"ТЪркалящи се деца"

Следя подобни теми с интерес, защото и моят син проявява подобно поведение. Да, случи се след като навърши 2 годинки, това съвпадна с едно друго събитие / преместване в друга държава, в друго жилище/ което съм сигурна, че оказа влияние върху него. Обикновено тръшканиците са за какво ли не, не искам тук да ги изброявам защото по горе са споменати. Обикновено игнорирам подобно поведение докато не отмине. Забелязала съм, че се случва и в моменти когато е уморен или гладен въпреки че има изграден режим. В къщи добре, но навън става сложно. Особено на места където има повече хора и шум. Ако се случи в магазин грабвам го и излизам вън не допускам тръшкане на земята, а не мога да ви опиша каква атрактивна гледка ставаме  за местните. Имам чувството, че не са виждали плачещо дете, всички погледи са приковани в нас, а има и такива, които се обръщат дори. Носила съм го на ръце през цялото време докато пазаруваме, защото отказваше да върви и пак ревове, защото си е харесал някаква пъстра кутийка и трябва да я вземе, защото е решил да застане до стелажа и да преподрежда стоката в количката за пазаруване се застояваше за кратко. Това съзадваше и за мен негативни емоции. От опит искам да споделя, че при дете в истерия обяснения, говорене или повишаване на тон не помагат. При нас има ефект гушкането. Спазвам и друго, просто спрях да го водя на подобни шумни и стресиращи места, освен ако няма детски кът където може да поиграе с деца. Надявам се наистина да е период, който ще премине

Някой по- напред в темата беше споменал как
детето в градината(или при баба) е едно като поведение.
И как в къщи или с мама и татко започва с тръшкането и писъците.

И аз се запитах,както всички наблягат на това че са малки и не разбират.

Как знаят кога и пред кого да направят "сценката"?

За градините не знам, още не ходи, но ще ти кажа защо според мен при бабите се държат другояче. Защото поне едно 90% от бабите виждат детето рядко и просто угаждат за да не плаче. Това моите свекъри го пробват понякога дори и в присъствие на двама ни с таткото. Понеже видите ли дядото не обичал да слуша рев и тръшкане, за тях е по-добре да разрешат нещо от колкото да плаче.
Иначе си права, че разбират или някак усещат от много рано кое при кой възрастен ще мине.

ston ,

Това , което споделих не е с цел да призовавам някой да прибягва до шамари .
Аз самата се чувствам ужасно зле , но за да се стигне до там е имало повтаряне до припадък , обяснения до безкрайност и всички други мирни средства .
И не казвам , че боят въздейства положително , а че някои деца ( конкретно моето ) съзнателно си го просят . Не знам защо ?

Пак уточнявам , че дъщеря ми не се е търкаляла по земята , т.е. в конкретната ситуация нямам опит .


Това имах предвид , че децата разбират всичко и знаят къде могат да се лигавят .
Моето дете проблем с дисциплината на обществени места и в градина /училище , не е имало .
Но в къщи си позволява да ме предизвиква .

Не одобрявам боя и шамарите. happy mama, твоята дъщеря по спомен от друга тема не е ли на 12г? Не мислиш ли, че е твърде голяма, за да и посягаш? Не, че да посегнеш на малко дете е приемливо .

И аз не ги одобрявам .
Да , дъщеря ми е на 12 .
Не става дума за сега , а за възрастта на т.нар. бебешки пубертет .



Много ми е интересно как тук всички са против шамарите , много са търпеливи , а децата са толкова агресивни ? Откъде я възприемат агресията ? Не критикувам никого , но точно съседските деца на най-либералните родители са най - агресивни . Физически и вербално .

Аз изобщо не се боря за перфектна майка , трудно ми е , признавам си , но пък детето ми освен волностите , които си позволява в къщи , на всяко друго място се държи безупречно .

Аз не съм коментирала твоите методи, просто казах, че не ги одобрявам. И не мога да се чувствам отговорна за другите деца, които са агресивни. Не искам да прозвучи така, сякаш се хваля, но моите деца не са агресивни,не са и ангелчета, правили са бели и са си позволявали волности, удряли са, тръшкали са се за нещо, както всички деца. Аз също не съм перфектна майка, допускам грешки като всеки човек. Но това не значи, че задължително трябва да си служа с бой и шамари. А и децата не винаги са агресивни, защото са удряни, някой просто са разлигавени максимално, та не познават граници и мярка .

Как точно те предизвиква?
Противопоставя се или ти прави на пук,ей така за идеята?

И при мен не става с носенето на ръце. Той е повече от 15 кг., аз 50, гъне се, пъне се, подритва..
Пресен случай (от преди асансьора  ) е от миналата седмица в супермаркет. Както Мадам Помпадур пише - атрактивна гледка. Обръщаха се хора да ни гледат, аз с торбите клякам, обяснявам, накрая пак се влачихме докато излезем, как да ги гушна и да нося покупките, цирк..
Решението на проблема е същото - не го водя с мен по магазини и толкова.
В интерес на истината не съм виждала 10-годишни деца да се търкалят, така че наистина и аз силно вярвам че е до възраст и ще отмине.. Забелязвам, че най-силно изразено е при 2-годишните колкото е и моя бандит
Търпение и спокойствие, здрави да сме само 

Да ми се търкаля на обществени места, заради незадоволена прищявка ..да, случвало ми се е един два пъти, последвало е забележка и бой по дупето...но не на мое дете, аз нямам , а като се е случвало да гледам на приятелка примерно или на сестра ми нейното...Не мисля,   че един родител не би се справил с това. Вярвам,  че боят е едно добро решение, не вярвам на разни психолози , които съветват децата да не се бият, боят си има възпитателна роля. Не говоря за пребиване, а само за шамаросване, от типа- всеки да си знае мястото. После да не се се чудим всички как някой тийнеджър е убил майка си и баща си, че и брат си, защото не са му задоволили някаква прищявка...Аз съм твърдо за боят, като знам как се завършва психология в нашите университети и на какво ви съветват нашите психолози леле мале....Детето си има нужда от шамаросване много често, това му влияе възпитателно, не се заблуждавайте, в противен случай  създавате индивиди, които си мислят че всичко им е позволено и така обществото ни се съсипва. Но това ще се усети след години. На учителите не им е разрешено да докосват с пръст учениците, въпреки че ги докарват до лудост по някога, за всичко е виновно домашното възпитание на децата...от прекалено четене на криворазбрана психология,да не се докосват с пръст децата, че видите ли ще станат психично неуравновесени. А от точно това те са такива....и затова ви се търкалят по магазини и по молове  и не можете да ги озаптите    

И двете !
Първо , задължително отказва , в повечето случаи дори не е чула какво се иска от нея , просто казва "няма" !
И другото - обича да дразни , за идеята .

jul@e ,
Преди да имам дете не съм си и помисляла да използвам шамари . Мен като дете не са ме удряли , но съм била коренно различна .
Понеже живеем с майка ми , тя прави съпоставка между мен , сестра ми и дъщеря ми .

jul@e, децата, които посягат на родители, братя и сестри, обикновено са битите деца. Постът ти е изключително глупав.
Хепи - това за предизвикването ми звучи много, много зле, точно както мъжете насилници говорят за жените си - тя нарочно ме предизвиква да я бия. Никой не иска да го бият, как може да предизвиква такова нещо
Дете не се бие, точка. Казвам и приключвам тази тема, за да не оспамим тази на авторката.

Вълнува ме въпроса с тръшкащите се деца, защото ми предстои с номер две, а честно казано с номер едно нямам никакъв спомен за това - или не се е тръшкал, или съм го овладявала лесно, знам ли вече. Имам спомен само, че когато е искал с реване да постигне нещо, съм го игнорирала напълно и това с времето даде много траен резултат, включително и днес е наясно, че ако иска нещо, трябва да седнем и да го обсъдим и така резултатът най-често е в негова полза
Иначе мисля, че основното е това,  което беше написала една майка напред - като е второ и знаеш, че ще отмине така или иначе, по-лесно се преживява


Има и такова тръшкане, да, то най-лесно се неутрализира с игнориране. Но най-често в тази възраст е просто незряла нервна система, която не знае как да се справи с дразнителите в околния свят. Малко нещо като коликите

Една от най-нелепите гледки е дете, което се мята истерично, докато майка му го умолява да спре и, разбира се, детето не й обръща никакво внимание.
Не смятам, че на 2 не разбират - точно обратното е, достатъчно умни и развити са, за да знаят и усещат какво е допустимо и какво не - детето си познава родителите и се държи точно толкова нагло, колкото му е позволено.
Не смятам, че майките, които не могат да овладеят истериите на децата си и допускат системно тръшкане, са лоши, те просто не се справят и това не е заради детето - тяхна е грешката.

happy mama,
може бие навлязла в другият пубертет.
Това е типично за тийновете.

jul@e ,
насилието ражда насилие.
Така,че постът ти ми звучи гадно.
Аз не бия детето си,но ми е много неприятно като
видя по улиците майки биещи децата си.
Дали ще  е шамар,дали по дупето за мен е едно и също.

  Не съм съгласна, че децата на моменти не си просят сами боя. Аз също съм го правила като дете, но причината, която се крие зад това е именно търсене на внимание и то обикновено в момент, когато възрастния има друга важна работа. При мойте деца е така - видят ли ме, че правя нещо и вниманието ми не е ангажирано с тях на 100% започват да си го просят по всевъзможни начини. Естествено в този случай боят не помага, защото е точно търсения ефект. Игнорирането - ок, но при нас също не върви в повечето случаи, защото правят неща, които са меко казано опасни и не могат да бъдат игнорирани с лека ръка - като въртене на копчетата на фурната с дяволит поглед и падтекст "Мамо ела ме набий".  Най-удачния вариант е да му се намери друго занимание, което да му ангажира вниманието в този момент, но се изисква планиране и не винаги работи или поне не през цялото време .

 
Лоша/несправяща се майка каква е разликата? Нали ако не успее да въведе правила  в поведението в тази възраст това вещае проблеми и занапред.

 Интересно ми е как се налагат правила на дете, което няма страх от нищо, има огромно самочувствие най-вече поради краткия си житейски опит, но и все още незряла нервна система и ограничени възможности за самоконтрол. Ще се опитам да обобщя начините, които бяха споменати дотук в тази тема и да ги оценя според мойте критерии. Ще е интересно и други да го направят:

  - Обяснения - в дългосрочен план дават резултат, но нямат ефект при справяне с конкретна криза;
  - Разсейване - при нас не работи или много рядко - в 1 на 100 случая. Според мен е подходящо за по-малки деца - до 2 г. някъде;
  - Хващане в здрава прегръдка и изнасяне от местотръшкането - може, но е много енергоемко и кризата пак си продължава горе долу толкова време, но на друго място и поне не се бере такъв срам - подходящо за тези, които се срамуват, но не решава въпроса;
  -Успокоения, молби, увещания, обещания и др. подобни - абсолютно не помагат в момент на криза, абсолютно безполезни са и в дългосрочен план;
  - Заплахи за отнемане на любими неща - също не, може би след 3 г. възраст;
  - Бой - само засилва и удължава кризата, като не предотвратява следваща такава;
  - Игнориране и изчакване да премине - неприятно за родителя, но за предпочитане пред други също неефективни  действия.

   Който иска да допълва и да сподели неговия опит.