МНОГОДЕТНИ МАМИ

  По въпроса за клипчето за рускинята със сигурност не е истина. Ровила съм се и съм чела историите на жени родили много деца. Най-много родени и живи деца са на една жена от САЩ, осем бебета. При подобни бебета кг им са в добрият случай на някои около кг, просто няма наистина физическата възможност за толкова бебета, с такива кг. Няма да се впускам в подробности, но горното клипче със сигурност е монтаж, макар и забавен.
  Ето и малко за осемзнаците - http://www.dailymail.co.uk/news/article-1140689/Revealed-Three-o … enefits-them.html
  За да можете да си представите кг с които са родени 2 lb 1 oz  = 0.94 kg  и 3 pounds and 4 ounces =  1.47 kilograms. Тоест бебетата тези са родени между 0,68 кг и 1,47 кг  средно.

Вечи, член на Пълна къща можеш да станеш, като подадеш молба за членство в Асоциация Родители. Клубът не е самостоятелно юридическо лице, а част от Асоциацията. Ако проявяваш интерес, ще ти пратя формата на лични. Членският внос е 20 лв. на година, за предпочитане по банков път.

ДИП, честито ти пораснало Дивне!     Да расте умна, красива, добра и щастлива!   

Момичета, наистина стана много хубав празник, за което всички допринесоха.  Цвета, Теди и семейство, и други скрити елементи  , специални благодарности.   

Специални благодарности и от името на цялото ни семейство към радио Романтика за предоставените ваучери за томболата. Ние сме едни от щастливците и вече се възползвахме от ваучера.     Децата бяха много радостни от сполетелия ни късмет (не ни се случва често да печелим, макар че сме опитвали не веднъж в различни томболи...), та снощи бяхме на ресторант семейно.  Беше много приятно, даже децата се държаха добре. 

Цвете, няма ли да събираш членски внос или си го оставила на нашата съвест?

И аз искам формата и сметката! Така де, нали имам едно 75% българче и две 25%-ни българчета, трябва да се подкрепяме! Получих покана за кампанията на радио Романтика, но утре си тръгваме за Елада 

Да се върна на празника. От кулинарните изкушения бях очарована от баничките със спанак и баклавичките  Щом и малката ми дъщеря прояде баклава, значи са били супер  Още ме пита "мамо, кога ще ходим на празника на поколетните майки"  (демек, майките с голямо поколение  )

Кабо Алба, искам, затова и попитах! Чакам инфото на лс. 

Изпуснах срещата, а се бях нагласила от сутринта да идвам Обаче като ме подгони работата, няма измъкване Още се подмотавам със снимките от празника, но просто не успявам На всичкото отгоре Цвети от днес сутринта е сполива, едва дишаща и на инхалации, явно събирането с повече деца накуп винаги е рисковано за нея

Здравейте, и аз бих искала да стана член на "Пълна къща", ако може. Другият път ще дойда и на месечната среща, че днес нямаше кои да гледа Мишо. Майка ми имаше някаква мистериозна работа 

Момичета, утре ще ви пратя молбите, че са на друг компютър. Надявам се дотогава да не сте се отказали.

Много задушевна и полезна среща! Да ви кажа, съвсем друго си е да си говорим в реалния живот. 
Направо се заредих с настроение за целия ден! Страхотно е да споделиш вълненията си за децата и да чуеш различни гледни точки! С нетърпение ще чакам да се съберем през януари!

Здравейте момичета! Влизам само за малко, друг път ще ви чета. Искам само да попитам някой запознат ли е с новия проектозакон за детето?
Лично аз съм възмутена и шокирана от разказите за родители и деца пострадали от този закон, приет в някой държави.
Лека и спокойна вечер ви желая

Да, срещата беше много приятна, макар че бяхме само 4.

Разбрахме се следващата среща да е пак в първата сряда на следващия месец - като гледам, това е 4.01. Ако искате, може за разнообразие да направим срещата от 14 до 16 ч. - да могат да дойдат тези, които са заети сутрин. Съгласни?

Ето и статията, която обещах да постна в темата:

СЕМЕЙСТВОТО НА ПЪРВО МЯСТО? ДА... АМА ДРУГ ПЪТ.

Посланията на държавата през призмата на политиките за децата и семейството

През последните десет години държавата нееднократно е заявявала семейството и децата като приоритет в своята политика. „Семейството на първо място“ е звучало нееднократно от най-високи трибуни. В същото време реалните стъпки  в политиките за подкрепа на семейството водят в съвсем друга посока и разкриват съвсем различни послания. Какъв е нашият прочит на тези послания?

Послание първо: Който си има деца, да си ги гледа (финансова подкрепа за семействата)

В ЕС за подкрепа на семействата се отделя средно 2,1 % от БВП, а в страни като Дания и Люксембург този процент достига до 3,5. На този фон отделяните в България 1,2 % далеч не изглеждат като поставяне на семейството като приоритет на държавната политика.
Основната форма за подкрепа на семействата в България са семейните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование. Според данните на Институт „Отворено общество“ към момента детски надбавки получават малко над 20% от домакинствата в страната, включително почти половината от ромските домакинства. Въпреки че през последните 10 години размерът на месечните помощи за отглеждане на дете нарасна постепенно от 15 на 35 лв., българските семейства продължават да получават едни най-ниските семейни помощи за  отглеждане на деца в Европа, при това с ограничения в дохода на член от семейството. Данните от проучването "Система за ранно сигнализиране" от 2010 г. потвърждават, че бедността сред домакинствата с деца е значително по-разпространена (над 27%), отколкото сред домакинствата без деца (20%).
Промените в продължителността на отпуска за бременност и раждане до 410 дни, от които 45 дни преди термина на раждане, поставят България на едно от първите места в Европа по този показател. Тази мярка обаче се оказва недостатъчна и не се отразява чувствително върху спада на раждаемостта. Отсъства цялостен подход за подкрепа на  семейството като семейно подоходно облагане, което да тушира разликите в нивата на финансова стабилност на семейства с деца и тези без деца. Плахият опит за въвеждане на елементи на такъв подход беше прекратен с въвеждането на плоския данък.
Данните недвусмислено показват, че подкрепата на държавата за семействата с деца е крайно недостатъчна и хората го демонстрират по най-убедителния начин – с отказ да раждат и отглеждат деца. През 2001 г. един от петима българи е на възраст под 20 г., а през 2009 г. едва 13,5% от населението на България са млади хора.

Послание второ: Да не сте ги раждали (подкрепа за многодетните семейства)

Особено силна е уязвимостта от бедност сред семействата с две и повече деца, като при семействата с три и повече деца бедни са всеки 3 от 4 семейства. Българските многодетни семейства са най-застрашената от бедност група семейства в целия Европейски съюз.
Резултатът не е случаен. През последните 10 години на фона на демографската катастрофа в България правителствата последователно водят рестриктивна политика по отношение на многодетните семейства. Това особено ясно се вижда при проследяване на размера на еднократната помощ при раждане – през 2002 г. за първо, второ и трето дете тя е съответно 100, 200 и 250 лв., като за четвърто пада на 100 лв.; през 2005 г. се променя на на 200 лв. за първо, второ и трето дете, а за четвърто и всяко следващо помощта остава 100 лв.; през 2008 г.  е 250 лв. за първо дете,  600 - за второ дете и 200 - за всяко следващо.
 Такъв подход демонстрира пълното неразбиране на факта, че раждането на всяко дете поставя семейството в кризисна ситуация поради промяната в структурата, отношенията и разпределението на финансовите потоци.
 Отпускането на целева помощ за едно пътуване годишно на многодетни майки с автобусен транспорт или БДЖ не може да компенсира недостатъчната подкрепа от страна на държавата към тези семейства.

Послание трето: Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се (образователна политика)

Бюджетът за образование на България я нарежда сред страни като Словакия, Унгария и Чехия, държави - членки на ЕС, в които публичната инвестиция в училищно образование си остава 3,5 БВП. Това е далеч от показателите на страни като Белгия и Ирландия, където процентът достига и надминава 8. Връзката между инвестицията в образованието и резултатите на учениците е доказана от редица изследвания. Въвеждането на делегирани бюджети при недостатъчен единен разходен стандарт и нереформирана образователна система доведе до фокусиране върху отчитането на присъствие на ученици, включително и на „мъртви души“, а не върху равния достъп на качествено образование. Логично следствие от този подход е разцветът на паралелна образователна система - частни уроци, допълнителни курсове и школи, които дублират публичното образование и се финансират от родителите. Това обрича децата от неплатежоспособни семейства на липса на образование.
Изследването ПИЗА последователно показва голяма разлика между най-високите и най-ниските резултати на учениците, което доказва липсата на равен достъп до качествено образование. Според проучването родителите, семейната и икономическата среда са решаващи за резултатите на учениците. С други думи, публичната образователна система тихомълком е прехвърлила отговорността си върху семействата.

Послание четвърто: Колкото – толкова (здравна политика)

Въпреки че формално всяко дете в България би трябвало да ползва права на здравноосигурено лице, немалка част от децата не ползват услугите на личен лекар. Липсата на гарантиран достъп до здравни услуги в ранна детска възраст води до няколко съществени проблема: недостатъчна подкрепа за развитие на родителски умения за отглеждане на детето, които да гарантират ранното детско развитие; неефективно прилагане на имунизационния календар, което пречи за прекъсване на епидемичните вериги (туберкулоза, морбили и др.); повишен брой хоспитализации поради ненавременно оказана първична медицинска помощ. В родилните домове и неонатологичните отделения липсват психолози и социални работници, което е пряко свързано с подкрепата на семейството в труден момент. Липсва и подкрепа на майките за кърмене, което ги поставя в ситуация да се справят с трудностите и да правят избора в тази толкова важна област изцяло по собствена преценка, без подкрепата на специалист.

Послание пето: Те ги раждат, ние да им ги гледаме (достъп до услуги)
  
Липсата на услуги в подкрепа на семейството – психологическа подкрепа по време на кризи (финансови проблеми, развод, семейни конфликти, раждане на ново дете, конфликти между поколенията), достатъчен брой места в кризисните центрове, липсата на адекватна образователна програма за подготовка на младите хора за родителството – всичко това води до висок брой на абортите и до увеличаване на броя на изоставените в институции деца.
Все още основният инструмент, който използват органите по закрила на детето, когато семейството живее под прага на бедността, е извеждане на детето от семейството. Едва напоследък се развива приемната грижа, но все още броят на приемните семейства е недостатъчен. В допълнение – след настаняването на детето в институция социалната работа с родителя се намалява, като от него се очаква сам да подобри ситуацията си и да докаже капацитет, за да може детето да бъде реинтегрирано.
Същевременно обаче схващанията за „безотговорността” на родителите и съответно необходимост от санкциониране, продължават да преобладават сред отговорните институции.
Семействата, които все още не попадат под графата „в риск“, също са изправени пред липсата на достатъчно на брой достъпни и качествени услуги. Недостигът на места в детските градини в големите градове поставя редица семейства пред невъзможността да осигурят втори доход в семейния бюджет. Новооткритите детски заведения не успяват да покрият нуждите на семействата, а в същото време не се правят стъпки за легализиране на съществуващи алтернативни форми като родителските кооперативи. Липсата на достъпни услуги за отглеждане и на по-големите деца поставя родителите в ситуация на принудително нарушаване на нормативни изисквания за непрекъснат контрол на децата до 12 г. Липсата на гъвкава система на трудова заетост, позволяваща съчетаването на професионалните и родителските ангажименти също поставя родителите в невъзможност да изпълняват пълноценно своята роля в живота на децата си. Същевременно в публичното пространство се нагнетява образа на „безотговорния родител“, който злонамерено не желае да се грижи за детето си.

Всичко това ни дава основание да не приемаме еднозначно заявяваната от правителствата през последните години позиция, че „семейството е на първо място“. Остава ни само да се надяваме, че от думи ще преминем към дела.

Сузи, ето оттук: http://sacp.government.bg/proekti/ можеш да изтеглиш пълния текст на проекта. Кои текстове те притесняват? Законопроектът все още подлежи на обсъждане.

Кабо, мерси за линка.   Четох форумски коментари на проекта, но до този момент не се бях запознала лично с него. Прави ми впечатление, че се дават доста права на непълнолетните деца ( от 14 до 18 години). Това е малко необичайно за традиционните родителски практики тук. Признавам, че леко ме смущава възможността детето да откаже медицинска манипулация, например. Иначе като цяло ми се струва, че е стъпка напред и дава по-голяма възможност на децата, които живеят в нездравословна семейна среда, да потърсят правата си и да бъдат защитени.

 

Еххх, още повече ме е яд, че не успях да дойда на кафепиенето тази сутрин

Поствам тук линкове към коментарите върху смущаващите текстове от закона:

http://sva.bg/81139300
http://www.bg4family.org/#.Tt92ywhHim4.facebook

Ето това е, което не ми хареса на мене, понеже ми е пределно ясно как се "излиза на глава" с държавен служител:

за мене ще е по-добре, явно сутрешното измъкване от работа е мисия-невъзможна

Това http://sva.bg/81139300 е интересно. И на мен цитираните от Пиги възражения ми направиха най-силно впечатление.