Не зная,ако отидем на място за 4-5 дни, дали ще е от полза за намиране на квартира?!
Аз направих резервация за три нощувки, надявам се двамата с баща си да намерят стая за това време.
- Публикувана: 29 септ. 2011, 18:54 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2021, 20:08 ч.
Дания-5
Определено на място ще бъде по-лесно.
Аз направих резервация за три нощувки, надявам се двамата с баща си да намерят стая за това време.
За съжаление много хора се възползват от проблемите с намиране на жилище в Копенхаген и непрекъснато изникват платени сайтове, в които обаче шансът да си намериш жилище не е голям. Повечето си ги рекламират във вече известни и разработени сайтове като boligportal. Няма конкретен ефективен начин за търсене на жилище. Търси се по всички възможни с връзки, без връзки, с познати, с нахалство дори с лъжа, но най-важното е да се направи добро впечатление. И не разчитайте на съжаление - всеки си гледа интереса и ще предпочете да даде 3 стаен апартамент на 1 човек отколкото на самотна майка с 3 деца, които живеят на улицата и имат нисък и нестабилен доход. Нищо, че иначе говорят обратното. И пак е на късмет. На място определено ще е по-лесно, но пък има хора, които на място месеци и дори години не могат да си намерят. Затова ще се повторя - да търси в по-отдалечен град и като дойде тук на място да си търси
Аз се радвам, че се включват хора с реална информация за нещата. Друго е "да пиеш вода от извора". И благодаря на всички. 
Дъщеря ми се регистрира за общежитие, разчитаме много на това, дано не е в края на листата с чакащи...
Всякакви опити за намиране на стая по обява се увенчава засега с неуспех. Само виждаш, че съобщението е прочетено, без никаква обратна реакция. Или пък искат само датчани.
Ангажирали сме познати, приятели, даже студенти, с които само си пиша във фейсбук, в търсене на стая. Помагат до колкото могат децата, много са мили наистина.
Все съм си мислела, че е трудно да намериш стая в Копенхаген, но е друго, когато човек се сблъска с реалността.
Дъщеря ми се регистрира за общежитие, разчитаме много на това, дано не е в края на листата с чакащи...
Всякакви опити за намиране на стая по обява се увенчава засега с неуспех. Само виждаш, че съобщението е прочетено, без никаква обратна реакция. Или пък искат само датчани.
Ангажирали сме познати, приятели, даже студенти, с които само си пиша във фейсбук, в търсене на стая. Помагат до колкото могат децата, много са мили наистина.
Все съм си мислела, че е трудно да намериш стая в Копенхаген, но е друго, когато човек се сблъска с реалността.
Дъщеря ми още няма стая. С общежитието засега нищо. Голяма мъка. 
Вие студент ли сте? И ако да, къде? Напишете за първите трудности с които се сблъскахте, как си намерихте квартира? Харесва ли ви живота в Дания, доволни ли сте от обучението? Ей такива неща. 
С общежитието засега нищо. Голяма мъка. Ако имате някакви въпроси относно студентство или живот в дания, може да ми пишете, с удоволствие ще дам информация. Имам и няколко билета Бургас - Копенхаген за 15 август ако някой се интересува.
Вие студент ли сте? И ако да, къде? Напишете за първите трудности с които се сблъскахте, как си намерихте квартира? Харесва ли ви живота в Дания, доволни ли сте от обучението? Ей такива неща.
Аз бях студент, завърших си образованието и в момента работя. Аз живея в Олборг(Aalborg), третия по големина град в Дания(на много места на първо място сред най-добрите/щастливите места за живеене в света хехе ). Мога да ви пиша на лично и да навляза в повече подробности но на кратко - не е никак лесно да дойдеш като студент в Дания, особено в началото -
Нужни са ти стабилни финансови възможности, освен ако не си достатъчно късметлия да си намериш работа веднага(било то в ресторант, почистваща компания, пицария, хотел и т.н.). Лично на мен трудностите ми бяха откриване на квартира. Най вероятно знаете че наемите не са въобще ниски особено в столицата, за храната - нека да кажем че е 1.5 пъти по скъпа от нашата
Лично ми беше най-трудно първите 6 месеца до около година. В началото си търсих квартира, дойдох тук без да уредя нищо онлайн, понеже се надявах да намеря нещо по-евтино, затова и стоях на хостел почти месец(не е по лесно да намериш квартира на място според мен, освен ако не се социализираш и направиш приятели с правилните хора)
Следващата трудна стъпка за мен бе да си открия работа, защото родителите ми не можеха да ме издържат вечно и съответно започнах да си търся усилено работа тук. Минаха няколко месеца докато успея да си открия нещо дребно с което да си покривам наема и да имам достатъчно часове на месец за да изкарам държавната стипендия СУ(мога да ви пиша повече за нея) и съответно си изкарвах предостатъчно за да си покривам наема и съответно разходите.
Лошото нещо е, че аз съм нетърпелив човек, а тук всичко става бавно и постепенно. Изключително малко са хората, които са дошли тук и са си наредили живота за 1 месец, просто отнема време...
За Дания и датската образователна система мога да говоря страшно много и само хубави неща. Бих казал, че учителската професия е много повече уважавана тук от колкото в България. много от моите учители бяха хора които са имали частни бизнеси и са ръководели компании и работили над мащабни интернационални проекти и съответно преподават знания от първа ръка, практикувани и изпитани, не само четени от книгите - естествено не трябва да се очаква, че ще те научат на всичко, ти сам трябва да имаш желанието, търпението и да отделяш доста от свободно си време ако искаш да успееш
Лично според мен е важно да се научи датски също, ако ще останеш в Дания. Вярно почти всеки датчанин говори английски и ще те разбере идеално, но ако искаш да си намериш стабилна работа и да се впишеш в обществото - датския е голям плюс. Погледни го от друга страна - ако дойде един чужденец в България и отиде в един ресторант, шансът да го наемат без да говори български е доста малък. Същото е и в Дания.
Системата им просто работи - изключително високи данъци(около 40 процента от заплатата ти), но виждаш с очите ти къде се вливат парите - как пристигат 5 работника с индустриален камион да запълнят две дупки по малки от педя, как всеки си върши работата с удоволствие, с усмивка, как ако си свършиш образованието и си безработен или си изгубиш работата си получаваш помощ в размер от от 15000 крони и си задължен да подаваш Сивито а не да мързелуваш вкъщи, имаш право на доста добър платен отпуск, как в основните училища не се оплакват че нямат време да предадат всички уроци, а решават че един път в седмицата ще практикуват това което са учили(ако са учили за природата ще отидат в парка, ще си сготвят супа на огън, ако са учили за динозаврите ще отидат в зоологическата градина, във фермите в околността и т.н.), как когато отиде майка ми на родителска среща и вместо учителите да се оплачат че малката ми сестра изостава в някои предмети, те са хората които я насърчават да й даде време и че тя ще навакса, как до 10-и клас тя няма никакви домашни, защото учителите казват, че това е тяхно задължение не хоби за вкъщи, как тя всъщност ходи с удоволствие на училище за разлика от БГ.
И някои хора ще кажат, че просто плащат добре, затова хората са щастливи, и няма да лъжа, това е една от причините аз да съм тук - да си финансово стабилен ти дава много по-голямо спокойствие и веднъж щом имаш спокойствие може всъщност да се насладиш на останалите неща от живота.
И не е само държавата, която ги решава тези неща, официално няма закон, който да каже каква е минималната заплата в Дания. Това е решено в споразумение на хората и Работническите юниъни които защитават правата на работниците. И от това сякаш идва оскъпяването на живота тук - хората ценят свободното си време и точно услугите - човешката намеса е най-скъпа
Споменах малко по-горе "за да се впишеш в обществото", но честно казано това е доста трудно тук дори и да знаеш езика, това не ти гарантира, че си заобиколен от датчани и ще направиш първия приятели с тях. Те са затворени хора, които трудно може да им спечелил доверието но веднъж направиш ли го, ще ти се доверят. Лошото е че(Това си е лично мое мнение) повечето хора, особено в по малките градове са си расисти по отношение на източно европейците(конкретно румънци и българи), просто защото чуват по новините само негативни истории за нас - как този българин или група българи или група румънци ограбили тази къща, онази вила, откраднали това... Имаме много нашенци които градят лошо име за нас. Лошото е, че много от тези хора никога не са чували за нас и веднъж щом видят един българин по телевизията да прави глупости и вече слагат всички под общ знаменател. В големите градове е малко по-различно според мен. Срещал съм много работодатели, които казват, че са имали страхотни кадри от българия, латвия, литва и т.н, умове, таланти, работохолици, хора, които не ги мързи да работят дори за общото благо.
Като цяло бих казал че Дания е страхотна държава особено ако си роден датчанин. В противен случай ще ти е трудно да адоптнеш техния стил на живот и култура. Много хора се оплакват от времето тук - вярно постоянно е мрачно и вали, лятото има 3-4 часа нощ, зимата е повече от 12 часа тъмно, лично на мен не ми влияе на психиката(набавям си витамин Д под друга форма) и поне два пъти в годината ходя някъде на топло
PS: уау поста се оказа доста по голям от колкото очаквах, и както казах, това е само накратко
). Мога да ви пиша на лично и да навляза в повече подробности но на кратко - не е никак лесно да дойдеш като студент в Дания, особено в началото -Нужни са ти стабилни финансови възможности, освен ако не си достатъчно късметлия да си намериш работа веднага(било то в ресторант, почистваща компания, пицария, хотел и т.н.). Лично на мен трудностите ми бяха откриване на квартира. Най вероятно знаете че наемите не са въобще ниски особено в столицата, за храната - нека да кажем че е 1.5 пъти по скъпа от нашата
Лично ми беше най-трудно първите 6 месеца до около година. В началото си търсих квартира, дойдох тук без да уредя нищо онлайн, понеже се надявах да намеря нещо по-евтино, затова и стоях на хостел почти месец(не е по лесно да намериш квартира на място според мен, освен ако не се социализираш и направиш приятели с правилните хора
)Следващата трудна стъпка за мен бе да си открия работа, защото родителите ми не можеха да ме издържат вечно и съответно започнах да си търся усилено работа тук. Минаха няколко месеца докато успея да си открия нещо дребно с което да си покривам наема и да имам достатъчно часове на месец за да изкарам държавната стипендия СУ(мога да ви пиша повече за нея) и съответно си изкарвах предостатъчно за да си покривам наема и съответно разходите.
Лошото нещо е, че аз съм нетърпелив човек, а тук всичко става бавно и постепенно. Изключително малко са хората, които са дошли тук и са си наредили живота за 1 месец, просто отнема време...
За Дания и датската образователна система мога да говоря страшно много и само хубави неща. Бих казал, че учителската професия е много повече уважавана тук от колкото в България. много от моите учители бяха хора които са имали частни бизнеси и са ръководели компании и работили над мащабни интернационални проекти и съответно преподават знания от първа ръка, практикувани и изпитани, не само четени от книгите - естествено не трябва да се очаква, че ще те научат на всичко, ти сам трябва да имаш желанието, търпението и да отделяш доста от свободно си време ако искаш да успееш
Лично според мен е важно да се научи датски също, ако ще останеш в Дания. Вярно почти всеки датчанин говори английски и ще те разбере идеално, но ако искаш да си намериш стабилна работа и да се впишеш в обществото - датския е голям плюс. Погледни го от друга страна - ако дойде един чужденец в България и отиде в един ресторант, шансът да го наемат без да говори български е доста малък. Същото е и в Дания.
Системата им просто работи - изключително високи данъци(около 40 процента от заплатата ти), но виждаш с очите ти къде се вливат парите - как пристигат 5 работника с индустриален камион да запълнят две дупки по малки от педя, как всеки си върши работата с удоволствие, с усмивка, как ако си свършиш образованието и си безработен или си изгубиш работата си получаваш помощ в размер от от 15000 крони и си задължен да подаваш Сивито а не да мързелуваш вкъщи, имаш право на доста добър платен отпуск, как в основните училища не се оплакват че нямат време да предадат всички уроци, а решават че един път в седмицата ще практикуват това което са учили(ако са учили за природата ще отидат в парка, ще си сготвят супа на огън, ако са учили за динозаврите ще отидат в зоологическата градина, във фермите в околността и т.н.), как когато отиде майка ми на родителска среща и вместо учителите да се оплачат че малката ми сестра изостава в някои предмети, те са хората които я насърчават да й даде време и че тя ще навакса, как до 10-и клас тя няма никакви домашни, защото учителите казват, че това е тяхно задължение не хоби за вкъщи, как тя всъщност ходи с удоволствие на училище за разлика от БГ.
И някои хора ще кажат, че просто плащат добре, затова хората са щастливи, и няма да лъжа, това е една от причините аз да съм тук - да си финансово стабилен ти дава много по-голямо спокойствие и веднъж щом имаш спокойствие може всъщност да се насладиш на останалите неща от живота
.И не е само държавата, която ги решава тези неща, официално няма закон, който да каже каква е минималната заплата в Дания. Това е решено в споразумение на хората и Работническите юниъни които защитават правата на работниците. И от това сякаш идва оскъпяването на живота тук - хората ценят свободното си време и точно услугите - човешката намеса е най-скъпа
Споменах малко по-горе "за да се впишеш в обществото", но честно казано това е доста трудно тук дори и да знаеш езика, това не ти гарантира, че си заобиколен от датчани и ще направиш първия приятели с тях. Те са затворени хора, които трудно може да им спечелил доверието но веднъж направиш ли го, ще ти се доверят. Лошото е че(Това си е лично мое мнение) повечето хора, особено в по малките градове са си расисти по отношение на източно европейците(конкретно румънци и българи), просто защото чуват по новините само негативни истории за нас - как този българин или група българи или група румънци ограбили тази къща, онази вила, откраднали това... Имаме много нашенци които градят лошо име за нас. Лошото е, че много от тези хора никога не са чували за нас и веднъж щом видят един българин по телевизията да прави глупости и вече слагат всички под общ знаменател. В големите градове е малко по-различно според мен. Срещал съм много работодатели, които казват, че са имали страхотни кадри от българия, латвия, литва и т.н, умове, таланти, работохолици, хора, които не ги мързи да работят дори за общото благо.
Като цяло бих казал че Дания е страхотна държава особено ако си роден датчанин. В противен случай ще ти е трудно да адоптнеш техния стил на живот и култура. Много хора се оплакват от времето тук - вярно постоянно е мрачно и вали, лятото има 3-4 часа нощ, зимата е повече от 12 часа тъмно, лично на мен не ми влияе на психиката(набавям си витамин Д под друга форма
) и поне два пъти в годината ходя някъде на топло PS: уау поста се оказа доста по голям от колкото очаквах, и както казах, това е само накратко