Публикувана: 11 ноем. 2011, 14:32 ч.
Последно мнение: 1 дек. 2011, 00:23 ч.

Универсалните човешки ценности

10 560
84
1

# 15 11 ноем. 2011, 18:57 ч.

Мнения: 135

Цитат на: Mrs. Lovett в пт, 11 ное 2011, 18:49

Не е пропаднало, пубертетът не е вечен. Щом излязат от тази възраст, ще видиш, каквото си посял ще даде плод. С годините - все повече.

Ооо да..плода вече е поузрял върху главата ми..демек че ми побеля косата от тях.. tooth

Инак се надявам наистина с годините да ни разберат..ма то и живота ще ги подгони с техните си проблеми Laughing

..така и аз сега често се сещам за мъдростите на родителите и бабите..въпреки че са остарели..все още са актуални...само дето в младите си години ги подминавах с насмешка!!! Laughing

# 16 11 ноем. 2011, 19:02 ч.

Sf
Мнения: 978

Не си първи с побеляла коса. Laughing

За да намерят себе си, трябва да отрекат авторитетите. Родителите - първо. Останалите тоже. Това е нормално и хубаво. И за мъдростите ще се сетят, и децата си на тях ще учат. И техните коси ще побелеят. Здрави да са.

# 17 11 ноем. 2011, 20:08 ч.

София
Мнения: 397

Всички "ценности" са субективни, включително и чувството за хумор, за справедливост, за скромност, за патриотизъм и каквото се сетиш. Няма как да са общовалидни.

# 18 11 ноем. 2011, 21:04 ч.

София
Мнения: 4 349

# 19 12 ноем. 2011, 09:16 ч.

Мнения: 11 918

Цитат на: Чоколада в пт, 11 ное 2011, 14:32

Да кажем, че го науча:
Да е скромен - най-много да стане несигурен и да не изказва мнение.Скромен съвсем не означава безхарактерен.
Да е възпитан и учтив – тогава дали ще може да отвърне, ако някой го обиди?Вероятно ще успее да изгради защитна реакция и без грубост.Както и ще търси обкръжението на себеподобни-също така възпитани и учтиви.
Да бъде патриот - за какво му е? След като ти смяташ, че е ненужно, няма и как да го научиш.Освен това патриотизма човек носи в себе си, на това трудно може някой да те научи.Все едно да те научи някой да обичаш-или го чувстваш или не.
А ако го науча да е гражданин на света, дали няма да скита като чергарин без да иска да спре?Тук нямам отговор
Да смята семейството за "най-важната градивна единица на обществото" - това звучи толкова остаряло.По важно е да проумее, че семейството е най-истинската и искрена опора на човек, най-уютното място на света.Тогава ще се стреми към такова семейство и ще се чувства добре, когато го има.

Ами егоизмът – напоследък не е ли добродетелна ценност и той?Категорично не е.Защото сблъсквайки се с чужд такъв егоизъм причинява твърде много негативни изживявания, а не си струва.

Затова питам, има ли според вас универсални човешки ценности, които времето няма да промени, на които да се опираме, на които да научим децата си и които няма да им навредят.Не се сещам за ценност, която би навредила на детето ми.Поне моят диапазон от ценности, които са си точно универсалните човешки.

Хубава тема!

# 20 12 ноем. 2011, 09:17 ч.

Мнения: 85

Цитат

Много песимизъм улавям в думите ти Чоколада.. Hug

Чак песимизъм не, но разочарование може да се каже... Няма как да ми е хубаво да виждам, че поведението, в което са ме възпитали и това, което смятам за правилно ми пречи.
Всъщност, темата е по конкретен повод. На работа ми се случи следното: на редовна оперативка бях обвинена, че заради мен се е случило еди си какво, т.е. сгафили сме. Аз си признах грешката, какво от това - сгрешила съм, не съм робот. Не сметнах за нужно да се оправдавам, а започнах да предлагам варианти за излизане от ситуацията. Трудно ми беше да преглътна, че срещу мен застанаха трима мъже, които ме нападнаха и навикаха, а аз не можах да им отвърна. Някак си не мога да им кажа "я си.... таковайте таковата в крачолите, какво толкова е станало?" Мисля си го де, но не го казах .Даже опитах, но усетих сърцебиене и не посмях. Затова казвам, че ценностната ми система се променя и събирам сили следващия път да ги наругая и аз - нещо, което хич не ми е присъщо. Та една от ценностите ми - уважавай другите - е на път да си отиде.
Затова си мислех - няма на какво да се опра, какво да ми помогне в конкретната ситуация, променям се, ставам цинична, следващият път вероятно и аз ще бъда груба с тях.
Та на какво да науча детето си? На какво уча себе си?

Цитат

Чоколада, на каквото и да учиш синът си, примерът е много важен.

Да, точно така е. Просто ми е трудно да му давам пример след като самата аз виждам, че ценностната ми система търпи промени.

# 21 12 ноем. 2011, 09:27 ч.

Мнения: 85

Цитат

Не се сещам за ценност, която би навредила на детето ми.Поне моят диапазон от ценности, които са си точно универсалните човешки.

Светкавица, ако можеш, сподели кои са. Или може би улучваш мярката?
Защото едно е да си скромен без да си безхарактерен, както казваш, друго е да си толкова скромен, че чак несигурен.

# 22 12 ноем. 2011, 09:42 ч.

Мнения: 2 457

Споко, детето ти си има негов характер, не можеш да му втълпиш нещо, което не му е заложено. Мене колкото и да ми говореха че скромността е качество, (аз израстнах в такова време когато това наистина се твърдеше), та колкото и да ми го казваха, никога не можах да стана скромна.
Предполагам детето ти все е наследило нещо и от мъжът ти Grinning

, това без ирония го казвам.
Следващият път като те критикуват в работота, помисли си как би постъпил мъжът ти на твое място и действай. Учете се един от друг бе хора. Wink

# 23 12 ноем. 2011, 09:54 ч.

София
Мнения: 62 595

Чоколада, следващият път постъпИ като мъжете, които са хванати в изневяра - дори да се сварят със събути гащи (в случая си сгафилла), в никакъв случай не си признавай. Най-лесно е да навикаш този, който си е признал, затова и ти не си посмяла да им се изрепчиш. И не е до възпитани ценности, а до елементарна дебелашка хитрост. Колегите ти мъже я владеят, колкоото и да ти е неприятно, поучи се от тях! Peace

# 24 12 ноем. 2011, 10:06 ч.

Мнения: 85

Цитат

Предполагам детето ти все е наследило нещо и от мъжът ти Very Happy, това без ирония го казвам.
Следващият път като те критикуват в работота, помисли си как би постъпил мъжът ти на твое място и действай. Учете се един от друг бе хора. Wink

О, той щеше да ги изяде с парцалите. Учи ме и ми набива в главата какво е трябвало да кажа, как да ги настъпя, ама не е лесно като не ти е присъщо.

Андриел, нямаше как да не призная - не обичам да се чудя как да се измъквам, да увъртам или да отричам очевидното. Просто ако аз бях права, а друг сгрешил, щях с него заедно да мисля как да се измъкнем от ситуацията, а не да го товаря с още повече вина.
Незнам какво удовлетворение може да почувстваш като мачкаш падналия.

# 25 12 ноем. 2011, 10:20 ч.

София
Мнения: 62 595

Не е до удовлетворрение, макар да го има и това, особено когато са повече от двама срещу един - тогава се задейства някакво стадно чувство, като на тълпата. Също го има и желанието даа се изкарат по-знаещи от теб, да се разграничат от твоята грешка. Съвсем егоистични нища, които човек дори не осъзнава. И аз навремето имах една такава случка като твоята, тогава цяло море сълзи изревах вкъщи, много бях обидена, обвинявах се още повече хем за грешката, хем за това че не успях нищо да кажа и да се защитя, отвратително усещане. Тогава до голяма степен ми се разбиха илюзиите, че на работа хората си помагат щом са в един екип или вършат обща работа. Разбира се, не съм се излекувала съвсем, не изключвам пак да ми се случи, но се старая да си имам едно наум, че колегите не са близки хора, нито са приятели, а всеки има своите амбиции и върти интриги.

# 26 12 ноем. 2011, 10:28 ч.

Мнения: 2 927

Чоколада, а дали е възможно неспособността ти да се защитиш не се дължи на възпитание, а на слабост? Например, преклонение пред авторитети - в случая, определена само от пола им. Как би реагирала ако жени се държаха по такъв сврачешки начин?
Направи ми впечатление израза, че мъжът ти те учел как да реагираш, затова питам.

# 27 12 ноем. 2011, 10:40 ч.

Мнения: 85

Хърмаяни, незнам как ще реагирам ако са жени, не ми се е случвало. Но определено не смятам, че е заради пола.
Мъжът ми ме учи, защото той си е такъв - не би търпял да го нападат и се ядосва като му разказвам, дава съвети как е можело, как да е ако пак ми се случи.
А за слабостите - и аз това питам, не ни ли превръщат някои ценности в слабаци и как да улучим мярката?

# 28 12 ноем. 2011, 15:24 ч.

Мнения: 135

Цитат на: Чоколада в сб, 12 ное 2011, 09:17

На работа ми се случи следното: на редовна оперативка бях обвинена, че заради мен се е случило еди си какво, т.е. сгафили сме. Аз си признах грешката, какво от това - сгрешила съм, не съм робот. Не сметнах за нужно да се оправдавам, а започнах да предлагам варианти за излизане от ситуацията. Трудно ми беше да преглътна, че срещу мен застанаха трима мъже, които ме нападнаха и навикаха, а аз не можах да им отвърна.

Характерно за нашите географски ширини..все някой друг ни е виновен за провалите.
Изглежда и децата прихващат..щото неизбежно проблема се пренася и вкъщи!!!
За съжаление Чоколада..не само при теб е так..подобни ситуация май вече са ежедневие.
Най лесно е да обвиниш друг за провала!!! Wink

Последна редакция: сб, 12 ное 2011, 15:29 от sote-full

# 29 12 ноем. 2011, 20:57 ч.

гр.София
Мнения: 380

Според мен в конкретния случай/или в друга подобна ситуация/ би могла да се защитиш, без да нарушаваш ценностите, в които си била възпитана. Би могла да кажеш:"Сгреших, готова съм да си понеса отговорността, но няма да търпя грубо отношение и някой да ми вика." Няма нужда да ставаш цинична, да им падаш до нивото и т.н. Трябва да преосмишлиш не ценностите си, а по-скоро начина си на поведение при конфликти. Не е лесно, защото тук става въпрос за особеност на характера.

Препоръчани теми

Бившата му!

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Сексуално несъвместими в семейството

Причина:

Причина: