Великобритания - тема 38 Есенно-Зимна Приказка

Толумбе, аз защо не знам нищо за това ухажване

По въпроса за работата, аз разбирам, че искате да кажете на момичето, че не е лесно, но смятам че категорични изказвания не са нужни. Да, трудно е, но след като човек е решил да предприеме такова нещо значи там където е в момента също не му е лесно.

Ева 82 добре дошла.

Малеееее е много съм изветряла, докато готвих си мислих, какво ще пиша и като седнах всичко изсвиряса срам и позор.

Ми лека седмица на всички

А, ухажвайте се тогава, аз ще чакам на готово

Elfita, кажи какво казват страните, за да вземем по-адекватно отношение (това е любимата тема тук и ще започне голяма веселба). Иначе както са ти казали, безплатни градини няма, ние започнахме от 1300 на 1.1 годишна възраст, до 750 сега, вариациите са все там някъде...

Шу, какво сготви? Аз от темата за сандвичите и готвеното получих комплекс малко, но моето дете си харесва храната на Гоша, това е една баба полякиня, която им готви в детската, през седмицата яде с допълнително, през уикенда - почти никак, но съм се примирила...

И от мен хубава седмица

Цветак аз днес съм и без въображение . Спагети Болонезе е вечерята. Онзи ден на имения ми ден бяхме в един италиански ресторант и малката яде спагети, все едно никога не съм я хранила та реших да повторя 

Шу,
Някой казвал ли ти е, че имаш страааааахотни очи!
 


След двуседмично боледуване, атакувам рано-рано фитнеса..

Лека и слънчева...

Такаааааааа,значи

едното семейство твърди,че градината /на половин ден ходи детето им/ им я плаща държавата и така било за всички /което на мен ми звучи абсурдно/.те се представят за социално слаби-дадоха им жилище някакво,с нисък наем,намериха работа на жената за два дни в седмицата.и на мъжа се опитват,но той твърдо отказва.
другите две семейства си работят съвсем легално.мъжете са на добри позиции и съответно добре заплатени.жените работят за по-малко пари,но пак легално.те казват,че си плащат градината и че била скъпичка

спорът е между нас със съпруга ми.

Elfita, това е възможно само ако детето е на 3 навършени години, тогава държавата плаща 15 часа седмично на дете да ходи на градина като подготовка за училище. 5 дни по 3 часа, 9-12 например... Това е за всички и няма общо със "социално слабия статус" на познатите ви...
Иначе цените ти ги написах, относителна работа дали ти се струва скъпо или не...

Хубава седмица...

това ще да е

благодаря 

Zlatna Tolumba говори ми ама ако ще почваш така от далеч да не минат празниците докато стигнем до същественото


Ell мерси че питаш. Добре е. Точно днес мислих да звъня да говоря с докторката, че имаме да уточняваме нещата за следващата операция. Иначе имаме проблеми с ползването и, но това винаги ще е така Днес даже си порева бая, защото не можа да направи нещо.

Днес ще водя Боян на доктор. Миналата седмица ходих да питам кога му е ревюто за астмата, а те много учудени ми казаха, че не пише той да има астма . Чудно как тогава му изписват лекарствата, които са само за астма, шантава работа.

Двумесечния ми престой в Бг  не беше от най приятните ми   положителното от престоя ми беше, че успях да се видя с  много близки и познати с който преди не оспявах поради липса на  време. За сметка на това  последната седмица преди да се приберм беше много хубава, изпълнена с много положитни емоции и моменти..не липсваше и романтика   Любимия ме изненада с ръчно направен подарък   и Apple iPod Nano  . Спа почивката мина повече от добре   нямаше много хора което беше най-хубавото, това ме караше да се чуствам като Вип персона   басейн, джакузи,сауни,парни бани, масажи и т.н. бяха сякаш само за мен   Обслужването, храната, хотела бяха на високо ниво  
 С две  думи:  -възхитена съм!
От както сме се прибрали ставам рано, пускам си релаксираша музика и започвам с гимнастика   а вечерите го караме с ароматни свещи придружени с подходящата музика, дори вчера си направихме и по едни 15мин. масажи   с приглушена светлина  
Ще я видим до кога ще е караме така   но поне за сега ми харесва  
Ами....разказах ви набързо  

Момичета, бихте ли споделили как сте се чувствали в началото когато сте дошли в УК?
Питам, защото аз съм тук от 3 седмици (още 1 имам, + съм само отпуска от БГ , за да видя половинката къде си е намерил работа, ще ми хареса ли, какво ме очаква; все пак евентуално април-май ще идваме тук с малката); та, ами гадно ми е, тресе ме депресия, града не ми харесва, поревавам от време на време и по-често  , не искам да се местя тук. Ще си намеря ли аз работа, ще ме възприемат ли- въобще все съмнения през които мисля и вие сте минали.
 Най - странното е , че АЗ бях тригера на цялата операция по преместването в УК, и сега точно аз дърпам назад.

future74, напълно те разбирам, и аз съм в твоето положение. Да не говорим пък в момента, половинката го пратиха командировка извън страната, реве ми се Надявам се да свикна тук и да ми се види малко по-слънчева тази държава

Аз съм тук втора година и съм в същото положение.Единствено ме задържа работата на съпругът ми.Постоянно правя планове за връщане.Не свиквам, нищо не ми харесва.Намерих 2 колежки състудентки и се срещаме понякога, имам и други приятели,въпреки това не става и не става.Другите ми казват,че съм така настроена и не виждам положителните страни в Лондон.Може и така да е, не знам.Много неща ме дразнят - лудницата, здравеопазване...няма да мрънкам повече

Аз от 7 месеца рева и при всеки възможен повод заплашвам, че си отивам в България. Но аз съм слаб пример, оплетени са ми много държави във фантазиите и реалността. Истината е, че Англия трябва да я посадиш от малка семчица в сърцето си. Чак когато тя порасне, тогава ще я заобичаш силно. А това е бавен, дълъг и мъчителен, сив, скучен, изолиран процес. Но се случава накрая, само търпение. Смеси се с хората, направи си приятели, около децата и училището има доста свеж въздух, не си затваряй портите в България, пиши, слушай музика, намери си работа, научи се да шофираш.



Момичета, казвала ли съм ви, че много ми липсвахте в Мадрид? Накарахте ме да се смея на глас! 

future74,

Първите си 4 месеца дори не ги помня.
Толкова бях депресирана, нищо не ми харесваше, ревях всеки ден!
Аз дори се бях "върнала" в БГ завинаги.
Не ме питай, колко ми срува това емоционално и финансово.
Но бях в едно мега забутано село в Шотландия.

Вторият път се установих в Нотингам.
Случвало ми се е рано сутрин да си вървя до работа и да си мисля,
колко на място и щастлива се чувствам тук.

Дали ще си намериш работата, която искаш и дали ще те приемат хората
си зависи единствено и само от теб.
Създадох и контакти, и приятелства, и с българи, и с чужденци всякакви.
Аз винаги съм казвала, че не искам да учителствам и с чужденец не бих могла да бъда.
Ей ме на, учителка съм и с аланглето. Обичам си и мъжа, и работата.
И двете ме правят щастлива и пълноценна. До кога... ще видим..здраве да е..

Но хората сме различни. Това, което ми харесва на мен, може да не ти харесва на теб.
Моят свят, не е твоят. Може и никога да не свикнеш, може и никога да не ти хареса.
Дошла си. Дай си някакво време. Ако не се получава, не се страхувай да си се върнеш.
По-добре е, че си опитала да осъществиш някаква мечта, план.
Знаеш, понякога това, което сме искали, се оказва, че не ни носи очакваната радост.

Аз бих се фокусирала върху идеята да съм заедно със семейството си.
Няма значение, колко е грозен града и тревата зелена.
Може да пътувате в околността и по-далеко. Има прекрасни кътчета.
И тук хората си отглеждат децата, изучават ги, веселят се и са щастливи.
Може да сте едни от тях. Ако ли не, пак казвам-дай си срок,
мисли за това като за едно приключение, по-особено преживяване и
не брой минутите до края му, ами си го изживей пълноценно и реши на края.

Искрено се надявам, че ти и другите момичета ще намерите своя комфорт 

Умна жена си пък ти, сещай се 


eva_82 ,

Много се радвам за теб.
Не се давай да потънеш пак в дупката..


Маpи,

Хубаво е, че си пак сред нас.
Присети ме да изпрося снимки на октоподката (ли беше накрая  )
от коледното тържество в училище..