За ролята на учителя, родителя, домашното и още нещо

Или на затъпяването

 Всъщност, не бяха толкова отдавна тия часове по краснопис. Но сега ги няма. Учителят трябва да "краде" от други теми, за да работи за това. Много си права за развитието на фината моторика.


На няколко места ми се случи да прочета - какво толкова се учи в началото на 1 клас. Страшно важно е това начало, но възрастният човек не го осъзнава, защото е грамотен. Това е моментът, в който детето трябва да "изчисти" всички проблеми, свързани с чуването на  всички звукове,   определяне на  тяхната последователност, правилното произношение и т.н. В 1 клас много неща изглеждат излишни за възрастните, но не е така за децата.

Аз се включих в съседна тема, но мястото е тук на моя болен въпрос - на родителската среща на класа на сина ми беше обяснено, че тази година ще се въведат съботно-неделни помагала. Задачите в тези помагала ще бъдат решавани само у дома и проверявани само от нас родителите.
Аз възразих по няколко причини:
1. в почивните дни помагам и преглеждам всички въпроси свързани с училище и делничните домашни на двете си деца - едното учи първа смяна, другото - втора, излизаме в 7 и се връщаме в 19.00 часа, няма време в делничните дни и учим по всички предмети в неделя. В дните от понеделник до четвъртък пишат домашните дадени от единия за следващия ден, тоест тези, които няма как да предвидим от неделя.
2. аз имам педагогическа квалификация и мога да обясня, но не всеки родител е длъжен да е педагог.
3. почивните дни са ангажирани с почистване, спорт и хоби, единият ден така или иначе е запълнен с писане на домашни.
Оплакването ми се отрази като негативен коментар на детето и то ме помоли "да не споря с госпожата, защото му говори". Също така класната беше казала пред децата, че "вашите родители са луди", което нямам думи да коментирам.
С оглед на всичко написано в момента съм "против" допълнителните сборници, задачи и подобни - смятам, че трябва да бъдат пожелателни, само по някои предмети, които са приоритет поради затруднения или напротив - поради изявен интерес - от детето.

Това, мечтица, са различни неща. Допълнителни домашни по определени предмети би следвало да се дават на ученици, които изпитват затруднения, като им се дават и допълнителни консултации. Прекомерното товарене с излишен учебен материал мисля, не е по вкуса на никого- нито деца, нито родители.

В кой клас е детето ти, от което изискват съботно-неделните сборници?

Детето всички тези проблеми трябва да изчисти в училище, при професионалист, който да го насочва и коригира правилно.
В много семейства родителите нито са достатъчно грамотни, нито достатъчно търпеливи, за да се занимават с обучението на деца, дори и собствените. А и не са длъжни да бъдат.
А образованите родители да бъдат принуждавани, ако "милеят" за децата си да работят на половин работен ден, за да се занимават лично с началното им образование ми е направо смешно.
Един професор по физика например би бил много по-полезен за обществото с познанията си в конкретната област, а не да се изживява като начален учител у дома.

С целодневното обучение се отнема правото на избор на родителите дали да учи детето с родител или учител вкъщи, или да ходи на занималня.
Ако учи неефективно в училище следобед трябва да се търси начин да се повиши ефективността там, а не да се препращат задълженията към родителите.

ПП.  Синът ми посещаваше частна занималня, където подготвяше уроци и домашни.
Училищната, което е публична тайна, до миналата година не беше ефективна.
Чудя се как така до миналата година нещо не е работело качествено и от тази година същото това неефективно нещо става задължително за всички? Има ли някакви драстични промени, които са започнали да осмислят задължителния вече престой на децата там и следобед?

Личното ми мнение е, че домашни трябва да има, но с мярка.

За мен домашното е не само поредната доза ченгели/букви/цифри; то също така учи детето и на много други неща, а именно, че трябва да си планира времето, за да е достатъчно; трябва да има приоритети на действие - например - днес имам домашно по БЕЛ и математика, но утре нямам математика, следователно трябва да започа с домашното по БЕЛ, защото то е приоритетно и т.н.

Колкото и да отричаме писането на ченгели, то е много полезно и за съжаление не виждам как може да се се усвои, освен с писане. Всички ние, пишем бързо и четливо, не се замисляме, но колко време сме писали? Дванадесет години в училище, после поне 5 в университета. Според мен няма как един първокласник да се научи да пише ако не пише. Хубаво, ама два часа по 35 мин, от които госпожата губи поне 20 минути да им помага да си издирват нужния учебник/помагало или пък да вътворява ред... не знам, за мен е недостатъчно.

В същото време много ясно си давам сметка, че те са деца и им се играе. Но пък и трябва вече да навлизат полека лека в света на възрастните, където думичката трябва значи много и  се превърща често определяща в битето на човека. Да, събота и неделя са дни за почивка, но събота и неделя са и време, през което детето може спокойно, без да бърза, с почивки да потренира наученото през седмицата, един вид да обобщи постиженията си. За мен поне, няма как да се разчита само на учителя да налее като с фуния в главите на децата ни знания на готово, ние като родители също трябва да дадем не малко усилия, за да създадем правилните навици, да обясним неразбраното, да поставим основата.

Съботите и неделите, според мен, не трябва да се превръщат в едно безкрайно писане на домашни, правене на преговор за взетото от цялата седмица и изчистване на пропуски. За да бъда точна, изобщо не трябва да се допускат пропуски, а да се работи всеки ден с детето вкъщи - като се върне от занималня, родителят да мине по материала и да зададе сондиращи въпроси на детето по материала, защото за една седмица пропуските много бързо се уголемяват като снежна топка. Който както иска да го мисли, но аз не бих разчитала на занималните, нито държавни, нито частни, дори не бих разчитала изцяло на частния учител, който бих наела, а бих държала контрола в свои ръце, защото детето е мое, а не на частния учител или на учителката в занималнята.

Домашните трябва да са точно толкова големи, че да отнемат, заедно с учебните часове, не повече от един работен ден. С една дума - децата не трябва да са заети с училище повече от осем астрономически часа /плюс - минус 1 час, защото всяко дете за различно време усвоява един и същи материал/. Все пак децата ни не са роботи и щом ние, възрастните имаме осемчасов работен ден и два почивни дни, то е редно и непълнолетните също да се трудят в тези граници. В началните класове /1-4ти клас/ тази натовареност трябва да е по-малка/.
Пример: дъщеря ми започва да учи сутрин в 8 часа. За около 3 часа е готова. След това е на училище от 12.30 до 18.30. Това прави средно деветчасов работен ден. При това не е от най-бавните и разсеяните. Смятам, че ако й останат домашни за уикенда, това вече надвишава границите на нормалното натоварване.
Проблемът с ненаписаните по време на занималнята домашни е очевидно е вследствие на лоша организация на работата в занималнята. Поне при моите деца беше така - когато учат вкъщи, до 16.30-17 часа най-късно са били абсолютно подготвени по всички предмети, а когато ходеха на занималня, се е случвало да ги взема в 18 часа и да се окаже, че имат да пишат още по един или два предмета.

Няма задължителен престой. Мисля, че са такива 1-2 училища и е решено на местно ниво, но във всички др. е по избор.
По отношение на това дали е ефективна или не, зависи дори не от училището като цяло, а от конкретния преподавател. При нас е повече от ефективна (засега).

Да, права си, в момента изцяло зависи от конкретния учител.
Нормално е в държавни училища да има някакви разлики при различни учители, свързани с личните способности на всеки един от тях.
Ако някой обаче не умее да се справя със служебните си задължения не е ли редно да го подменят, както във всяка друга професия?
Защо в училище това не се случва? Защо едни родители могат да се приберат у дома и да отделят свободното си време за занимания и разговори с децата си, или за каквото си искат,  а други да трябва да се прибират след работа и да пишат домашни?
И то по цели класове, а не отделни ученици, които са срещнали някакви определени трудности.
В училището на сина ми във всеки начален випуск има по една, макс. две учителки, на които се носи славата. Останалите обаче не са подменяни с години. Там са започнали, там ще се пенсионират.

Цитирам виц от днешен вестник:
- Госпожо, как е правилно да се пише-"икономика" или "економика"?
- Взимайки предвид състоянието и и моята заплата, както искаш си пиши....

нова, проблеми има и в частните занимални, човек като не е роден за тази работа, навсякъде работи по един и същ начин.

За подменянето, не знам, имам чувството, че някои родители живеят още в комунизма, т.е. не се борят за нищо, каквото им се падне, това е, примиряват се и нищо не правят.

Ana.Ivanova, по целия свят учителските заплати са ниски, спрямо бг заплатите, не мисля, че са чак толкова зле платени...

Като го кажете това по цял свят и не знам......Тук учителската заплата е много добра -  и началната и добавката всяка година.

Според мен опита да се прехвърля топката "обучение" от учител на родител много силно се замазва с "липсата на амбиции" у родителите....

Скоро четох такова проучване, затова го написах.
Тук основната заплата, ако не бъркам е от 700 до над 1000 лв., за работа 9 месеца в годината и спрямо заплатите в България като цяло, мисля че не е чак толкова малко, дори минава към много добра.

За колко големи деца иде реч?Защото и това е важно.Знаете,че с всяка следваща година материала става все по-обемен,съотвено натоварването и необходимото време за подготовка са по-големи.Ролята на учителя е ясна,ролята на родителите обаче също е важна.Родителите трябва да се интересуват от това какво учи и как се справя детето,при трудност да занимават детето допълнително вкъщи.За първокласници-не смятам,че трябва да имат огромни домашни през седмицата и ваканцията.Трябва да им остава време и за почивка,и за игра.Все пак са деца.Но ако детето не ходи на занималня,то около 2 часа на ден занимания вкъщи са задължителни.Ако ходи на занималня и всичко е написано и разбрано,то единствено родителите могат да прегледат как се е справило детето с домашните,ако има проблем да помогнат и детето да се позанимава допълнително.За домашните през уикенда- за мен е нормално.Не смятам,че два часа работа в събота и неделя ще натовари детето много.А и в първи клас за децата е важно да тренират писането,смятането и четенето.Това са най-елементарните неща,които трябва да бъдат добре отработени,че е много смешно гимназисти да сричат.А такива има много.За цял ден 1-2 часа не са проблем.Особено ако родителят има търпение и не пришпорва детето.Също и да намери правилен подход,за да бъдат за детето тези занимания удоволствие.В по-големите класове,особено гимназиалните,уикенда е време за подготовка.Материалът е обемен,струпват се много домашни през седмицата за следващата,а и за понеделник трябва да се учи.Това е моето мнение.