Защо "татковците" никога нямат .... (

Ако имаш право на третото не е лошо да побързаш. В молбата да го отразиш.
Ако го продаде до тогава нищо не можеш да направиш при случай и , че си се изнесла доброволно.

Консултирай се колкото може по-скоро с адвокат. Да не се окаже после, че е късно.

Какъв парадокс се получава, за една жена даден мъж е отрова, а за друга същият той е сладък мед .... къде ли е истината все пак?

 Просто хората сме различни. БНД като цяло не е лош човек - адски обаятелен,приказлив,винаги засмян, просто е перфектен приятел. Бяхме точно такива и голямата грешка е, че не останахме само такива. Има няколко огромни за мен недостатъци, които за друга може би няма да са проблем и ще се разбират добре.

Това все едно съм го писала аз 1:1 , не мога да повярвам чак как е възможно

уточни апартамента негова собственост (придобита преди брака) ли е или е семейна собственост (придобита след брака) ? предполагам че правиш разлика  
вероятно ако съда ви е разрешил да живеете в неговото жилище би трябвало да ви задължи да му плащате някакъв наем.
по т.1 - той има право да вижда (взема) детето както е по съд.решение. вие може допълнително да си уговаряте други дати навиждане (взимане) , но не е задължително
по т.2 - щом е осъден да плаща мес.издръжка  значи трябва да я плаща. за неплащане си има процедура.
по т.3 - при делото за развод не сте ли разделили имуществото ? ако не сте значи не сте имали претенции към това имущество и тогава кой каквото успее да вземе си е негово. в този смисъл не виждам какво дело за делба ще има.
запор -  за какво запор ? - че ще продаде бойлера или печката ?  иначе запор за неплащане на мес.издръжка може да има ,но след образувано дело при СИ.
много неуточнени неща си написала.

пп. относно ските - той е свободен да ходи и да прави каквото си иска. ти също.

Апартамента е негова собственост и съм го писала. Дарен му е по време на брака ни. Реално аз съм очарована от мнението му на ветропоказател. От "Ще го запиша на детето", минахме през "Ще го давам под наем и ще си плащам издръжката" и накрая го продаваме. ,
Очи за наем нямаше. Как ще има? Това дете и по време на брака е било на моя издръжка, както и домакинството.
Да, той ще взима детето само според съдебното решение. Отново мнението на ветропоказателя се завъртя. И от "Аз няма да го оставя и често ще се виждаме", стигнахме до 4 виждания за по 1-2 часа за 4 месеца. Нито редовни, ами ей така, когато му е кеф. Да ама това е дете, а не багаж. Или ще спазва график и детето ще си знае кога ще вижда баща си или не знам вече. Безумно е да присветва на 2 месеца веднъж и да настоява за каквото му е на ум. Ами нали това човече ще му е мъчно, ще иска да се виждат редовно. Трябва да си има ритъм някакъв.  
Бонго, той е осъден..ама няма пари и не плаща. Думите му са "Ти имаш пари ще се оправиш" и така си виси издръжката. И чакаме да му стане кеф. Не съм останала на нея, но въпроса е принципен.
В развода имуществото/недвижимото/ е останало семейна собственост. Тя подлежи на делба в по - късен етап. Човека бързаше да е влюбен, а аз да го разкарам. Реално най - важното в онзи момент беше детето /за мен/.
Да свободен е. Ако ще и на луната да иде.  Но като ще ми тръгва с претенции, нека се огледа в каква посока.
Реално проблема е, че не се интересува от детето като цяло, не плаща издръжка, има мнение на 15 годишна/ветропоказател/, но се прави на мъж и изисква. Имахме договорка. Развод без скандали и после уважение. Дадох му го. Дори не му направих проблем. Свиждания  извън графика, но с ритъм и чести. Няма ги. Да се съобразя, че няма пари и да не го търся за нищо....ОК. Аз си имам. /обаче вече нагорно ми идат глупостите му/. Абе с най - прости думи. Искам да си поделим недвижимите имоти, да си плаща издръжката, да си спазва режима на виждане и да не се занимавам с глупости и нервни изблици.

Sesana, след като имате съдебно решение ти и детето да живеете в апартамента, той има ли право да го продава като е негова собственост? Мисля, че не.
Дарението по време на брака как е? Чрез доглеждане или не.
За другите неща / без издръжката / нищо не можеш да направиш.
Да се дразниш е безмислено.
Мисля, че трябва да обясниш на детето, че татко му ще идва когато той реши, за да не се надява напразно. След време ще свикне. Нищо чудно и въобще да не иска да ходи.

при теб в момента надделява емоционалното състояние пред трезвото.
пишеш че по-късно ще се дели недвижимото имущество - по съд.решение. апартамента е недвижимо имущество. него ще го делите ли ? за да го делите трябва да се вземе под внимание за какво му е дарен. може да има условия при дарението. въобще това са неща които не ги знаем (а и не е задължително да ги знаем) и за които може да се консултираш в друга поддтема от форума. всъщност ти консултация ли търсиш тук ?
друго което спада към недвижимо имущество са други жилища или някаква земя. ако те са семейна собственост ще ги делите. но за дареното имущество трябва да се прочете какво включва дарението... абе трябва си специалист (адвокат) по такива дела.
дали ще вижда детето в упоменатото съд.решение си е негов проблем. той НЕ Е ДЛЪЖЕН да го прави. въпрос на лично отношение към детето е това. но той има право да го прави във времето упоменато в съд.решение. той може  (на по-късен етап) и да иска да се промени този режим. това си е негово право. в твое право си е да искаш издръжката , да се намали режима на виждане, но трябва да посочиш мотиви за това.  и естествено да ги уважи съдията.
та ... ако искаш консултация мини в друга подтема. тук само показваш моментното си емоционалното  състояние и едва ли не чакаш съжаление (съчувствие) от наша страна.

Дарено е по време на брака, без доглеждане и т.н.
Напуснахме жилището след поредица от странни инциденти и случки. Предпочетох спокойствие. Чашата ми преля когато се влезе с взлом.

Знам, че е безсмислено да се дразня, но понякога ми идва нагорно. И то когато ми тупне 300 желания и ме постави в ситуация да му ги изпълнявам. И като откажа - врещи и играе сечено.
На детето не мога да кажа, че татко му ще идва когато той реши. Не е правилно. Все едно да му кажа ти си багажче/незначително/ и ако на тати му скимне, ще дойде да те разнася. В крайна сметка най - важният е той, а не баща му.
Бонго, апартамента изобщо не е под въпрос. Да си го продава. Товари ме отношението му. Граничещо с безобразие. Нищо повече.  Нито ще изисквам нещо от него, нито нищо. Просто е време да го поставя на мястото му. И дет се викам имам нужда да се оплача.
Чисто професионално имам мнение за възможностите по отношение на имотите. Но с дело не ми се занимава.

 Моят апартамент също ми беше дарен от майка ми и брат ми по време на брака. БНД нямаше никакви права над него. 

То това е повече от ясно. Пък и аз за себе си не го искам. Беше обещал, че ще го остави за детето. И като видях обявата ми стана много ядно на него. Негово право си е, но ...Ох я стига съм се ядосвала.

 Не се ядосвай, нищо не можеш да промениш. 

Ако в съдебното решение има учредено право на ползване от майката , до пълнолетието на детето , може и да има проблем с продажбата . Това е тежест .
Но все пак не съм адвокат .

Аз също мисля като Хепи.
Мисля, че той просто ви е принудил да напуснете апартамента за да го продаде.
Относно кое е по - добре за детето трябва да ти да решиш в зависимост от детето.
Ако детето не иска да ходи при баща си или е нещастно от това, то ти трябва да предприемеш мерки в негова защита. Това което ти мислиш, че е правилно, не за всяко дете е правилно, а и полезно.

За бившият ти съпруг се готви като за темата след 30 години. Просто нищо положително не очаквай.
Когато приемеш това ще се дразниш много по- малко.

Снеже , 

Постановки са били всички неприятности , вкл.и влизането !