Оставам в леглото при мама и тати!

Между впрочем много е интересно едно нещо, което аз забелязвам при децата ми. Как постепенно те сами спират да търсят близост с нас докато спят.  Големият от известно време си спи само в неговото легло без въобще нощем да търси да се гушка в нас, а преди го правеше. Сега само сутрин пинякога. Малкият все още нощем се мести - ту на неговото легло, ту притиснат до мен.

Е, то и аз спах с двамата миналата седмица, понеже баща им инцидентно отсъстваше, но после всички се съгласихме, че в идната година определено няма да пробваме пак. То не бе бутане, не бе ритане, дъщеря ми си качва краката на възглавницата, синът ми се изживява като Владетел на юрганите, изобщо - кошмарна история, от която всички се събуждат изтощени. Хем имперски размер е леглото, не е някой миндер, да речеш...  

Тъй де. Въпросът опира и до личини предпочитания и комфорт.  

Мъжът ми взе да се оплаква, че му липсва гушливият му 6 годишен син. Синковецът вече не се присламчва към него. Порасна. Говорим за леглото, което го чака в другата стая. Ама не иска без брат си.  

Това е което и аз мисля. 
И понеже се спомена за запълване на липси на родителите като децата им спят - съвсем отговорно заявявам, че спането с детето ми не е нещо, което искам (поради това, че ми е неудобно и мърдат, не за друго) и което като престана, бях най-щастливият човек на земята Но когато трябваше да избирам между това да спя с детето си непробудно цяла нощ и между това да се разхождам от спалнята до детската 5-6 пъти на нощ, избрах съня.

crazy chick, какво се прави, когато кажеш на детето си - ще си спиш в твоята стая - и то казва "добре", но когато дойде моментът да го направи, започва да плаче дълго и неутешимо и аз знам със сигурност, че не е плач от инат или желание да се наложи? 

Всички любезно пропуснаха да ми тълкуват тези връзки, но то вероятно е поради факта, че любезно предпочитат да се правят, че такива няма. И сега, и по принцип...


И да добавя, че психологията също няма много общо с любимите маса народ хiлядолетни стадни традиции, а е по-скоро западна пропаганда 

И при мен така... От всичко по малко. С първото мислех, че трябва да спи отделно. Беше ме страх да не го нараня, не можех да спя до него. Само след година и половина като се прибрах с малкото... спях като пън до него. Исках да кажа, че и моите схващания, желания и практика се промениха.

   Ами! Аз само едно такова знам - не е моето - то просто иска да пие лежешком. Ако имаше как да пие от чаша лежешком сигурно така щеше да го прави, плюс че си е създало вече навик, ритуал преди заспиването. Аз това се радвам, че на мойта и през ум не и е минало, защото не ща да изварявам биберони толкоз години. Което е основателна причина лекинко тоз адет да се премахне.

Няма, да, затова до тази възраст вече сами са се отказали въпросът е дали да го инициираме ние или да се доверим на инстинкта на детето.
А това, че вечер си изпива 200 мл. мляко с шише, не значи, че не си яде през деня нормална храна и не пие от чаша. Аз също пия от чаша, но в определени случаи ползвам спортните шишета с "биберон", сламка и т.н., въпрос на удобство. Но това е за другата тема, да не ги смесваме...


Именно. Всичко става по абсолютно естествен начин
Но пък ако някой не може да търпи едно или друго, или се води от определени предразсъдъци, в пълното си право е да изпревари естествения ход на развитието

Днес видях момиченце на видима възраст около 5 години , накипрено с рокличка , хубав чорапогащник , обувки с токчета ( детски ) , малка госпожица и биберон , залъгалка в устата !
Страшно нелепо изглеждаше !

Мдам, ама като беше пусната тема как една майка кърми първокласничката си и беше затрупана с бурни овации и аплодисменти 

Като си говорим за естествения ход на нещата... Дорис, някъде около 7 година се появява нещо като свян, от противоположния пол. Сиреч, детето УЕкинко, се усеща като поотраснало. То там е границата да спрем да ходим голи пред децата си (само от противоположния пол).
Може би наближавате възрастта, в която сама ще иска да се отдели. Но, щом вече не искате да търпите...

Първо се разбира от какво е породен плачът, разбира се. После се действа по въпроса, но не симптоматично, а в основата. Има деца с преобладаваща втора сигнална система (мисли над чувства), което често им поражда ирационални страхове (от тъмното, от насекоми, от играчки дори). Спането при родителите облекчава, но не лекува. Тези деца имат нужда от онагледяване на безпричинността за страховете им, от тяхното омаловажаване. Да се приеме детето в спалнята, когато се страхува, би могло да се разглежда като валидизиране на страха, като "узаконяване" от страна на родителя. Тоест "Да, наистина имаш основание да се страхуваш от тъмното" или "Да, тъмното е страшно". По същия начин, ако детето се страхува от водата и родителят винаги се стреми да го предпазва от нея, повтаряйки и преповтаряйки на глас тази му особеност пред другите, той "узаконява" този страх в подсъзнанието му и то расте с непоклатимото убеждение, че го е страх от вода. Между 2 и 4-годишна възраст децата нямат способност за обработка на спомените си, но частично складират подобен тип информация в хипоталамуса, ето защо е много важно какво им се случва в тази възраст, как живеят и какво чуват. Решено ли е в семейството, че детето се страхува от тъмно, това решение се запечатва под формата на подсъзнателен запис и по-късно страхът продължава да съществува, макар детето да не може ни най-малко да си спомни причината за него. Много по-добре е родителят да легне в детското легло за малко, да се въведе плюшен компаньон за сън, да се спи на тиха музика (особено полезно), на отворена врата, а също така и директно да се конфронтира обекта на страха - ако е чудовище, детето да покаже къде е то и после да го "убие" наяве; ако е ситуация, да я преживее с родителя до себе си и да види, че няма нищо страшно, и прочее.

Всичко това чисто теоретично, нали, защото има много случаи, в които детето просто иска внимание или скучае, или дори се глези без повод. Моите деца си спят отделно от 10-11-месечни и не са имали никога проблем с това, но когато синът ми разви неясни страхове от чудовища, на помощ ни се притече реалистичната битка с тях. Убивахме ги зрелищно или ги прогонвахме в мрака навън, след което здраво затваряхме вратите и прозорците, и явлението отшумя. Сега, на осем вече, не се страхува дори от тъмни мазета посред нощ.

Я да се изпревари естествения ход, я зорлем да се забави... Аз, примерно, винаги съм пробвала всичко много рано (явно, съдейки от ширещите тук постулати), никога не съм насилвала, но съм пробвала редовно разни умения. Ако иска, почва, кат' не ще, след месец пак ще опитаме... И честно да ви кажа, се е оказвала "готова" за много неща, за които, обаче, няма как сама да се сети, ако не й предложа.
Изненадвам се, че хората масово буквално натискат децата да си проходят преди годинка, защото чули, че някой си на 9-10 месеца проходил, питат как да НАУЧАТ 3-4-годишните си деца да четат, но в същото време считат памперса за ОК до 5, а пиенето с биберон до 8...
Обаче, като оставим виртуалните напъни, на живо съм забелязала, че преди всяко "детето не иска/ така е свикнало/ не е готово" почти задължително се минава през едно "как да го отуча?" или "не знам как стигнахме дотук" и със сигурност се започва с "така ми е по-лесно/ по-удобно/ по-приятно на мен", което на разбора яростно се отрича, ако речеш да го припомниш

Аз ще си призная, че нямам никакъв принос за махането на памперса и за научаването на цифрите. Памперса махна сам - когато беше готов - просто на морето започна да си сяда на седалката на тоалетната и да ходи без памперс, цифрите научи от една магнитна дъска, подарък. Биберон никога не е искал, от бебе с лъжичка се мъчех. Но дете на моя приятелка на навършени 4 години - заспиваше с биберон и шише с мляко. Тази година  ми каза - ааа, вече не, просто в един момент престана да си иска шишето. Та не знам...

Крейзи чик, а така не ги ли "валидирахте" тези чудовища, като сте ги гонили шумно и зрелищно? На практика вие сте се съгласили с детето, че чудовища има, че съществуват съвсем наистина, щом трябва да се отварят врати и прозорци и да се убиват. Защо не му казахте на детето, че чудовища няма, че са измислица на хората и че няма от какво да се страхува?