Двоумя се между наивност и нещо не толкова любезно като ... глупост.
- Публикувана: 30 ноем. 2011, 10:01 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2012, 16:25 ч.
ЗАщо една жена работи? Какво я кара да е само домакиня?
Двоумя се между наивност и нещо не толкова любезно като ... глупост.
Да. Наивно и глупаво е да се мисли че някой мъж би допуснал жена- "принцеса" до себе си без да и се качи на главата и да загуби уважение към нея с времето. Колкото и да е богат и успешен, мъжете сега са прекалено разглезени от женска еманципираност.
Тази еманципация удря по главата преди всичко жената, унищожавайки в нея женственото, а в мъжа мъжественото.
Искам да живея в 18-ти век в голямо имение и никой да не очаква повече от мен освен да говоря френски, свиря на пиано и бродирам.
Да се разхождам с приятелки под чадърчетата в лятните жеги по голямата градина край езерцата на имението и да обсъждаме само приятни женски неща докато мъжете печелят пари
И тогава не е било лесно да си жена,зависи от коя страна разглеждаш ситуацията!
Двоумя се между наивност и нещо не толкова любезно като ... глупост.
Да. Наивно и глупаво е да се мисли че някой мъж би допуснал жена- "принцеса" до себе си без да и се качи на главата и да загуби уважение към нея с времето. Колкото и да е богат и успешен, мъжете сега са прекалено разглезени от женска еманципираност.
Тази еманципация удря по главата преди всичко жената, унищожавайки в нея женственото, а в мъжа мъжественото.
Искам да живея в 18-ти век в голямо имение и никой да не очаква повече от мен освен да говоря френски, свиря на пиано и бродирам.
Да се разхождам с приятелки под чадърчетата в лятните жеги по голямата градина край езерцата на имението и да обсъждаме само приятни женски неща докато мъжете печелят пари
И тогава не е било лесно да си жена,зависи от коя страна разглеждаш ситуацията!
Бедни и богати винаги е имало и винаги ще има. да не би сега да няма? Въпросът не е в богатството, въпросът е в отношението към половите задължения. Дори в бедни семейства от онова време е било в реда на нещата мъжът да подсигурява прехраната, а жената да гледа децата и дома. Не знам как и защо се губят тези ценности....
Онези които са прислужвали в онези времена между другото също са били "галеници" и привилегировани в огромна степен. Но не е в това въпросът.
... Аз лично имам огромното желание да си изпълнявам само тази функция. Да си обикалям козметични салони, модни бутици, да събирам клюки с приятелки, да ходя на светски събирания и да бъда просто красива жена...
...
...
Подобно празно и безсмислено съществуване би ме довело до самоубийство на втория месец.
... Аз лично имам огромното желание да си изпълнявам само тази функция. Да си обикалям козметични салони, модни бутици, да събирам клюки с приятелки, да ходя на светски събирания и да бъда просто красива жена...
...
...
Подобно празно и безсмислено съществуване би ме довело до самоубийство на втория месец.
След като преживях само преди месец и нещо изключително тежка загуба, неизбежно се замислих върху философския въпрос за целта на съществуването ни изобщо...За мястото и смисълът на цялата тази борба за успех, като под думата успех разбира се влагам парите като основен показател за успешност.
И както и да го мислих, поне аз за себе си не откривам своя смисъл на живот в това. След човека остава само любовта която е раздал през живота му и нищо повече. ЛЮБОВ- това е истинската цел в живота и неговият смисъл. А жената ако не е нейният двигател, то кой тогава?
В този контекст, един такъв живот, съвсем не би бил празен- точно обратното. Защото в гонитбата за пари и успех, любовта към хората остава в девета глуха.
Искам да живея в 18-ти век в голямо имение и никой да не очаква повече от мен освен да говоря френски, свиря на пиано и бродирам.
Да се разхождам с приятелки под чадърчетата в лятните жеги по голямата градина край езерцата на имението и да обсъждаме само приятни женски неща докато мъжете печелят пари
И тогава не е било лесно да си жена,зависи от коя страна разглеждаш ситуацията!
Бедни и богати винаги е имало и винаги ще има. да не би сега да няма? Въпросът не е в богатството, въпросът е в отношението към половите задължения. Дори в бедни семейства от онова време е било в реда на нещата мъжът да подсигурява прехраната, а жената да гледа децата и дома. Не знам как и защо се губят тези ценности....
Онези които са прислужвали в онези времена между другото също са били "галеници" и привилегировани в огромна степен. Но не е в това въпросът.
Бедните жени са перяли зиме и лете на чужди хора за някакви дребни пари или за храна от домакинството на господарите, носили са каците с вода, за да се изкъпят богатите. Децата им са ходили боси и детската смъртност е била смразяващ процент.
Амиии, както и да го мисля, не виждам каква точно любов ще раздавам, обикаляйки по магазини и козметични салони.
Вчера цял ден бях в салона - и прическата си смених, и цвета. Е, любов не раздадох в повече. Само се почувствах добре и толкова.
Но това да ми е център на живота, не си го представям.
Пък и нали точно наличието на пари осигурява една голяма част от спокойствието /чисто физически/?!
И на кой да давам любов, ако мъжът ми работи постоянно, за да ми осигури лежането, а аз в същото време само си лежа...
Предпочитам и двамата да работим по-малко време и да си платим някой да ни свърши цялата работа вкъщи, пък свободното ни време /което да имаме и двамата/ наистина да е само за нас и за "раздаването на любов".
Да, не трябва всичко да е стремеж за пари и работа без живот - работили сме /с конкретна цел насреща / по 20 ч. на ден и мога да сравнявам, но и вкъщи съм стояла достатъчно време, за да сравнявам и с него. Честно казано, предпочитам първия вариант.
Виждам една доста изкривена представа за изкарването на пари, наличието им и харченето им.
Вчера цял ден бях в салона - и прическата си смених, и цвета. Е, любов не раздадох в повече. Само се почувствах добре и толкова.
Но това да ми е център на живота, не си го представям.
Пък и нали точно наличието на пари осигурява една голяма част от спокойствието /чисто физически/?!
И на кой да давам любов, ако мъжът ми работи постоянно, за да ми осигури лежането, а аз в същото време само си лежа...
Предпочитам и двамата да работим по-малко време и да си платим някой да ни свърши цялата работа вкъщи, пък свободното ни време /което да имаме и двамата/ наистина да е само за нас и за "раздаването на любов".
Да, не трябва всичко да е стремеж за пари и работа без живот - работили сме /с конкретна цел насреща / по 20 ч. на ден и мога да сравнявам, но и вкъщи съм стояла достатъчно време, за да сравнявам и с него. Честно казано, предпочитам първия вариант.
Виждам една доста изкривена представа за изкарването на пари, наличието им и харченето им.
Не мога да разбера защо на някои им се струва толкова супер сложно и невъзможно една жена да успява да си гледа семейството, да си упражнява професията и все пак да й остава свободно време за хобито? 
Защото да си 100 % майка,съпруга и домакиня,100 % професионалист в работата си и да отдадеш 100 % от времето си на хоби е Невъзможно.ВИНАГИ едно е с приоритет ,а другите страдат от липса на време или физическа възможност .
Да твърдиш ,че можеш да се клонираш на три и да си 100 % посветена на трите , е най-малкото ... глупаво.Спестявам по-силната дума.
Всичко друго е половинчата работа.....
Двоумя се между наивност и нещо не толкова любезно като ... глупост.
В този живот е 100 пъти по-добре да си глупав и щастлив,отколкото умен и постоянно нещастен.
Знам,знам,сега някой ще каже,че ако всички са искали да са глупави и щастливи,без умни хора светът е нямало да напредне толкова.Да,така е!Обаче,дали този по-технологичен и умен свят е по-щастлив?
Не мисля!
Нито многото пари,нито директорски пост,никаква кариера не могат да ти донесат Щастие.Не и в онзи смисъл,в който е отредено на човек да бъде щастлив през единствения живот ,който му е даден на този свят.
Къде я вкарваш тази любов Lizet33 не знам, като в крайна сметка говориш само за пари .
Намираш си много богат мъж и си обикаляш моловете и салоните.Със сигурност това го има и във този век
Не се чувствам по-малко женствена от това ,че работя нито пък ,че съм иззела функции на милото.
Краси...* щом ти успяваш да си на 100% майка ,съпруга домакине и да си вършиш работата ,сигурна съм че и други могат поне на 80 % да се справят.
Хайде не ми обяснявай сега как блога ти е просто хоби.
Намираш си много богат мъж и си обикаляш моловете и салоните.Със сигурност това го има и във този век
Не се чувствам по-малко женствена от това ,че работя нито пък ,че съм иззела функции на милото.
Краси...* щом ти успяваш да си на 100% майка ,съпруга домакине и да си вършиш работата ,сигурна съм че и други могат поне на 80 % да се справят.
Хайде не ми обяснявай сега как блога ти е просто хоби.
Аз не мога да разбера защо хобито непременно е нещо, с което си губиш времето 
. Т.е. не може ли изкарването на пари да се приеме за хоби и най-накрая да се разбере, че работещите жени не видаги трябва да се разделят на три (между семейството, работата и хобито), пък домакините само на две (хоби и семейство), ами просто и работещите често правят само две неща като домакините. Просто хората са устроени различно. Моето хоби е работата - понякога дразнеща, понякога трудна и досадна, но несравнима с нищо като постигнат резултат (моля тук да се има предвид несравнима с нищо като постигнат резултат от всички хобита). Като малка шиех - ми удовлетворението от един ушит гоблен от 1м2 е несравнимо по-малко (за мен) от това днес да изкарам с мозъка си един проект до успешен край. Рисувах, правих бижута, плетях, готвих - ми нищо не ми запали така искрата, както работата. Та... аз не мисля, че семейството ми страда, че вместо с шиене се занимавам с изкарване на пари. Обобщаването на някакви групи е доста нелепо.
Lizet33 , внимавай какво си пожелаваш. Мечтите имат навика да се сбъдват
. И аз мечтаех за това, ма взе, че се сбъдна. След 2-3 месеца избягах с 200 и досега смятам, че това е била една от най-умните постъпки в живота ми. Да си принцеса в мечтите е едно, ма като ти се случи 24/7 виждаш, че не е толкова забавно и приятно. Обикалянето на бутици и висенето в козметичния салон са приятно занимание първата седмица, а после?
. Т.е. не може ли изкарването на пари да се приеме за хоби и най-накрая да се разбере, че работещите жени не видаги трябва да се разделят на три (между семейството, работата и хобито), пък домакините само на две (хоби и семейство), ами просто и работещите често правят само две неща като домакините. Просто хората са устроени различно. Моето хоби е работата - понякога дразнеща, понякога трудна и досадна, но несравнима с нищо като постигнат резултат (моля тук да се има предвид несравнима с нищо като постигнат резултат от всички хобита). Като малка шиех - ми удовлетворението от един ушит гоблен от 1м2 е несравнимо по-малко (за мен) от това днес да изкарам с мозъка си един проект до успешен край. Рисувах, правих бижута, плетях, готвих - ми нищо не ми запали така искрата, както работата. Та... аз не мисля, че семейството ми страда, че вместо с шиене се занимавам с изкарване на пари. Обобщаването на някакви групи е доста нелепо. Lizet33 , внимавай какво си пожелаваш. Мечтите имат навика да се сбъдват
. И аз мечтаех за това, ма взе, че се сбъдна. След 2-3 месеца избягах с 200 и досега смятам, че това е била една от най-умните постъпки в живота ми. Да си принцеса в мечтите е едно, ма като ти се случи 24/7 виждаш, че не е толкова забавно и приятно. Обикалянето на бутици и висенето в козметичния салон са приятно занимание първата седмица, а после? Препоръчани теми