Детенце, което постоянно истерично плаче и крещи...

Това са най-умните 2 реда, които съм чела в този форум! Прекланям се пред тази мисъл. Има такива майки и аз само съм се блещила и чудила... как усложняват живота си и този на децата си. Създават си проблеми и после започват да се борят с тях. Изумително и неразбираемо е за мен защо го правят. Осъзнават ли какво правят, как не виждат?
Майката на едно от децата в групата на сина ми в детската беше уникален пример. Дъщеря й не искаше да ходи на градина и редовно им правеше сцени сутрин, дори в самата градина докато не си тръгне майката, ако си тръгне де. Често след ревове в детската, майката взимаше дъщеря си (говорим за подготвителна група, да не помисли някой, че става дума за 2 годишни ) и я прибираше вкъщи И после ми обясняваше как детето знаело, че ако реве много, ще го приберат вкъщи и затова го правела... Добре де, като осъзнава каква манипулация се разиграва, защо не научи детето, че ако реве това няма да доведе до прибиране вкъщи?? Като си тръгне след като остави малката там, например. Защо му съсипва психиката като го учи да се дере ежедневно за нещо, за което децата от години са спрели да плачат? Защо изобщо води това дете на градина, като е повече от ясно, че всяко дете ще избере вкъщи, ако му се даде възможност да избира дали иска вкъщи или на градина Безсмислено е да водиш на градина дете с уговорката, че ако ревне като влезе в детската, ще се приберете вкъщи. Ми аз да съм, и аз ще ревна, за да си седя вкъщи, ако има кой да ме лигави така. О, спомних си нещо уникално. Детето истерясва по незнайни причини, вечер късно, прибират се отнякъде с родителите, в даден момент то спира да реве, пие сокче или нещо от сорта, и майката пита "да не би да се сърдиш на мама и тати, че се прибират вечер късно и затова да не слушаш сега" И то, чуло недочуло думичката "сърдиш", вика да, и майка му приема това насериозно Като говорим за излишно усложняване на живота, не мога да подмина хората, които втълпяват на децата си глупости и им дават идеи под формата на въпроси. "Да не би да се сърдиш на тати, че е останал до късно на работа и затова да удряш братчето си" Браво бе, мамо, как се сети! Или "ми той ме заведе до магазина и искаше да му купя бонбони и после ги искаше преди вечеря и аз какво да правя". Каквото искаш, излишна си и бездруго.

боботоо  добре те разбирам. Много сте малки още, имате дълъг път да вървите. Много неща са верни, които се казват. Но че е трудно, трудно е. Някак не мисля, че при безкрайни дни на мобилизация да укротяваш едно бебе и малко дете стои въпросът как поставяш нещата ти. Вярно е, че от родителите многооо зависи. Но и децата са различни.
Моят син като беше на тази възраст и по-голям...като почнеше да врещи както си е в количката и всички се обръщаха да видят какво става. Не можех да имам компания дори с други майки с деца, защото нито се чувахме какво си говорим, нито пък на другите деца им беше комфортно да са близо. Правих какви ли не маневри ...спирах, тръгвах , играехме на гоненица с количиката....засилвам я по алеята и се крия...и тогава ревът минаваше за кратко в смях. Явно зъбите го мъчеха. Не знам. Имаме много примери - в кошара не седяхме...искаше все внимание, нон стоп. Правихме сцени -  да се спъваме, да изпускаме разни неща...все за отвличане на вниманието. Да играем.
Съветът с приятелки и гости помага. Но ние това не сме го практикували. Нямахме подходящ варинат. Помагаше ни излизането. Нощем много се будехме...Много. Без рев, но с мрънкане, въртене...по 5-6 пъти. И така до 4 годинки. Общо взето 4 години не съм спала и яла като хората. Ако сядах да ям в чинията ми политаха разни предмети. Между 2 и 3 годники беше най-тежко. Имаше период, в който навън внезапно в гръб тупаше непознатите по дупето, по гърба...веднъж стана скандал даже с една госпожа. Извинявах се 100 пъти. Обеснявах и на детето и на хората. Настина- децата търсят внимание. Психолог ми го каза. Трябва да ги научим да управляват емоциите си и енергията си. Особено като са по-активни. Всичко това премина.  Сега останаха малко трески за дялкане. Но пак ми е емоционален и много работя над това. В никакъв случай не смятам, че разглезвам детето си, че му угаждам. Вярно е, че границата е тънка. Но се придържам към привързаното родителство. Не че спим в едно легло де...Не сме спали никога така.
Важното е здраве да има. С търпение и любов ще се справим. А и всеки родител чувства отвътре най-добре всичко.

Ние пък спим    с бебето. И с каката сме спали. Това нищо не предпоставя.

Мигла, благодаря ти за думите, ти ми беше много полезна, явно вървя по твоя път 
Котката Марта, няма значение дали спиш с детето на спалнята или не, всяко дете е различно.
Моят син спи в легълцето си в нашата спалня, много често когато е неразположен го вземам при нас, после като се поуспокои го връщам обратно. Това дали спиш в едно легло с детето не е критерий за нищо.
Послушах Касита и намерих темата за розовия звяр  много е полезно за мен да прочета какво правят мамите с по-буйни деца, каквото се очертава и моето.   

Няма за какво мила ,боботоо! Успех!  Сигурна съм, че ще се справиш!
Как се къпете? Обича ли банята? Зная, че има деца, които реват ужасно при миене на косата и главата. Дано вие с това нямате проблем. Ние с това бяхме ОК. Но пък памперс не ми даваше да му сменям....ставаше ад. Сърдеше се на счупени плочки, също ако не вървим по алеята, която той е решил, примери....многооо. Винаги се правих на маймуна и измисляхме билион фокуси и залъгалки. Кога по-хладнокръвно и равно като емоция, кога не баш.
И аз го взимах нощем в моето легло за успокояване. Но си спеше в неговото легло....
Ти кърмиш ли? Това ползваш ли го като начин за успокоение. Зная че помага. Нямам опит с това, тъй като поради лекарска грешка нямах нито капка кърма.

Мигла, не кърмя, до 3-тия месец бяхме на смесено хранене, но уви имах много малко кърма и бебето се изморяваше докато суче, така че сам се отби. От шишето му беше по-лесно.  
Отначало и ние бяхме голяма трагедия при смяната на памперса писъци в 3 ч. посред нощ, но постепенно се оправиха нещата , някъде към 3-тия месец вече нямахме проблем с това. Моят син много обича да се къпе и като усети вечер , че го събличам и ще следва чипкане почва да се смее. Мазането с млякото за тяло също минава мирно и кротко, но след това обличането е съпроводено с голям рев. При все това ,не го намирам за проблем, защото е веднъж на ден, но лошото е ,че не обича да спи и особено през деня е кошмар, спи му се пък не може да спре да рита и да размахва ръце и става тя една.   Напоследък не сме и излизали ,че времето е ужасно ,сигурно вече седмица сме си вкъщи и двамата се изнервихме доста от това еднообразие. Хубавото е ,че поне в къщи по-лесно спи в количката и така се лъжем с него.   Нещо не разбрах изказванията на Касита за сценария, ще имам нужда от разяснение, ако ставаше дума за поне 1-годишно дете- добре, мисля,че ще се справя, ама 7.5 месечно бебе, което иска разнообразие и при това вкъщи не знам как да му го осигуря. Какъв съвет ще ми дадете да го оставя да реве 1 час ли ? Пробвала съм до 30 минути ,е не спира да реве, не се изморява. Вчера нямаше никой вкъщи и трябваше да изгладя, сложих го в шезлонга на 50 см. от мен, гладя и му говоря и пея, а той се дере на умряло, накрая целия този вой завършваше с едни ужасяващи нотки, направо се побърках. За 10 мин. гладене изтрещях, вече мисля че имам нужда от хапчета за нерви.  
Знам, че за в бъдеще ме очакват още повече ужасии, защото той се очертава като мнооого енергично детенце, откакто се е родил не е спрял да рита и да размахва ръце, чак се чудя, откъде извира тази енергия 12-14 часа на ден.

Хесус, и аз се чудя на такива майки. Виждала съм случаи, когато майки сами си разревават децата без да преувеличавам. И то доста спокойни и възпитани по принцип деца. Стоя пред магазин за пакетирани стоки и майката му казва "как така нищо не искаш да ти купя!". Подчертавам - за пакетирани стоки.

моето детенце се инати всеки ден и е чудя дали давате билкови сиропчета за успокояване на нервите   - препоръчаха ни Алора!?

Лекарство за инат?  От лекар не вярвам да предписано?  Вярно, децата са си ваши, но това не пречи да ви помоля да не се подвеждате по съветите на този и онзи. Вярно е и, че и моето е съвет.

Направо може на диазепам да минете - гарантиран ефект 

Не, но пък си възпитаваме децата, че като се инатят няма да получат нищичко и даже ще има санкции, и те престават. Без успокоителни... удивително.

Исус   

Пробвай, и за себе си вземи. Спокойствието е най-важното нещо. Тъпото е, че билковите не помагат.

На нас ни бяха изписали Алора, но това лекар  в детското отделение на болницата където лежахме, защото моето дете получаваше кризи и гърчове от уплаха (даже първата вечер като ни приеха се наложи чак да му бият диазепам) А в аптеката бяха казали на свеки, че по принцип не се давало на деца под 3 г. Не че помогна много, просто си ги израстна...
Но на своя глава не бих давала успокоително, та дори и билково на дете!  Консултирай се с лекар! А за ината и моето го уча, че хем няма да му минат номерата, хем ще има наказание!
Иначе знам, че в Америка дават някакви успокоителни на уж свръхактивните деца, но за мен това е лудост!!!

Jesus и Касита, забелязах, че давате много хубави съвети и примери, за което съм ви благодарна. Имам въпрос , понеже не знам синът ми като е на 8 месеца доколко разбира или не разбира какво се случва. Както вече писах той беше с много продължителни колики и затова доста го носехме на ръце и явно вече свикна с това и смята , че му се полага по право.  Та на тази възраст този рев за непрекъснато внимание доколко е осъзнат ? Да го оставям ли да си поревава, за да свикне с това, че не може 24 ч. да му се обръща внимание. Ако беше поне на 1 г. щях вече да съм приложила по-крути мерки, и да му надделея над ината, ама той е още почти бебе и затова не знам как да постъпя.
Моля за конкретен съвет, ще съм ви много задължена.