна ситуация е различен. Не всички сме екстроверти. Аз лично предпочитам да се концентрирам върху действие, върху търсене на решение на конкретен проблем, а не да разговарям с хора, които нямат опит, които не чувствам близки, които могат да ме разколебаят или наранят. Споделянето може да е добър вариант за приятелката ти, но извън форума аз не го приемам за себе си. Твърде много ме боли.
И накрая, tonkabonka, прави ти чест начина, по който се отнасяш към приятелката си. Дано всички имаме приятелки като теб  
Съжалявам за дългия пост, дано не съм ви отегчила...

Ей, почакай малко! Има-няма 30-ина седмици... Минимум! 
На мен хич не ми дреме за килограмите (имам да свалям още 7), нито за това, че шкембето ми все още стърчи като в 5-ти месец, а това за забележките за пола на бебето  толкова абсурдно ми се струва, че бих се изсмяла. А за историите за аборти и т.н. - веднага бих разказала за моята извънматочна, то почти всеки има какво да каже по този въпрос

И аз не съм споделила с никой за това къде отивам и какво правя.Хората са много нахални и само питат и не искам съчувствие от никой ,защото който не е изпитал това положение незнае през какво преминаваме.Аз съм споделила само с близки мой роднини от които получавам много подкрепа - сестра ми ,мой лели но от страна на мъжът ми никой незнае само свекър ми и свекърва ми.Но сега ще ви разкажа защо не казвам. По време на стимулацията корема ми се поду и бях като в 3 месец и лелята на мъжът ми само ми подмяташе - Сега не трябва да хвърляш  ,мажи се кремове и такива глупости .А аз просто неисках да се занимавам с нея.От къде тя ще знае ,че аз съм бременна като аз незнаех още.Отделно на моят мъж брат му с който не сме близки заради жена му, като отидохме на софия за няколко дни за пункцията бяхме казали ,че отиваме на почивка и като се върнахме  го питал какво става има ли нещо , да се радваме ли.Не вярвал ,че сме били на почивка а се бил досетил ,че отиваме по лекари.Като отиваме на лекар тръгваме рано и само се показват да видят къде отиваме.Не ми харесва нахалството им понеже от 2 год сме женени и не трябва да нахалстват .А и при положение ,че можех да имам дете на тяхната възраст ,но беше извънматочна да си мълчат.И само вървят с детето насам натам и като ме видят започват " Оо на мама слънцето " и други такива.Незнам какво удоволствие и доставя на някой хора да правят такива неща.Но ако бяха на мое място как биха се чувствали те?И свекърва ми не ми помага с нищо .Още съм млада и се хващам на тези неща.Но се замислям ,че кой на каквото си постели на това ще си легне.Днес сме така ,но не се знае утрешният ден как ще са те.Борбата ми продължава и знам ,че някой ден ще сис гушна моите бебчета .Съжалявам за дългият пост но просто исках да споделя с някой .

Явно или аз имам много възпитани роднини и приятели, или съм надживяла вече мнението на другите . Който пита-казвам. Само един път един мой клиент ми подхвърли, че съм на години и имало инвитро, ако не съм знаела. Заврях го в........... После ми носи бонбони сума ти време.
Не мога да се връзвам на всеки глупак упражнил чувството си за хумор върху мен. 

... и за осиновяване ми подметнаха вчера, но направо нямах сили да споделя... какво ми пречело... 

На мен пък вчера ми обясняваха колко е ужасно да имаш дете! Все пак това е въпрос на личен избор и за това не е нужно да се дават съвети. В 21 век знаем и за инвитро, и за осиновяване, а някои просто искат живот без деца. Както казах - личен избор, няма защо да се натяква непрекъснато!

Оф, има много прости хора. И това без извинение .

МНОГО прости и нагли! Също без извинение...

Това с "ужаса да имаш дете" е много тъпо изиграно. Толкова тъпо, че да онемее човек...
Мои познати така все си предлагат децата на някого... Направо ме сърби езика такива да ги наговоря....

Момичета, здравейте.   
Първо, простете ми, че нахлувам във вашата тема... 
Второ и най-важно, пожелавам на всяка от вас да сбъдне съкровената си мечта за детенце, на което да се радва! Нека Бог ви благослови и да ви помогне!   
Третото е поводът ми да пиша тук. Ще ви разкажа накратко и ще ви задам някои въпроси, ако нямате нищо против да отговорите. Имам близка на 30-тина години, живее със своя приятел. Познават се и са заедно вече повече от 15 години, прекарали са като двойка половината си живот! Живеят заедно от около 3 години. Според мен те ще са много добри родители - тя е обичлива и грижовна, а той е създаден да бъде глава на семейство, за което да се грижи. По стечение на обстоятелствата нямаха възможност да се съберат по-рано (имам предвид да живеят заедно, иначе не са били разделени като двойка никога). Сега, когато са вече заедно, сред нас, близките им естествено изникна темата за децата. Искам да подчертая, че груби подмятания, каквито прочетох в темата, никой не си е позволил да отправи и това няма да се случи.  Под достойнството ни е. Случи се така, че в един период тя беше напълняла. Дойдоха ни на гости тогава и с майка ми я попитахме дали е бременна. Не беше. Бяхме само трите и директно зададохме въпроса, не сме продължавали темата с неща от рода: "Ами, хайде, време ви е." и т.н., защото просто знаем, че не е наша работа.
От няколко дни чета темата ви и се замислих дали не сме я наранили по този начин...  Аз не знам дали имат проблеми или не, не бих попитала, ако те не ми кажат. Но ако имат... и по този начин съм я натъжила, ще ми е много болно. 
И още нещо. Ние не смятаме, че те непременно трябва да си имат дете, нито че трябва да е възможно най-скоро. Просто виждаме колко са подходящи за родители и искрено им желаем тази радост. От това е породено и обсъждането на темата между нас (тема, която обсъждаме доста рядко всъщност и никога в тяхно присъствие).
Моля ви да дадете мнението си, ако искате. Как бихте се почувствали вие? Дали такова отношение и директен въпрос в такава ситуация би ви обидил, натъжил, отчаял?
Благодаря ви от сърце, че създадохте тази тема и пишете в нея толкова откровено!    Накарахте ме да се замисля и да бъда по-внимателна и тактична.
Бъдете здрави, щастливи и дано мечтата ви се сбъдне възможно най-скоро!   

Аз бих се притеснила колко дебела изглеждам всъщност в очите на хората. Веднъж бях с такава блуза, която е широка отпред и едно детенце ме попита бременна ли съм
Иначе, ако жената има някакъв проблем, а иска да има дете може и да се е натъжила от въпроса, но едва ли се е обидила или засегнала. Все пак имаше ли някаква реакция, стори ли ти се, че се натъжава в този момент или че и става тъпо, после усети ли промяна в поведението и? Все пак, ако имате колебания се въздържайте да коментирате този въпрос пред нея. Фактът, че е напълняла също не бива да се пренебрегва, ако приема лекарства или е на терапия може да има връзка.
Коментирала ли си е напълняването?

Нямаше промяна в поведението й, само каза, че не е и продължихме с други теми. Не е коментирала напълняването досега. А също така оттогава не е отслабвала. Преди време мислих по въпроса и споделих с майка ми, че е възможно напълняването да е именно следствие от подобно лечение. Поговорихме си и се съгласихме, че е най-добре повече да не питаме така директно. Когато и ако те преценят, тогава да споделят.