Наистина темата е много деликатна, неразбирането и любопитството на хората много наранява. Чудя се, защо да имаш дете, трябва да е МЕЧТА, не е ли нещо, което всеки може да има 
...
... - Публикувана: 19 септ. 2011, 13:55 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2012, 16:30 ч.
А как се справяте с непрекъснатите въпроси....
... Може би ми липсва откровеност и не споделих с никого. Просто не можах да разкрия най-интимните си проблеми пред колеги, познати, приятели и случайни минувачи. Аз да не съм Данко, че да си вадя сърцето? ... Знаехме аз, мъжа ми и док. Сега не съжалявам. Едва ли щях да издържа психически да ме съжаляват.
независимо дали сме споделили с близките или не - по този път сме сами (с половинките), защото който не го е преживял, не може да съчувства истински.
затова ви пожелавам воля, вяра и сила (за отминаване на вечните въпроси)
затова ви пожелавам воля, вяра и сила (за отминаване на вечните въпроси)
... Може би ми липсва откровеност и не споделих с никого. Просто не можах да разкрия най-интимните си проблеми пред колеги, познати, приятели и случайни минувачи. Аз да не съм Данко, че да си вадя сърцето? ... Знаехме аз, мъжа ми и док. Сега не съжалявам. Едва ли щях да издържа психически да ме съжаляват.
Досега никой не ни е съжалявал, но и не е имало причина. Това, че не можем да имаме деца по класическия начин не ни прави жертви и ние не се държим като такива. Дори напротив, много хора ни се чудят на силата, борейки се не само с това предизвикателство. Затова е важно как се чувстваш ти самия, защото ако се чувстваш като жертва всички ще те приемат като такава и отношението ще е такова 
...Затова е важно как се чувстваш ти самия, защото ако се чувстваш като жертва всички ще те приемат като такава и отношението ще е такова
... За мен истината е, че ние сме различни хора, с различен мироглед, темперамент и светоусещане. Движим се в различни среди и е нормално да имаме различни виждания по определени въпроси. Затова, когато пиша споделям това, което на мен ми се е случило, помогнало, развълнувало, било то добро или лошо, но НИКОГА не съм казала, че само моята позиция е вярна. Затова те моля да не вкарваш всички ни в обобщения, колкото и добре да ти звучат. Нали тук споделяме опит, не се поучаваме... Или съм сгрешила?
Клюки и неуместни коментари неизбежно има: ако нямаш партньор - кога ще се ожениш, ако не идват децата - кога ще ги раждате, пък ако си бременна - дали си бременна и в кой месец... Дори и да нямаш проблем, такова грубо навлизане в личното пространство винаги е стъписващо и болезнено. Моят отговор винаги е бил, че за всичко си има време и всеки си има мисия на този свят, дори тя да не съвпада с общоприетото.
krisi72, не знаех, че от скоро бременните могат да бъдат така заядливи и докачливи и то на думи казани с най-добри чувства. Не знам кое точно те вбеси така от изказа ми, досега никога не съм влизала в пререкания, камо ли някой да ме напада така, но явно е от хормоните. Ще го преглътна с усмивка. Не видях някъде в поста си да те определям като жертва, говорех принципно, но явно не сте на моето ниво, което е:
Явно съм твърде ниско за вас 
Написах поста си заради тази твоя реплика:
Исках да кажа, но явно не си ме разбрала правилно, че хората няма да те съжалят, а и да го направят ще е по ужасен начин. Хората са зли и щом видят слабо място те удрят в него. Затова говорех за усещането като жертва, не че наистина сме такива. Просто водя тази борба твърде дълго и научих едно, за да си добре трябва да изглеждаш силен, слагаш маска, което не означава, че си такъв. Но хайде , няма да те вкарвам където и да било. Хубав ден и леко бременеене
Не падай до тяхното ниво!....
Написах поста си заради тази твоя реплика:
.............Едва ли щях да издържа психически да ме съжаляват.
Затова те моля да не вкарваш всички ни в обобщения, колкото и добре да ти звучат.
Megi_78 Мила, ти си в голяма грешка.
В нито една моя дума няма нищо лично против теб. Не съм съгласна с това, което каза и изразих различна от твоята позиция, която поддържам изцяло. Има разлика между несъгласие с изказаните от теб твърдения и лична нападка и сега ще ти я обясня. Позволих си да не съм съгласна с изказаното от теб мнение. Това е несъгласие. Това, че в поста си ти ме нарече с епитети като "заядлива" и "докачлива", вбесена и упрекна хормоните ми е вече "лична нападка"
Желая ти успех и щастие. И повече мисъл, преди да пишеш. Някой може да се засегне от думите ти.
В нито една моя дума няма нищо лично против теб. Не съм съгласна с това, което каза и изразих различна от твоята позиция, която поддържам изцяло. Има разлика между несъгласие с изказаните от теб твърдения и лична нападка и сега ще ти я обясня. Позволих си да не съм съгласна с изказаното от теб мнение. Това е несъгласие. Това, че в поста си ти ме нарече с епитети като "заядлива" и "докачлива", вбесена и упрекна хормоните ми е вече "лична нападка"
Желая ти успех и щастие. И повече мисъл, преди да пишеш. Някой може да се засегне от думите ти.
Хубав ден! 
Много интересна тема. Аз пък знаете ли как се справям с това (макар, че признавам - при нас изобщо няма такива питания и подпитвания и намеквания, заобиколени сме с нормални, интелигентни, съвременни, цивилизовани хора, които гледат телевизия и знаят че не сме в миналия век и вече не сме на 20 години както и последиците от това).
Аз решавам проблема така - който ме пита му казвам "не се получава". Примерно някой съвсем добронамерено каже - "Хайде и вие сега да имате бебе!" И аз казвам - "Отлично, хайде!
Ама не става!" И се усмихвам. Та това е самата истина. Всичките ни близки приятели и роднини знаят за проблемите ни и какво правим да ги решим. По-далечните или колеги изобщо не си позволяват да нахалстват, а тези които все пак си позволяват получават най-откровения отговор - просто не се получава, искаме, опитваме, но не става.. и това е.
Нямам никакво притеснение от това. Не ме е срам по никакъв начин, не се притеснявам изобщо. Разбира се не ми се говори с всеки за това, но ако някой ме пита без да съм му споделила, значи заслужава да чуе точно това - "не се получава и това е".
Аз по-скоро понякога не мога да са справя със собственото си отчаяние, ама това е друга тема..
Успех, силни момичета! Желая на всички ви сбъдвания! Не спирайте да вярвате!
Аз решавам проблема така - който ме пита му казвам "не се получава". Примерно някой съвсем добронамерено каже - "Хайде и вие сега да имате бебе!" И аз казвам - "Отлично, хайде!
Ама не става!" И се усмихвам. Та това е самата истина. Всичките ни близки приятели и роднини знаят за проблемите ни и какво правим да ги решим. По-далечните или колеги изобщо не си позволяват да нахалстват, а тези които все пак си позволяват получават най-откровения отговор - просто не се получава, искаме, опитваме, но не става.. и това е. Нямам никакво притеснение от това. Не ме е срам по никакъв начин, не се притеснявам изобщо. Разбира се не ми се говори с всеки за това, но ако някой ме пита без да съм му споделила, значи заслужава да чуе точно това - "не се получава и това е".
Аз по-скоро понякога не мога да са справя със собственото си отчаяние, ама това е друга тема..
Успех, силни момичета! Желая на всички ви сбъдвания! Не спирайте да вярвате!
Търпях такива въпроси в продължение на три години и половина. В началото ги приемах по-леко, защото и самата потребност да имаме детенце не беше чак толкова дълбоко осъзната. Бяхме прекратили употребата на каквито и да било противозачатъчни средства и просто чакахме нашето чудо да се случи. Е, не се случи - както писах и в началото, не се случваше цели три години и половина. В течение на времето въпросите зачестиха, а моето отчаяние нарасна. Реагирала съм различно - от остри изказвания ("Ако не престанете с тези въпроси, ще видите внуче през крив макарон!" към една от двете бъдещи баби) до отчаяни сълзи в някой ъгъл, далече от хорски погледи. Е, оцеляхме - и аз, и съпруга ми. Дочакахме двете заветни чертички на теста за бременност, точно когато и двамата бяхме на ръба на отчаянието, няколко дни след като захвърлих иконата на Божията Майка в едно чекмедже с обвинението, че не е никаква закрилница на жените и майките, щом допуска да ми се случи това. Тя ме опроверга обаче много скоро след това. Така че надежда има, просто трябва да вярвате! Няма място за отчаяние! 
А сили ще ви трябват и за после - за да се справяте с подмятанията колко килограма сте качили през бременността, нетактичните забележки относно пола на бебето и купчината "тактично" споделени истории за аборти, ужасяващи раждания и т.н.
Пожелавам успех на всички! Имате много стиснати палчета от мен (всички, с които разполагам)!
А сили ще ви трябват и за после - за да се справяте с подмятанията колко килограма сте качили през бременността, нетактичните забележки относно пола на бебето и купчината "тактично" споделени истории за аборти, ужасяващи раждания и т.н.
Пожелавам успех на всички! Имате много стиснати палчета от мен (всички, с които разполагам)!
Препоръчани теми