Но все си мисля, че това са наши проблеми, т.е. на родителите на деца с увреждания, другите какво ги засяга? Pogar добре го е казала, да не я повтарям.
То, да бяха само ваши проблеми, щеше да е направо розово положението, там е работата, че проблемите на децата с увреждания и семействата им, са проблем на абсолютно всеки един от нас. И само най-слабите по математика например, да не хващам хуманитарните и по-отвлечени науки, не биха могли да сметнат и съберат две и две. А, което е в пъти по важно, въпросът е в какво точно общество растат и ще живеят децата на всеки един от нас. Това последното е най-големия проблем, болен, като тумор, страшен, защото касае има ли изобщо ценности и морал в обществото, в което израстват, и което оставяме на децата си. Аз лично, ако обществото ни не се промени и не станем човеци, колкото и да ме боли, ще предпочета за детето ми живот някъде навън, не и тук, в моята България.
