Оставам в леглото при мама и тати!

На мен ми омръзна да повтарям, но никой не чете  по-рано от раждането няма как. От този ден си спи сама. И 2 г. беше така.
Другото е, че лично аз мразя правилата, които нямат смисъл. И това смятам, че е дно от тях 

Следя темата и искрено ме забавлява 
Лесно е да имаш "лесно" дете - е, аз имам две, първия е "лесен" - спи си в неговото легло, заспива си сам, мляко от шише не пие, изобщо - дете мечта, ситната обаче е кошмар, до година и малко заспиваше сама - слагаш я в леглото й и заспива, после тръгнаха зъбите и настана кошмара, преместихме кошарата й до нашето легло след седмица мъки и постоянно ставане да успокоя ревящото бебе - е, нямаше начин, все пак трябваше да спя, е, може би можех да изкарам още месец така, ама бях станала кожа и кости и по-вероятно беше да влезна в болница преди нея... спа до нашето легло до 3 г. и 2-3-4 месеца, когато заяви, че на нейното легло сънува кошмари и се прехвърли при нас. Е, няма сила, която да ме накара да не спя по цели нощи и да успокоявам ревящо дете, защото вижда всякакви чудеса на тавана - приехме я, ще видим, кога ще спре да спи при нас.
И за да е пълна щастието на обичащите дисциплината - до преди месец пиеше мляко от шише, биберона го отказа сама на година и малко, но пък спи с памперс.
Е, едно и също възпитание, едно и също семейство, две деца - това е положението

.................и към всички останали подобни постове:

Никой ли не се замисля,че зад подобни симптоми и проявления стои Проблем?
И защо не търсите проблема,за да го решите,а се пускате по линия на най-малкото съпротивление - разрешавате на симптомите да останат,като тушират проблема?

Пп:Децата не се раждат "добри " и "лоши".Те стават такива,каквито ги направят родителите.
Изрази от типа:
"Моето дете се роди непослушно"
"Моето дете се роди много чувствително"
"моето дете се роди с такъв характер"....и т.н. подобни
са само оправдание за слабостта на родителя и невъзможността му да се справи с възпитанието на детето си.

Много съм 'за' правилата от малки, режима и т.н.
Но не бих следвала сляпо нито една норма, преди да я осмисля и да й повярвам, че е правилна

например знам си, че не мога да оставя новородено само в стая, легло да загася лампата.., че не мога да го оставя да реве , 'за да си развива дробчетата', не мога да допусна да не се храни, защото не 'сяда на масата'
такива неща

а как си обясняваш разликата в поведението и характера между  двете ми деца? Нали сме едни и същи родители и им даваме едно и също възпитание. Истината е че са коренно различни  една от друга

оооооооооо, изобщо не си ме чела - моето второ дете се роди супер послушно, до година не сме имали никакви проблеми - заспиваше си в количката сама, другите майки тропосваха по тротоарите, обаче стана проблем - твоето дете, колко зъби имаше на годинка, щото моето имаше 2, знаеш ли, какво е между година и две години и половина да избиват зъби? ако ми отговориш положително, ще си комуникирам с теб, ако се окаже, че детето ти на годинка е имало 4-5-6-7-8 зъба, ще замълча 

Не се сърди човече, никой не казва да ги караме да се развиват по-бързо или да избързваме с нещата,но пък забавянето също не е полезно.Никой не е казал,че на 1 годинка трябва вече да ходят,да са без памперс и без биберон.И не е хубаво да се бърза.Но когато на 4г. все още са с памперс,биберон и не могат да се обслужват дори елементарно,за мен това вече е закъснение.Не съм чула никой да препоръчва да се смуче биберон до 5г.,точно обратното,за памперси пък да не говорим/става дума за здраво дете,без проблеми/.А и аз нищо естествено не виждам в залъгалката или памперса..Кое му е толкова естественото? Най-вече не разбирам използването им от големи деца.Тези неща са създадени заради нуждите на децата.Но когато дете на 5г. вече няма нужда от тях,за мен е глупаво да се използват.Пак ти казвам не да бързаме,но и да не закъсняваме.И не,детето не може да реши само.Предполагам ти е ясно защо.Дете на 2г. може да бъде оставено да реши с или без биберон,защото все още може и да има някаква нужда,но дете на 5г. няма какво да решава само и да се отказва само.Децата не разбират,че смученето може да им навреди на зъбите и захапката,че памперса не им позволява да си контролират нуждите,когато вече са на 5г. и трябва да ги контролират.Децата не го разбират,те избират лесното.Редно е родителите да им обяснят и да действат,просто да изберат по-трудното.И не е нужно това да става насила.А и не виждам защо деца се нуждаят от бебешки навици.Приемам мнението ти,нормално е да има и различни гледни точки,всеки решава за себе си.Просто аз излагам моята.Не виждам нищо забавно,което да провокира подигравки.Ако на вас ви е смешно,че някои хора просто искат децата им да са деца и да отговарят адекватно на нуждите си,а не като бебета,добре. Това за памперсите и бибероните.За спането мнението ми е малко по-различно.На 6г. и половина е добре детето да спи отделно,но не е драма ако не го прави.Въпросът е да се започне работа с детето в тази посока.Пак казвам,гушкане в леглото,инцидентно преспиване,да,но постоянно,без оглед за промяна във времето..А и авторката явно иска детето да спи отделно.Смятам,че с много любов и даване на сигурност,разговори,ще има успех.

А колко 5-6 годишни познаваш, които ходят с биберон в устат..
Колко възрастни познаваме, които ходят да спят до майките си, колко възрастни познаваме, които седят да ядат на маса, или са с пемперс?

Тази логика не работи достатъчно добре. Възрастни да спят до майките си не познаваме, но познаваме възрастни, вързани до полите на майките си. Също такива, които не могат да спят къде да е, не могат да ядат какво да е, не могат да говорят с когото и да е. Познаваме възрастни, които имат проблеми със самочувствието, с емоциите си, със секса си, с решителността си. И още сто милиона неща, които никога не падат от небето, нито са заложени в генетичната спирала, а се коренят точно в споменатата по-горе възраст (плюс съседните 4-5 години) и начина на живот тогава. Не знам тук кой за какви перфектности и самотеци брътви, но то си е за негова сметка. От елементаризирането и подценяването на такава сериозна материя никой не печели. Хората си въобразяват, че сериозните последствия при възрастните се пораждат от някакви мегазначими събития и чутовни урагани, а то не е така. Малките камъчета в детството се превръщат после във воденични камъни, като малко камъче понякога може да бъде дори и спането между родителите до предпубертетна възраст. Само казвам. Това са факти, а не разсъждения.

Ами виждала съм деца над 3г. с биберон  и много с памперси;-). А и темата за млякото в шише е показателна,че има доста хора,които не го считат за проблем.А и не мисля,че има значение колко са.И не мисля,че репликата "Е,какво толкова,то няма големи хора с биберон" е оправдание,успокоение или има някакъв смисъл.По тая логика да си ходят с бибката и памперса до 10,то така или иначе все някога ще се откажат.Просто си има навици,които са си бебешки и редно да си останат такива.И за мен това,че все някога ще се откажат не е решение.Не може да оставим всичко на течението и на отговорността на децата.Те затова са деца,а родителите възрастни хора.Ако мислиш,че не е проблем детето ти на 4г. да е с памперс,на 5г. още да пие мляко с биберон,на 7г. да не може да се обслужва в тоалетната,добре,моето мнение просто е по-различно.Всяко нещо с времето си.

Брей един ден да не успея да вляза и ме същисатхе с уклона който сте поели 

Ами истината е, че като родители даваме най-доброто от себе си /поне така си мислим/, а какво ще се получи май никой не знае.

Мислим си, че е за доброто на детето да спи отделно, а се оказва, че точно за това дете не е трябвало да правим това.
Мислим, че даваме възпитание, а сме оформили деспот.
Мислим, че се държим строго, но справедливо, а сме превърнали детето в мекушаво създание готово да раболепничи на всеки за малко фалшиво внимание.
Мислим ..., а се получило.
Нима някой от нас знае 100%, че това което прави е правилно?

Това не е тема, в която да кръстосаме шпаги "строги и не толкова строги" родители. Не е и тема, в която някой може да размаха пръст, за да натрие носовете на тези като мен, които не подхождат със строгост към потомството си.

Въобще не смятам, че ние родителите правим децата си - да, може да позаоблим някой ръбчета, да дадем уклон на характера, но да префасонираш характера на едно дете може и да е възможно, но е напълно безумно.

В бъдеще време - не, никой. Всички разполагаме единствено с настоящите си резултати и възоснова тях подбираме бъдещите стъпки. Останалото е празнодумие и празнодействие. Тоест родител, чието дете не е пило антибиотик до десетата си година, има пълното право да си приписва заслуги. Родител, който е в комфорт с поведението, здравето и развитието на детето си, както и със собствената си роля в живота му, има основания да смята подхода си за 100% правилен и ефективен. Поне към момента. Ти в комфорт ли си?

и какъв е правилния подход в случая?

Перефразирам както разбирам написаното /поправи ме ако греша/
- Ти си пуснала тема, значи ТИ имаш проблем. Моите деца спят отделно значи проблем нямам. Щом аз нямам проблем, значи съм съм се справила отлично!

На поста разбран по този начин отговарям:
Всяко решение взето по отношение на детето ми е било обмислено и направено без егоизъм, мързел, с мисъл за съхранение психиката и комфорта на детето. Ако на 1,5 години не можеше да ходи сама нямаше да я оставя да си счупи главата, защото ТРЯБВА вече да ходи сама. По определението ти за 100% ефективен родител отговарям на 101%, така че пак по твоето определение за комфорт - ДА.

аз не разбрах обаче, Дорис нещо , което попитах и преди..
това дете докога ще е с вас в спалнята?
има ли някакви планове да му се направи нещо като стая, някъде
извинявай за в-са, но това е важно за решението на проблема. предполагам