Слънцето е все още тука, а Септемврийче се опитва да гука! N2

С пожелание за хубав слънчев ден, Ви поствам това :
/сигурно го знаете от преди, както и аз, но сега го видях във ФБ и реших да го споделя с Вас/

Преди да стана майка спях толкова, колкото поискам. Никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Гримирах се, обличах се и отивах на работа.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".
До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как бебе суче почти денонощно и ме ползва за залъгалка.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем и имах време да сънувам.
Преди да стана майка, никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка, не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
Преди да стана майка не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка и целият ми цвят се промени...към по-добро!

здравейте

първо да ви се  оплача,че ни се появиха още някакви стафилококи,които според док трябва задължително да се лекуват с АБ   моя мъж като е отишъл да вземе изследванията,тези които сега са изолирани в някаква си там среда... не били готови(а защо не са му казали и аз незнам)и след това са звъннали(учудващо)на докторката да и кажат и тези резултати.довечера ще видим какво ще ни изпишат    не се разминахме и ние без АБ.ама какво да се прави,важното е да е добре мъничето.

валери    вчера пристигна помпичката,тоооолкова съм ти благодарна ч1е ми се отзова,няма да го забравя много си миличка

за имунизациите и нашата педи ще ги слага всяка една по отделно,но ще има разлика от около 3,4 дни някъде,така ми каза.може би поради това че краси ми реагираше зле на имунизациите и особено на втория прием(тогава ми спря и кърмата от стрес)и сега за да е по-сигурно че и алексч1о няма да направи такива реакции,знам ли?а по въпроса дали е правилно или не,си нямам и идея,щом така е казала така ще го направим

зузанка,честно да ти кажа не съм се възстановила и това много ме депресира от една страна.килограмите които свалих след бременността са 15 и като си се закотвих на тях и няма мърдане(добре че поне не мърдам нагоре ),а имам още доста за сваляне ....корема си ми е голям все едно съм в 5,6 месец(е може и да преувеличавам малко,ама като знам че някои имат такъв корем като моя до последния месец )бедрата са ми все още големи и почти нищо не ми става
за секса все още не сме го практикували,че първо не сме имали такавяа възможност (все още сме при майка ми,а той си спи вкъщи вечер и т.н.) и второ все още не смогвам да отида до гинеколожката за прегледа след лохиите доста безотговорно,ама с тези 2 деца направоооо е лудница.краско си е доста палав....
след казаното до тук мисля,че се подразбира че психически не съм се възстановила много,че само се депресирам
а пък като гледах предаването на венета райкова с деяна и от тогава немога да спя нормално.постоянно пред очите ми е снимката и и всич1ко което разказваха за нея.......съпреживявам историята и понякога се будя в сълзи и толкова го притискам алексчо до мен...както и да е да не ви тормозя с тези мои чувства

иначе за прането на дрешките значи поостъпвам правилно,все си мислех че ако вие не ги перете след всяко къпане или плюнчене и т.н ще изляза като някаква перфекционистка,на всяка ценма да се перат дрехите след всяко носене,което не важи за мен много много.
кокетка иначе и аз процедирам за нашите дрехи така и особено за тези на мъжа ми,понеже е пушач а аз непушач и мразя да ми мирише на цигари

аз като обличам алексчо и като му слагам някое по-плътно боди с дълъг ръкав и не му слагам тениска отгоре,че щем у е топло.даже като го взема да спи при мен и под юрганчето го оставям да си ритка голичък без панталонки и чорапки.а иначе без чорапки спят и двамата от бебета,няма зима няма лете

ох много дълго стана,ставам сега после пак ще пиша,че и аз като даннна все искам по всички теми да се вкл

Нинче, много мило е това, и е много вярно 
Ения, дано да ги преборите бързо тия стафилококи!
Зузанка, за възстановяването не знам какво да ти кажа - след секциото физически се чувствам много добре, но си имам килограми за сваляне и аз. Коремът ми не е съвсем прибран, тазът ми е доста разширен, не ми стават дрехите, но гледам да не мисля за това сега. Има време, ще се възстановим (надявам се) 

Ninche разплака ме поста ти - много е вярно!
Eniq значи не само моя корем е като 5-6 месец, малко се успокоих и
Vio е права като казва че има време за възстановяване, ама аз като един телец искам веднага  и на момента всичко да се случва. Депресирам се като се гледам, но да са живи и здрави бебетата ни, ние вече сме на второ място

Здравейте и от нас! Ние сме добре използваме времето на макс не знам за вас но като излезем на разходка за целия ден и вечер просто съм скапана много се умарям.
Деница започна да прави по -големи паузи вечер за спане  5 -6 часа после цял ден е на цица да наваксва дано не ми намалее кърмата от това . С Емо цедих на три часа той чак към третия месец започна да прави по големи паузи.
И аз мисля тези дни да почна коремни преси че корема хич не ми харесва .. Иначе на кг съм като преди трябва да смъкна 1 кило ама  като не мога да пазя диети мъкааа.

Здравейте и от нас
Евитка, и ние имахме същия проблем с Панадола, но при втория прием аз ли се справих по-добре, детенце ли беше по-предразположено, ама успях да й го дам: цвръкнах й съвсем малко в устичката, тя взе да примлясва странно и да върти очета, отвори малко по-широко уста и аз го цвръкнах цялото дълбоко в устата и тя направо го глътна...
Валери, много ми е било интересно да чета винаги за Иво, някак предаваш една такава майчина емоция, която не може да се опише точно с думи, но е това, което аз си представям под истински отношения майка-дете. И аз лично се надявам моите отношения с Радина да са такива: да й помогна да опознае света, да се изгради като самостоятелна личност, да опознае себе си и другите и да открие собствената си индивидуалност, а не да е проекция на нечии представи. Пожелавам ти още много вълшебни емоции с него, а и с малкия Боби 

Аз открих една поредица детски книжки за котарака Финдъс и неговия стопанин Петсън и вечер чета на малката ми мушмулка. Тя първо гледа книжката с огромен интерес, защото е шаренка, после почва да се заслушва в гласа ми и заспива сладко-сладко. Даже снощи за пръв път проспахме едното нощно хранене. Много ми е миличка: само като се мушнем под одеялото и се отпуска и примижава. Разбира вече, че легнем ли на спалнята е време за спане

За обличането и аз така: вкъщи е по боди с къс ръкав, блузка с дълъг отгоре, чорапки и ританки, но все от тези тънките материи. Когато излизаме слагам тънко боди с дълъг ръкав, плюшен гащеризон с презрамки и едно якенце, средно-дебело. Ако е в количката, я завивам с одеалце, а ако е в слинга, той и аз достатъчно топлим. Като цяло не съм почитател на голямото обличане и я държа по-леко облечена, бабите само ме питат не е ли много гола. Но аз съм запомнила от моя доктор "Както си облечена ти, така трябва да е облечено и детето, ще се ориентираш по себе си и няма смисъл да го претопляш." Вкъщи е около 21-23 градуса, малко по-топло е само когато я къпем, че пускам и духалката тогава. Иначе пада голям купон с къпането, купих й едни играчки за баня (овчица, прасенце, пиле, куче и не помня петото какво беше) и баща й я пръска с тях: прасето има две дупки на зурличката и от него излиза двойна струя и й е голям кеф, подскача и пляска в това корито и пуска от най-широките усмивки

zuzanka, аз съм в по-добра форма, отколкото преди да забременея, корем хич нямам и с килограмите съм много надолу. Което не пречи на свекърва ми всеки път да отбелязва как имам още малко корем да прибера (при положение, че той наистина ми е по-малък, отколкото преди). Нищо не съм правила по-специално по въпроса, освен че се занимавам с детенце и с домакинство съвсем сама. Всеки ден правим разходки и поне по 4 километра минавам пеша, катеря тука тепетата из Стария град, та сигурно заради това така  За секса какво да ти кажа: тъкмо ми свършиха лохиите и мъжо го закъса нещо с простатата. Той си има проблем всяка година като застудее, ама сега го карам пак да върви на доктор, да видим тукашните специалисти какво ще кажат.

Днес ме е яд, че е мъгливо и няма да можем да излезем, нали при мъгла не било хубаво да се изкарват бебоците... Ама ще излезем поне малко на балконче да поседим, само да се събуди, че в момента удря голям спанак Много ми е интересна, ужасно обича да спи в слинга и я забелязвам как като седна на дивана и пак иска да я взимам и в тази поза да спи: по корем, изправена и разкикерена като жабче. Явно й е много удобно така...

Хайде сега ви оставям, по-късно пак ще пиша, ако има какво разбира се Хубав ден на всички!

Аз преди да родя си купих колан и като ни изписаха от болницата, още първия ден го сложих, но ми беше много неудобен и не можех да седна с него и го махнах. Всичко на всичко 2 часа съм го носила и това беше цялата мъка с него. Обаче корема ми се прибра сам за около седмица до ниво да не личи през дреха, а след още две ми стана плосък, направо вдлъбнат и любимите ми кокалчета отпред щръкнаха, така че съм доволна. Така че в тази част на тялото нямам да свалям, но имам още малко на дупето и краката. Ако питаш роднините ми, в момента съм напълно добре и съм слаба жена, а преди съм била кльощава, но ако питаш мен, в момента съм нормална, а до слаба ми остават 4 кг   В крайна сметка това си е моето тяло и ще съм колкото си искам слаба   Ноооо, таза не ми се е прибрал и много дрехи не ми стават не от дебелина, а заради разширения таз, понеже аз по принцип нося много тесни дрехи, че мразя да ми се веят разни платове около тялото и особено дънките ми са много теснички в ханша, та сега не всички ми стават, но аз знам, че таза се прибира за 6 месеца, така че не се отчайвам.

А за психическото възстановяване - аз не просто съм възстановена, аз съм по-добре отколкото през целия си живот. Толкова спокойна и щастлива не съм била никога. Толкова добре се чувствам и толкова радост ми носи това дете, че колкото и странно да ви звучи, аз съм готова веднага да родя още едно   Вчера си мислех как в момента и три да имах, нямаше да ми тежи да ги гледам, защото толкова удоволствие ми доставят грижите за Емо, че не ги усещам като задължение, а като някакъв страхотен кеф  

Валери, много хубаво си го казала това за детството  . аз същото си мислех като си гледах племенника през лятото - децата виждат в света неща, с които ние сме свикнали и не им обръщаме внимание и се радват на неща, които ние приемаме за даденост. Прекрасно е да погледнеш на света през техните очи и да можеш да се радваш на смачкана маргаритка като на пръстен с диамант  

Ние днес бяхме на мерене - Емо е порастнал с 1000 гр. (общо от изписването 2570) през втория месец и  с 3.5 см (общо от раждането 10). Ваксините ги отложихме, че около нас само болни - племенника ми, снаха ми, майка ми и докторката реши да не рискуваме.

zuzanka И аз като Тара И мойте близки смятат че съм супер, но и аз смятам че д ослаба ми остават 3-4 кг. 3 кг. ми остават до теглото м ипреди да забременея. Но вапреки това аз искам да сваля още 2. Та трябва да сваля всичко на всичко 5 кг. Обаче аз знам, че мога. Смисъл че свалям много бързо. Просто в момента с кърменето избягвам да се ограничавам и гледам да се храня поне 3-4 пъти на ден. Хубавото е че не качвам. Относно ханша и при мен проблема е като повечето от вас. Не ми се еприбрал. Влизам си в някои дънки, но има още време. Найистина към 6-7 месец май се нормализират нещата  Психически съм супер. Чувствам се много добре и изобщо много се радвам, че съм майчинство 

Валери точно по същият начин ги виждам и аз нещата  Толкова е хубаво да опознаваш света отново с детето си. Когато се ражда Иво акушерката ме предупреди, че името е диагноза  . Всичка с това име били много индивидуални и интересни личности  .Явно и нашите деца не са изключения. На мен ми е много интересно да си общувам с него. Имат страхотно и много интересно виждане на нещата. Абе супер е 

Скоро Иво си намери един бял камък. Обикновен бял камък. Близо седмица си игра с него като с най-любима играчка. Прибирахме го на тъмно, защото било кристал и светлината му ще избледнее. После от него сипваше вълшебен прашец, също беше диамант    И през цялото време имаше жестоко интересни истории за камъка. А аз много обичам да го поощрявам да продължава да измисля 

Amorevole
Мерси че ме успокои. В интерес на истината от вчерашния почти сух нощен памперс не е имало втори такъв. Няма цвят и мирис на урината. Вики си е игрива и жизена. От последните дни правим по 6-7 кърмения. Като че ли не е падала под този брой, но аз предлагам особено след 5 следобяд по-честичко. Тя не винаги иска, но като цяло ми се струва, че суче по-малко  За това и предлагам по-често, незнам правилно ли е. Осъзнавам, че вече е доста по-силна от новородено и са и достатъчни 5 минути да изсуче цялата гърда. Но някак в началото усещах по осезаемо как слиза млякото , от седмица може би някак си не усещам толкова ясно. Дори понякога мисля че суче "на сухо". Или вече не усещам да слиза млякото. Незнам. Факт обаче е че тя е спокойна и изглежда сита  Всички пампарси които сменям е пишкано в тях, незнам колко точно но има доста образувани гранули.....бе има течност. В никакъв слечй не са сухи, но не са и някакви бомби. Сменям поне 5-6 памперса напишкани. Сутринта памперса си беше добре напишкан, което естествено ме успокои  . Вчера и предложих вода, но изобщо не и хареса. Опитах на два пъти абсолютно изплю демостративно и правеше недоволни муцки и засега спирам с опитите. Дано да е било нещо моментно и да нямам повече такива проблеми с които да те занимавам 

И относно камъчето на Иво се сетих за едно стихотворение на Д. Дамянова и го открих за да ви го споделя:
ВЪЛШЕБНО КАМЪЧЕ
Д.Дамянов

Детето си донесе бяло камъче-
обикновено, улично, най-дребно.
Търкаляно, окаляно, но само че
не знам защо наречено "вълшебно".
Заспивайки, го мушна под главата си.
А майка му го дръпна:"Пфу, че мръсно!"
-Но е вълшебно! - ревна и замята се
"вълшебничето" татково невръстно.
-То прави чудеса, цери сакатите,
умрели съживява, гладни храни...
...Претъпкано с лъжите, най-крилатите-
от приказки, от книжки и екрани,
глупачето заспа в ръцете с камъка.
Със оня ръбест, кален, мръсен,
след който даже ний търчим с измамата
да го намерим пряко възрастта си.
И спейки и честито, и измамено,
хлапето рече с полушепот весел:
-Светът е пълен със вълшебни камъни,
но вие не ги знаете къде са...
 

И ние имаме вълшебно камъче Но нали е "мадамско", най-често е балсам за устни или мехлем за лекуване на куклите Винаги ми е било интересно, как една У хромозома прави момиченцата и момченцата от съвсем малки толкова различни. Диди например най-демонстративно ми заявява, че тя с момченца няма да си играе, колкото и аз да се опитвам да обясня, че всички са дечица и искат да си играят

Валери, ти много дипломатично си се измъкнала, но при нас повода се появи по повод на една книжка, в която една маймунка умира от студ в снега

Привет,

Jaded  това със свекървата ме разсмя и ме подсети за моята, носи ми един ден подарък, забележете, книга "Как да отслабнем докато спим" и чердженце на руло за упражнения на земя. Подава ми ги, аз и благодаря и демонстративно взех един стол, примъкнах го до едиииинн мнооооооого отдалечен и висок шкаф(щом на мен ми трябва стол!!!) и ги прибрах дълбокоооо и после слизайки и казах, чуствам се прекрасно , сина ти ме харесва, но все пак много ти благодаря!!! Оная наведе нос надолу и май повече не й чух гласа:-)))
Аз за панадола знам ли, дано скоро не ми се налага да го ползвам, но аз го сипах в лъжичка и се опитах да й го дам в лъжичка, може би от мерителната пипетка е по-лесно??!!!
Посещението ми днес при дерматолога ме обнадежди доста, според нея няма данни за Атопичен Дерматит, за нея това са от онези адаптационни хормонални обриви, които има всяко бебе, както тяказа  цитирам:"Всяко бебе е с т.нар. Несъвършенна кожа". Успокои ме, че не е необходимо да продължавам да давам това ужасно мляко на Рада, което тя реве и плюе, милата умира от глад, но не иска да го вкуси, каза ми с какво да мажа детенце, съгласна е да си я мажа със Себамед, но олиото с което я мажа ми обясни че е само за масаж, то няма хидратиращи свойства и ми препоръча мляко, а лосиона бил за по-голямо дете, което няма такава остра нужда от хидратация както бебчетата. Имаше и обриви от претопляне на няколко места и при все че я обличам доста леко пак трябва да редуцирам дрехите.
Таренце и аз така с колана за прибиране, да но преди няколко дни го преоткрих, оказа се че слагайки го, вече си влизам във всички стари дънки и дрехи, опитай и ще видиш и ти. И сега го ползвам, само когато излизам за прибиране и то са да си ползвам дрехите:-))) Иначе аз слабея но бавно, гледам да не умирам от глад, но често едвам утрайвам.....тая пуста диета , но няма как!!
Jaded каква мълга бе скъпа, тук като никога у Софето е слънчево и даже ей сега се прибрахме!

zuzanka_8, опитвам се да отговоря на личното ти съобщение, но лимитът ти е изчерпан и не успявам. Ще можеш ли да разчистиш кутията си и да ми пишеш и ще ти пусна отговора 

Mishchitzata, радвам се, че Вики отново добре пълни памперсите,а ти звучиш по-спокойна. Чудесно е, че и предлагаш по-често – така, освен че осигуряваш необходимата храна и течности на Вики, също спомагш и за поддържането на лактацията си. Няма опасност кърмено бебе да се прехрани. Когато бебето суче, може много по-добре да контролира какво количество мляко мляко изпива, отколкото ако е хранено с шише.

Съвсем нормално е това, което си забелязала - че тя успява вече доста бързо да „изпразни” гърдата – колкото повече растат бебетата, толкова повече укрепват и стават по-силни физически, а сукането им става по-бързо и по-ефективно.

Не е необичайно да усещаш по-слабо как ти слиза млякото, или дори изобщо да не го усещаш – това не е признак, че нямаш кърма. Според професор Питър Хартман (специалист по лактация в The University of Western Australia), 50% от майките са усещали винаги потичането на млякото, 39% са го усещали понякога, а 11% - никога. Доста майки споделят, че първите няколко седмици (или месеци) са го усещали, а по-късно – вече не.

Ако прецениш, за да се чувставш по-спокойна, би могла да и направиш едно контролно теглене – колко е наддала след последното теглене, и после – още едно теглене след седмица (за по-малък период от седмица по-скоро не е необходимо да се прави).

И аз се надявам да е било моментно, ако имаш други въпроси – не се притеснявай да пишеш – за това сме тук.

Евита, не можеш да си представиш как се разсмях, като прочетох историята за шкафа и книгата  много добре си го представих  така и трябва, всички да се научат на респект
//а контрастът за спането, отслабването и килимчето за гимнастика, и това всичко едновременно - просто 'кърти мивки'

Тара, днес си купих кериър на бейби бьорн /дето каза, че твоя е същия/ - просто уникална покупка си е това и си заслужава всяка стотинка! аз много се замотах и изкарахме 7 часа навън и не дойде време да го тествам обстойно; само една суха проба вкъщи направих, но съм потресаващо впечатлена /особено ако го сравнявам с това, което имам от преди месец/;
но при мен е обратно - максимално съм ги отпуснала коланите /че и аз като Евита съм 184/ - май само това трябва да напасна и ще е идеално всичко
много ти благодаря за мнението!

Джадед, защо да не се извеждат децата при мъгла? сподели ми, моля.
то ако е така, тук никое дете няма да го извеждат аз това щях да ви пиша миналата седмица - един ден такава мъгла имаше, че като погледнеш през прозореца, не можеш да видиш на повече от 10тина метра навън... та, мислех, че не е добре да излизаме в такова време, но нещо ми дойде на ум и се подхавахме с количката навън; за мое учудване, въобще не беше студено, а дори многог приятно /въпреки мъглата/, а Сара моментално заспа /тя винаги спи навън/ - но някак много по-спокойно и дълбоко спа - беше учудващо приятно

Да ви разкажа нощес какво направих   Емо заспа към 10:30, а  аз си легнах до него към 11:30. в 1:00 детето се събудило гладно и почнало да мрънка. Аз спя и не чувам. Започнал да проплаква. Аз пак не го чувам. Преминал в рев, обаче милата му майка спиииии и не чува. Подсещам ви, че спим в едно легло на 5 см един от друг. Накрая започнал да се дере с цяло гърло и събудил всички в къщата само мен не. Майка ми не издържала и дошла да види какво става и разбира се ме събуди с разтърсване. А, а з се събуждам от това, че ме пипа и в първите секунди пак не чувам, че Емо реве и си мисля защо ли пък сега ме буди тази жена. Горкото ми детенце, ако не ме бяха събудили, щеше да се измори от рев и да заспи гладно   Ама това е защото мозъка ми се е научил да се изключва, когато му трябва спокойствие. Като правех бучките и трябва да се изцедя, а той нали ми е все в ръцете и като го оставя в шезлонга или в леглото без да спи и почва да мърмори и аз явно, за да не ми е гузно, просто спирам да го чувам докато се изцедя и после пак си включвам слуха. Само че това са по 5-10 минутки и той не се разплаква, а нощес половин час се е мъчило детето да ме събуди преди да наду гайдата   Е, не случи на майка това детенце

Дана, брат ми е 187 см висок и на него му беше супер удобно това кенгуру, просто на висок човек му е много по-удобно от на нисък, така че си късметлийка, че си висока.

Евитка, тази книга дето ти я подарила свекървата е много интересна, аз съм я чела (на мен брат ми ми я даде  ), но иначе си много права да реагираш така   и въобще харесва ми твойта изобретателност в реакциите  ти на нещата, които те дразнят

Мишчица, много сладко стихотворение  

Таренце, да ти кажа и аз имам подобна случка......не си спомням даже едно ставане, хранене и лягане и след това се събуждам сутринта и започвам да се вайкам защо това дете не се е обаждало за хранене, а Пещо ми вика, ма ти съвсем си на автопилот, ми нали става и го храни през ноща, бога ми не помня НИЩОООО!
Дана, аз да ти кажа почти не контактувам с майката на мъж ми, толкова ми е изперкала и безразлична, че даже не я забелязвам. Аз за себе си знам че съм си ОК, е има нужда да се слабее но не е фатално, та аз съм на килата на които забременях, просто искам да съм като на 25 ама не става:-)))) А тя свекито понеже често е пробвала моя хаплив език и много много не си позволява, не я бях виждала три години преди да се роди Рада, нямам никаква нужда от контакт с нея и като ми заявява вчера че тя ако е жива и здрава ще гледа детето като започна работа и аз пак я отбраздих. Викам и : Нали не си въобразяваш че Рада ще я гледаш ти.....???? Детето ми ще ходи на ясла или ще се гледа от ЖЕНА, но не от баби. Абсурда е пълен,зашото тя не си сваля цигарата от устата, позволява си да порка и очаква да ми гледа детето....луда бабичка и не на последно място е на 71!!!! Та набързо я отбраздих и за гледането, и от тогава не се е обадила.....
Принципно съм възпитан човек, но много мразя някой да злоупотребява с мен, и разни нравоучения от сорта :По-умния отстъпва и тем подобни не признавам, както повеляват ционистите....... които твърдят, че религията е създадена за да се управлява света и по-този начин това да е най-мощната мафия на всички светове, ма нещо се отплеснах..........
Рада тая вече се съдра от рев, яко колики за около час, не съм и давала нищо от няколко дни....Мимес и даваш ли Лефаксина и как го даваш?? Аз само при симптоматика по две помпички.
Лека мамита и до утре!!!