Никой родител не трябва да бъде унижаван и мачкан от държавата, само заради това, че е добър родител, не иска, няма и не ще та не ще, да си изостави детето, каквото ще да е то, с антенки на главата, зелено на точки. Едни родители са втора категория в системата и държавата, защо, защото въпреки системата и облъчването отвсякъде, въпреки прещедрите държавни услуги за държавно иснтитуционално отглеждане на едни деца, "дето не ставали за нищо" и щели да им провалят живота, те пък на инат, не си ги дават! "Нахалство"отвсякъде, ние тук такива чудни услуги за държавно отглеждане сме им направили, да им гледаме "дефектните" деца, да не им провалят живота, те пак недоволни. Сега ще ги затваряме тия гадни институции, къщички всякакви от семеен тип ще правим, алтернативи всякакви на Семейството, пари много дават в Европата за това, и за приемното родителство също, тия родители пак претенции имат, сега пък приемните родители им били криви. Голямо било нахалството на Светла, да пита що за тях има, що ги потупвате като Достойните, пък ние балъците, да сме мислили, като сме раждали и сме си тръгвали от родилния дом. Да не сме си тръгвали с детето. Мисли за себе си само! Ако искаш потупване от държавата, остави своето тя да ти го гледа, и вземи чуждо, за временно отглеждане, та да те похвалят като достоен гражданин и "родител".
Преди 6 месеца след поредния протест на родителите на деца с увреждания, на въпроса ми с какво е по-добър един професионален приемен родител отглеждащ дете с увреждане от биологичен такъв, председателят на държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани ми отговори, цитирам: „Не може да се сравнявате с приемния родител, неговият труд е професионален и много отговорен за разлика от труда на биологичния родител.”/край на цитата/.
Отговор на въпроса ми в какво се изразява този професионализъм не получих.
И това ми било закрила на детето.
Темата не е популярна, не защото тук не се обсъждат новите гърди на Азис или сватбата на поредната футболна звезда, а защото всеки един от нас си мисли, че обсъжданото тук на него не може да се случи, не защото е застрахован, а просто защото всички вярваме, че тези неща се случват на другите и то по някаква причина- нездравословен начин на живот, религиозните вярват, че е някакво божие наказание за забравени грехове, вярват и че Бог не ни дава повече отколкото можем да понесем, за жалост често няма причина, тези неща просто се случват.
Аз мога да кажа само едно- проблем с детето нямам, въпреки тежкото му състояние то е едно малко бижу- винаги усмихнат, лъчезарен, а естественото му състояние е перманентно щастлив, проблем имам с държавната система която всячески с безброй закони, закончета и наредбички създадени уж за доброто на детето ми, всекидневно ми трови живота само защото съм пренебрегнала съветите на „професионалистите” и съм и отнела възможността тя да отглежда детето ми с увреждане.