Рано ли е да се ражда на 22 години?

Благодаря ви! Много е хубаво, когато споделяш радостта си.. а някак си тук усещам, че е истинска, не е като във фейсбук, където ще ти кажат, честито, честито, ама само да клюкарят.. и за да не е спам аз вече съм казвала - за мен не е рано на 22, това е все едно да кажеш рано ли е да откриеш любовта на 16 примерно... ами този шанс е веднъж в живота - има хора я откриват на 40, има и на по 15.. ти би ли усетила, че това е истинската любов и да си кажеш, ама чакай да намеря хубава работа и да съм отговорна... чувстваш ли със сърцето си не трябва да изпускаш момента, така е и с бебенцето, всичко друго е преходно, само делата ни остават след нас - предпочитам на гроба ми да пише: прекрасна майка и съпруга, отколкото добре осигурена с 40 години стаж   Не че казвам, че тези, които предпочитат да имат работа (както си мислех и аз) избират едното за сметка на другото... просто това е божа работа, разберете го.. може да започнеш да правиш опити на 22 и да нямаш работа и да родиш на 40, може и да решиш, че е време на 35 и да ти е трудно или пък напук на всичко от първия опит да стане - аз съм на мнението, че Господ си знае работата, когато и да стане, то е така, защото това е твоя късмет и защото така трябва.. никой и нищо не може да ме разубеди... весели празници 

 Мила,според мен зависи от ред фактори...най-вече от теб!Ти определяш...Имаше един филм в който Уил Смит каза нещо уникално на детето си-''Ако другите не могат да направят нещо казват,че и ти неможеш да го направиш''
 Дали е рано или не може да каже единствено човека на който се случва...Аз съм на 26 и си мисля,че можех да почакам,но се случи Приемам го и това е   Бъди щастлива!

Да, много як цитат.. еми така е, затова за мен такива теми са малко...., защото не може друг да определя или дори да ти даде съвет, защото няма как да знае дали ще е правилния... Честито на теб и весели празници   

Не е рано и аз така мисля!Аз съм на 20 но го искам мисля че това е най-важното!!

Не, не смятам,че е рано!Аз самата родих на 22 (и половина). И нито за миг, не ми е минало през ум,че е можело и да почакам още. Чувствах се напълно готова и исках да стана майка.Близо година правихме опити,преди детето да стане факт!

  страхотно беше на 22 Първата си дъщеря родих на толкова, преди 12 години и сега на 34 - очаквам втората 

Здравейте!Реших и аз да се включа в тази интересна тема.Съвети няма да давам,защото естествено всеки този въпрос го възприема по различен начин.Аз лично съм на мнение,подобно на beauty,че ако  чакаме подходящият момент да имаме пари,жилище,коли и нз си какво още там,може и бая да си почакаме.И аз мисля,че най-важното е да си намерил подходящият човек,с който да създадеш този живот.
С много мои приятелки на моята възраст сме обсъждали точно тази тема и повечето все още ги е страх и казват,че има време.Ще дам един пример с моя близка приятелка,която се ожени преди 3 години на 21.Тя беше студентка тогава в 1 курс  и реши,че и е рано още,пък и  искаха да си стъпят на краката финансово,макар и мъжа и да е на стабилна и доходоносна работа и можеха да си го позволят(поне според мен) и още тогава.И какво стана мина време,тя завърши...вече искат бебе,но уви...бебе все още няма,а правят опити поне година и сега са много разстроени.Не ме разбирайте погрешно,знам,че скоро и на тях ще им се случи това чудо,просто искам да кажа на тези,които смятат че това нещо може да се планира,че не е така...
И последно ще ви разкажа набързо моята лична история.Аз съм израснала в семейство с три деца(аз съм най-голямата) и от малка винаги много съм обичала децата,помагала съм активно  в отглеждането на брат ми и сестра ми,както и за братовчеди...силно мечтаех за момента в който ще стана мама и аз,още от 15/16 годишна...и естествено следвах съветите на майка си,да чакам,да се изуча,да намеря подходящ мъж и т.н...След няколко несполучливи връзки...през март тази година срещнах мъжа на живота си...и само няколко месеца по късно(5 месеца за да съм по точна ) на 23 години(студентка в 3 курс)...забременях...много хора около нас казват,че сме луди в тези кризисни времена да си правим дете без да имаме собствено жилище и с не дотам толкова високи доходи,но да луди сме от любов един по друг и сме луди по това нежно създанийце,което дори в този миг шава вътре в мен.И аз знам,че ще се справим,въпреки всичко и ще отгледаме едно прекрасно детенце( а дай боже после и още едно или даже две 
Така,че мили мои всеки си решава сам за себе си,важното е любов да има и да се раждат повече българчета!!!

 lilavka2323...това са примери от живота...да,но никой нищо не може да каже!Аз пък познавам 2-3 момичета,които забременяха след училище.Та едната се раздели с мъжа си ...на 22 стана мама на 23 самотна мама.Други излезнаха по квартири на 22 с дете на ръце...като видях на какво прилича една от тях...Красиво,стройно момиче беше...Сега по лицето и няма следа от усмивка.Така че личен пример няма!!!Всеки за себе си!Темата е много относителна и може би трябва да се казва-Рано ли е ЗА ВАС да родите на 22.Не отричам,че има и мами много щастливи родили на 22...Има и такива,които споделят,че може би е трябвало да почакат още мъничко.Колкото до осигуряването...сори ама аз мисля,че поне малко от малко трябва да имам нещо насреща.Не говоря за кмъща с басейн и 2 коли..говоря за постояна работа поне и свясно жилище в което да посрешна новия човек.Някои го имат и без друго...така,че при тях е по- лесно

И аз смятах, че парите са важни преди да предприема тази крачка.. а знаете ли колко приятели имам, които техните имат финансови възможности, а те са отритнати и необичани.. има живи примери за хора с малки възможности, да не кажа никакви и децата растат в най-прекрасната среда, в тази, която има истинска любов.. аз също съм в семейство от три деца, и докато стана на 10 години, майка ми все по квартири е била и почти никакви пари не сме имали... успя да направи преди време къща за себе си и по един апартамент за братята ми, сега пак не сме в цветущо състояние, но децата не трябва да те спират да се развиваш, напротив това дете ще ми даде стимул да се боря.. а стимулът при някои идва на 20, при други на 35 така че въпрос на избор.. просто звучи грозно някой ден детето ти да те пита: "а ти защо ме роди на 36 год?" и ти да кажеш: "ами чаках да имам достатъчно пари и да се чувствам спокойна да те имам"... аз на моето дете ще кажа: "бях първата от класа, от курса 120 човека в университета, която роди и ти беше много желано дете" и не ме е срам от това... може да звучи изтъркано, ама любовта наистина е най-важна.. и аз даже съм си го татуирала, че "любовта побеждава всичко" 

beauty_ леко бременеене и здраво и красиво бебче ти пожелавам!  На мен на 22г. ми звучи рано да стана родител. Но това е лично мое мнение. Може би се дължи на това, че приятелят ми е прекалено малък (21г.) и може би, ако беше примерно на 30г., щях да мисля по друг начин. Но кой зне... Пък и имам планове да уча магистратура в чужбина и т.н. и просто детето някак си не пасва на плановете ми.
Много се дразня напоследък, как майката на приятеля ми постоянно намеква, че иска вече внуци, как ни било време да се женим и да правим деца и т.н.... А пък самата тя е с мъжа си от 17-годишна и е родила сина си на 28... ето това вече не го разбирам...!

Благодаря тии, ами ето много хубаво, че ти си имаш някакви планове и ги следваш.. а то, нормално майките все така да казват  и на теб ти пожелавам сбъдване на мечтите другата година, а пък бебето, когато го почувстваш да стане без проблеми  весело посрещане на новата година

beauty напълно съм съгласна с теб,любовта е по важна от всичко...и здравето разбирасе,а парите се изкарват...млади сме ще се справим сигурна съм.Пожелавам ти лека бременност и прекрасно живо и здраво бебенце на финала
In4ety и ти си права,след като ти самата смяташ,че ти е рано и имаш планове за следващите няколко години,в които не влизат деца,значи недей да слушаш никого...защото най-лошо е когато самите родители не са подготвени,тогава и едните и другите страдат...но това е лично мое мнение.

благодаря ти лилавка, на теб също леко бременеене 

Не е рано. (Не съм чела цялата тема)
Родих първото на 22, второто на 27. Сега съм на 32, те вече поотраснаха. Достатъчно млади и силни сме, за да ги гледаме, а и за да си живеем живота

Мисля,че всеки трябва да носи отговорност за постъпките и решенията си.Всеки от нас има различен светоглед и усещане за живота.Да създадеш дете е лесно,но и много отговорно.Преценявайте внимателно човека до себе си и възможностите си,за да имате щастливо семейство и деца.