АВГУСТ 2009 -тема 30

Стискайте зъби мамета!
И ние сме на същия етап, в състояние е да пищи 10 минути, че и повече без причина. Ужасните 2 ли му викаха!?
И с Ивка съм имала такива моменти. Славенче, не помниш ли от баткото!?

А това със зъбките е силанизиране тук на БГ, но знам, че се прави на постоянните зъбки, а не на тези.
Даже е безплатно за дечицата на определена възраст, май 1-ви, втори клас.

Да сте здрави.

Здравейте. Честита баба Марта, да сте много здрави.
Не съм писала от 100 години.
Добре сме, но баткото много ни тормози- моля дайте съвет
1. През нощта съм с аларма 3 часа след като заспи за да му сменя памперса - не е чак много пълен, ако е прав издържа много повече,  иначе на 4 час е мокър целия, памперсът е пропуснал отстрани. Ползваме памперс гащи за момчета и premium care. Изпикавам го преди да заспи, не знам какво да направя за да изкарваме нощта с 1 памперс.  А и малката се буди да яде, направо умирам за сън.


2. Митко не иска да говори, една позната логопед дойде и каза, че е няма причина освен инат, но е много трудно, ползва 5 нормални думи, за всичко останало си има негови имена и знаци - цял негов си език, не иска да повтаря след мен смее ми се, а се сърди на децата, че не го разбират. Аз от време на време се правя, че не разбирам, но ми е мъчно. Има ли някой друг, който още не говори.

Привет!

Гледам за ужасните две отворихте дума. Боби е в състояние да пищи и реве от инат по повече от час. Рекордът е 2 часа пищене - тогава не издържах и го ударих, та само май удължих пищенето.
Напоследък, обаче, откакто повечко думички взе да ползва и да се опитва да прави изречения е малко по-добре, ама малко. Понякога ми се струва, че някоя стена ще вземе да направи това, което го карам... Иначе сега хит е да ми казва за всичко: "Не, после."

А за зъбките - ние сме с кариесите. Другата седмица ще се опитаме да започнем да ги правим. Силанизирането в повечето случаи не е успешно и напоследък спрямо конкретния случай решават. Ще видим как ще тръгне и ако не успеем с пломби сигурно и това ще опитаме - аз все пак се надявам да го пропуснем.

Аз да ви се оплача от девойката - е не ще да спи това дете през нощта и през деня малко спи - направо вече сме като зомбита вкъщи - хем и аз, и майка ми и мъжа ми се редуваме...
Като се събуди в 1 и до 4-5 иска да играе, ама не сама в кошарата, а на някое легло и да си до нея, хитрушката. Слагаш я в кошарата и започват писъците. Онзи ден я оставихме да пищи и сега вече цяла седмица има дрезгаво-прегракнал глас.

Хайде пищим пак! Приятна вечер!

Ambitious 

Офф, ще оцелеем някяк..Но сега пък и мъжа ми ме ядоса..Но аз явно вече много съм се поизнервила..Вчера отидох на масаж - родих се !!!Дано да успея да се организирам малко по често да го правя от 2 пъти в годината..
Макси снощи се събуди наспан в 5.00ч !!! Пя до 7ч и пак заспахме..Тогава пък Диманка стана..
Снощи точно преди да си легне Диманката така си наджаса главата в пода- паднала от дивана- че имаше цицина като половин яйце точно отзад на най-изпъкналото и се притеснихме да не получи  сътресение..но слава богу - нищо..И дори ме изненада като каза че иска да си ляга, да я слагам в леглото..
Майчета на 2ма, много ми е сложно да ги гледам двамата за повече от 3 часа - особено когато се наложи да приспивам бебчо - тя Димана си е още бебе и просто отказва да съдейства - т.е. да изчака в хола 10 минути без да идва и да ми говори.Вие как се справяте?
И да ви препоръчам пак тази книжка "Твоето компетентно дете" - интересно написана е, с много примери, откривам колко много грешки в подхода ми има, и то само защото инстинктивно имитирам собствените си родители.
  за всички ви!

Май послените постове са все на майчета вече с по две дечица и като чета за проблемите ви, ми става много мъчно. Още повече, че съвсем наскоро видях и на сестра ми какво й с 2 малки деца. Единствено мога да ви дам кураж и морална подкрепа и да кажа, че някой ден всичко ще се нареди. Децата ще започнат да говорят, да папкат, да пишкат на гърне, да спинкат, да овладяват ревността си към братче/сестриче и пр. Имайте сили и търпение, милички!      

Мо72, много се радвам, че най-накрая се разписа!   Ох, хич не ти е лесно. Съвет не мога да дам, но ти си силна майка-боец, много усмихната и положителна и съм сигурна, че ще се оправите съвсем скоро!   И се надявам скоро да успеем и да се видим!  

Силви, успех с оправянето на зъбките, дано Боби стои мирно и не се страхува!  

За ужасните 2. При нас този период настъпи горе-долу когато навърши 2г. и напоследък сякаш е поотминал.  Но ме е страх дори да го напиша, че да не се върне. Преди няколко месеца ви бях писала - тръшкаше се за абсолютно всичко. Не класическото тръшкане, където се мятат на пода и трябва да ги влачиш, че да станат. Не. Слава Богу   до такава кофти фаза не сме стигали и се моля никога да не стигаме! Но просто се размрънкваше и разплакваше за абсолютно всичко - събличане, обличане, излизане, прибиране, ядене, зъби, памперс, къпане (особено косата), лягане, ставане и пр. През последните 2 месеца някак се поуспокои. А може би и понаучи къде е границата, тъй като с мъжо (и най-вече аз) определено не я оставяме да ни се качва по главите. Освен, че разбира се нон стоп говорим и обясняваме приятелски, се и караме и наказваме. Например (в най-тежките случаи) я оставяме в другата стая да поплаче за минута-две. Да се осъзнае и успокои. После разбира се отново се гушкаме, целуваме и обясняваме приятелски, правим нещо като ретроспекция "защо трябваше да се стига до тук" Да чукам на дърво за сега тя се поддава на възпитание много добре и се моля винаги да е така.   Честно казано нямам право да се оплаквам. Сравнявайки я с други дечица около нас на тази възраст (включително племенницата ми) Андичка е много добричка и лесна за гледане. Пу-пу!  

Здравейте, и честит 3 март

Да се присъединя към потърпевшите на "Ужасните две". И при нас е понякога голям рев и тръшкане, плюс някои екстри. Като например да откаже да обуе новите си ботуши (сцени с тръшкане и рев само при споменаване) и да ни докара дотам, че трябваше да ги върна в магазина след 1 седмица. Наскоро четох в една книга - за "трудните деца", които в период 2-3 стават още по-трудни и са способни да направят световна драматизация, защото си им подал бисквита, която е счупена ... Било защото целостта й не е запазена и не е съвършена ... Та пишеше да подхождаме с разбиране и нокога да не им се подиграваме или да омаловажаваме тяхната чувствителност... Същите тези чувствителни деца са по-склонни да плачат за най-малкото нещо, дори като паднат, но не се ударят много, или когато са огорчени. Ама на думи е лесно, на дела - и на мен понякога ми иде не един, а няколко шамара да й отвъртя, карам й се, ядосвам се, мълча й, и после се чувствам безумно виновна и най-лошата майка   Ама при нас ужасните две са започнали от както навърши 1 месец, та аз не съм много изненадана, просто итощена на моменти, отчаяна от неговоренето й и протеснена, ще може ли да се интегрира в детски колектив. Тъй че радвайте се, че децата ви все пак ходят на градина и общуват с други деца (от които между другото научават повечето магарии). Убедена съм, че този период се засилва когато междувременно им се появи още едно бебче, това няма как да не им повлияе. Но е период, е, после ще идват други периоди ...
Мо, както вече споменах - и Елена не е от говорещите, но вече има 40-50 думички, що годе разбрани, и най-важното започна да повтаря след мен. Някои букви са й ужасно трудни (като к и г, което според логопедката е странно). Но напредък има. По-важното според мен е детето да разбира речта, което при нас беше на много лошо ниво до преди половин година. Сега е по-добре, но пак не всичко разбира (освен ако не я подценявам жестоко, към което принципно съм склонна   ). Има тема за "трудно проговарящите", там има много идеи за занимания с децата, на мен много ми помага + заниманията с логопекдата, които копирам и вкъщи. Определено това, че другите хора не ги разбират ги ядосва и дразни, и сдухва сигурно. Ама аз на Елена понякога трябва да й напомня, че знае думата, за да я каже, толкова е свикнала с това "ъъ"-кане и сочене и хленчене, опитвам се да й покажа, че с дума всичко ще стане по-лесно и бързо.
Еленка например е и ужасно нетърпелива, тя не схваща "след малко", или "утре", или "първо това ще направиш, после ще ти дам бисквита".

Уха, каква тема сте подхаванали, ужасните 2, любимата ми  ! И ние сме в кюпа. Все за нещо ще намери да се начумери  . Аз обаче май като гледам съм от майките, които много не се впечатляват и в общи линии не ѝ обръщам внимание като се разбунтува за нещо. Кат не ще да се обуе я оставям да ходи боса, като не иска зимата яке да облича, оставям да излезе без яке да ѝ позамръзне дупарата и да видите как сама си иска да се облича. Тя не е от децата, които можеш спокойно да ѝ обясниш нещо и тя да ти повярва или да те послуша, нито пък ѝ минава лесно. Много е непокорна и опърничева, за всичко трябва да се убеди сама. А и аз не мога да издържам нон стоп да ми пищи за нещо, да се боря като прасе с тиква с нея и я оставям да си троши главата. За ужас на майка ми. Е като нещо не може и не става, не минава номера, ама не се обяснявам много, много, веднъж казвам, втори път по строго и на третия вече ми е под мищницата и сме по направление, че не винаги става да си прави само това което тя е решила. Само дето е гялама побойница и това трябва някак си да го отучим, но идея си нямам как, а да не горовим, че Емо нарочно я подстрекава да бие, много му е весело, хем ако той е потърпевшия понякога реве, че тя ако намери нещо подходящо за маризене под ръка хич не се и замисля дали да го ползва.

За говоренето и тя не е от напредналите, но тя си беше така по принцип и все още не мога да кажа, че говори. Опитва се поне. Сега преброих колко думи казва правилно, ами 10 най много, като папагал и маймуна са между тях  . Става въпрос за думи на бългаски де, защото тя и на немски горови. На кучето примерно му вика ела тука на немски и добре го казва. Ноо сме далеч от говоренето на другите деца на нейната възраст.

Но иначе сме добре, слава на Бога не боледуват кой знае колко децата, Соня беше преди няколко седмици леко настинала, но все още я мъчи нослето. Много хърка това дете обаче, не мога да разбера от сополите ли е, все като идем на лекар за нещо и казвам, но никой не обръща внимание, все от носа викат. Но тя почти винаги си похръква, а ако е хремава е като дъскорезница ви казвам, не може да се спи до нея. Смятате ли, че това е нормално, вече не знам къде да я заведа и на кого да кажа, че да обърнат внимание. Вашите хъркат ли?
Мен ме е подхавнала пак една работна вълна на работа, то направо цунами. Не стига че всеки ден по 10-12 часа работа, ами в сряда работих от 9 сутринта до 4 часа на другата сутрин с 2 часа почивка да вечеряме и да сложа децата да спят. В петък вече не знаех на коя планета се намирам и Соня за капак точно когато аз отивах да си лягам, тя се събуди и до 4 питайте ме дали си помисли за спане. Аз седях и гледах телевизия, а тя си игра, пя, по едно време си обу обувките и якето, нахлузи на Атила каишката и тръгна да го извежда - в 3 през нощта  . И така, изведохме кучето поразходихме се, позамръзнахме и най на накрая към 4 втори опит да заспиване и този път успешен. Само дето спа само до 7. Но в момента, в който стана майка ми ѝ връчих чудовището Соня за наблюдение и се трупясах, та поспах 2-3 часа. Отдавна не ги беше правила тези номера Соня, бах позабравила каква мъка е.

Жижин, честита лентичка!  Много хубава новина!

Шайн, много съжалявам, че и при вас се е получило така, но според мен не бързай с лекарствата за асматици, Дарито ми беше направила 4-5 спазъма между годинка и две и чак тогава я почнахме със Сингулер и Флексотид. Не съм и напълно сигурна, че това е най-доброто лечение, защото въпреки тях ми направи още два спазъма, но това е лечението при традиционната медицина. Водих я и при хомеопат, но тя ми каза че трябва да спра всичко, за да има ефект от хомеопатичното лечение, вкл. и противоалергичните сиропи, Сингулера и Флексотида, а аз не мога да се реша, защото знам че ако направи спазъм пак ще я заведа да и сложат Урбазон и всички останали неща и то се обезмисля. Просто последните и два спазъма бяха много силни и не мога да се доверя на хомеопатията някак си, ако беше за мен бих пробвала, но за нея не смея. Надявам се при вас нещата да са били нещо инцидентно и да не се повтарят.

Скайпетя, май ти се притесняваше дали ще различиш спазъм, ако направи Кубрат, няма начин да не разбереш, дишането става през корема, защото организма почва да пести белите дробове и е едно такова накъсано(незнам как точно да го обясня), корема направо почва да играе нагоре-надолу, по-добре да не разбираш как точно стоят нещата.

Поли, и на Дария и хърка носа, водила съм я на всякакви доктори, вкл. УНГ, нищо съществено не казват, мъжа ми се чуди защо не я изследват за синузит(ако въобще се прави някакво изследване), защото той има и при нея като гледам нещата са подобни.

Яна, дано се оправи по-бързо бебчето на сестра ти и да не го тормозят повече, те пък защо са я вкарали и нея да гледа цялата процедура, то така е супер натоварващо за нея, щом е толкова варварски метода по-добре да не гледа и да се измъчва тя, защото бебето няма да помни, но тя да и много по-тежко ще го преживее от него.

Оффф, ужасните две, мани-мани , при нас нещата са трагични, при все че говори всичко и разбира много добре, пак се пробва с някакви номера. Особено зле стана положението баба и като я гледа за една седмица, то тя жената няма вина де, но нали бабите все гледат да угаждат и после стой, та гледай. Интересното е че навън такива номера не прави, всички казват дете-мечта, докато не се приберем. Много е инатеста, но ще се оправим някакси си, с някой и друг бял косъм за моя сметка , само да ми е здрава, пък другото ще се нареди.

Иначе много приказва и то все едни такива неща, падаме от смях с нея, преди две седмици легнала на леглото и си гледа краката и ми вика: "Мамо, имам косми по краката....... трябва да ми ги махнеш" и все едни такива, трябваше да си ги записвам, след време да и ги чета на нея и да смеем заедно.

Алекс, ЧРД!  Да си много здрава, щастлива и усмихната! 

Алекс, ЧРД! Да си жива, здрава,  щастлива, да имаш повече помощници за детенце, да получиш нова хибава работа и не на последно място с лекота да караш колата.    

Гануша, мерси. Да наистина и аз се чудя как въобще карат или най-малкото разрешават на майката да присъства на такова нещо, идея си нямам!   А ти къде се изгуби? Какво ново около вас?

Трейси, стига само наднича, ами взем се разпиши и ти най-накрая!   Как са момчетата? Да няма някое номер три на хоризонта?  Какво стана с работата ви с мъжа ти?

Лека седмица на всички!

Здравейте, срам и позор, че толкова време не съм влизала да ви видя и да драсна някой ред, дано не сте ме забравили. Връщам се 10 страници назад да се информирам как сте и какво правите и дано не пропусна някой  

Амбишъс, честита рожба, да ви е жив и здрав и много, много да ви слуша и радва!

Ганушче, много неприятна диагноза са й поставили на Дарито, дано да я израсте тази астма. Много прегръдки и целувки от нас! Мале, а това с извадените ръце и разбития нос - направо не те мисля ....

Харче, много гуш и за теб, не се обвинявай, случват се такива неща. И аз съм станала малко по-невнимателна и много ме е страх някога да не направя нещо на децата. Томи милия постоянно е в синини, ако не се удари сам, я аз ще го ударя без да искам, я Дани, я някоя маса ... Но незнам какво мога да направя, случват се такива неща ...

Жижин, честита бременност, лека и безпроблемна и сладно, малко пухкаво вързопче на финала. И при нас така стана второто - буквално от първия път!

Шайнче, Сънчо, и вие ли в отбора на астматиците ужас. Боже, дано го надрастнат това дечицата, че много тежко. Голямо гуш за Бела и за Коко!

За памперса гледам пишете - ние също имаме проблем. Дани е без памперс, но всеки път като спомена, че трябва да отидем да се изпиша, смъква панталона и отива в тоалетната и докато му разкопчея бодито и е пуснал 5-6 капки, колкото да намокри гащите. И това е всеки път, никога не ми се е напишвал, но винаги изпуска по малко и трябва да го преобличам. Незнам какво да правя. Ако не спомена, че отиваме до тоалетна, а направо го заведа и го разкопчея, няма проблем, но аз все забравям ... Някой има ли подобен проблем и съответно някакъв съвет? Иначе през нощта все още е с памперс. Вече не ходим на гърне, само на тоалетна, с акането нямаме проблем (да чукна на дърво).

Янче, гледам сте пътували на гости, надявам се Анди сега да е добре. Много ми стана мъчно за племенничето ти, горкичкото детенце, незнам какво му е и на него и на сестра ти. Стискам палци да се оправи скоро и безболезнено  

Янчето, ние нямаме животинче, макар че Дани много обича котета и кучета и зайци и всичко живо дето мърда, но сега само това ми липсва.
Дани, къде успя да се претрепе мъжа ти, кофти е това, сега ще трябва за три деца да се грижиш, не ти завиждам.

Чета ви колко много болнички деца има и ми настръхва косата. Аз чукам на всички дървета, глави и кухи предмети, но не са ми боледували децата тази зима, нито миналата. Даже сополи не са имали. Всъщност, пак да чукам на дърво, Днаи един единствен път е бил болен, на 10 месеца като бяхме в БГ и е пил антибиотик 3 дена и това е. Дано и занапред да е все така (чук, чук...)

Аси, тая парочистачкане съм я чувала.

Джема, ужас. Много ме е страх и мен винаги като излизаме и Дани тича. НО той е много страхлив и много внимава и никога не излиза на шосето, все се оглежда и вика: Мамо, ауто бам....и чака. Добре, че нищо не се е случило!

Александра, честит рожден ден, мила. Получи ли подарък взет изпит? Искрено се надявам, че да! Жива и здрава да си, много успехи и много усмивки! Относно говоренето - няма какво да се притесняваш.

За говоренето - И Дани проговори късно, ама ела да го видиш сега - не му спира чоеката и вече ме поправя като му говоря на чешки ми се кара и ми вика: Аааа, мама не "еди си какво", мама "еди си какво (на български)", а тати "тва и тва (на чешки)". Много е захитрял, много говори, всичко вече разбира, повтаря

Рибката, браво за почивката> Аз като пиша Дани не го бърша, като ака той винаги идва и ми вика: Мамоооо, дупето.

Госпожица Кобрети, ооо, да, и Дани е абсолютен фен на компютъра и на телефона. Той си има вече "свой" компютър (нали мъжа ми напусна работа и си взе компютъра от работа), та в момента имаме два компютъра и три лаптопа и всеки си има свой си. Дани само нарежда: Мама капитан(на компютъра вика капитан), тата капитан, Дани капитан, Томи не капитан, татоооо купи Томи капитан   . А аз му викам: Томи е още малък, а той: Аааа, Томи не маък, Томи ма капитан....

Научил се е да си пуска бейби айнщайн, Томас влакчето и всякакви детски и се занимава доста (макар че преди повече седеше на компютъра), сега предпочита книшки да чете, а най-обича книжки с лепенки  

Ночко, Дани не се спира, постоянно скача, катери се по перваза, при което аз изтръпвам, залепили сме прозорците, защото се научи да ги отваря, бяга из къщи и навън Но незнам дали е притеснително, че не се катери.

Иначе с храната нямаме проблем, яде си слава богу.

Силви.д, леле как така 6 кариеса, аз още не съм водила Дани на зъболекар, но той още има само 16 зъба, от които 4те кучешки току ще пробиха.
Иначе Томи вече има 4 заъба два горе и два долу  

Сега за ужасните две мога да съм направо супер щастлива - ние нямаме проблем. Е има си своите моменти и Дани, но нищо тежко. Не реве, много рядко се тръшка, не е на настроения. Томи е по-буйния, по-мрънкащия и повече човек на настроенията. Точно като мен  

А за майките с две деца - абе още малко да поотраснате бебетата и ще стане по-лесно. Аз вече започвам да виждам светлина в тунела, Томи вече е почти проходил и започва все повече да се занимава сам и съответно да имам малко повече време (не за себе си, да не си помислите, че имам такъв лукс) , но за работа.
Иначе с две думи за нас, децата са си добре, палави и игриви, мъжа ми от днес е на работа, аз си работя без прекъсване, започнах веднага на другата работа, снимам малко повече за клиенти и затова нямам много време за нета. Днес реших да ви изчета, вместо да оправям снимките от събота   ще чака жената  
Нищо друго интересно, ей на да ги видите двамата, колко много са пораснали, Томи вече не е бебе  


My boys by Тracy Tomsickova, on Flickr

Айде пускам го и дано някой има търпението да го изчете. Ако не - подминете го, няма да се обидя  

Янче, аз пак ще ти пиша, ама толкова дълъг ми стана фермана, че незнам някой дали ще го прочете изобщо   Много ми е мъчно като чета колко сте болни, цялата къща, ужас. Бързо да се оправяте и айде на крака. И аз съм много уморена, слава богу тръшна ме някаква настинка само за няколко часа един ден през зимата и мога да чукам на дърво, че не сме боледували тази зима. Дано да се оправяте вече   голямо гуш.

П.П. Пандичка, от сутринта съм ви зачела и докато си напиша книгата ей на три часът стана Ама исках да се осведомя преди да пиша неподготвена. Е сигурно съм изтървала някой ред тук таме 
За номер три - мъжа ми не ще и да чуе. Онзи ден го бъзикнах, че можем да почваме да работим по въпроса и той направо настръхна  Нали си беше два месеца вкъщи и се наложи да помага малко повече с децата и сега отиде с огромно удоволствие на работа, да си починел малко  А имай предвид, че не съм го карала да прави почти нищо, от време на време да пусне някоя прахосмукачка и като се наложи спешно да изляза - да гледа децата 

Трейси, аз поне го прочетох тоя ферман...Не ферман, а роман. Благодаря ти. Не съм си взела изпита, мислих тая седмица да се явавам, но поради финансови причини остава за друга седмица някоя.
Благодаря на всички за пожеланията. Всичко хубаво да ви се връща стократно....
Иначе сме добре. Кати си расте и дивее... За ужасните две докторска дисертация ще мога да напиша накраял За всичко е "няма, не искаШ". С говоренето - бавно бавно напредва, според мен е доста бавно , но пък какво да направя...
Много обича детски да гледа. Влюбена е в Мики Маус. Дори сега вуйчо и е поръчал един Мики Маус, голям 60 см..Април месец, живот и здрае, ще си го получи.. ОТ време на време и пускам "Майстор Мани"... Писнало ми е вече от това Мики Маус, но мир да има от време на време. Трейси, напомни ми да вкарам малко разнообразие с Бейби Айнщайн, миналата година много го харесваше...Най - много да научи още някоя дума на английски. Продължава да обича да гледа и Бейби Тв.

И аз да се разпиша,като се е почнало 

УжАсните 2  и при нас са много ужасни...най-вече,когато аз го гледам.За всяко нещо казва първо "не"..после започва да мрънка и накрая да пищи...и ние сме се прибирали под мишница,като Поли и Сончето 


И Ники е така...на вън не можеш да му чуеш гласчето,(освен,ако не поиска невъзможното,като да обядва със сестра си в ресторанта,където ги водят от училище ) седи си на пейката или на пързалката ,играе си ....обаче като се приберем и ми го изкарва през носа,само баща си слуша 
Янче прочетох за мъките ти покрай мъничкия ти племенник,дано вече всичко е поодшумяло и скоро да се похвалиш,че няма и помен от болеста 
Много сте писали,иска ми се на всички да напиша по нещо,но нямам време 

Иначе и Ники вече ще ходи на градина,може би през май ще го пусна,че май сме последните,дето не ходят Аз искам още от сега,за да започне да се учи на ред и контрол,пък и да се социализира сред децата,но ще спрат на свеки паричките,а не ми се ще да я оставям точно сега без доход.
Трейси а защо сте още с боди,не е ли по лесно с потниче...направо смъкваш гащичките...пък и той сам може да си ги сваля Ники винаги иска сам..много е смешен,как се мъчи,но успява
Гануше,косми,а  ами от малка знае момата
Мо сигурна съм,че си пробвала всичко,но все пак...ограничи течностите 2-3-4 часа преди сън,събуждай го и го слагай на гърненце...ако детето позволява,че има такива,които не желаят да стават и се бонтуват,по добре е да го свикнеш да се събужда и да ползва гърне,отколкото в пампата.Сигурно звучи лесно,но занам,че всъщност е трудна задача...и все пак споко,все някога ще престанат мъките,тогава пък нещо друго ще излезе 


Да попитам-решила съм да започна да давам някакъв имуностимулант,но не зная какъв,а и нямам време да се ровя в интернет...споделете нещо ефикасно,да му давам на Ники и да се надявам,че няма да ми боледува често,като тръгне на градина.
 Хайде ставам,ако не успея да вляза преди осми март,Ви желая на всички вас да прекарате един незабравим женски ден,с много усмивки и подаръци   

Здравейте,
Благодаря на всички,  като ви чета за "ужасните 2" ми Митко прави всички неща, които пишете 

Как едно не пропусна, аз го оставям да реве, ако мога, но ме е страх да го остава гол - да не настине, че с тия болести.

Янче - много искам скоро да се видим. Ще се обадя при първа възможност
Дани - давала съм Изопринозин по 2-3 седмици след боледуване и съм доволна - Дени  мисля, че беше дала преди градината - и го похвали, а сега му давам Осцилококциум по 1 туба 1 път на седмица.

Трейси - и моя мъж не дава да се продума за трето, ама и аз не искам. Много ми дойде.

Aлекcандрa офф и ние гледаме все Мики Маус.

no4ko25- сега ще погледна. На логопед ли я водиш/сигурно си писала, но съм пропуснала/. Колко често? Много съм се замислила и аз да го водя, все се надявам с непознат човек да иска да повтаря.

Честит Празник Мили Дами, бъдете обичани и ухажвани, починати и глезени. Уважавайте себе си и си знайте цената, за да ви уважават и другите!!!


Taken by my Hubby by Тracy Tomsickova, on Flickr