„Всичко ще направя за това дете!” и пушенето

       

И двете са ми еднакво нелогични. Ако се направи диференцирана схема подобна на застрахователната, то тогава съвсем не само пушачите ще плащат повече.  И всички ще бъдем стройни, непушещи, непиещи здравословни дълголетници и... системата за социално осигуряване ще се срине, щото ще работим до 80 години. 

Стига де, момичета. Непушач съм, никога не съм била пушач (в смисъл, палила съм в компания), но като чета, аха съм се убедила, че ако има Трета световна война - виновни ще са пушачите. Иначе сега ще си правя застраховка живот и напук на доводите тип "ама въздухът мръсен", "ама храните на пазара нездравословни", никой не ме е питал ям ли тортички и ако да, по една на месец или по две на ден. Но ме питаха дали пуша и ми казаха, че при прегледа (мисля, че там беше) ще се разбере. Не помня точно, защото по независещи от мен причини между предварителните проучвания и подписването минаха доста месеци. Но определено ме питаха дали пуша. Компанията е международна, с голям авторитет, за разлика от българското здравеопазване. И се интересуваше.

И все пак темата беше за пушенето по време на бременност. Лично аз не се чувствам в правото си да начуквам канчето на големи жени, които се тровят, без да са бременни - техен живот, тяхна воля. Не се чувствам и в правото си да правя злобни забележки на случайни познати, които пушат с големия корем - те си знаят, че вредят, няма нужда аз да им го казвам. Но ги съдя, макар да си мълча и да не го показвам, защото наистина не ми е работа. А когато става въпрос за хора, с които сме достатъчно близки, се обаждам. Съжалявам, но когато предстои да се роди мое близко дете и майка му го опушва, имам желание поне да се опитам да направя нещо. Досега не съм имала случай да ми се озъби някоя, но това е, защото се познаваме от сто години и жените знаят, че съм загрижена, а не се опитвам да се правя на морален съдник.

а ако видиш непозната жена на улицата да удря детето си, би ли и направила забележка?
Аз -да

    Точно това е проблемът. Едва ли някой се опитва да се прави на морален съдник. Но хората те възприемат така. На мен ми пука за всяко дете, независимо мое или на съседа. За това съм против пушенето по време на бременност. Иначе, който иска да си пуши по принцип- не е моя работа да му се бъркам. И нямам и желание, но тя темата се превърна в обсъждане на цигарите по принцип, а не при бременността.

Вижте, аз не съм непушач и пак твърдо вярвам, че пушенето не е полезно по време на бременност (кърмене, около дете)!

Не става дума за война пушачи-непушачи, а за това, че е безотговорно да "буташ" детето си към онзи процент (колкото и малък да е според вас той!), получили неприятни последици от пренатално пасивно тютюнопушене!

Така е, Нес. За моралния съдник имам предвид. Била съм зависима. Предполагам, че пристрастеността към кофеина от медицинска гледна точка е по-щадяща от тази от никотина, за хероина да не говорим. Но принципът е същият. И аз съм възприемала хората, които са се опитвали да ми кажат, че минимум шест еспресо на ден плюс не знам колко още нес (не Нес  ) ми вредят, точно като морални съдници. И затова смятам, че единствените хора, на които имам шанс да въздействам, са хора, които са ми близки - за другите съм само една досадница, която се мъчи да се изкара перфектна на техния грешен гръб.

Пини, не знам как ще реагирам, ако видя някой да удря детето си на улицата. Честна дума, досега не ми се е случвало. Но съм виждала големи мъж и жена да се бият и не съм се намесвала. Виждала съм и мъж да бие жена и съм звънила на полицията, защото се уплаших, че какъвто е голям, а съм се намесила, а и аз съм го отнесла. Предполагам, че и с детето ще зависи от ситуацията. Моята майка, например, ни е удряла много рядко. Помня обаче, че веднъж, докато вървяхме по оживен булевард, брат ми се отскубна от ръката й и хукна през платното. Един камион наби спирачки на два метра от него, зад него цяла колона коли занабива и тя. А той беше страшно доволен, че "виждаш ли, мамо, не ме сгази", както тя все го плашеше. Ами, така го перна, че главата му направо отскочи. И това му беше боят за близката година-две. Просто беше полудяла от страх, от гняв, от знам ли и аз какво. Та да ти кажа, ако стана свидетел на нещо такова, сто на сто не бих се намесила.

И наистина не знам защо темата отиде към пушачи - непушачи. Който иска, да си пуши. Негов живот. Но да, ще съдя всяка жена, която пуши по време на бременност заради повишения риск, защото години занапред няма да се знае дали е било само риск. И ще смятам, че не е направила всичко за детето си. Което не значи, че е лоша майка. Но не е направила всичко, поне за мен.

Ами, тя как ли би си простила, ако детето има някакъв проблем? И дали няма цял живот да кънти в главата и съвсем логичния въпрос без отговор: "Ако не бях пушила, дали пак щеше да е така?..."

Не знам, Ивонска. И аз това се чудя. Но предполагам, че повечето жени, които казват "не може да се докаже, че е от пушенето", са толкова смели, защото не са живели в семейство, нито пък са майки - да не дава господ! - на болно дете, все едно от какво и има ли болестта връзка с пушенето. Аз съм израснала в такова семейство (имам причини да подозирам, че се дължи на Чернобил, но никой не може да го докаже). Знам какво е страх и неоснователно чувство на вина. И когато, живот и здраве, забременея, ако докторът ми каже "Спирай двете кафета, дето ги пиеш на ден" - ще ги спирам, няма да мърдам, пък ако ще да мина през същия ад като първия път. Ще правя каквото трябва, пък да става каквото ще. Не мисля, че ще мога да си простя, ако има и най-малка вероятност аз съзнателно да съм направила нещо, което да се е оказало вредно за детето ми.

Забележете "наглостта на непушачите" ?!

Аз не разбрах с какво толкова скандално ви засегнах някои персони тук. По-скандално от "Спомагаме за естествения подбор, като пушим по време на бременност"(Виж по-горе в темата). Явно ви е по-лесно да се извръщате на другата страна и да си заравяте главата в пясъка. А пък ние сме длъжни да внимаваме да не засегнем лабилната психика на бедните душици пушачи, да не им размахваме пръст и да ги търпим. Прекалено много сте свикнали да ви мачкат сигурно, друго обяснение нямам.

Радвам се, че все пак има и хора със здрав разум и със същото мнение като моето. Изключително ще съм щастлива, ако ще и една жена само да прочете темата и да спре да пуши поне докато е бременна!

То си пролича чия психика е лабилна. 
И да, никой няма право да размахва пръст другиму за нещо, което последният е избрал съзнателно да прави, и го прави на разрешените за това места. Още малко ще ми забраните и на терасата вкъщи да си пуша, щото някой противник на цигарите може да получи сърцетуп, като ме види с цигара в ръка. Амаха!

Ми, нагли сте!   В нашата родина се шири мнение, че дали комшията отгоре пребива жена си до припадък, хъшлака отляво изнасилва братчето си и пуберката от долния етаж пуши бременна са лични и неприкосновени събития; избор, в който обществото не е редно да си пъха носа! Да повърнеш просто.


Извинявай, ма не разбрах, бременна ли си пушиш по описания начин?

Тц, само когато не съм.

Е, то така и аз съм в твоя отбор...  (айде, мир!)

още един интересен цитат от softvisia

Към никотина бързо се развива толерантност, но се смята, че истинска зависимост се получава след 2 - 3 години системно пушене. Никотинът предизвиква изключително силна зависимост -около 85% от хората, които веднъж са запалили цигара, се пристрастяват към него; впрочем, за това имат принос неговата достъпност и още много други социални фактори. Изследванията са показали, че хроничните пушачи показват дълготрайни биохимични промени, което означава, че става дума за някаква степен на физическа зависимост. Тъй като тютюнът е почти неограничено достъпен, повечето хора са склонни да подценяват никотиновата зависимост, но в условията на ограничения тя се проявява много ясно; в лагерите за военнопленници през войната дажбата храна е била доведена под физиологично мислимия минимум (попитайте някой лекар и той ще ви обясни какво значи 1000 kcal дневно), но даже тогава страстните пушачи без особено колебание са я заменяли за цигари.
Никотиновият абстинентен синдром е познат на всеки пушач, който е нямал цигари, или е решил за пореден път да ги откаже, както и на тези, които са били принудени да съжителстват с човек в това състояние. Основните му симптоми са забавен пулс, повишен апетит и напълняване, нарушения в съня и раздразнителност; известни са случаи на пушачи, при които липсата на тютюн е довела до изблици на неконтролируема агресивност и параноидна психоза. Интелектуалната и физическа работоспособност на пушачите, лишени от никотин, са забележимо занижени. При повечето хора тези оплаквания изчезват напълно след няколко месеца, но понякога страстното желание за цигари продължава години наред. Според признанията на наркомани, които са се излекували от хероинова зависимост, да се откажат цигарите е значително по-трудно.