В класа има побойник (кои стратегии работят)

В класа на сина ми има двама побойници, които тормозят всички. Родителите изобщо не реагират на агресивността на децата си. И аз, като теб, се чудех вече какво да предприема. Случайността сама си свърши работата. Едният побойник е и слаб в учението. Понеже пишел най-бавно, а синът ми най-бързо /но грозно  /, учителят на занималнята ги сложил на един чин. Синът ми започнал да помага на побойника. Сега този побойник го пази от другия, защото иначе няма домашни.
И темата май е за друг подфорум.

Родителите на детето  знаят ли за проблема?Ако не, първо с тях трябва да говорите. Те трябва да говорят с класната, училищния психолог , педагогическия съветник, може и с директора.
От написаното оставам с впечатление, че детето е в начална училищна възраст, при тях проблема с училищния тормоз е по-лесен за разрешаване, ако се подходи умело.

Зависи какво искаш да постигнеш като ефект - да се разреши проблема сега, веднага, и да се даде глътка въздух на приятелчето, което очевидно страда от ситуацията, или да му се даде алгоритъм как се постъпва ПРАВИЛНО, за да се чувства защитен в бъдеще. Първия метод е кратък, и с мигновен ефект, вторият изисква време, нерви и ангажирано участие на повече хора.
Сложно е, възрастта и темперамента на детето също имат огромно значение.

Колко е голям малкият ти приятел?
Къде се развива действието?

Какво ще рече стратегия?
Освен учител, има и директор, освен директор този побойник има и родители....

Преди 2-3 години тормозеха в училище синът на моя колежка /3 клас/. Първо се оплакаха на класната - нищо, на директора - нищо. Бащата бил бизнесмен и не смеели. Обърнаха се писмено към инспектората по образование в града, откъдето пуснаха проверка. Заплашиха и директора с телевизия. И накрая преместиха побойника в друго училище. Че и бой от баща си яло, защото човекът нищо не знаел за поведението на сина си, тъй като не смеели да му кажат.

Всички тези приказки с психолози, учители и директори са с ниска степен на успеваемост.Е, може в краен случай някое дете да бъде преместено, но на негово място ще се появи друго, а не вярвам да преместят две деца заради едно. Ще кажат, че то си е виновно.
При децата се формира йерархия съвсем като в глутница. И затвърждаването на високата позиция в йерархията често е свързано с тормоз и пердах над по-слабите. Повечето деца в "низка" позиция свикват някакси да се оправят или не си го слагат на сърце. Но някои с по-лабилна психика наистина страдат. За мен единственото кардинално решение е покачване в йерархията с някакви "ценни" умения. Добър футболист например. А супер много помага да запишете детето на кикбокс, джудо или нещо от сорта. Само като се разнесе мълвата ще спрат да го тормозят, а ако освен това подкрепи тази мълва със сериозен отпор нещата ще са решение за винаги.

Използвам винаги една и съща стратегия- работи безотказно засега. Говоря с детето да обясни на момчето, което го тормози, че да се държи така е невъзпитано, че знае че не е лошо дете и че явно нещо го тормози за да се държи по този неприемлив начин и ако сподели може да се опитат да разрешат проблема. Или просто да му каже, че с деца, които се държат лошо не говори и не се занимава. И казвам това да се прилага при всеки тормоз или опит с все по- незаинтересуван тон. Често в първия момент се правят на не чули или недоразбрали, или се ядосват, защото не очакват такава реакция, но обикновено проработва.
Случвало ми се е веднъж директно да отида да говоря с едното дете, обаче докато го попитам  какъв е проблемът между него и Митко, се разплака, че ако кажа още веднъж на учителката им татко му пак ще го бие и се разбрахме съвсем набързо, мирно и кротко. Тогава страшно ми дожаля за детето- биеше, защото това беше виждало като начин за справяне с проблемите .

Изобщо не съм съгласна, че родителите на побойниците не знаят за "геройствата" им. Знаят, но и те често не могат да се справят. Трябва още в началните класове да се използват всички възможности, които дава правилника на училището и да им се нагат наказания. Ако им се молим, а те обещават за кой ли път, полза няма. Никой не е длъжен да ги търпи.

Детенцето е трети клас. Миналата година е бил един побойник, с него са се разбрали... сега са трима. Ходи на бойно изкуство, но не прилага нищо от наученото, не се и перчи с него. Просто не е такъв темперамент.

Анда, Митко също е трети клас и е доста свит . Покрай проблемите с негови съученици започнахме редовно да обсъждаме какво се случва в класа и как е най- правилно да се реагира. За мен и той да се бие не е отговор- трябва да се научи да се оправя разумно, разбирайки мотивите на отсрещната страна, само с приказки. Случва се някак, но той има свръх развито чувство за самосъхранение от дома и знае кога да отстъпи или как да обърне на майтап ситуацията...

Темата с детската агресия ми е много болезнен въпрос. Имах такива проблеми, имам ги все още. Много агресия, много побойници, много жестокост! И не е въпрос до лабилна психика ако детето, което удрят не умее да се защитава, а до характер, темперамент. Не може детето да се бие, не иска, не защото е неспособно да удари, а просто защото не приема агресията като нещо нормално, нито когато е отправена към него, нито като метод за справяне с побойниците. Има деца, с толкова положителна нагласа към всички други, че проявената агресия ги изумява ужасно... Моят син често си създава проблеми, дори само защото е защитил ударено дете!... Сложен проблем.
Прочетох мнение, че е нужно да се говори с децата-побойници и често така успешно се решава проблема. Чист късмет си е споделената ситуация. И аз преди време използвах тази тактика, но си създадох огромни проблеми. Не било законно, било - дрън, дрън, бла-бла... Имало си ред. Ами, нека децата ни да стават боксови круши, а ние - родителите да стоим като публика и да нямаме право да защитим децата си! Новите закони за защита на децата постигнаха обратен ефект - сега дори да направиш забележка на побойник, било заплаха и какво ли още не и е подсъдимо! Но пък се постигна поощряване на агресията между самите деца, именно защото родителите на потърпевшите деца нямат право на разговор или забележки към децата-побойници. ...
Та, тъй като доста се поопарих с тази детска агресия, ще ви кажа как е редът, а това доколко е успешен за справяне с агресията, просто не ми се коментира!
1. Уведомява се класната.
2. Ако няма резултат, се уведомява директора/директорката.
3. Ако въпреки това, отново няма резултат, се изисква разговор с родителите на децата-побойници пред класната.
4. И ако отново няма успешен резултат - се уведомява Инспектората.
Нищо обаче не обещава успех...
Има деца, които абсолютно без причина си проявяват агресия, просто характер и темперамент, така както и децата от обратната страна - тези, които остават буквално втрещени от въпросната агресия!

Така са ми противни тези агресивни деца, че понякога ми идва такъв шамар да зашия на едно такова хулиганче, та да му звъннат ушите. Не бих си го позволила като поведение обаче по ред причини. Само ми идва на ум, де.
Моя малкия е такъв по-скромен и свит, че и при нас е имало подобни инциденти.
Разговора с класната, понякога дори с родителите на въпросното дете имат временен резултат. Този тип деца дълго време не могат да подтискат агресията в себе си. Или избива с по-голяма сила след време или я пренасочват към друго дете.
Само един път ми се е случило да не успея да се овладея съвсем и да стисна по брадичката едно такова келеменце. Но явно по-силно съм го стиснала или пък наистина съм изглеждала ядосана и страшна, че повече не е припарвал до сина ми.

Имате някакви изгледи за успех само, ако се обедините всички родители и притиснете директора на тема "или трима побойници, или двайсет преместени", но трябва да сте твърди. И съответната писмена жалба и до инспектората. Ако не ти се занимава, просто си местиш детето и толкова. Според моя личен опит, ако един клас тръгне накриво заради един, двама или трима трабълмейкъри, и в зародиш не се потушат нещата, то няма оправия. Директорът има всички правомощия, стига да иска да ги приложи. Обикновено родителите на побойниците само лаят, но не хапят, особено срещу директор.

Две келешчета тормозеха дъщеря ми - не я биеха, но я обиждаха много сериозно. Веднага реагирах като лично се срещнах с майките и на двамата. Първата беше изумена, че синът и може да се държи така, защото "той само с момчета се държи така, с момичетата бил кавалер". Другата майка си подбра синчето с шамари. След това говорих с класната, която почна да ми се оплаква колко лоши били четвъртокласниците и как тя не можела да ги овладее. Твърдо и заявих, че ако не може да овладее банда 10 годишни келеши, ще се наложи да си поговорим с директорката и инспектората. Аз съм член на училищното настоятелство и може би това хвана дикиш. Повече никой не си позволи да я тормози. Иначе, ако беше продължило и аз щях да продължа с директора, инспекторт и т.н.

Схемата: 1. Разговор с класната; 2. Разговор с директора; 3. Сигнал в Инспектората, обаче не винаги действа. Племенницата (шестокласничка) беше тормозена, че носи очила включително юнакът, който я беше тормозил беше и хвърлял очилата на земята. Майката чинно беше преминала през цялата схема - класен, директор и т.н. без резултат. Най-накрая лично ошамари в училищния двор този юнак пред всичките му авери и тормозът повече не се повтори. Това разбира се е супер крайна мярка, но когато по цивилизован начин не могат да се решат нещата се налага и друг подход.

Роднината ти е имала късмет, че родителите на ошамареното дете не са я помъркали по полиция и съдилища за побой над малолетен, че тогава щеше да види! И то побой пред свидетели.

Да, и аз това си мислех. Аз само за въпроса към една примадона "Защо проявяваш агресия към дъщеря ми и я унижаваш непрекъснато?" си отнесох разправия с въпросната институция...  Абсолютен късмет си е наистина. Но пък съм и съгласна с Ян@, че

    За агресивните деца определено трябват мерки, които да решат проблема, а не просто да го ''замажат''. Както каза някой по-назад- ако не се намери отдушник на тази агресия, децата ще продължават да тормозят.
    За мен е странно как един учител може да не направи нищо... В тази възраст би трябвало по-лесно да успее да реши проблема, но е хубаво да се работи за изглаждане на отношенията, а не да има ''караница'' и последвала забрана, защото те ще ''важат'' само за училище. А много често училищните свади се пренасят и извън пределите на институцията.
    Много е трудно да се повлияе, когато проблемът се корени в семейството. Ако родителите се интересуват (много често са безразлични), може да се говори с тях агресивното дете да бъде записано на спорт или някакво друго занимание, където да влага тази енергия. Може на някои да им се стори странно и глупаво, но в повечето случаи помага.
    Интересувайте се какво се случва в час, защото децата често са тормозени не само физически, а и психически. В много случаи учителят не забелязва (което пак ме учудва). Родителят също разбира след доста време ( не винаги, но в повечето случаи децата не обичат да говорят за тези неща, чак когато не могат да издържат вече) А училището се превръща в много неприятно място, ако не можеш да се чувстваш спокоен, сигурен и ако не цари добра атмосфера.
    В случая с конкретното дете- задължително говори с учителката. Тя е тази, която трябва да сплоти децата ( ако побойникът и детенцето, за което пишеш, са от един клас). Към деца се подхожда с добро, за да имат хубав пример, изпусне ли му се края- тогава се налага да използваш по-груби методи, а това може да ги ''озлоби'' още повече, да повлияе още по-лошо на отношенията им.

Когато агресията е от деца към деца, то всички са потърпевши. Основно това е работа на училищния психолог и класния ръководител. Ако се съмнявате, че разговор с тях ще доведе до успех, то моят съвет е сигналите да се пускат в писмен вид с входящ номер до директора на училището. Така няма как да отминат агресията като незначителна, защото им ясно, че следващият сигнал може да не е само до училищното ръководство, а до инспектората и отдел "Закрила на детето".

Класната.... тя е най-дълго сред тези деца и тя може да повлияе.
Как говеда в 8-ми, 9-ти клас при едни учители гък не се чуваше, а при други, учителят не се чуваше.
Моя мъж се изрази грубо и цветисто, че "овчаря не си гледа стадото". Може и да е наясно със ситуацията, но да не иска да предпреме нищо.

Редът са го написали по-нагоре.
Аз бих тръгнала по него.
Само не бих чакала много.
Ако класната не се отнесе сериозно,
направо при директора.

Саморазправата не е добър вариант.
Все пак са деца.По добре да се търси контакт в родителите.


Кому е нужно толкова грубост?

И аз се виждам в чудо по тоя въпрос. Синът ми е във ІІ клас. От малък си е аутсайдер - все е сам, няма приятели, прави се на палячо, за да привлече внимание. Мислех, че с времето ще преодолее тази криза, обаче уви - нещата се задълбочават. Другите са на групички, моят комуникира с 1-2 деца. Като цяло долавям, че се чувства "отстранен". Класната твърди, че е дете-дразнител, а аз смятам, че търси внимание. Вече не ми издържат нервите. Има едно дете, което си има банда, но еднолично го напада редовно /по думите на моя син/. Говорих с майката. Тя естествено брани детето си, макар да твърди, че му знае слабото място, но подчертава, че моят е нападателят, а синът ми твърди обратното. Напрежението ескалира с всеки изминал ден все повече и повече. Не знам как да постъпя. Моля ви, дайте ми съвет! Идеята ми е да преместя сина си в друго училище, забелязвам, че с нови деца в парка се запознава и комуникира добре, но тук остана изолиран и като цяло това му пречи. Няма гаранция, че няма да има агресивно дете и на другото място, а и не знам какво точно се случва в училище, не съм допусната до "кухнята". Дали другата майка е права, моят ли е побойникът или той е потърпевш. Склонна съм да повярвам на детето си, защото другото е обкръжено от поддръжници, които го стимулират, а детето ми е почти все само. Приемам съвети, също и критики, защото явно и в мен има огромна доза вина.

 mama_ziana, смяната на училището е стъпка, и то нелоша, макар за мнозина да е вид отстъпление.
Само че, премести ли се детето, няма гаранция за липсата на повторение на сегашната ситуация.
Трябва да изчистите преди всичко причините в поведението на сина ви, които довеждат до отношенията към и от страна на детето. Или с малко думи казано- защо не се обърнете към психолог, с когото да поговорите?

Записвам се да следя.
По-късно ще споделя опит с решение проблеми (извинете, спешни задачи) - не са панацея, но могат да се вземат идеи.

За съжаление нищо не може да се направи, това е истината, като минала през това 2 пъти.
Или трябва да се премести детето (това направихме в по-малките класове) или да се научи тотално да игнорира и отсвирва агресора, докато загуби интерес (това успя да го постигне като по-голям, в 6-7 клас).
Иначе през всичко описано сме минали, нищо.

От опит, това е верният път.
Ще добавя само щрихи.
1. Реагира се незабвано - до 1 седмица. Много родители на тормозени деца отлагат и чакат - честно не ги разбирам.
Имахме случай в 6 клас - майката на "агресора" 6 месеца не знаеше за проблема. Когато разбра вдигна грандиозен скандал и с право - тя всеки ден сутрин и вечер беше в същото училище, за да води и взема малкото си дете. Госпожите са я поздравявали, но не са сметнали за необходимо да й кажат за проблема.
Е, тогава на РС дружно четохме правилника на "школото". Пишеше, че родителите се уведомяват "своевременно" - цирк, слушахме за тези скъпи "разговори по Жисиемите" и т.н.
1а. Заедно можем повече - проучвам дали има и други тормозени деца и недоволни родители, говоря с тях, за да вземем мерки заедно. Съмишленици могат да са не само родители на жертвите, но и на палавите деца. Например имапалав лидер и подгласници - деца, които го следват. Ами майката на един "подгласник" беше по-крайна от мене. Казваше "не искам да се води по чужд акъл".
2. До 4 клас най-важна е класната. Ако тя увърта, казва "пас" - конфликтът няма да се реши. Тогава бих преместила детето незабавно. Е нашата класна не беше такава, така че заедно търсехме решение.
3. На стъпка 1. Разговор с класната - с нейно съдействие моля за: родителска среща с класа или разговор с родителите на другото дете. При разговора трябва да се съчетаят емпатия с другото семейство и твърдост за търсене на решение. От моя опит - искала съм палавото дете да почне терапия със специалист. При отказ - обяснявам следващите стъпки - точките mom + организиране на още недоволни родители.

Дето му викат на английски TIPS: винаги е добре да предварително да си знаете правата, т.е норамативната рамка - запознаване с правилник на училището, Закона за народна просвета, ППЗНП и т.н.
Дума дупка не прави. Затова за важните неща трябват писмени до оказателства - писма с входящи номера, водене на протоколи за срещи и т.н.
Звучи сложно, но на практика не е така. От опит - пускате мейл до директор с молба за среща и информирате, че ще водите протоколчик. Не само по Коледа стават чудеса.

Личен опит - обсъждане с родителите на целия  клас е най-доброто решение. Децата ни са заедно по 1/2 или цял ден, нормално е заедно да търсим решение. Дори да не успеем, има вторичен ефект - родителите говорят с децата.
За горния случай в 6 клас - след РС децата сами намериха решение. След обсъждането на РС, предполагам, че всикчи родители са говорили с децата си
Всъщност палавият момък физически беше много дребен и тормозеше най-дребното момиче. Не знам дали е от значение, но в класа момичетата бяха малцинство - само 9 от 28.
Девойките организираха "жива охрана" на тормозеното момиче - поне 2 момичета винаги бяха с нея.
Палавият момък беше пробвал старите номера - опит за вербална или физическа агресия.
Обаче жертвата има защитници. Срам ме е да призная, но самият агресор беше ошамарен 1-2 пъти  от -момичетата (напомням, че той физически беше много дребен). В този момент се събуждаше кавалерското чувство в малките мъже от класа им - те прекратяваха разправията и набиваха канчето на "агресора" - пич, нали знаеш, че жени не се бият.
Срам не срам, но трябва да призная - децата сами намериха решение за 2 седмици.

Допълвам се - има деца, които не успяват да комуникират добре с връстниците си. В описания случай тормозеното момиче беше от тях. Според думите на моето дете, тя не е умеела да слуша и да разбира другите момиче (нали бяха малко и "ние, момичетата" беше изключително важно), не се вписва в предствите "за бест френд фор евър". ОК, тя е различна, но това не е причина  да бъде обиждана и тормозена. Понякога децата са по-мъдри от нас.

Имах съученик, когото повечето момчета от класа тормозеха ежедневно. Биеха се, закачаха го, а той беше тих, затворен. Премести се в друго училище, виждаше се, че не издържа на отношението и явно родителите му са предприели тази стъпка. След време научихме, че се е самоубил. Не мисля, че някое от 'лекенцата', които се гавреха с него навремето, осъзнават,че са допринесли за това. Още имам буца на гърлото като се сетя, а минаха повече от 15 години... Нямам спомен някой да е предприемал нещо - учители, директор...

И аз мисля, че трябва да се предприеме нещо; че детето трябва да се защити. Може да звучи крайно, но няма да го пусна и на занятия, докато нещата не се решат.

синът ми беше тормозен от хлапак в градината
от самото начало на 1-ва група детето се очертаваше като агресивно, тормозеше не само моя, но и другите деца
масово се оплаквахме, госпожите все коментираха че ще се справят, ще вземат мерки, да не отиваме при директорката
в крайна сметка едната от тях се сближи с майката на агресора, так чак моя излезе виновен-все се оплаквал....
накрая хем бит, хем пък се и оплаквал
не му се ходеше на градина, казваше че там само бият
родителите не вземаха мерки-бащата му се караше, майкато го защитаваше
а иначе е супер контактен и оправен, много контактен, с много приятели
усетих че малкия почва да се страхува да споделя, за да не му се кара госпожата че се оплаква...
тогава вече не издържах, едно писмо оплакване по имейла на директорката, с лек намек че ако не вземе мерки, следващата стъпка ще е до инспектората и отдела за закрила на детето
извикаха ни на среща, рекоха че ще пратели побойника на психолог
това въобще  не ме устройваше-да чакам да му подейства психолога
помолих моя син да бъде преместен в другата група, директорката явно не го очакваше, сигурно мислеше че ще се боря да преместят другото дете, направо засия, още малко щеше да ми се увеси на врата
но с такива госпожи...предпочитах да идем в другата група, нищо че малкия щеше да скърби за приятелите си
преместих го и се родих....
страхотни млади госпожи, бързо се сприятели с другите деца, липсваха му старите, но и като го питах искаш ли в старата група, отговаряше отрицателно
 

Ако цивилизованите стратегии не помогнат, знам една, която работи. Черна станция също я споменава - спорт с цел САМОЗАЩИТА. Джудо, айкидо, самбо, даже карате. Там се създава способност за бърза реакция при нападение, става като инстинкт. И да, детенцето няма да се свие и да търпи да го бият, а ще отвърне. Японците казват, че в проблема се влиза директно! Явно на твоето приятелче съдбата от рано му дава "задачи" за каляване на духа. Бойните изкуства ще помогнат. Ако имаш интерес ще се радвам да дам съвети къде и евентуално при кого, но нека е на лично съобщение, защото подозирам, че след малко  ще ме заклеймят като подстрекател на агресия. Не е така. Аз лично се занимавам с обучения по самозащита.

и в един момент нищо чудно другите родители да подадат жалба и да станат проблеми, защото отрокът-побойник е пострадал. Винаги ме е изумявало как именно родителите на много агресивни деца са буквално като стена за тях - защитават ги докрай, достатъчно агресивни са и те, за да правят всичко, което им хрумне, за да натопят другите. Може синът им десетки пъти да е тормозил друго дете, но ако другото дете нанесе две крошета, веднага се подават жалби и какво ли не.

Всичко може да се случи, затова казвам първо "цивилизованите начини", всичко писано черно на бяло, защото то остава и ако те не помогнат, това, което казах, със сигурност работи. И това, че побойникът може да се представи като жертва, само още повече "свива" малтретираното дете. Всеки има права и трябва да си ги отстоява. Самозащитата не е бой!

Така е.
Това, което не разбирам е защо родителите на жертвите не постъпват по същия начин - жалби, разговори и т.н. цивилизационни решения.

  Защото, когато вече има жертви е късно.

Колко време е необходимо, за да усвои детето техниките за самозащита и да изгради съответните навици и поведение? При възрастни хора може да се получи бързо и ефективно, но при децата не е така. Не ме разбирайте погрешно - аз съм за спорта, но от него в тази възраст не могат да се очакват бързи резултати. Дори напротив, на моменти може да ти изиграят лоша шега - или не можеш да прецениш точно възможностите си или агресора те предизвиква да "премерите сили".

В момента в класа на сина ми има "нов ученик" - майката на побойника. Но той не е само побойник, има и други дефицити детето. До този компромисен вариант се стигна след като родителите на пострадалите деца са писали писмо до Инспектората с копие до директора, няколко срещи с директора, психолога и класната. Да си призная, аз разбрах постфактум за цялата ситуация, защото моето дете не е от тормозените. Въпреки това ги подкрепям.
НО! След като разбрах от другите родители и разпитах подробно моя син, той ми обясни, че потъвпевшите всъщност дразнят побойника, за да му гледат после сеира. Оказа се, че медала има две страни...

А да и да кажа, че иде реч за второкласници, а моят син тренира кудо вече шест години. Точно снощи бях на открит урок по време на тренировките и имам съвсем ясна представа какви умения е придобил (смяла съм се до сълзи).