Новите думи в българския език

  • 200 799
  • 3 542
  •   2
Отговори
# 3 390
  • Мнения: 2 052
Убихте всичко деЦко в мен с тие печове ли са пачове ли са... добре, че не съм го видяла. Кват съм блондинка удар щях да получа от неграмотност и неразбиране!

Ваня, сакън, плийз! По дръгсторзите ще ги откриете тез инвизипечове, вече и във вашия таун и ерия.   bouquet

# 3 391
  • Мнения: 8 163
Ето изказване на един изявен ползвател на бърглийския език (съвсем отделна тема е дали живее в америка):

Цитат
По темата - репортни ги - аз тук в америка съм репортвал - та плати една солена глоба от 300долара една подобна кучкарка. Втори път ще си държи кучето on a leash

Същият тип полива обилно форума с думи като "Тексъс", "моргич" и пр.

# 3 392
  • София
  • Мнения: 6 653
далеч не е единствен. половината българи, живеещи в САЩ, говорят така. а доста от тях пердашат на енглиш и помежду си.

# 3 393
  • Мнения: 8 163
далеч не е единствен. половината българи, живеещи в САЩ, говорят така. а доста от тях пердашат на енглиш и помежду си.
О, за този съм убедена, че е минал покрай живота в Щатите, ама айде.

Иначе с горната констатация съм съгласна и за мен е страшно дразнещо да слушам подобни разговори.

# 3 394
  • Мнения: X
Не вярвам да е толкова от надуване, колкото от прекалена концентрация върху това да не сбъркаш нещо, да не се изложиш. Кофти тръпка - нито ингилизкият го докарваш като хората там, пък и българският окепазваш....  Confused

# 3 395
  • София
  • Мнения: 5 920
Е, голяма концентрация, няма що. Цяла седмица за ерията си бае, ни веднъж не я обърка.
Ако го запсувам тоя комедиант, да ме прощавате.

# 3 396
  • Мнения: 8 163
Не вярвам да е толкова от надуване, колкото от прекалена концентрация върху това да не сбъркаш нещо, да не се изложиш. Кофти тръпка - нито ингилизкият го докарваш като хората там, пък и българският окепазваш....  Confused
Добре де, английският не ни е матерен. Ама българския? Какво толкова има да му се концентрираш, че да не сбъркаш?

За мен това обикновено са хора, които са имали беден речник още преди да напуснат България. Или наистина се надуват. Само дето не разбирам с какво точно...

Останалите просто заместват по-дългите български думи с английски, но и това ме дразни, когато е в прекалени размери. Не си кривя душата, случвало ми се е и на мен, но изключително рядко и само за по една-две думи в цял разговор.

# 3 397
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 605
Фея Кръстница, аз не съм много съгласна - лично аз не съм имала беден речник, обаче ако няма с кой, освен с мъжа си и децата си да говориш на български, а се налага нон стоп да говориш на друг език, понякога се случва да си по-бавен, по-внимателен. Ако не се стараеш, то тогава пляскаш чуждици в езика си, но ако не искаш да товариш този отсреща, то тогава и запъваш, и си бавен, и мислиш повече.
А в разговори с мъжа ми, често ми се случва да ползвам немски думи, просто защото знам, че ще ме разбере и ми е по-бързо, вместо да се затруднявам с еквивалента на български. Т.е. правя го, за да си спестя умствената гимнастика, но в разговор с друг, обикновено внимавам.

# 3 398
  • Мнения: 7 171
Фея Кръстница, аз не съм много съгласна - лично аз не съм имала беден речник, обаче ако няма с кой, освен с мъжа си и децата си да говориш на български, а се налага нон стоп да говориш на друг език, понякога се случва да си по-бавен, по-внимателен. Ако не се стараеш, то тогава пляскаш чуждици в езика си, но ако не искаш да товариш този отсреща, то тогава и запъваш, и си бавен, и мислиш повече.
А в разговори с мъжа ми, често ми се случва да ползвам немски думи, просто защото знам, че ще ме разбере и ми е по-бързо, вместо да се затруднявам с еквивалента на български. Т.е. правя го, за да си спестя умствената гимнастика, но в разговор с друг, обикновено внимавам.

Според мен е до човек. На мен ми е много лесно да поддържам езика, въпреки че дори и вкъщи говорим на английски, и така от близо 20 години.  Понякога не мога да се сетя за думата, но рядко. Акцент нямам (на български това). Налагало ми се е да се концентрирам, за да не сбъркам, когато разговарям на професионална тема. Много ми е стресиращо да обсъждам неща, свързани с професията ми на български, защото ми липсва терминологията и звуча неубедително. Embarassed Английски зная доста добре, почти на наво нейтив, особено граматически, но говоря с акцент. Имам приятелка израстнала в англоезична среда от малка - говори и пише на български без проблем. Често забравям, че е израстнала тук. Та си е до човека.

# 3 399
  • Мнения: 3 735
Акцент нямам (на български това).

Винаги ми е било странно това придобиване на акцент при хора, които не са заминали извън страната като бебета или съвсем малки деца. Не го приемам, намирам го за поза, ако ще да не е така.

# 3 400
  • Мнения: 2 931
Винаги ми е било странно това придобиване на акцент при хора, които не са заминали извън страната като бебета или съвсем малки деца. Не го приемам, намирам го за поза, ако ще да не е така.
    Може би не е точно поза. Има хора, които сменяйки населеното място прихващат новия диалект в рамките на няколко месеца, до година. Други продължават с години да говорят на своя местен диалект, независимо колко се различава от този в новата среда. Може би същото е и с живеенето в чуждоезична държава.

# 3 401
  • Мнения: 3 735
Не приемам. Аз лесно прихващам акценти, т.е. лесно започвам да ги възпроизвеждам, но това няма общо с владеенето на родния език. Диалектът си е вид "нов език", не е като акцента. Grinning

# 3 402
  • Мнения: 8 163
Абсолютно съм съгласна с ИрПуц. Вкарването на чуждоезиков акцент в родния ти език е чиста проба поза. Едно е да имаш усет за езиците и да си добър във възпроизвеждането на акцента и мелодиката на чужд език. Друго е зорлем да вкараш тези акцент и мелодика в матерния си език. Бих разбрала подобно нещо, ако е при деца, израснали в чужбина и имали ограничен опит с говор, слушане и разбиране на български. Но за човек, емигрирал на 25 години, да речем, чуждоезиковият акцент при говоренето на български е откровено грозен и неискрен.

# 3 403
  • Мнения: 2 931
     Приемам мнението ви.  Peace Живяла съм в чужда държава само шест месеца, но произношението на местния език не се различава съществено от българското и нямам много наблюдения. А приятелите ми в англоезични държави се движат и общуват основно в български среди.   

# 3 404
  • Мнения: 468
Принципно подкрепям горните мнения, но се чудя: дали наистина е невъзможно някой, който примерно от 40+ години живее в чужбина да придобие чужбински акцент (когато говори на родния си език)? И този човек да е напуснал страната си не като дете, а в зрелите си години. Вие как мислите?
Чуденката ми е от пусто му любопитство. Срещала съм такива хора. Някои говорят на бълг. с акцент.

Общи условия

Активация на акаунт