


От где тоз оптимизъм
една приятелка ме "Успокои" че била така до 1-та годинка на бебока
ама май за ясла беше
ако има по запозната да каже, че аз съм далеч от тези тревоги, ама пак ще се подкарам
Имам един страничен въпрос... Дойде ли ти? И ти беше със закъснение....Аз вече започвам да съм на тръни....шубе ме е и тест да си направя.Първия път усетих,че съм бременна когато в едно заведение отидох до тоалетната да пишкам и точно преди да пусна водата видях малко кръв в тоалетната чиния( това всъщност е било при инплантирането)...Миналия ден като бях пак до тоалетна,на тоалетната хартия имах зацапване...но не съм сигурна дали не е от възпален хемороид,защото имам хемороиди...Помислих,че ми е дошло,но УВИ...нищо подобно...сега направо ми се е свило сърцето и не ми стиска да си направя тест,че незнам какво ще правя ако видя магистралка... Та изказах си моята мъка...




От где тоз оптимизъм
не че съм се опарила,ама никога нищо не се знае и не трябва да имаме мъжете си за даденост
,никой не е застрахован и дето се казва''паживьом-увидим''
пък дано да сме от малкото късметлийки с верни мъже
ама ми се струва твърде наивно
.Любовта е до време после всичко е доверие и отговорност към семейството,а изневярата е проява на егоизъм,това е мнението ми.Така че се въздържам от описание на връзката ни,защото мога да я опиша като прекрасни отношения и разбирателство,според моя мироглед за хармоничен брак и да ми се стовари нещо на главата
,случаи такива много,а и Маринелка се интересува конкретно от сходни на тази ситуации или втори опит,така че нямам какво да кажа, 
)ако ми направят разбор и анализ,нищо смислено няма да изкарат
,ама като ми се пише

хубави новини
Имам един страничен въпрос... Дойде ли ти? 
Края на тази седмица съм на гинеколог, че вече не вярвам на тестове. А пък и аз нали си имам хормонални проблеми,та трябва най-после да го изчистя този въпрос,а ти вземи си направи тест. Дори и да е
поне ще знаеш, че трябва нещо да предприемеш,а не само да стоиш на тръни.
Чакам новини и дано да са добри.
Е няма такъв смях....Добре, че бях предупредила мъжа ми че излизам с него, че представям си какво щеше да стане ако бях забравила. Като във вица за сестрата -"върви доказвай, че нямаш сестра"
, ама хич не ми харесват евентуалните ти причини да питаш... Няма да задълбавам, каквото ти е писано и както си го подредиш, нали знаеш? Ако не ти е уютно, опитваш да си го подредиш, поне около мен примерите са , че все жените го зидаме и поддържаме това домашно огнище, за да има дом изобщо.
Не се давам за пример, който може , да си го спести самотното родителство. Но не съм и за оставането с човек, когото не обичаш, заради детето. Не съм се колебала да си тръгна, и не мисля че бих променила нещо, ако имам възможност. Така са се наредили нещата, че да срещна точно този сегашен мъж и да съм щастлива с него
Всъщност започнах да се замислям като четох тук за предаването на Гала от миналата седмица, в което обсъждали теми за бебешките зъбки и за това, че не трявало да заспиват, докато цокат.


и от мен! migeio_, нищо не ти убягва 
То е ясно, че на никой няма да му е приятно да му се разпадне семейството. Още повече, ако му дойде като гръм от ясно небе. Но в такива случаи по-добре според мен да си каже човек като му е толкоз акъла, да ходи, той губи. Затова особено ние жените не трябва да забравяме, че сме отделни личности, а не само майки, съпруги и т.н. роли. Защото колкото повече се пренебрегваме, толкова повече даваме основание и на другите да го правят, а това е най-лесния път за един мъж да не цени жената до себе си.
Лошото е само, че като се прибрах Ади беше заспала на рамото на баща си и хлипаше насън 
От где тоз оптимизъм

Особено, ако искаш в някоя много предпочитана градина. Племенникът ми в една от градините, където бяха подали документи, беше 700 и някоя резерва 

Верно, че не наддава на тегло, може да дърпа на ръст, но и дрешките си ни стават още.
Аз съм забелязала, че той отказва лявата гърда, когато ми се появят блистери, когато успея да ги отпуша Ради суче и от нея. Замислих се за прекратяване на кърменето от тази гърда, именно заради постоянните запушвания, с които ми е все по-трудно да се справя
Е няма такъв смях....Добре, че бях предупредила мъжа ми че излизам с него, че представям си какво щеше да стане ако бях забравила. Като във вица за сестрата -"върви доказвай, че нямаш сестра"
Аз даже не си спомням да ме е докарвал някой до нас, макар че е възможно-човек има десетки познати, които могат да го сторят реално и няма нищо ненормално в това, но как тая баба ме видя, как реши, че съм аз-може да се е припознала. 
А Ади ме разби от смях-имате си малко мишле вкъщи-щом гризка и дрешки вече.

Сега чакаме резултати по обяд.


Колко бързо минава времето! 
.
.
. 

