Бог да прости българското образование

Дъждовно време, харесвам те от това, което съм чела като постове от теб, но с последното няма да се съглася.

Аз не твърдя, че разбирам от педагогика, но и много учители не могат да ме убедят че също разбират.А мен това много силно ме интересува защото когато има такъв учител насреща го привествам с отворени обятия, защото тогава нямам грижата по този предмет. и всичко си върви гладко и спокойно.
Все пак и ние родителите сме мислещи хора и носим глави на раменете, можем да отсяваме кога учителят е прав и кога не.А второто много бързо лъсва, ако човек се интересува малко повечко.

Разбира се, че родителите имат глави на раменете. Но все пак всяка професия  си има своите тънкости. Сигурно има много хора, дето не са си на мястото,  навсякъде е така. Но, съгласи се, че и с родителите е същото / аз също имам деца / - веднага разбираш с кого водиш продуктивен разговор и с кого същият няма смисъл. Има и друго - когато цялата държава е едно голямо недоразумение, образованието няма как да е различно.

Дъждовно време, въобще нямах намерение да навлизам в тънкостите на учителския занаят, наложи ми се по неволя. Голямото вече порасна и се оправя въпреки условията, при които учи, просто ако насреща имаше добри учители , а не администратори щеше да и е доста по-лесно.
А разговор продуктивен разговор обикновено зависи и от двете страни-да ги интересува развитието на детето.Едната страна само по себе си не може да направи нищо.
И както на Вас учители Ви е ясно с кой може да водите такъв, същото е и при нас родителите с обратен знак.

Просто гледам как да успея с моите собствени деца, с конкретните проблеми, които имат и хич не съм оптимист за образованието ни, ще става все по-зле.

Както и съм далеч от мисълта, че при по-острите конфликти е виновна само едната страна.

Добре казано.
Нашето образование е силно недофинансирано.
Разходите за един български ученик са някъде около 1200 лева. За сравнение годишните разходи за за обучение на един ученик в страни като Естония и Полша е 4000 долара.
Бедността в случаят е порок, защото вреди, на всички. Бедността ражда тъпанарщината и тарикатщината. Трудно се работи с клас, в който има големи интелектуални различия и възпитание. Трудно се работи с клас, в който съществуват без допирни точки нуждаещи се и презадоволени. Голямата разлика в способностите на учениците и възможностите за въздействие върху учителите от страна на родителите елиминира обективността.
Западните общества отдавна са се селектирали интелектуално, материално и културно, затова и учениците в  дадено у-ще имат приблизително еднакви възможности.  При нас такова обективно "природно" селектиране няма а това означава да го търсим чрез приемни изпити още от най ранна възраст. При хроническата липса на пари в системата това е най доброто решение според мен за момента.  Изравненото ниво на учениците би облекчило работата на учителите , разногласията между родителите от възприемането на материала и въздействието им върху учителите.

Имам приятелка, която е учителка по призвание и до сега успява да се справи и с най-големите нехранимайковци. Преподава на големи-11-12клас. Последно, което чух от нея: има в тяхното училище ученик,  на който родителите са с големи финансови възможности. Той не е в класа на моята приятелка, обаче обикаля по всички стаи и пречи на учебния процес. Психоложката на училището в пряк текст обяснила на приятелката ми да не се занимава с въпросният ученик защото за него е платено където трябва.

Ами да го дофинансират от данъците за имотите и да върнат строгото райониране, както си е по белите държави. Какво се очаква да стане, след като хората от селата и кварталите записват децата си в централните училища (и им ги приемат заради уродливото понятие "делегирани бюджети"), а хората които живеят до оградите на тези училища са принудени да водят децата си по кварталните, защото централните са се превърнали в кочини?

По темата - бог да го прости българското образование. Само проблеми чувам и виждам, но вече съм вдигнала ръце. Каквото искат да разправят представителите на учителската гилдия, но за мен проблемът е основно в тях и в делегираните бюджети. Но дори и да няма такива бюджети и образованието да е добре финансирано, факт е че в огромната си част българските учители са най-некадърната част от българското общество. Знаем кои влизаха в учителските специалности преди 20 години и помня, като се чудехме "Е тази как ще учи деца?". Е, учи ги и виждаме как. Ако ще всяка година да си местим децата, шансът да попаднат на учител по призвание е нищожен. От друга страна сега има много млади учители които просто не могат да се вредят.

Не ти прави чест това изказване. Да не би ти да не си успяла да влезеш преди 20 години и да си неосъществен учител?
Завършила съм преди 24г. Специалността, в която влязох, беше единственото ми желание и оттогава работя само това. Запази си обобщенията за нещо друго. А знаеш ли какво нещо излиза днес от университетите? Не ги изтрайват нито колеги, нито ученици. Неграмотни, незнаещи, неможещи.... Това е "изтърваното" поколение на новоизлюпената демокрация, когато се  захвърлиха униформи и се  премахна  оценката за поведение. Работят по седмица, месец и сами си тръгват. За какво вреждане говориш? Месец и половина стои обявено място за учител в централно училище и няма подходящ кандидат!

Ти явно делиш хората според местоживеенето и финансите им. Жалко. Как може да твърдиш, че децата от кварталите  превръщат училището в кочина?! Те да не са свини?! И, моля те, не преувеличавай. Не съм чула дете да ходи по кварталните училища поради липса на място. В белите държави едва ли биха те търпяли.....

Check Please, обясни, моля, как преди 20 години све са билЕ некадърници ниедни, а сега има хипер ултра турбо кадърна младеж, готова за предизвикателствата, които са типични за мястото срещу ученическия чин?

Аз съм дългогодишен учител в начален курс. В последните ми 2 класа сe сблъсках с много трудности, които преди не съм срещала. Преди години имаше ред и дисциплина, имаше голяма успеваемост. Почти всеки ден се питам защо нещата в училище толкова се промениха  към по- лошо. И става все по- лошо. Отговорът не е лесен. Съгласнa съм с Дъждовно време, че при такава държава- такова образование. И моето мнение за новозавършили учители се покрива с нейното. Причината е, че се учи всичко на теория , а липсва достатъчно  практика. Аз първо съм учила в полувисш институт, а после в университет. В полувисшия изнасяхме уроци, които се наблюдаваха от нашите преподаватели- методисти, от студентите и от учителите на базовите класове. После се  обсъждаха. Обсъждахме методи, изказа, интересни дидактични помагала и игри. Всяка дума  на стажанта се обсъждаше, дори мимиките и жестовете му по време на изнасянето на урока. В университета не съм имала и един час практика. Нивото на подготовката падна, както при всички други специалности.Освен това, младите не се примиряват с ниските учителски заплати и не се "впрягат " много, много. Знам, че има и много по- ниски от нашите, но има и много по- високи, а работата не е  толкова отговорна и изтощаваща като нашата. Според моите наблюдения, родителите имат своята вина. Младите родители не са така взискателни към дисциплина и успеваемостта  на децата си. Разбира се, че има и изключения, но сега говоря за масовата нагласа "Тоя нищо не е учил, ама е бизнесмен и печели много повече от мен, дето имам висше образование " и "Щом те бият и ти се бий" . Няма единомислие между учители и родители. И вярвайте ми, имам случаи , и то не малко, в които аз искам детето да учи, да има по- добра  дисциплина , оставям някои след часовете за допълнителна работа, а родителите ми казват, че не искат децата им  да  се натоварват и вместо да  направят забележка за недобро поведение, те ги защитават, дори и да са виновни. Така детето свиква, че всичко му е позволено и няма промяна.Свиква  с ниски изисквания към него. Друга причина според мен е Делегираният бюджет. Аз съм много против него, защото за да се запази детето, учителите си затварят очите  и не се налагат наказания. Всеки те плаши с "Ами аз ще го преместя в друго училище". Да, но от бройката зависи финансовото състояние на училището и директорът търси сметка за всеки изгубен ученик, ама не заради самото дете, а заради парите. А мен ме боли за самото дете, че не е това, което трябва да бъде, според моя "ръждясал дългогодишен учителски" мозък и остарели разбирания за ред и дисциплина. Стана дълго, но си излях огорчението, че Българското образование  не е това, което трябва да бъде. Ама причината не е само в учителите.

Снежен човек, мнението ми на 100% съвпада с твоето. Имаме благородна, но неблагодарна работа. И аз ги помня тия уроци, дето всяка наша дума се записваше и коментираше. Но така е, има ли пари - всичко се купува. И с университетите е като с делегираните бюджети - колкото повече са студентите, толкова и парите. А от всяко дърво свирка не става. Не правя обобщения и не визирам никоя майка, пишеща тук, но е много тъжна картина да виждаш как детето те разбира по-добре от родителите си.

Тъжна е Дъждовно време и все по-тъжна ще става според мен картинката.Всеки се е окопал в неговата си къщичка, учителите в училище, родителите в къщи.Няма разбиране и от двете страни.
Това е което ние можем да направим.
Вие се оплаквате от родителите, ние от учителите, защото съгласи се  уважението към учителя се печели, не се дава по право.

А останалите административни участници в образованието въобще няма какво да ги коментирам за тях сме само бройки, не са в нашето ежедневие.

Всяко уважение се печели, не само към учителите. Аз имам много прекрасни родители, на които мога да разчитам за всичко. Но е вярно и че имам 4-5, които вечно са недоволни, вечно мрънкащи, вечно одумващи. Тяхно право. Но, повярвай ми, на фона на останалите 20, гледам да не им се връзвам. А и си имам самочувствието на човек разбиращ от работата си. Осъзнах, макар и доста късно, че ако аз не помисля за себе си, няма кой да го направи. Има хора, които се разтоварват, натоварвайки другите.

Мда, случва се да се откроява по някой и свестен учител във випуск, за начален курс имената им се предават от уста на уста.
В среден всичко коренно се променя.
В един клас попадат деца, учени от различни начални учители. И в друга тема писах - поне в класа на сина ми могат точно по това да се разпознаят, дори класната (доколко това е въдпитателно не знам) ги дели на учениците на тази и на онази учителка, общо взето проблемните ученици са все творение на една и съща учителка, и в "а" и в "б" и във "в" клас. А родителите им хора най-различни. В една възраст родителското тяло е на заден план, по-важно е точно какво се случва с децата в общността, наречена училище.

Делегираният бюджет би бил чудесно оправдание, ако обществото нямаше очаквания за повече от училището.
В случая се сблъскваме с поредния парадокс, родителите в по-голямата си част искат по-качествено образование, училище с по-строга дисциплина, искат децата им да усвояват повече знания.
Училището обаче се страхува да има същите изисквания, каквито има и обществото, сакън да не загуби някой ученик.
Не виждам логика. За училищата с по-добра дисциплина и със свестни учители има опашка от желаещи.
Други западат все повече.
По тази логика в курсовете, които плащаме допълнително трябва да цари пълна анархия, а се оказва точно обратното. Управлението е различно, а както знаем, "рибата се вмирисва от главата".

Не са един или два случая, описани и тук по повод "Когато те бият и ти се бий".
Ако училището си е на място, а учителите санкционират спазването на правилата ежедневно, още от 1-ви клас, никой няма как да си мисли, че в училище всичко е позволено.
Когато спорове и конфликти, възникнали в училище не се санкционират в същото това училище, тогава и деца и родители се чувстват объркани и безпомощни.
Ако дете удари дете на територията на училището, училището по правилник трябва да го санкционира, защото в правилника на училището пише, че това  е забранено.
Когато училището не направи нищо, тогава родители и деца в безпомощността си измислят разни варианти за противодействие, естествено, че не винаги те са правилни, морални или редни.
Нито всеки родител е педагог, нито 10-12 годишните деца са изградени като личности.
Хора разни, за това са законите и правилата, за това има и институции, които трябва да съблюдават прилагането и коригират поведението на децата там, на място, в момента, според правилниците.
В проотивен случай наблюдаваме точно това, което се случва - бездействието на институциите пречи за оформянето на светоусещането на децата, представите им за справедливост, добро и зло се размиват, когато няма коректив.
Ако училището е силна институция, то ще въведе ред и ще постави на място и деца и родители.
Има си правилник, има си инструменти, няма си воля.

Лека му пръст.

Подкрепям последните публикации и искам да добавя, че за окаяното  състояние на училището немалка вина има остаряла и пренатоварена програма. На децата не са им интересни стотици дати и факти, които трябва да зазубрят. И аз съм за затягане на дисциплината.

Нова, кажи как точно се санкционира дете по правилник. Аз вече писах в друга тема общо гледната си точка за наказанията и тяхната неефективност. Сега ще преформулирам мнението си като разгледам всяко наказание поотделно:

"Забележка" - първата мярка на налагане на официално наказание и то след като са  изпратени 3 уведомителни писма и е проведена консултация с родителя на провинения.

Тук е момента да попитам какво точно не свърши училището. Най-ефективното от всички наказания на мен ми се струва "Забележката". За да се наложи, е проведена корективна дейност с ученика и разговори с родители. Ефект - нъц. Наказвайки със "Забележка", училището не отписва ученика и приказки от сорта, че като не ги наказвали ги задържали са абсурдни. Истината е, че родителите не искат да чуват за проблеми. И ти не хукна към училище да видиш какво става, след като прочете забележката в бележника. Специална покана чакаш. Позицията им обикновено е: оправяйте се. В прехвалената Англия раздават вече тупаници и не занимават излишно родителите с глупости. За протокола: против налагането на такъв тип наказания съм!

"Предупреждение за преместване" - ефект от писмата и първото наказание не е имало и се налага второ. Наказанието има формален характер и е само мост към следващото. Не виждам нищо възпитателно в него.

"Преместване в друго училище" - дивакът ще се вихри на чисто в нова обстановка с нови жертви. Кой ще понесе отговорността за диващините при положение, че училището наказва по правилник? И по-важният въпрос: Къде е ефектът от наказването?
Междинното наказание "Полагане на общественополезен труд" е безумно още при формулирането си. Трудът не би следвало да е за наказание, защото автоматично му се придава смисъл на мръсна дума.

Твърдиш, че в начален курс проблемите са по-малко. Няма как да е инак, защото срещи учител-родител има ежедневно. Ще научиш още в същия ден какви ги е вършил хубостникът. В среден курс повечето ходят сами. Контролът се изразява в няколко прости въпроса: как мина днес? - добре; изпитаха ли те? - не; дай да ти видя бележника? - при госпожата е; а, добре... сядай на масата и после бегом в леглото, че всички сме много изморени. В семейства, в които децата споделят нещата са друго яче, но сега обсъждаме тези с проблемите.