НОЕМВРИйче сладко в мен бушува,че ще гушне мама скоро се вълнува!

Ех, че сте бързиииии! Мерси за заглавието и оформлението на темичката

Mishlence_2, и аз тази нощ не спах заради някакви странни състояния. През първите месеци не се чувствах така, както вчера, даже и повръщах - нещо, което не ми се беше случвало през цялата бременност. Днес бебокът е супер активен, а коремът ми имам чувството, че непрекъснато се втърдавя. Надявам да нямам сериозни причини за притеснения. На лекар съм чак в понеделник и  не ми се иска среща преди това..

Мерси и за споделените хубави идеи и мисли - зареждащи са и действат

Ето ме и мен в новата тема.
На мен днес ми правиха запис и ми дадоха направлението за болницата,утре ще правя и изследвания и микробиология.Това е от мен.

Да се запиша и аз, че да не ви търся после Бубче  

П.С. знаех си, че вие ще разберете моите сантименталности и емоции.. Може би защото мъжа не разбира много много... ама... мъжка му работа... та затова реших, че се "впрягам" Гушкам виии! 

Да се запиша и аз в новата темичка  .
Бубче, отново страхотно си се справила   , и благодарности на Доди за заглавието   .
Аз пък днес му ударих едно лежане, чак до 1 следобед, ама ми е мързеливо нещо...

Тъййй, изчетох ви успешно  
Благодарско на Бубчето за поредната чудна темичка  
Вили, много мило и прочувствено ми стана като прочетох за прекрасния момент, който си преживяла. Нормално е да се впрягаш, все пак това е твоето малко слънчице  
Хоуп, аз зная подобна схема дето е описала Ванилия, само че не по едно движение, ами записваш в рамките на 1 час колко движения е имало бебчето, като не е хубаво да са по-малко от 10. Това избираш да го правиш 3 пъти на ден през времето, когато горе-долу е по-активно.
Фио, катьоуша (или катюша) мисля че ще се справите и няма да е нужно да делите любовта си. Според мен с появата на новото човече ще се появи и нова доза любов. НО дори и едно от тях да ви е по-голяма слабост - не го показвайтее! Казвам го от позицията на по-малкото дете в семейството, което не е слабост на майка си понеже има брат, аааа нали момчетата са слабост на майките. Така че колкото и да ви е трудно се опитайте да разделяте по равно и любовта, и времето, и вниманието си между двете дечица. Че е кофти да се чувстваш по-малко обичан...казвам го от опит. Не че майка ми не ме обича, напротив дори, ама усещам как брат ми е на пиадестал в нейните очи и как каквото и да направя и каквото и да се случи той ще е винаги на първо място в нейното сърце. И точно за това съм решила, че след време, живи и здрави, ако имам две дечица, колкото и трудно да ми бъде няма да показвам предпочитания и ще се старая с всички сили да не ги деля, а да направя така че да се чувстват равни, за да не се почувства някое от тях като мен. След като едната ми баба, лека и пръст, никога не показа предпочитания към някое от внучетата си, а винаги се радваше с еднаква любов на всички ни, мисля и се надявам, че ще успея да постигна същото и аз със своите деца някой ден.

И аз да се разпиша. Моите страхове започват едва сега. Може би е нормално. Сигурно няма майка, която да не се е вълнувала преди раждането.

Айде и аз да се запиша, пък макар и след 3 страници! Кога успяхте да ги изпишете?!
Аз тази нощ на няколко пъти се будих от болки в костите в областа на триъгълника! Ужасно неприятно!
Фио - и аз се безпокоя за подобни неща! Но на моменти се притеснявам, като че ли повече за баткото - дали няма да се чувства пренебрегнат, дали времето което му отделям сега и което неминуемо в последствие ще е по-малко, ще му стига ... особено като се сетя колко време отнема кърменето в началото. Аз съм кака и то на двама, и се е случвало, макар и мълчаливо да страдам на моменти, колкото и родителите ми никога да не са показвали някакво разделение или предпочитение, между всички ни!
За ново количество любов - не се е съмнявай, че ще се намери! 
Vili2411 - искренно и от сърце се радвам за теб!
Бубче и Доди - благодаря за темичката и за заглавието   
Целувки на всички!

Mnogo barzi mami ei, dokato se usetq i tri strani4ki sa se izpisali

Катюша, Лика  
Леко успокояващо ми звучи това, че не съм сама в терзанията си. Не че това решава проблема.....

Жълтурче, то на теория е ясно, но дали ще мога да го приложа.
Аз винаги съм била пренебрегваната за сметка на брат ми и не искам да причиня нещо подобно на нито едно от децата си. Но при нас и ситуацията беше малко по-различна -  брат ми е от втория брак на майка ми и реално той си е живял с двамата родители, а аз само с майка ми и един незабелязващ съществуването ми господин  

Лика, това с баткото е другото, което ме тормози. Засега не забелязвам ревност, но то и няма как, за него бебето още не е съвсем реално. Като се появи малкото човече ще видим как ще реагира, моля се да няма ревност, но и си давам сметка, че това до голяма степен зависи от мен и мъжа ми и от нашето отношение към децата  


П.П. Да не пиша нов пост, че днес прекалих 
Преди малко мъжа ми ме "зарадва", че няма да се прибере поне до понеделник, а може и чак към 15-ти да си дойде  Не искам пък повече без него.
Освен това ми омръзна да заспивам с въпроса "Тати кога ще си дойде?", а сутрин вместо добро утро да чувам "Тати дойде ли си вече?" 
Хайде изхленчих си  Много мразя да се оплаквам, но вече ми идва в повече 

Здравейте и от мен, отдавна не съм писала, но ви чета редовно
Темичката ни е супер 
Вече съм в болничен от началото на седмицата и гледам да лежа по цял ден, след последното ми влизане в Окръжна болница миналия месец. Милото да е жив и здрав всичко прави, много е гадно като има нещо за правене, да чакаш друг да го свърши, защото ти не можеш. На 11 съм на тонове и се надявам да определим дата за секциото. Колкото по - малко остава, толкова повече шубе ме хваща и се моля беба да изкара до края. Капарирахме си креватчето, утре трябва да го докарат, останаха дребни неща ама с едно излизане и сме готови.
и така, дано на всички неудобствата им минават по-леко
Лек ден!

Здравейте момичета,

Фио, направо е изумително колко си приличат страховете на вече мамите, чакащи второ детенце... Напоследък все едно съм се пристрастила към момченцето си - сякаш трябва да го компенсирам отсега за вниманието, което ще отделям на братчето му. Обичам го с цялата си душа и често мисля за нещата, които ти споделяш.
Тук обаче ще ти разкажа за едно майче, с което родихме по едно време преди 6 години - моето първо и нейното второ детенце. Тя ми разказа за същия този страх, който не я оставял на мира преди самото раждане - обожаваше дъщеря си (първото дете) и ужасно се страхувала какви ще са чувствата към бебето, как ще се чувства каката (фокусът беше основно върху каката). Тя сподели, че когато се родило бебето, когато го видяла и гушнала, всичко си дошло на мястото. Каза, че не може да го обясни по друг начин, просто природата си знаела работата. Тогава не разбирах тревогите й, но сега, изправена пред същата ситуация, много се радвам, че съм запомнила думите й.
Сигурна съм, че щом родителите мислят вниманието и чувствата на децата си преди появата на второто дете, ще намерят достатъчно сили да се погрижат и за двете си съкровища след това. Нали затова сме екип!

Поздрави и положителни мисли на всички, че малко остана...

Това със 2-то дете си го мислех наскоро, нищо че това ще ми е 1-во. Мислех си, толкова си я обичам още преди да се е появила, като дойде времето за второ, него ще го чувствам ли така, както това.
После си мислех- ние сме 3 деца, за нито миг не съм мислила че наште обичат някой повече от другия, нито са го мислили брат ми и сестра ми (знам , защото сме си говорили на тази тема). Както аз не мога да кажа че обичам някой от тях повече, така и те не могат. Любовта не е ограничена, че да я делим, просто още толкова любов ще има и за следващото, и за следващото и т.н. Всяко дете обаче е различен характер и това определя отношението към него, като това не значи че не го обичаме толкова, колкото и другото.

ФИО как си го написала само все едно си ми влезнала в мозъка. Хич незнам как ще стане тая работа с двете дечица - май като ми остана време да си седя в къщи взе да ме тресе нервата и все за глупости да си мисля. Иначе се чувствам добре - бебо рита яко, обръщането в леглото е голям зор и естествено тоалетната е моя пръв приятел ама нормално още малко остана. С тая бременост май излизането навън много тежко ми стана - в понеделник се прибирах два часа с 3-4 почивки направо ужас. Предния път сякаш не беше така.
Не помня вече къде ама някой беше питал как ще се справи с котето и бебето. Аз един месец преди да се роди Боян му купих една мека къщичка да спи в нея и го гонех всеки път като легнеше на канапето. Е научи се че аз като съм там и му се скарам да се прибира в къщичката. После е удобно и като порасне детето щото в еден момент само там се криеше да не го дърпат за опашката. Е сега спи понякога и при нас, но определено не го пускам в стаята, в която ще бъде бебето. Резултатът е че преносочи любовта си към мъжа ми ама то е нормално все пак не е глупаво животното. Иначе една полезна вещ да кажа е широко тиксо от някоя книжарница - винаги обира супер ефикасно косми отвсякъде.
Айде че пак се увлякох. Весел ден на всички.

Pincher много благодаря за отговора за котето  Не ми беше хрумнал и този номер с тиксото, ще го пробвам аз повече се чудя къде да му сложа тоалетната на котака, която сега стои в банята ни, ама то май няма къде другаде и явно ще се чисти мноооооого. Иначе само викам по него да не влиза в стаята, където ще е бебето, надявам се поне това да свикне да не прави 

Аз докато стигна да се запиша в новата тема и сте изписали 3 страници.

Вили мъжете май по- често си изживяват вълненията и страховете вътрешно, сякаш ще са по-малко мъже в нашите очи, ако се разчувстват.