За ролята на учителя, родителя, домашното и още нещо

Де да беше така!   Младият учител започва със заплата под 500 лв. Ако работи 35 години и има съответния клас квалификация, може и да стигне 700-800 лв. А това за над 1000 лв си е направо смешно! Даже директор не взима толкова!   Е , поне в държавните училища, в частните сигурно е друго заплащането.  

Къде твърдя обратното?


Реалното време, в което децата учат е малко по-различно. 5 часа по 40 минути са малко повече от 3 астрономически часа. В занималнята самоподготовка6та е 2 учебни часа. За какви 8 става въпрос? Другото са междучасия, отдих, хранене, занимания по интереси.


Изкарай един работен ден с 25 деца и ще те питам дали мислиш все още така.


Кажи къде дават такава / че и основна / заплата да ида веднага. Основната заплата не надвишава 500 - 600лв., а за младите учители е 450.

 Моето дете рядко пише домашни през почивните дни, а през ваканциите никога. Допълнителни упражнения извън домашните прави всеки ден у дома, но само през седмицата. На занимална не ходи, защото аз съм си вкъщи следобед и мога да й помагам и да се занимавам с нея.
 През ваканциите чете много повече книги, отколкото през учебната година. Освен това за мен е важно тогава да пътуваме, защото по този начин детето научава много неща по най-приятния начин.

И аз идвам 

Здравейте и от мен! Явно много съм натрупала в себе си и вече не знам на къде. Синът вече е във втори клас и 20 дни след началото на учебната година ми е ясно, че ни предстои отново безкрайно мъчение. Целия първи клас мина с ежедневни проблеми - отказва да пише, да учи. Не спазва правилата в училище, в къщи. Всеки ден трябваше да се купуват наново ученически пособия. Оплаквания от деца и родители, да не говорим за учители че се бие, че обижда. В същото време синините по тялото, съсипаните дрехи и други поражения показваха, че не само синът ми е агресивен. Още повече, че е с увреждания и физически не е равностоен на съучениците си. В същото време простъпките на другите деца се оправдават с това, че той ги е провокирал. Давам пример: трябваше да се извини, че е нарекъл момиченце от класа глупачка, но никой не поиска извинение от другото дете, защото синът ми е използвал епитета след като то е забило молив в ръката му. Мога безкрайно да изброявам, но смятам, че този пример е достатъчно показателен. Едновременно с това детето ми е цял ден в училище, но като се приберем вечер започваме едва тогава да пишем домашни. Можете да се сетите, че това може да продължи и цяла нощ, ако настоявам да отиде на следващия ден подготвен все пак. Другият вариант е някое друго детенце да му е написало домашното в занималнята, и вечерта пак да пишем двамата домашни. Така ни се събира един работен ден от поне 12-14 часа. Цяло лято работихме. И макар и бавно и трудно, започна да се старае и да решава поставените му задачи. Когато иска чете гладко, решава без проблем задачите, изписва старателно думите (правилно при това). Но за тези няма и три седмици се върнахме по средата на миналата година - ако все пак пише - пише с йероглифи, прочитането на едно просто изречение отнема между 30 и 60 минути, а броенето до 10 вече е невъзможна мисия, да не говорим за смятане. Половината учебници вече са съсипани, а семейния бюджет разбит от всекидневно пазаруване на ученически вещи. За дрехите и обувките изобщо няма какво да коментирам. Снощи като го прибирах цялата му глава беше във храчки, но никоя от учителките (извеждат ги на двора след края на заниманията) не беше разбрала, че е имало нещо.
 Не мога да спра детето си от училище, но май само аз съм му учител. В същото време не знам след поредния ден на малтретиране дали няма да ми го върнат ивалид. Странното е, че никой учител никога не вижда когато се събере групичка да го бие. И всеки път съучениците му го свалят на земята и зверски го ритат по краката, защото знаят, че е с тежка ортопедична операция. В същото време трябва да покриваме безброй изисквания и претенции, условия. Миналата седмица на родителската среща здраво ни изтръскаха. Парички за това, за онова... Но нито защита, нито помощ... Когато потърсих за разговор директорката ме гледаше сякаш й искам десерта. Но пък докато майката на едно от момчетата (два пъти по-едро от сина ми и инициатор на "наказателната групичка") е водила "разговор" с детето ми под формата на закани, заплахи и обиди търпеливо е присъствала. Поисках да го преместят в друг клас, в друга занималня - не можело. Но пък само тази седмица можеше за 7 други деца...
Ролята на учителя ли? На домашните? При нас са другите неща. И е ежедневие. Защото в училище май вече няма учители. Не и такива, които да водят децата. Не ги образоват, какво остава да ги възпитават. Спокойни ли сте, докато сте на работа, че детето ви не скита по улиците и не е само в къщи? А какво ще кажете за подробните лични данни, които трябва да попълните в ученическите книжки и всъщност така са достъпни за всеки престъпник? А колко парички за дарение искат от настоятелството, защото финансовите нужди са безчет, а общината никога не дава достатъчно? А стаите чисти ли са или и вашите деца дишат микроби и мръсотия от престарелите и напълно занемарени класни стаи? А влизали ли сте в училищна тоалетна скоро? По наше време все още бяха относително нови - сградите бяха сравнително нови. А знаете ли, че парите по програма "Чаша мляко или плод" били малко и недостигали. За това два дни от седмицата не се дава на децата тази закуска. По информация от миналата седмица. Но едва вчера успях да науча кои точно два дни.  А да. Говоря за столично училище.

Естествено, че новите ще започнат на ниска ниска заплата, нормално е да се върви нагоре постепенно.
Проблемът не е в заплащането, как точно ще изчисли един учител да даде от себе си, спрямо парите? Значи, ако му дадат още 500 лв. отгоре, ще си промени стила на преподаване? Това идва отвътре, или го има, или го няма.
И в крайна сметка имат договор, много добре са запознати с това какво трябва да правят и колко ще получават за него, след като са се съгласили, не виждам какво повече има да се говори, ако не го правят, значи не си изпълняват договора.

dafili, горещо те съветвам да преместиш детето си в друго училище! 

Не смяташ ли, че е редно да потърсите специалист. Нещата, които описваш са доста притеснителни.

+ друго училище. Има достатъчно такива с добри учители, хубави стаи, мебели, тоалетни и т.н.

dafili, няма ли възможност за друго училище? Не могат да ви спрат, ако решите да го преместите! И наистина е хубаво да се посъветвате със специалист.
Всъщност част от проблема е точно в заплащането - много малко млади хора са съгласни да започнат толкова отговорна работа с толкова ниска заплата. Наистина трябва да са ентусиасти и да им идва отвътре, за да се съгласят И тогава има качествено обучение. А когато един човек става учител само защото не е намерил по-добре платена работа... е, ясно е, че няма да има ентусиазъм и няма да се раздава за учениците си И аз съм на мнение, че би било по-добре да не става учител. Но има такива, които стават и после страдат децата, за съжаление... А въпросния договор го изпълняват, само че "про форма".
Ако дадат още 500 лв ще има значително по-голяма конкуренция при назначаването на учители, ще назначават по-добрите. Съответно - качеството на обучението ще се подобри.

dafili    останах без думи от това, което си споделила. Няма ли класна?? А госпожата от занималнята къде е? Къде са учителите, които в момента отговарят за това дете? Къде е психолога на училището? Къде е директора? Ако трябва и до Просвета отиди, но задължително премести детето от това училище. Това е болка и за вас като родители, а пък за психиката на детето да не говорим. Нямам думи

Аз съм ЗА домашните. Те затвърждават знанията на децата и ги приучават на логическо мислене, приоритетност, отговорност, ангажираност към проблема, експедитивност......много могат да се изброят.

Аз също се ужасих !
В предното училище на дъщеря ми имаше дете с увреждане , което беше много обгрижвано ! 

Аз не бих държала детето си и секунда в такива условия !

Училища - колкото щете. Но всички ще се съгласите, че едва ли резултатите другаде ще са много по-различни. Не сме спрели да работим с психолози и логопеди. Детето протестира. Бурно и от цялата си душа. Къде да намеря този учител, който бавно и внимателно ще го подведе леко и търпеливо, докато успее да го накара да работи. А идеален клас, в който да няма подигравки, обиди, унижения и боища? А дори и да го изкарам от училищната среда, нали има нужда от социализация, от общуване с други деца. В края на краищата времето в училище е и за натрупване на социален опит, за справяне с различни ситуации в общуването. Но при тази бруталност едва ли аз бих се справила. Но пък и времето не чака. Няма как да спрем, да му дадем време да се излекува от получените рани, да го убедим, че всичко ще е наред и да започнем на ново. А и да можем да го направим - силно се съмнявам, че нещата няма да се повторят.

dafili , 

Не всички училища са еднакви , повярвай ми .
Направи го за доброто на детето си ! 

Не става дума да го изолираш , а да смениш средата .

dafili, да, вярвам, че резултатите могат да са по-различни!
Не бива така примиренчески да разсъждаваш, за Бога, та това е твоето дете! В нашето училище за къде къде по-дребни провинения викат родител, госпожата влиза в ролята на медиатор и т.н.

Спомням си една ситуация от ДГ на голямата ми дъшеря. Наложи се на едно момиченце да носи очила. Родителите й бяха ужасно притеснени как ще я посрещнат другарчетата й. Реакцията на госпожата беше много на място - "Деца, вижте я, толкова е красива!". Не съм чула някога някое дете да я е обидило на темата очила.  Та така и при вас... говори с госпожата, говори с директорката, говори с г-жата по занималня, има и инспекторат по образование, като директорката и г-жите не ти обръщат внимание!

Но си търси правата, определено се бори, за детето си го правиш и повярвай ми, струва си каузата!