Бординг училища

Лети,не знам дали вашето може да се причисли към пансионатното обучение само ще разкажа какво е разказвал мъжа ми за своето.
Значи намирало се е извън града.Заемало огромна ,оградена площ .Там освен ощежитията,столове,училищни сгради живеели и учителите в друга част.Към училището принадлежала и голяма земеделска земя.
Та ставало се в 6.Задължително душ в общи бани,гимнастика,оборка,сутрешен тоалет,занятия,обяд,пак занятия,задължителна занималня,задължителен спорт,задължително свирене на един инструмент.През свободно време нямаш право да се шляеш ,а трябва да си някъде или спорт или библиотека или свириш,пееш каквото и да решиш но в спалня можеш да си в 8 часа . В 10 -изгасят всички лампи и т.н.Имало си даже изборна кампания и избори за отговорници.Моя отговарял за стола -още тогава си бил очочорен.

Ами нашето в общи линии е същото или поне преди години е било по близо до описаното от теб. Сега разликата е, че не задължават и децата от града да живеят в пансионите и че живеещите там могат да излизат, но имат вечерен час за прибиране. Имат си възпитатели, които следят за реда. За отговорници от стаите не знам, защото не съм се интересувала.

Иначе площта е също много голяма. Няколко сгради, няколко игрища, поляни, сега гледам и някакво място са оградили с някакви засадени неща, ама не знам дали са земеделски голяма крепостна стена ограждаща всичко това.
Преди да ремонтират пансионите всички са се къпели в общи бани, ставало се е сутрин в определен час. Хранили са се в определен час в столовата. Просто сега малко са поотпуснали нещата и вместо казармен ред има полу-казармен
Обучението е сутрин и задължителна следобедна занималня, както е било при мъжа ти.
За задължителни спорт и инструмент не знам. Преди може и да е имало. Сега правят ремонти на театралния салон и физкултурния салон и след това ще разберем какво ще е. Но не ми се вярва да ги задължават за тези неща. Както казах сега са по- свободни нещата.

Хе-хе ,Лети ,да вземат да стегнат малко дисциплината във вашето ,че да има къде да пращаме хайманите по-наблизко и по-евтиничко.
Да чукам на дърво засега не ми се налага да търся подобно нещо.

аз само като чуя външно организзиране и ставане, ядене, къпане, лягане под час, и ми настръхва всяко косъмче. Затова и не съм привърженик на детските заведения, а за пансион и дума не може да става.

Ася, ако те чуят хлапетата, никак няма да ти се зарадват

Andariel, понякога хората нямат избор, ако искат децата им да получат добро образование. В някои населени места няма дори и гимназии, затова се налага децата от 8 клас да бъдат пратени другаде. Все пак не всички живеем в София или можем да се преместим там, където ще учи детето.
А и при нас вече няма подчасови къпанета, яденета и спанета. Просто до 10 часа всички трябва да са на територията на училището, а сутрин, ако не станат на време и закъснеят за час просто им се пишат отсъствия. И могат да си ядат когато и каквото си искат.
Аз затова казвам на Ася, че връщането към миналите порядки никак няма да им се хареса

Аз не оспорвам чуждия избор. Просто, аз само като си го представя, и ми става лошо. Извън непоносимостта ми към живота  по часовник за едно дете, далеч от дома, много ме притеснява и контролът. аз не бих разчитала на това, че има вечерен час, нито че контролът върху поведението на децата ще е на ниво. Събереш ли на едно място пубери, които денонощно да са заедно, то и сексът започва да се вихри с пълна сила. Разбира се, и при родителите си едно дете може да се скъса от секс, но според мен в подобни заведения рисковете са многократно по-големи заради това, че общото битие много сближава, включително и сексуално. Възпитателите много често замижват и с двете очи. Може и да греша, но не бих рискувала да оставя детето си да оцелява в такава обстановка, наситена от полови хормони и слаб самоконтрол.  

На мен също ми е любопитно как се оправят с тийнейджърите по тези бординг училища ,та затова пуснах темата.
Ама при моя пансиона бил еднополов и представете си дисциплината която са поддържали,за да се оправят с 1500 момчета.
Той горкичкия ,като си пийне и все за този пансион ми приказва.Нали знаете приказката "жена за раждане и мъж за казарма".

Не знам, едва ли всички пансиони са само девически или момчешки. Навремето, сигурно и сега, общежитията към нашенските езикови гимназии и техникуми бяха смесени, просто момичета и момчета бяха на различни етажи, ужким нощем ги заключват, но на практика през деня всеки си влизаше и излизаше където и както иска. Едва ли са само градски легенди историите за купоните по спалните помещения посред бял ден.

Сега всъщност се замислих ,че най правилния превод на бординг скул е интернат,а не пансион.
В нашето училище също се предлага пансион,но не е интернат.И тъй като  аз също вяра нямам на нашите пансиони се наложи да се преместим тук цялото сем...

Какво на практика ще рече това "очочорване"?

Иначе пансиони, интернати, борд-скуул... както щете го наречете, но понякога виждам огромен смисъл от подобен род уч. заведения у нас.
Да, зле е детето да е далеч от семейството и дома, но ако иска да оцелее и да става нещо от него, влиза в час. И после е признателно на родата, че го е "лашнала" в странство.
Но изгубените години в общуването дете-родител си остават зейнала пропаст.

Шани ,състои се в това ,че никога не е бил лишен от допълнително по-хубава храна и съответно е бил доста популярен ,защото можел да разпределя повече на когото си поиска
Иначе както споменах и по-рано има си и много хубави страни.Непрекъснат контакт с много хора те прави социален, по-лесно преценяваш хората,програмата заложена да си в непрекъсната дейност продължава да действа и след това,прекрасна база и т.н
Но само нещо ще спомена.Мъжа ми е бил пратен на 12год.Не знам поради това или нещо друго,но сега контакти с родителите си поддържа рядко.Имаше един период в който говореха един път на 3 месеца.Само за сравнение .Брат му си не е ходил в такова училище и се чува по тел. с родителите си почти всеки ден.

Първата асоциация, която ми дойде наум след това описание беше "казарма".
По-лъскава, но казарма.
Вероятно за швейцарци и други дисциплинирани люде да е подходяща.
Но за по-топлокръвни деца, като моето, не бива.
Лично мнение.

Такъв тип училище не е за всеки - нито за всяко дете, нито за всеки родител. Аз си признавам, че не бих могла да пратя моята още от сега в друг град, но пред мен не е стоял такъв избор. Има родители, с които си кореспондирам и които са пратили децата си тук. Ами никак не им е лесно, но знаят, че го правят за децата си и стискат зъби.

Не всяко и дете издържа. Има деца, които напуснаха пансиона още на втората седмица.

Както Шани казва, такъв живот си има и хубави страни. Те обаче сякаш се разбират след години. Въпреки че има деца, които и сега ги отчитат , но аз говоря за по-стойностните неща, които ти остават след такъв тип обучение.

Притеснение от страна на родителите за дисциплината винаги има, въпреки че мога да ви разказвам случаи, когато точно родители са искали дисциплината да бъде неглижирана и са се карали с учителите, защото видиш ли те не били длъжни да възпитават и дисциплинирват децата им. Такива деца бързо изхвърчат от пансиона. Наскоро имаше случай на дете избягало след вечерния час и върната с патрулка.

Иначе тук пансионите са отделно мъжки и женски. На входа на всеки стои поне по един възпитател и влизането е много ограничено. Дори дъщеря ми не беше пусната да отиде при приятелките си живеещи в пансиона, хем нито е момче, нито е от друго училище. Със сигурност има и изцепки, но то и вкъщи да са си децата пак ги има.

Ася, не ми се вярва, че мъжа ти не си говори много с родителите, защото е учил в пансион. И моят не си говори пък си е живял  с тях докато се върна от казармата

Учителката ми по немски от подгответо е завършила гимназията за чийто пансион (или интернат) говори Летисия. Освен всичко изброено тя ни е разказвала, че в пансиона възпитателките са били германки, по-строги от фрицове. Още от първият ден на постъпването в пансиона е било забранено, точно така забранено, да се говори на български - както с учител така и самите ученици помежду си (говоря за началото на 70те години). Неспазването на това се е наказвало много строго. Не знам дали поради тази причина, но за тази наша учителка германците казваха, че говори езика като роден.

А по темата - вижда ми се жестоко да отделиш едно дете от семейството в толкова ранна възраст. Приемам обаче, че децата и семействата са различни и за някои може би това е добър вариант. За нормална възраст за отделяне приемам 16 години, но пак е въпрос на готовност на детето.

Ние сме още малки за бординг у-ще, но след като се убедих, че в България няма бъдеще и всяко правителство ни връща назад, покраде си малко, понаправи тук там някоя друга магистрала и градинка и останалото е пр, и така си я караме с все същите проблеми в образование; здравеопазване; социални, детски помощи; заплати и т.н. Откак се помня България е в перманентна криза, къде повече, къде по-малко, по бай Жан Виденов повечко и тъй ... Не вярвам, че нещата ще се променят коренно и точно затова все повече се замислям над възможността да дам на детето си възможност за една нормална среда за живот, където хората се уважават, имат обноски и са възпитани; имат принципи и морал; където се спазват законите и затова държавата просперира... Дори ако трябва отсега да избера, бих избрала отма Германия, защото немците са железни, в това отношение съм ги признала, при тях няма това онова, нарушиш ли закона, те глобяват солено и едва ли втори път ще си помислиш за същото и така... Относно възрастта, съм съгласна, че в крехка възраст понякога не е здравословно да се праща детето далеч от родителите, ако семейната среда е нормална и няма развод или насилие... Но си мислия, че 16-17г. е добра възраст да се прати детето за 1-2 г. да се поошлайфа и да се подготви добре за университета, да свикне с независимост и адаптивност, да бъде комуникативно и общително ...