В класа има побойник (кои стратегии работят)

синът ми беше тормозен от хлапак в градината
от самото начало на 1-ва група детето се очертаваше като агресивно, тормозеше не само моя, но и другите деца
масово се оплаквахме, госпожите все коментираха че ще се справят, ще вземат мерки, да не отиваме при директорката
в крайна сметка едната от тях се сближи с майката на агресора, так чак моя излезе виновен-все се оплаквал....
накрая хем бит, хем пък се и оплаквал
не му се ходеше на градина, казваше че там само бият
родителите не вземаха мерки-бащата му се караше, майкато го защитаваше
а иначе е супер контактен и оправен, много контактен, с много приятели
усетих че малкия почва да се страхува да споделя, за да не му се кара госпожата че се оплаква...
тогава вече не издържах, едно писмо оплакване по имейла на директорката, с лек намек че ако не вземе мерки, следващата стъпка ще е до инспектората и отдела за закрила на детето
извикаха ни на среща, рекоха че ще пратели побойника на психолог
това въобще  не ме устройваше-да чакам да му подейства психолога
помолих моя син да бъде преместен в другата група, директорката явно не го очакваше, сигурно мислеше че ще се боря да преместят другото дете, направо засия, още малко щеше да ми се увеси на врата
но с такива госпожи...предпочитах да идем в другата група, нищо че малкия щеше да скърби за приятелите си
преместих го и се родих....
страхотни млади госпожи, бързо се сприятели с другите деца, липсваха му старите, но и като го питах искаш ли в старата група, отговаряше отрицателно
 

Ако цивилизованите стратегии не помогнат, знам една, която работи. Черна станция също я споменава - спорт с цел САМОЗАЩИТА. Джудо, айкидо, самбо, даже карате. Там се създава способност за бърза реакция при нападение, става като инстинкт. И да, детенцето няма да се свие и да търпи да го бият, а ще отвърне. Японците казват, че в проблема се влиза директно! Явно на твоето приятелче съдбата от рано му дава "задачи" за каляване на духа. Бойните изкуства ще помогнат. Ако имаш интерес ще се радвам да дам съвети къде и евентуално при кого, но нека е на лично съобщение, защото подозирам, че след малко  ще ме заклеймят като подстрекател на агресия. Не е така. Аз лично се занимавам с обучения по самозащита.

и в един момент нищо чудно другите родители да подадат жалба и да станат проблеми, защото отрокът-побойник е пострадал. Винаги ме е изумявало как именно родителите на много агресивни деца са буквално като стена за тях - защитават ги докрай, достатъчно агресивни са и те, за да правят всичко, което им хрумне, за да натопят другите. Може синът им десетки пъти да е тормозил друго дете, но ако другото дете нанесе две крошета, веднага се подават жалби и какво ли не.

Всичко може да се случи, затова казвам първо "цивилизованите начини", всичко писано черно на бяло, защото то остава и ако те не помогнат, това, което казах, със сигурност работи. И това, че побойникът може да се представи като жертва, само още повече "свива" малтретираното дете. Всеки има права и трябва да си ги отстоява. Самозащитата не е бой!

Така е.
Това, което не разбирам е защо родителите на жертвите не постъпват по същия начин - жалби, разговори и т.н. цивилизационни решения.

  Защото, когато вече има жертви е късно.

Колко време е необходимо, за да усвои детето техниките за самозащита и да изгради съответните навици и поведение? При възрастни хора може да се получи бързо и ефективно, но при децата не е така. Не ме разбирайте погрешно - аз съм за спорта, но от него в тази възраст не могат да се очакват бързи резултати. Дори напротив, на моменти може да ти изиграят лоша шега - или не можеш да прецениш точно възможностите си или агресора те предизвиква да "премерите сили".

В момента в класа на сина ми има "нов ученик" - майката на побойника. Но той не е само побойник, има и други дефицити детето. До този компромисен вариант се стигна след като родителите на пострадалите деца са писали писмо до Инспектората с копие до директора, няколко срещи с директора, психолога и класната. Да си призная, аз разбрах постфактум за цялата ситуация, защото моето дете не е от тормозените. Въпреки това ги подкрепям.
НО! След като разбрах от другите родители и разпитах подробно моя син, той ми обясни, че потъвпевшите всъщност дразнят побойника, за да му гледат после сеира. Оказа се, че медала има две страни...

А да и да кажа, че иде реч за второкласници, а моят син тренира кудо вече шест години. Точно снощи бях на открит урок по време на тренировките и имам съвсем ясна представа какви умения е придобил (смяла съм се до сълзи).