от самото начало на 1-ва група детето се очертаваше като агресивно, тормозеше не само моя, но и другите деца
масово се оплаквахме, госпожите все коментираха че ще се справят, ще вземат мерки, да не отиваме при директорката
в крайна сметка едната от тях се сближи с майката на агресора, так чак моя излезе виновен-все се оплаквал....
накрая хем бит, хем пък се и оплаквал
не му се ходеше на градина, казваше че там само бият
родителите не вземаха мерки-бащата му се караше, майкато го защитаваше
а иначе е супер контактен и оправен, много контактен, с много приятели
усетих че малкия почва да се страхува да споделя, за да не му се кара госпожата че се оплаква...
тогава вече не издържах, едно писмо оплакване по имейла на директорката, с лек намек че ако не вземе мерки, следващата стъпка ще е до инспектората и отдела за закрила на детето
извикаха ни на среща, рекоха че ще пратели побойника на психолог
това въобще не ме устройваше-да чакам да му подейства психолога
помолих моя син да бъде преместен в другата група, директорката явно не го очакваше, сигурно мислеше че ще се боря да преместят другото дете, направо засия, още малко щеше да ми се увеси на врата
но с такива госпожи...предпочитах да идем в другата група, нищо че малкия щеше да скърби за приятелите си
преместих го и се родих....
страхотни млади госпожи, бързо се сприятели с другите деца, липсваха му старите, но и като го питах искаш ли в старата група, отговаряше отрицателно