Слънцето е все още тука, а Септемврийче се опитва да гука! N2

Koketka, честит рожден ден и от мен! Да си здрава, много обичана и щастлива любима и мама Весел празник!

anniaiki, като майка на късно проговарящо дете, ми позволи да не се съглася с твоето твърдение. Нямаш си представа колко материали и книги съм изчела по въпроса и как ли не съм се занимавала с Диди и занимания за фината моторика /която при нея беше доста добре развита между другото/, упражнения за звуковете, създаване на условия за възникване на нужда да посочи и съответно да каже нещо, за да го получи, за да започне да казва поне думите, които нейните връстници казват. Нищо нямаше ефект, или поне видим такъв, докато не й дойде времето и не се почувства сигурна в натрупания пасивен речник, за да започне да го използва като активен след навършване на 3 години. И да, възможно е забавянето да е свързано с двуезичната среда, но тя още на 2 годинки, когато все още бяхме в България имаше много скромен речник в сравнение с повечето й връстници.
Да ти кажа честно, това което мен ми прави впечатление е, че бебетата са много по-лесно сравними в развитието си, отколкото децата на 2-3 години В другата отчетна тема, където пиша например има деца, които знаят наизуст приказките, които им четат и ги разказват дума по дума, но същите деца например не обичат да рисуват и оцветяват и не могат да го правят добре и т.н. Наскоро имаше много интересна статия за различните типове интелигентност при децата. А когато бяха бебета същите тези деца, си спомням как повечето постове започваха с "И моето бебе започна да гука, да се обръща, да пълзи и т.н.
Извинявам се за лиричното отклонение, но понеже това е тема, която ме вълнува, реших да кажа мнението си от личен опит

белла, ние слагаме бебчо в другата стая. Може да ме наречете егоистка, но аз не бих си прекъснала "заниманието" само защото Тод се е разплакал Не ни се случва толкова често да имаме време само за нас двамата и затова гледаме да го оползотворим оптимално
Колкото до усещането. Аз бях писала, че след първото раждане нямах желание за подобни дейности поне 3-4 месеца след раждането. Не е било заради епизотомията, защото имах само 3 външни шева, просто нямах желание. Когато се престрашихме, още от първия път беше както преди и за двамата.
Сега имах голямо желание, нямах и шевове. Първият път беше малко трудно, но само в началото. Вторият път беше прекрасно и за двамата

За яденето, Тод яде на 3 часа преди обяд, на 2 часа следобяд, освен ако не излезем на разходка, тогава може и по-дълго време да се "храни" само с впечатления През нощта прави паузи от 3-4 часа. Но в леглото си вечер не може да спи и това е. Виж през деня не простестира и си заспива в кошарата.

Забравих да напиша, че Тод спи доста засега, почти след всяко ядене си поспива поне за час.

Здравейте и от нас със Захари
Честит Рожден Ден, Кокетка мажоретка:) 
Реших да пиша, белким ми олекне 
Захари също е голям гладник-като огладнее, ако на минутата не му дам да суче, настъпва края на света сякаш...Вече е 6кг, а се роди 2500 гр, което е суперско:) Любимият му лаф е "Аууууууу" с различна интонация за придаване на различен смисъл най-вероятно като ще се реве е "Гиииииииии" и т.н.
За спането и храненето-заспива рано-рано-към 18-19 часа, буди се окончателно към 3-4-5 сутрин като бай дъ уей е хапнал поне 3-4 пъти.
Рита много здраво, вдига главичката, обича да стои в шезлонга, защото може да наблюдава света, усмихва се широооко  Но, акането му е някакъв ад-то е попръцкване, придружено с рев, свиване, рев, рев, рев, цокане, рев и така някой път цял ден си го откарваме, докато не свърши същинската работа (няма запек, какво е това чудо не знам) 

Нашите сериозни ядове обаче са в развитие- ще пиша по-късно, че ме викаааа 

Галче, нямам изобщо впредвид отношението ти към Диди. Напротив, мисля че си много информирана, търсеща и най-вече любяща майка. Диди пък ми е много симпатично детенце. Не ни съвпадат обаче мненията относно цвета на снежинките  Няма ли да ни покажеш още нещо от коледното творчество?

Пипи, пиши за бебе Захари. Аз искам да го опозная, за да зная за кого стискам палчета.

Кокетка, честит рожден ден  Жива, здрава, обичана и щастлива да си!
Пипи,  пиши за Захари, а ние продължаваме да се молим

Ани, аз не съм се засегнала и определено не съм приела лично поста ти
Колкото до цвета на снежинките, него го определя Диди Нямаше как да останат бели, защото стените ни са бели
А за творчеството, не сме напреднали много . Във фейсбук съм качила творенията ни, на който му се гледа: http://www.facebook.com/media/set/?set=a.2471607947929.2121867.1 … ;type=3&saved

Пипи, стискам палци новините да са добри . На Коледа се случват чудеса. Нека Бог да пази дечицата ни

Да си довърша поста-та най-накратко: по повод Синдрома на Уилямс се свързах с генетичен консултант от Майчин дом- доцент Георгиева:)Тя се ангажира с нашия случай, каза, че за да се отговори има ли, или няма проблем детето, трябва да се направят някои неща, които можело да се разтеглят доста във времето.
Другата беля-хернията онзи ден се беше заклещила мн лошо и едвам я прибраха хирурзите от Пирогов(след като дежурният в спешния кабинет ми каза да си ходим и че това били колики... )Казаха, че би било добре да се оперира при първа възможност и ни пратиха за мнение от кардиолога ни.Та, утре сутринта сме при него.
Това със синдрома просто ми разказва играта, нечовешко е 

Валери, и аз съм като Кокетка -
преди няколко седмици се пробвах да 'пробутам' биба с цел успокоение и заспиване, но резултатът беше просто, че аз нито мога да продължа да спя, нито тя е спокойна - сега просто при най-малки съмнения, че иска да яде давам да суче и всичко е идеално
в този ред на мисли - аз дето толкова се притеснявам, че бебето ми е малко и дали яде и т.н. - за 3 месеца е качила 2,5 кг от теглото при изписването, а от 6 до 30 ноември - 1,2 кг - което верояно е повече от чудесно и аз прекратявам притесненията си "

Кокетка - честит рожден ден! бъди здрава и винаги щастлива, удовлетворена и спокойна!!!
за проекто зъбчетата - на Сара венците и нямаха никакви кодсказки за зъби, но от около 10-тина дни на долното небче отчетливо се образуваха све кръгчета, доста масивни, по-бели изглеждат; аз, разбира се, деликатно ги 'опипах' - не напипвам нищо, но вероятно е правилно това, което казват, че отнемало месеци, докато пробият зъбчетата

вчера ходихме на 'разходка' до една спортна зала, където имаше моден базар; като дойде ред да тръгнем от нас вън беше не порой, ами направо ад но ние обядвахме, после бебчи в количката, дъждобран и т.н. и хайде, отиваме да разглеждаме парцалки ама такъв порой, просто не беше истина; реално, ние имаме 250м до спирката на автобуса, като стигнахме там, не повече от 5 мин да сме вървяли, но на мен и дънките и якето ми бяха подгизнали а Сара си спинкаше сладко-сладко 
/дори съм си поръчала модни гумени ботуши /
та, толкова по темата дали излизаме всеки ден

днес бяхме на разходка в любимия ни мол; детенцето ми заспа на един диван в бъргър кинг /за периода, в който бяхме в мола, яде 3 пъти  / - ние с баща и така се отплеснахме да си говорим нещо си, че за малко да затворят магазините - харесахме да купим за Сара на брио нещо като количка, което пише, че е като тип уолкър; и решихме да го купим преди да си тръгнем, че да не го носим и така се отплеснахме в приказки, че и детето ни заспа и за малко да затворят магазина /да не говорим, че те хората почти бяха пуснали решетките, ама аз толквоа настоях, че дори им се наложи и да ни опаковат 'нещото'/

ние с мъжа ми определено сме доста изобретателни - когато, където и както дойде /нали съм ви споменавала, че той е в бизнеса с 'насъщния' и работи нощем, така че това още повече засилва изобретателността ни /

в последно време Сара яде буквално на 2-3 часа - практикувам кърмене където и както падне че нямам никакви сили да се цедя дори за едно хранене 

одеве, като се прибрахме от разходката, след като яде, разбира се, за първи път се заигра наистина сериозно на шезлонга /досега само на активната гимнастика, на която има овце/ - сложих я пред елхата, която мига, сложих още висящи играчки на шезлонга и може би около половин час си игра

...а сега, точно когато татко и ще вдига шум, тя заспа на дивана в хола...

Пипи - много късмет! дано скоро да имаш яснота, за да може да направите всичко необходимо!!! fingers crossed!!!

ПИПИ вие хернията не е ли лепите?Ние със лепене я коригирахме,но смятам да продъллжавам да лепя,че нямам много вяра.Иначе за операция  по принцип е рано,аз ходих при 3 хирурзи и всеки различно казва,дори и да не лепим,тя сама щяла да се прибере.Дрън-дрън.

Здравейте мацки , не съм писала отдавна, но нещо немога да се доредя до компютъра от моите две диванета,всъщност малчо е кротък,но пък батко му е палав и за него, а и не ходи сега на детска,че много вируси хваща там и не ми се ще да ги донася и на бебчо,та така зимните месеци ще е натоварено при мен.Исках да ви питам някой от вас дават ли вече сокчета, на бебчетата и изобщо от кога мислите да захранвате.Ние засега сме още изцяло на кърма през деня ядем през около 3 часа,ако не се е много успал ,а иначе вечер ядем в 9 и после чак в 7 сутринта,така сме вече от около 1 месец.
Кокетка честит рожден ден 

Кокетка, честит рожден ден    Желая ти мноооого щастие, мнооооого любов и мноооооооооооооооооого здраве  Да си най-щастливата мама и винаги да има усмивка на лицето ти 

Валери, много хубави снимка си си сложила  Тия двама бонбони ми иде да ги изям. Сигурно по цял ден ги целуваш 

Джадет, кажи какво обичаш да четеш и може да ми хрумне да ти препоръчам нещо. Аз напоследък чета най-разнообразни неща. Много е странно, но в зависимост от настроението ми, ми се дочитат толкова различни неща, че чак се учудвам на себе си. Едно време бях супер критична към всичко - четях си само любимите автори и това е. Но напоследък като вляза в книжарница ме влече все към нови автори и нови жанрове и съм почнала да чета неща дето не съм вярвала едно време (смятай, щом на морето ми се четяха книги на онази убитата руска журналистка - Ана Политковская, а те нейните книги са много тъжни, тя пише за зверствата на режима на Путин и има ужасяващи неща, то нали в Русия човешкия живот никога нищо не е струвал... обаче на мен ми се четеше и със страхотен хъс изядох две нейни книги ) - от научна литература до книги за дизайн  само любовни романи не чета, не знам защо ама това не ми е интересно 

Аз пак за племенинка ще разкажа - той като бебе никога не е искал биба, ама дори един път не е лапал такова нещо. Шезлонг нямаше, с играчки не си играеше, искаше само човешко внимание и гушкане  Сега покрай Емо е станал по-голямо бебе и от него - ляга в шезлонга на Емо (краката му висят до пода  ), лапа бибаи и се завива с едно одеалце на Емо  Само дето не знае какво да я прави тази биба, не знае, че трябва да я джвака и просто си стои така, без да мърда. Много е смешен  А, днес си видя слинга у нас и веднага поиска да го нося с него. Снаха ми му обяснява, че сега Емо ще се носи в слинга, а той милия само повтаря "Инга, инга" и протяга ръчички към мен. Въобще  много иска да е бебе  но като го питаш той бебе ли е, казва Не, а като го питаш дете ли е и казва Да  Сладур  С нетърпение чакам Емо да проходи и проговори, че да си играят. И да ходят заедно на детска. Той и без това племенника ми сутрин, докато брат ми го кара към детската си слага ръката на ухото все едно говори по телефона и казва "Ало, Емо, Тути", с друг думи - Ало, Емо, аз отивам в Тути  и като го питаме вкъщи дали ще води Емо в Тути и той казва Да и хваща Емо за ръка, все едно ще тръгват веднага 

Съгласна съм с Галче, че децата са различни - ние с брат ми в еднакава среда сме расли, но аз на 7 месеца съм казвала Пиш и Пъна, когато ми се ходи по малка и голяма нужда (Пъна е от "Напъни се", което майка ми ми е казвала  ), а брат ми до 3 годинки не казваше нито една дума, нито една и на 3 изведнъж започна да говори всичко - без бебешки думи, казваше си "р" въобще като голям човек. За сметка на това на 4 годинки и половина четеше вестници и то наобратно, че все висеше над вестника на дядо, ама срещу него и научи буквите наопаки. А аз се научих да чета чак като тръгнах на училище. Така че нито средата има значение, нито късното проговаряне означава, че детето е по-глупаво. Напротив, брат ми е по-умния от двамата, нищо че до 2 години и половина се наакваше в гащите и нашите мислеха, че никога няма да го научат да си казва 

Кокетка,честит рожден ден   Много здраве ,любов и късмет .Бъди все  така  лъчезарна,а малкия Андрюшка много да те слушка 

Благодаря ви за споделеното около огладняването. При нас проблемът е, че понякога, особено навън, не дава никакви симптоми, че изведнъж ще огладнее и после го държа с едната ръка, с другата бъркам млякото, и когато вече му го давам, той толкова реве, че много, много трудно го успокоявам, докато засуче биберона. Ако сме вкъщи, включвам сешоара, но навън е по-трудно.
Тара, напоследък май малкият сладур се опитва да изземе всички мамини целувки. От няколко дни е невъзможно да го оставя и за секунда. Вчера правех отчаяни опити да приведа къщата в ред, но всеки път, когато се опитвах да го сложа на повече от пет сантиметра разстояние от мен, се наддаваше вик. На два пъти заспа в кенгуруто и уж леко го оставям, ама работата не се получава...
На всичкото отгоре и баща му има много работа напоследък и не може особено да помогне.
Иво през това време само разнася динозаври и се опитва милият да ми връчи хищният тиранозавър и да играем на преследване. Той вече пише и непрекъснато ми показва какво бил нарисувал и написал. Като му направя забележка за някаква грешка, ми заявява,  че моят правопис бил разклатен Вярно напоследък ми е разклатен
Пипи, по това, което пишеш, на мен Захари ми се струва съвсем стандартно развиващ се за възрастта си. Дано да има някаква огромна грешка с предполагаемата диагноза
Хубав ден на всички

Аз също съм съгласна, че децата развиват различните си умения не по едно и също време за разлика от бебетата. И при еднаква база, дадена от родителите.
Има обаче и наистина родители, които подценяват рожбите си.

Момичета, благодаря за честитките и пожеланията 

Пипи, много тъжно ми стана за малкото шушулче 
Дано всичко се окаже някаква нелепа грешка 
Дано ви се размине и операцията 

Ивелина, само да не греша, но мисля, че при момченцата херниите се оперират възможно най - рано, докато при момичетата можело да се чака. Мъж ми е опериран като бебе и свекърва ми така ми е казвала, когато съм я питала не са ли могли да отложат за по - късна възраст.

Валери, и Андрей навън не дава никакви индикации за глад - в един момент просто чувам неистов рев от количката и на момента трябва да извадя цицата. Това, обаче, предвид студеното време сега, няма как да се случи на секундата, та си поревава и той. Като се приготвя, го гушвам и първо го успокоявам, иначе започва да се тръшка и дере и не може да започне да се храни.
Та, Боби не е единственото ревящо и гладно бебе по софийските улици 

Бела, гледаме да си подсигурим тишина и спокойствие за интимните занимания, защото хич не ни е приятно да ни прекъсват, още повече, че сега нещата искат малко повече подготовка откъм осигуряване на време и терен  Не е като преди.
Ако все пак се случи да ни прекъснат, приемаме нещата от смешната страна, няма сърдити и недоволни при нас 

Аз пък съм доста претенциозна и консервативна по отношение на книгите 
Последните съвременни произведения, които съм чела, бяха на Дан Браун. В Шифъра и Шестото клеймо ми допадна историческата част. Чела съм и още една негова книга, но не помня заглавието й - също не беше лоша.
Но иначе обичам старите писатели и старите книги - обожавам миризмата им. Умирам да чета Дюма, Балзак, Чехов, Достоевски, Дойл, сестрите Бронте, Зола, Драйзер и т.н.

Прибрхме се, Велковски каза, че състоянието му позволява операция.В най-скоро време това трябва да се случи, така казаха хирурзите от Пирогов.Не е хубаво заклещването (заклещва се ингвиналната, пъпната е с лепенка и почти се е прибрала, но май-май и нея ще резнат), можело да стене беля с червото 
Сега се оправяме и на разходка 
Хубав ден на всички