Веганството - да споделим опит - 8

Подкрепям -това ми го написа и тогава!
 

Лизи, понякога сайтовете са по-удобни, пишеш например рецепти нахут и ти излизат 20 рецепти и си избираш вегански Книги, всъщност има, но аз не съм купувала, ще попитам в темата във фейса и ще ти ги постна (а нали и там да четеш). Но ако решиш да пробваш блогове, ето малко вегански:
http://colourofcinnamon.com/
http://www.facebook.com/pages/Vanilla-Kitchen/226137250739087
http://www.veganskirecepti.com/
http://navigator.receptite.com/%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B5%D0%BF%D1 … D0%BF%D1%82%D0%B8

може ли линк за веган групата във фейсбук?

http://www.facebook.com/groups/112623292129327/
Носи същото име като темата тук

Благодаря много   

Защо вече групата е затворена и рецептите не се виждат?

Отдавна се каня да ви питам кои водорасли могат да се обработват топлинно?
Спирулина и хлорела не могат. А Келп и уакаме?

Араме, уакаме и комбу съм ги виждала в топли/сготвени супи.

правя кюфтета с араме и уакаме.
с уакаме правя и сурова салата, но арамето винаги го готвя топлинно.

Усмивчице, арамето защо винаги го готвиш топлинно? Така ти харесва или има нещо друго?

Вери,
Сготвено / с Т обработка/ по- го предпочитам, понеже иначе го усещам  с по- силен вкус и ми е по- твърдо.
Като го обработя топлинно, му се омекотяват характеристиките.
Друго няма, срещала съм инфо, че съдържа повечко йод /в сравнение с уакамето, дулсето, норито, морското зеле/  и е желателно да се внимава с количествата.
Не съм проучвала при топлинна обработка какво става с йода във водораслите, но мисля, че известно количество  си отива.

Благодаря за отговора.

Обмислям от доста време да премина към веганство, но като цяло се опитвам в семейството ми да се храним с повече растителни храни. Менюто ни не е разнообразно, защото се съобразяваме с хранителната алергия на сина ми. Има непоносиост към ядки, млечни, яйца, бобови, соя и някои плодове. Заради него, тъй, като не може да яде ядки, почти основна храна във вегетарианското хранене, все още консумираме месо, за да си набавим протеините, но вече не искам. Само като си помисля с какво хранят животните и как и ние се тровим с некачествено месо..., но не мога да измисля друг начин, с какво да заместим месото, а само с плодове и зеленчуци това дете няма да яде. Вие имате ли някакви идеи?

Другото нещо, което ме притеснява,е когато се събирам с приятели или сме на гости, аз нищо не консумирам.  Става ми неудобно и трябва да обяснявам, защо не ям. Чувствам се, като аутсайдер  и не ми е приятно. Вие как се справяте със семейните събирания, с приятели, когато ходите на гости или  посрещате, рожденни дни, сватби... с хора, които са на конвеционална кухня?

Никога досега не съм имала проблеми с храната по разни събирания (без сватба, защото скоро не съм ходила; но съм сигурна, че и тогава всичко ще е ок). Винаги има по нещо и за нас. Аз не държа да е много. И не държа да е непремено сурово, нито пък био. Случвало се е да нося храна, защото така сме се разбрали.
Единствено боклучки има по разни рождени детски дни в зала/парти клуб, защото не е позволено да се вкарва храна отвън. Тогава дъщеря ми решава как да процедира. Последния път беше яла пържени картофи и беше пила сок. Иначе е имало хот-дог, хамбургер и измислени мъфини.

Потърси, в последно време се създават  все повече.
 А на английски има мноооого. 

sisilina , Протеини  има освен в ядките/ към които имате непоносимост/, в семената, зърната, зеленчуците.
Разбирам те какво чувстваш, това което си написала сме го обсъждали няколо пъти вече. Помня още в Хармонията писахме.....
На гости, на път, на хотел, на парти....

Лично аз за себе си мога абсолютно да потвърдя, че понякога съм се чувствала аутсайдер. Само че това не е точната дума, понеже аутсайдерите обществото - околните ги изолират, а мен никой не ме е изолирал в реалния живот, слава Богу ....
По - скоро аз самата си се изолирам. Не знам как да го кажа точно на бг- може би нещо като отшелник. На немски има една дума, която в случая ми пасва -Aussteiger .
Преди, когато минавах и с вегетарианска храна, пак съм имала затруднения, но с веганската  ми е още по - невъзможно.
Става дума за командировки, за служебни партита, за пътувания по - задълго на чуждо място, за места, където се налага да се хапне, а няма какво.
Случвало ми се е да си гладувам.
1 седмица в комадировка, където си вързан с обща програма, вкл. и за храненето, си е предизвикателство.
Последният път -пресен пример - служебното парти за Коледа.
Менюто беше богато, но нямаше нито едно веганско предложение. Дори салатите бяха в най - добрия случай с моцарела
Много неудобно се чувствах. Всички колеги похапваха наслаждавайки се на блюдата, беше им  уютно, комфортно, шегуваха се, а на мен дори ми стана лошо от миризмите на калмари, октоподи, миди, разни шницели и т.н.
За протокола, през цялото време пунтирах, че ям, а връщах на сервитьорите пълна чиния....бях седнала до шефа, той естествено, всичко видя.

По гостита и частни партита никога не съм имала проблеми.  Първо, аз не отивам, за да се наям и второ , винаги са се съобразявали с естеството на храненето ми и е имало нещо за мен и вече, и за детето.

Когато пътуваме на семейна почивка също имам затруднения, които преодолявам с носене на хранителни запаси и отсядане в апартаменти/студиа със собствена  кухня, за да мога да приготвям веганска храна. Пасатори, блендери не нося.......
Може би не успявам да намирам най - правилния вариант за себе си, но все си мисля, че ако имах по-малко затруднения в обезпечаването на разнообразна веганска храна, щях да съм 100 % веган постоянно.
В начина на живот, който водя, се затруднявам да разчитам винаги и изключително на домашното обезпечаване и приготвяне на храната. Съвсем нямам предвид да е био или сурова.
Освен това ми е затормозяващо да мисля все за храна. Друго щеше да е ако съм сама и отговарям само за себе си.
Искам някак неусетно да минава този елемент от ежедневието, а той се превръща понякога във въпрос поради обстоятелствата.