МНОГОДЕТНИ МАМИ

    Здравейте, момичета!  Всичко мина и замина – неприятно беше (направо отвратително!), но важното е че всичко е добре, когато свършва добре! Сега започват хубавите моменти!!! Малко ми е замъглено от мазилото, което трябва да си слагам, но се надявам да не допускам много грешки, така че не бъдете прекалено строги.
    Що се касае до лекарствата, приемането на АБ не се наложи, защото слагам маз в очите, която е с локално приложение. Единственото, което леко ме беше притеснило е използването на упойка. Аз за пореден път, обаче, по време на самата интервенция попитах отново лекаря за евентуалната вреда и той отрече  да има такава. Почти ми се изсмя, като каза че е само една капчица. Така или иначе вечерта в 21 ч й дадох сухо мляко, а тя беше така добра да потърси  гърдата ми чак към  00:50 ч, което горе-долу беше около 12 ч  след упойката. По този начин се успокоявах, че би трябвало да е минало достатъчно време за да се разпадне ако не напълно, то поне близо до пълния разпад.
     Карамелена наистина след като прочетох Пролетна фея съобразих, че твърде е вероятно наистина детенцето само да се отказва от кърменията, когато ти не си наблизо. Моята беба, когато съм наблизо рязко се сеща че иска това или онова, като започва да мрънка. Племенницата ми реагира по същия начин – когато сестра ми я няма,баща ми си я храни спокойно без никакъв проблем, занимава се с нея и така докато майка й се прибере, тогава веднага започва да изисква внимание от нейна страна и настоява тя да я храни. Така или иначе времето ще покаже дали това ще бъде така или не. Иначе си мисля че е хубаво да си продължиш да я кърмиш след това, но това все пак си е твое решение.
     Аз лично за себе си съм решила, че ще я кърмя докогато тя иска. Особено сега в случаите, когато започват да й растат зъбки (а при нея пробиването на зъбките винаги е свързано с допълнително заболяване), кърменето се явява  универсалното успокоително за нейното раздразнение. И както вече споменах, това е единственият начин да я успокоя нощем и да имаме що-годе някакъв сън, защото съгласете се че и без него не става. Ние си я гледаме сами с моя мъж и ако я няма поне кратката почивка нощем, няма да можем през деня да бъдем адекватни  и да откликнем на нуждите на всекиго както подобава.

      Slavka70 аз кърмих първите две сравнително кратко. Големия до 8,5 месеца, а малкия до 11месеца след което в изблик на глупост реших че няма защо повече да го правя при положение че надали имам някаква кърма , и тъй като явно той само ме използва за биберон, мога да го спра. Последствията бяха неприятни. Детето лапна пръстчето за успокоение и това се получи толкова силен навик, с който се борим до ден-днешен. Имаше кратък период (за около 4 месеца) в който се беше отказал (дядо му беше му обещал един таралеж-плюшен) и след това по неизвестни за мене причини пак започна да си лапа пръстчето (може би тъй като по това време свекърът гледаше през деня децата, докато аз съм на работа, може  да се е почувствал нещо несигурен или кой знае какво). Така или иначе този проблем си остана нерешен и никакви молби, заплахи или обещания не вършат работа за неговото премахване.
      Та мисълта ми е че въпреки сравнително краткия период през който съм кърмила те успяха да се снабдят с достатъчно количество зъбки, които през повечето време не усещах. Но… имаше моменти(може би когато  са им никнели и ги е сърбяло и боляло), когато за разлика от Пиги, моите деца си правеха съвсем сполучливи опити да ме захапят. При това след първоначалната ми реакция да извикам, изпитваха почти садистично удоволствие да пробват пак и всичко това съпроводено с голяма усмивка. Та за да реша този проблем ми се налагаше още тогава да ги погледна по-строго и да им се поскарам, но интересното е че имаше ефект. Сега като се замисля на каква възраст са и как хич не им пука как ще ги погледна и какво ще им кажа  …  явно като бебета са били по-послушни. 

      Сега да се произнеса и в/у този проектозакон. Истината е че не съм имала време да го изчета целия, но ми правят впечатление изказванията на някои наши съфорумки, които са точно в целта.
Първо да кажа че изцяло стоя зад мнението изказано от  МАМА СУЗИ. Всичко си е казала както трябва. Браво!!! 
     Аз мога да добавя към това
чл. 21 ал. 2 "Детето има право да бъде информирано и консултирано и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането му, ако това е необходимо с оглед защита на неговите най-добри интереси и в случай, че уведомяването на тези лица би засегнало тези интереси."
   следното:  не мисля че е добра идеята да дойдат и да проведат „консултации” с моето дете без моето присъствие, защото знам какъв фантазьор е моят голям син. Имам съвсем истински преживявания с него  със съвсем истински примери.
    Един път с баща си бяха на работа и по време на едно кафе, което той е пил с негови колеги от друг град, моят синковец заявил със съвсем сериозен тон, че ние с баща му им даваме „често да пият алкохол” и даже едва ли не ги караме насила. Дотук пълна лъжа! После се промъква слабата истина, че един път баща им дал на малкия син малко ракия (беше го болял корема и моят мъж с чисто мъжкото си мислене реши че с една малка глътка от тази „живителна” течност ще му оправи проблема)и той я повърна.  Детето явно не я хареса(дано!), аз лично също въобще не мога да понасям мириса на ракия, камо ли да я употребявам. И в тази връзка няколко пъти сина ми м/у нас е казвал че аз пия много ракия?!  Та си спомням че моят съпруг се прибра направо зачервен от притеснение  какво може да си помисли една от колежките му, която с голямо внимание слушала сина ни и с леко озадачен вид го е наблюдавала.   Според мъжа ми тя наистина е повярвала че всичко това е така, а говорим за максимум 2-3 такива случая.
      Другият пример: Томи често получава гнойни ангини и доста често заедно с тяхното протичане получава някакво притискане ли на тъпанчето(нещо такова беше) в следствие на което трябва да мине известен период от време, след който нещата да се възстановят в първоначалния си вид. Та след един такъв случай лекарят ни накара да го водим няколко пъти да му замерва слуха. Ходим си 3 пъти сигурно и някъде на третия път разбирам че той хич не слуша музиката, която се появява в слушалката (разсейва се и си мисли за нещо друго)и се обажда след време, когато се сети. Трябваше да проведем сериозен разговор и да му обясня  сериозността на всичко това,за да се държи и той подобаващо.
      Това са една нищожна част от всички примери на прима виста, които мога да посоча само с негово участие. Ако се замисля сигурно ще има и такива с неговият брат. Не ми се мисли ако някой сега реши да предаде всички тези неща за  доказателство за „нашето неправилно възпитание”. Веднага ще влезем в новинарските рубрики със „сензационната” новина как си поим децата редовно с алкохол!  (имаше миналата година такъв случай с едни роми, които даваха на децата си ракия, за да се топлят през зимните вечери, че сега може и ние да минем редом с тях)
     Да не говорим  за случаите, когато повишаваме тон(още един пример за „неправилно възпитание на децата”). Това че не е правилно прекрасно го знам и аз, но какво да направя след като моите момчета не правят нищо ако спокойно им кажеш да си напишат домашните.  Вместо да се втурнат да свършат своята работа, те започват да спорят и опитват да ни надприказват как не им се прави дадено нещо, и защо да го правят,и… т.н., т.н. Всичко това може да продължи дълги часове(абе направо безкрай) ако ние с баща им не сложим точка като им подвикнем. Това за съжаление е сигнала в тяхната глава,че вече са прекалили с приказките. От друга страна съвсем отговорно заявявам, че на мене би ми било по-лесно ако не ги карам постоянно да си четат уроците, но ако не ги направят, „камъните” пак ще бъдат в моята градина.                         Ясно е че възпитанието не винаги може да се движи по рамките, определени в големите педагогически книги. В противен случай положителен резултат  не може да има. И пак завявам, че има деца, и деца. Всяко е различно, само по себе си, дори и израстнали  в еднаква среда.
    Така момчетата навремето ги гледах по книгата на д-р Спок. Та там той твърдеше, че ако на едно дете 2-3 нощи му даваш вода вместо мляко, то това дете ще се откаже от нощното сучене. Е, аз с второто реших да пробвам (нали са ми с малка разлика и това трябваше да ми е почивката с чиято помощ  да мога да карам деня). Да, да, ама не!!! Пробвах, пробвах и накрая нищо! Върнах си се на кърменето.
    Може би нямаше да правя опити, но моята приятелка с дете, наборче на големия ми син, каза че своят син го отказала след една нощ „поене” с вода?! 
Та като казват:Хора разни!, така и децата са много различни!
     И може би нямаше да се притеснявам толкова от този проектозакон, ако нямаше едно вмъкване, че могат да пуснат децата за осиновяване. Тук някой беше даже написал, че след циганчетата, които са залели детските домове нашите деца много добре биха се приели от евентуални бъдещи осиновители – гледани, чистички, пък дори и някои русички. И както споменаха, мисля че те бързо биха били „похарчени” като „топъл хляб” и в България, и в чужбина. С нашата корумпирана държава я само да предложат едни хубави парички на някой социален работник  и стой после се чуди ама ти имаше ли сестра или не(както беше в онази прословута приказка)! Надявам се все пак някои неща да бъдат пипнати както трябва, че от личен опит знам(а мисля че и всички сме се сблъсквали с това), че най-големите проблеми идват от недомислието и неточното, ако щете недостатъчно подробно описаните  формулировки на всеки закон. Като решат да пишат  че не „възпитават по добър начин” (извинете ме цитирам по памет и може да не е много правилно написано)децата си, да вземат и да опишат подробно кои са тези „недобри” начини за възпитание. 

За който не е разбрал:  БЕБЕНЦАТА НА МОНИ ВЕЧЕ СА В ПРЕГРЪДКИТЕ НА МАМА     .

Чудесна новина!

Честитих и във ФБ, прекрасна новина,.....най-хубавата.....

Ехеее, прекрасна новина! Точно влизам в подфорума с мисълта дали някой е писал нещо за малките бебочки.  Много щастие на цялото семейство на Мони, бебките да растат здрави, умни и красиви!

Здравейте, момичета.

От доста време ви чета, но все не се решавах  да пиша, но ето ме днес сред вас. Поздравления за хубавия празник, който сте си сътворили.
Много се радвам за бебетата на Мони, страхотно е, че са се прибрали у дома.
Аз съм майка на две момичета на 7 и на 4г. Сега съм бременна за трети път. Много се зарадвахме с мъжа ми, но не знам как да кажем новината на другите. Подпитвали сме децата - голямата е категорично против. На моята майка казахме днес, а тя ми отговори че във втория месец още не било късно за аборт, та и тя имала едно дете хвърлено в кофата за боклук  Направо отврат, много била притеснена, как ще се оправяме финансово, а не е молена за помощ, дори не ги е гледала по принцип. Опитах се да я успокоя, като и казах, че не знае всъщност с колко пари разполагаме, а и важното е да се обичаме и да сме здрави, а другото се нарежда. Но в очите и остана едно такова неизказано усещане, че това е голям провал. Как може, не знам, и сега ми е едно огорчено и тъжно. Всички ли така ще ни посрещнат?  Вашите близки, колеги и приятели как реагираха?
Извинявайте, че ви занимавам с това, сигурно много сте си разказвали в предишните теми, но просто имах нужда да споделя и да потърся подкрепа от съмишленици.

 

Хей, прекрасна новина за бебчетата на Мони!  Сега да растат здрави, умни и щастливи за радост на цялото семейство.

Lia, добре дошла сред нас! Мисля, че повечето от нас са срещнали подобен отпор от страна на роднини и приятели първоначално. Поне и при нас майка ми не остана възхитена от новината. Но с времето всичко си идва на мястото, особено като се роди бебчето.

Честито, Мони. Май твоят коледен подарък вече е в прегръдките ти. Нека малките борбени душици растат здрави, весели и да носят много радост на всички около себе си.  Много, много радост ви пожелавам - на цялото семейство. 

Лиа, добре дошла. Голяма част от момичетата тук са чули какво ли не по повод раждането на повече деца. Вярно е, че от лощото отношение на най-близките боли повече, но не се отчайвай. Идва момент, в който и на тях им идва друг акъл. Имам приятелка, на която майка й беше казала почти същото, каквото и твоята. Обаче сега ела да видиш как се радва на внука си.  Не плащай данък "обществено мнение" и смело гледай напред. Щом това дете е желано от теб и таткото - нищо друго не трябва да те смущава. Дори и отношението на каките. Обясни им, че точно по същия начин сте решили да ги има и тях. Пък като се роди бебчето и го видят за първи път, нещата много ще се променят.  Когато чакахме нашето последно бебе, малкият ни син не беше очарован, защото не обичал бебета. Сега не мога да го отлепя от сестра му (буквално!). Даже и в момента двамата се боричкат на дивана, докато уж гледат филмче.

Благодаря за милите и насърчителни думи.
Наистина боли много от най-близките, тя моята майка е голям дипломат и по принцип би ми спестила собствените си тревоги за нещо друго. Но сега го прави с ясното съзнание, че може да ни промени мнението, което ме вбесява най-много. Кой знае какво ще се изцепят и останалите.

Много ви благодаря, лека вечер и хубава седмица.

Лиа, привет !
Аз също мога да те успокоя, че имах същата реакция от майка ми. Но не директно..! Може би, аз също имам вина, тъй като моята първа реакция беше бесен рев от стрес как ще се справим. При нас проблема е битов, защото живеем с родителите ми в 3-стайно жилище и до тогава ме подтискаше мисълта колко ни е тясно, а като чух за близначките - стрес!
После бременността се класифицира като рискова и тя в един разговор ми каза, че по-добре да не съм правела рисковани неща, идеално се връзваше нещо да не е наред, за да решим ''проблема''. Много ме заболя ! Аз самата изпитвах съмнения, не че съм имала против повечето деца, и двамата със съпруга ми сме сами (той има доведени, ама т'ва е друга бира) и сме страдали от това, но имах нужда от подкрепа, имах нужда да чуя, че ще се справим, че децата са радост и щастие, че всичко ще бъде наред.
Чух тези неща, но от други хора! Един приятел каза ''където 2 панички, там и 3", винаги си го повтарям !
Но нейното отношение остави белег в мен. До ден днешен няма да се оплача пред нея, че ми е тежко, че съм уморена или нещо лошо за децата...защото ме е страх от онзи поглед, който казва ''аз ти казах''.
Сега, колкото повече време минава, толкова повече съм щастлива, че Господ ме дари с тези деца, защото тепърва откривам и магията на чудото на природата, наречено ''близнаци''   
Както каза и Феята, д-к Обществено мнение няма да плащаме..

Добре дошла Лиа!
Когато и аз забременях последния път открих прекрасната темата тук и започнах да влизам да чета с идеята да проследя "последиците" от това да си многодетен.Дълго време се чудих какво да правя, но както каза една моя приятелка: "Щом питаш и се интересуваш, значи вече си взела решение."
Като казах на майка ми, въобще не и стана приятно.Беше против.Казваше, че точно сега децата ми са пораснали и ми е времето да си живея, да излизам, да работя да имам добър социален живот а не пак да се заробя вкъщи.Реакцията и доста ми тежеше.Те с големия ми син бяха на другия фронт.Синът ми пък беше реагирал още по остро.Първоначално ходеше като призрак из нас.Беше с един празен поглед и само повтаряше, че не иска.Колкото повече време минаваше, започваха да свикват с тази мисъл и към края майка ми нямаше вече търпение да се роди малкия човек.Толкова много искаше да е момиченце и като я видя...любооов, любов.
Приятели и познати подхвърлят разни майтапи относно бройката ни, но никога не е било с лоши чувства.
Честито на Мони, за хубавия коледен подарък!
 Благодаря ви момичета за куража който ми давате за малък Дундуфаец!

Същото каза и свекърва ми и последва точно "бесен рев" от моя страна. Въпреки всичко най-любезно ѝ обясних, че бебето е планирано и добре сме обмислили решението си.
Майка и татко и винаги са стояли зад моите приумици и решения и изобщо не реагираха, нито  положително, нито отрицателно, казаха: - вие си знаете. Всички близки и приятели много ни се радват.

В последствие Цвети е любимка на свеки и я гледат без възражения когато се наложи.

Мони много, много се радвам!!!

Стигнах до 35-а страница на закона, оставям бележки, там където ми се струва, че има неясни формулировки. До утре се надявам да съм го изчела целия.

Еееее, Лиа, ти си имала късмет, кротка майка ти се е паднала.... . Моята направи грандиозен скандал, събра всички по близки роднини да ми кажат да го махна, изпрати ми по леля ми 200 лв. за аборт  . Каза, че колежката и имала 8 аборта, а фризьорката 19  . И тя имала 1 аборт и леля ми 4....... Какъв бил проблема, това било работа за 5-10 минути и било с упойка и не боляло  ...... След това 3 м. не ми говори. Сега обожава Мишето........