Публикувана: 1 окт. 2011, 08:18 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2011, 14:33 ч.

Оставам в леглото при мама и тати!

20 461
492
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви съвети могат да се предложат за дете, което отказва да спи в собственото си легло?
Как можем да помогнем на дете, което иска да спи в нашата спалня и как да се справим, ако детето ни се събуди и иска да спи в нашето легло?
Как мога да помогна на дете, което се страхува от тъмното?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви съвети могат да се предложат за дете, което отказва да спи в собственото си легло?
  
  Детето може да изпитва страх от тъмнината или нужда от близост с родителите. Предложенията включват постепенно привикване към спане в собствената стая, използване на успокояващи предмети или предлагане на обещание за нова играчка след преместването. Важно е да се уважават чувствата на детето и да се предложи подкрепа и разбиране.
- Как можем да помогнем на дете, което иска да спи в нашата спалня и как да се справим, ако детето ни се събуди и иска да спи в нашето легло?
  
  Предложенията включват постепенно привикване към сън в собствената му стая, използване на успокояващи предмети или предлагане на обещание за нова играчка след преместването. Важно е да уважаваме чувствата на детето и да предложим подкрепа и разбиране. Ако детето ви се събуди и поиска да спи в нашето легло, важно е да поддържате последователност и насърчавате спането в собствената стая. Постепенно „изтласкване“ към собствената територия може да помогне, като се осигури уютно и приятно пространство за детето.
- Как мога да помогна на дете, което се страхува от тъмното?
  
  За деца, които се страхуват от тъмното, е важно да създадете уютна и безопасна среда в техните стаи. Използвайте нощни лампи, успокояващи мелодии или разказване на приказки преди лягане, за да помогнете за намаляване на страха от тъмнината.
- Как можем да подготвим дете за преместване в собствена стая и какви са различните подходи за това?
- Как мога да помогна на детето си да преодолее безпокойството си и да спи в собствената си стая?

# 255 4 окт. 2011, 23:00 ч.

Мнения: 357

Следя темата с интерес. Искам да уточня, че нямам деца, просто ще споделя нещата за две мои много близки приятелки с деца, които имат този " проблем" Поставям го в кавички, защото ще ви кажа...
Едната има дете на шест, което спи с тях, между тях в спалнята и ги командва точно коя програма да се гледа по телевизията вечер и те се съобразяват с него т. е . то каквото каже това е. Тя недоволства, но и не прави нищо по въпроса. Жал и било, защото то почвало да плаче, ако не е на неговото. Другата има дете на три. Има си легло до тях, но не иска да заспива там и те го местят през нощта, като ми обяснява, как ходят на пръсти и го вдигат много внимателно, за да не се разреве, в резултат на което си разбиват съня.
И двете родителки се изкарват като жертви, мрънкат колко им е трудно, но според мен те така искат и въобще не страдат от тази ситуация. Защото не е проблем дете на шест да спи отделно, имат пространство и ако трябва ще оставят отворени вратите между стаите. А това на три години ще спи пак при тях, но в друго легло до тях.
Друг е въпросът, че децата гледат без контрол разни ужасий по телевизията и се страхуват от какво ли не.

# 256 5 окт. 2011, 00:10 ч.

Мнения: 1 547

Цитат на: the Дорис в вт, 04 окт 2011, 22:52

По определението ти за 100% ефективен родител отговарям на 101%, така че пак по твоето определение за комфорт - ДА.

Ами в такъв случай не разбирам защо споменаваш думата "грешка" в първия си пост и защо търсиш алтернативно решение? Ако си действително в комфорт с настоящата ситуация във вашето семейство, радвай й се. Остави детето да спи при вас дотогава, докато иска, и си изживейте интимността. В случай обаче, че не ти е по сърце, промени нещата още утре - не събирай форумски съвети как и кога, а просто действай. Няма кой да поеме отговорност вместо теб, нито да ти каже кое е най-удачно за твоето дете в конкретния момент. Инак ще се наредиш сред хилядите безименни потребители тук, които пускат тема уж за съвет, но десет поста по-късно уверяват съветващите, че всъщност всичко е повече от наред, че проблеми имат самите те и че съветите им са глупави, самодоволни и излишни. Парадоксално, но факт - случва се постоянно.

Последна редакция: ср, 05 окт 2011, 00:25 от crazy chick

# 257 5 окт. 2011, 08:34 ч.

Мнения: 2 658

Цитат на: jul@e в вт, 04 окт 2011, 23:00

А според мен си им е проблем и на двете, щом мрънкат и се оплакват. Просто... стигнали са вече далеч - особено тези с шестгодишното, което си е съвсем определно доста големичко - в оставянето на детето да се качва буквално на главите им и сега се чувстват безсилни срщу това. Което е кофти положение определено и според мен е добре да не се стига до там. Но сами са си помогнали да е така, определено де Wink

# 258 5 окт. 2011, 09:07 ч.

Мнения: X

Цитат на: the Дорис в вт, 04 окт 2011, 22:27

Това не е тема, в която да кръстосаме шпаги "строги и не толкова строги" родители. Не е и тема, в която някой може да размаха пръст, за да натрие носовете на тези като мен, които не подхождат със строгост към потомството си.

Изобщо не съм искала да размахвам пръст или да натривам носове....Аз също съм допускала моите си грешки.
Исках само да подчертая ,че щом едно дете не се държи адекватно на възрастта си,а има нужда от допълнителни успокояващи ритуали и го е страх да излезе от бебешката възраст,за МЕН това е сигнал за проблем .И е редно и нормално да се търси къде е проблема и да се решава той,а не да се остави видимото ,т.е. в случая спането с родителя, да прикрива проблема.
Ако детето го е страх от тъмното,спи на лампа.
Ако го е страх от чудовища и прочие страхотии ,се работи в посока да се изкоренят тези страхове,дори с психолог, ако трябва.Ако то спи при родителя ,без никаква друга работа по въпроса ,то само няма да спре да се страхува.
МЕжду другото,точно заради това не съм разрешавала на бабите и др. роднини да плашат децата ми с Торбалан,Вълчо и т.н.
Направо се потрисам ,като чуя майка да говори на детето си:
"Хайде,изяж си супата ,че ще дойде Торбалан да ти я вземе!"
Или:
"Като не ме слушаш,ще те дам на Вълчо!"-често чувана реплика по детските площадки.
Е ,как после такова дете да не се страхува?!
Ако на мен като възрастна ми повтарят всеки ден ,че между нас има извънземни например, и аз накрая ще повярвам.... А какво остава за крехката неуравновесена все още детска психика.

Та така,идеята на постовете ми беше да се търси причината едно голямо вече дете да се държи като бебе и да се лекува тя.А не симптомите.

# 259 5 окт. 2011, 09:22 ч.

Мнения: 24 693

Цитат на: crazy chick в ср, 05 окт 2011, 00:10

... ....Парадоксално, но факт - случва се постоянно.

Случва се главно на тези, дето вместо съвети раздават назидания. Жената иска конкретен съвет, спрямо ситуацията, а не разбори защо и как се е стигнало до тая, за някого си погрешна практика.

По темата, отново - постави леглото на детето плътно до вашето. Така детето няма да има опасност да падне, и си разменете местата - вместо да спи между вас, нека спи открая, до своето собствено легло. Като заспи го премести на неговото, като пак има възможност да те пипне, когато поиска. И пробвай да започне да си заспива в него. Нека само си избере завивки, възглавнички, плюшена животинка за гушкане. Паркирай го на неговото място, прочети му приказка, после да си сложи главата на възглавницата и продължавай да му говориш, докато си заспи.
По въпроса за собствената стая аз също съм любопитна какви са ви намеренията, не за друго, а понеже аз предвиждам да отделя моето в такава, като тръгне на училище, за да има възможност спокойно да си пише, и там каквото правят. Не, че аз не съм си писала домашните на кухненската маса, но все пак...

# 260 5 окт. 2011, 09:34 ч.

Мнения: 47 352

И аз не разбрах детето има ли стая?
Не разбрах и дали за вас е проблем, че спи при вас или просто някой ви е казал, че това е ненормално?

Цитат на: Краси...* в ср, 05 окт 2011, 09:07

...
Ако детето го е страх от тъмното,спи на лампа.
Ако го е страх от чудовища и прочие страхотии ,се работи в посока да се изкоренят тези страхове,дори с психолог, ако трябва.Ако то спи при родителя ,без никаква друга работа по въпроса ,то само няма да спре да се страхува...

А ако не се страхува от нищо?
Наистина ли е толкова странно, че има деца, които просто не обичат да спят сами до 6-7 г.?
И щом после сами се отказват, не значи ли, че това е нормалното развитие на растежа им?
Защо е нужно да се поставя категорична граница за възрастта? Децата са различни. Като махнем изключенията, при които влияят др. фактори, след 7 г. всички си спят сами. Защо трябва да слагаме всички под един знаменател и понеже на едно му е дошло времето да спи само на 3 г., значи всички на тази възраст трябва да го направят и тези на 6 да се "лекуват"?
Ако нямат някаква реална причина, която физически да прави спането заедно невъзможно, кое точно е грешка, че едно дете се е отказало само на 6-7?

Разбирам, че си имате някакви определения за бебе и дете, но на какво се базират?
Кой е казал, че на 6 г. в развитието на детето му е заложено да спи само? И преди да измислят буквите, как ли са знаели какво да правят? Никак - следвали са инстинктите си. Ако и ние ги следваме, по-малко деца ще имат нужда от психолог...

# 261 5 окт. 2011, 09:43 ч.

Мнения: 24 693

Вижте какво, в доста социални слоеве децата просто спят с родителите си, защото толкова място имат, и никой не ходи по психолози за тая работа. И въобще не визирам някакви маргинали или малцинства.
Познавам, например семейство, при което детето спи с баба си, дядото спи на друго легло - защото хърка, а бащата и майката като по-млади и евентуално по-сексуално активни спят в отделна стая. И никой няма някакави терзания, какво ще излезе от детето в бъдеще просто защото това няма никаква връзка.
Проблемът е чисто прагматичен - в един момент децата стават вече твърде големи като обем и спането става неудобно, а и най-вече, самите те не искат - искат да си имат свое място.

# 262 5 окт. 2011, 09:47 ч.

София
Мнения: 9 517

Цитат на: Iris04 в ср, 05 окт 2011, 09:22

По въпроса за собствената стая аз също съм любопитна какви са ви намеренията, не за друго, а понеже аз предвиждам да отделя моето в такава, като тръгне на училище, за да има възможност спокойно да си пише, и там каквото правят. Не, че аз не съм си писала домашните на кухненската маса, но все пак...

малко спам - съжалявам, че ще те полея със студена вода, но първокласниците особено в началото, не си пишат сами домашните, трябва някой да им помага, да им обяснява... така че подготви се, че в началото или ти ще стоиш в стаята с детето, за да пишете домашните, или детето ще ги пише на кухненската маса (и аз бях инсталирала бюро на сина в спалнята, за да си пише домашните там на спокойствие... бюрото много скоропостижно беше преместено в хола и детето си пише там, въпреки шума, който създава сестра му) Peace

# 263 5 окт. 2011, 09:50 ч.

Мнения: 24 693

Знам бе, знам Laughing

... ама си мечтая.

# 264 5 окт. 2011, 09:55 ч.

Мнения: X

Не се сърди, човече ,направо ме шашкаш с мненията си в тая тема....
Ти,която по принцип имаш много логично и последователно мислене ,тук развиваш някакви безумни теории....
Няма нищо безцелно и безпричинно в света.Всяко нещо,което правим,е породено от някаква причина.По същата логика,дете ,което на 6-7-8 иска да спи с родител,си има причина за това.
Казваш,не обича да спи само...А защо?Защо не иска ,не обича,не може да спи само?
Защо две години изобщо не е било проблем за него,а после изведнъж става толкова важно да е до теб цяла нощ?
Няма нищо без причина.
Дали няма да иска да спи само,или ше си търси шишето до първи клас,или ще го мързи да тича до гърнето и ще пишка в гащите ,или ще бяга от училище,или ще краде,или ще пропуши в трети клас, или ще е кротко и незабележимо дете,всичко си има причина.
И е работа,дори задължение на родителя да я открие,и да помогне на детето да се справи със собствените си дискомфорти,а не да вдига рамене с "Ами,то на детето така му харесва,като е готово,само ще спре/ще се откаже/ще се премести....."
Това не е решение на проблема ,а само замитане под килима.

# 265 5 окт. 2011, 10:02 ч.

Мнения: 7 947

Цитат на: Iris04 в ср, 05 окт 2011, 09:43

Да, описваш мен всъщност - в "моята детска стая" спяхме аз и баба, първо на старата спалня на нашите, после ни купиха отдели легла, ама такъв кеф ми беше - хем моя си стая, хем с баба, която обожавам и до ден днешен Heart Eyes

Когато и дваха приятелки - тя, разбира се си стоеше в друга стая. Честно казано - не виждам да имам някаква травма от това, пък може и да имам, знам ли...

# 266 5 окт. 2011, 10:08 ч.

Мнения: 24 693

Цитат на: Краси...* в ср, 05 окт 2011, 09:55

Принципно си съвсем права, но както е според първия пост, то детето на авторката няма проблем и затова да иска да спи при тях. Проблема му е, че искат да му променят това, което го устройва и на което си е свикнало. И ако го правят насилствено, тогава ще се появи и проблем.
Но всяко нещо се променя и хората се приспособяваме, включително и децата - досега си спяхме заедно, защото беше мъничка, сега ставаш вече голяма и ни е неудобно на всички - затова сме ти купили креватче и пак ще си си до нас, но просто ще имаме повече място. Нещо такова може би ще свърши работа...

# 267 5 окт. 2011, 10:09 ч.

Мнения: 47 352

Спокойно де, има и др. вариант, София си ги пише в занималнята, ако уцелите като нашата, в която наистина се работи с всяко дете, няма да имате нищо след училище за правене Simple Smile

Ние бюро купихме, но стола още не е готов, срам, каня се да го боядисам от няколко месеца Embarassed

Като я хване музата да пише, примъква един от кухнята Laughing

Краси...*, причината, ако може да се нарече така е, че стана много самостоятелна. И в един момент през деня прекарваше повече време далеч от нас, не е ходила на ясла, аз си я гледах, но вече не седеше до мен, а тичаше с децата, затова вечер искаше да сме заедно. Предполагам, не знам, тя така го обясняваше - щастливите семейства спят заедно, не знам откъде го е чула, не сме го казали ние.
И няма нужда да се преувеличава, в децата е заложено, и да искаме, не можем да ги променим, горната граница за отказване сами от памперс е 3 г., за шишето 4-5, за самостоятелното спане 7. Това са приблизителни цифри разбира се, но ориентировъчно. Имам предвид, че ако не дресираш стани/седни на гърнето например, няма да е с памперс го 1 клас, до 2.5-3 ще си започне изведнъж Simple Smile

За мен това е правилното, а не проблем.

Най-обичам "не е нормално след n години", добре де, защо? Кой го казва? Защо на 6 г. да принудим детето да се махне от леглото, като след 5-6 месеца то само ще си събере багажа?

Ти мен не ме шашкаш, съвсем нормално е хората да имат различно мнение, но когато не е подкрепено с нищо логично е просто празно драскане Peace

# 268 5 окт. 2011, 10:12 ч.

Мнения: 9 990

Цитат на: Дзвер в ср, 05 окт 2011, 09:47

Цитат на: Iris04 в ср, 05 окт 2011, 09:22

И аз сори за спама, но това въобще не е общовалидно.Моето дете само си пишеше домашните, а също и 90% от класа и. Peace

Аз самата навремето, при наличие на собствена стая с обзавеждане с бюро с всичко-също пишех на всевъзможни места, но не и в стаята си и дори не на маса или бюро, а шпо-често-на земята. Crazy

# 269 5 окт. 2011, 10:17 ч.

Мнения: 7 947

В първи клас и на мен ми е м алко чудно как детето ще седне само да си ги пише упражненията, при положение - че не може да си прочете самата задачка? newsm78

Иначе - наличието на бюро е важно за мен - не самата стая. Защото може и да си имате стая с прекрасно бюро, но детето да си е свикнало и да си пише на кухненската маса. Ние имаме бюро в спалнята, но малкия никога не го ползва...

Препоръчани теми

Детето ми не иска да се храни

Хълцане

Проблем с леля/възпитателка в ДГ

Ходене на пръсти ПОНЯКОГА

Причина:

Причина: