Сигурно поради тази причина животът ми не е много лесен, но пък знам цената на всичко и мога да го оценя!
И да си кажа честно не съжалявам. Поне съм 100 % сигурна, че няма как любимия или свекървата /не дай Боже и двамата/ да ми отворят вратата и да ми кажат: "Довиждане" . Каквото имаме го имаме благодарение и само на нас двамата и на труда, който полагаме ежедневно. Имало е и много кофти моменти, когато като завършвахме третото си магистратура, нямахме пари да си платим таксите - лизинги, заеми
Тогава още и заема за сватбата изплащахме - да не говорим, че като се оженихме нямахме една лъжица дет се вика и за всичко се вземаше заем, за да се гради Дом. А за образованието-прекъснахме, като изплатихме един от заемите взехме друг за да платим такдите и после наваксвахме, но го изкарахме. Пък и винаги сме гледали да помагаме на нашите, въпреки че в България е разпространено обратното. Родителите докато са живи, да помагат на децата, което според мен не е правилно. Някакси по-нормален ми се вижда запазния модел - като навърши пълнолетие човек да почне сам да се оправя
В крайна сметка парите са си просто пари! Да са ни живи и здрави децата, пък и ние покрай тях да им се радваме, а пари се изкарват

Хайде лека, че много сериозно взех да говоря и се стряскам от себе си

П.П. По едно наздраве за лека нощ?!? Или както се казваше в един култов филм "Uno mas?!?"
Може би и такава ми е била нагласата.
почувствах се ужасно и се зарекох,че повече каквото и да намеря,за нищо на света няма да го върна.


Честит, имен ден, обичам те с цялото си сърце!
Видях и подобна кухня, като тази дето гледах в нета, та сега се колебая дали от там да я купя или да си поръчам тази от нета 
А имам да учаааааааааа.
,купих и подарък на Ивко и съм много доволна от себе си и да спомена ,че съм лакирана 
..........