Мама на работа скоро след раждането и реакциите на околните

Губиш. Вчера каката стана на 10 години, малкия е на 7 

нарцис, не съм приела лично.   Просто не можах да схвана добре мисълта ти.
Колкото до освиркването - защото става дума за България. Най-общо и кратко казано.  

Използвах "притеснява ме", тъй като в онзи момент не ми дойде по-подходяща дума. Можеше да напиша изненадва, учудва, изумява... Да, не точно притеснява.   И разбира се, че чуждият избор не би могъл да рефлектира по никакъв начин на моя живот. Но това не ми пречи да си разсъждавам поне на ум.  

Хубаво е, че Мира вече уточни параметрите на темата. 

Ау, извинявай . Странна птица си тогава .Първото зъбче не си го видяла - кво толкова, ще порасте друго, първата крачка, прохождане, е голям праз, нали цял живот ще ходи.
Просто явано аз съм по емоционална и ми стана странно-смешно това което си написала

Шанти, стига де - какво е това лигавене.
Първото зъбче - ами ако е избило през нощта, а ти си го видяла сутринта, ауууу - ужас.
Първата усмивка може да се е случила докато си била в тоалетната.
Първата крачка пък може да е, докато си стояла с гръб към детето по някаква причина.
Лелеее, драма! 

Не, Шанталче, просто ти е малко детето, затова
На големия ми бабаит питай ме дали му помня първите зъби, думи и крачки - добре, че съм писала там в един тефтер, та покрай дребното го извадих да си припомня  

Привет,да се включа и аз.
Не знам що за човек си Ери,но трябва да ти кажа че е голямо щастие за един родител да се радва на тези така незначителни неща за теб.
Аз да кажа по темата.Вече 5-та година съм си в къщи е се занимавам с децата си.Първо баткото до 4г.,после малкия,който е вече на 1 и половина.Хората около мен  се възхищават на търпението и грижите които полагам за тяхното отглеждане,непрекъснато чувам страхотни думи от роднини колко добре се справям,но едва ли бих получила такива ако работех.Смятам че не бих се справила и с двете неща едновременно,за това направих своя избор.
А що се отнася до теб.....не смятам че трябва да те тревожи мнението на хората.Ако се чувстваш добре на работното си място,бъди там.Когато човек е удовлетворен от себе си е много по пълноценен родител и съвестен работник.Така чеее..........дерзай

Аз пък забелязвам тенденция на одумване на жените, останали  дълго вкъщи по майчинство - особено пък тук във форума.

Тук във форума се одумва всяко решение - и да се върнеш на работа, и у дома да си останеш, все не си права и си виновна

Благодаря!  

Точно такъв смисъл вложих в постинга си.  

jeni80 Много неща просто се забравят, а дори тези, които помня- след години ми се виждат маловажни. Голям праз, че на Гери първия зъб й порасна на 8 месеца, а на Юли на 10 месеца.
Много важно, че единия е махнал памперса за 2 седмици, другия за цяло лято.

Важното е после, когато участваш в изграждането на характера и навиците на децата. Да се радваш на успехите им и да съпреживяваш проблемите с тях. Важно ми е да правя точно това, но и да ходя на работа- няма как.

Да Ери,може би и моите като пораснат ще мисля като теб,но за в момента все още ме впечатляват такива „дреболии“

Ами тя авторката пита, ама не е дефинирала колко е това "скоро"!
3.....5 месеца, 1.....2 години, 3....7 години,.....40 години 
Кои околни: роднини, познати или колеги?
Не мисля един родител, който е "вложил" в образованието на
детето си да е против по-бързо да се върне на работа,
където нещата са динамични и при тази криза нищо не е сигурно.
Но една колежка, която те замества по време на майчинство,
а ти се появиш след 3 мес. и тя остава без работа, то реакцията- 

Какви толкова реакции да са имали околните? Нищо особено.
Съпругът ми не е бил изненадан, защото решението сме взели заедно след като сме го обсъждали много пъти преди това. Бабите също бяха уведомени своевременно, но не са се месили с мнение или съвети. Свекърва ми, която е безработна в момента, веднага се съгласи да гледа малката, за което съм и много благодарна.
Останалите явно не се интересуват толкова от това какво се случва в семействата на близки и познати, защото не е имало никакви реакции. И с основание, защото нито могат с нещо да помогнат, нито пък нещо да променят.
Всъщност, най-важно ми е как се чувствам аз, вземайки това решение. Дори детето не усеща толкова промяната и липсата ми през деня.

Детето ми проходи на 10м и няма да забравя какво изпитах тогава.Бяхме само двете в парка Таткото и до днес казва "да беше изчакала събота или неделя за да я видя как тръгва самичка и аз" Нищо,че след това я снима и и се радва.
Според мен майчинство 3г са много Повече от 2 вече и психически натоварва жената.Аз съдя по себе си.Социален живот сведен до минимум и всеки ден се повтаря предишния.
За това е добре да имаш повече от едно дете.Преценяваш всичко на база личния си опит.
С първото мислех,че най-добре до последно да съм с нея.Сега съм на друго мнение.
Финансовите причини не са определящи чак толкова много.

Аз съм от тези, които си гледат децата собственоръчно, без нито минутка чужда помощ.
Реакцията:
- на мъжа ми - одобрява, заедно взехме това решение;
- на майка ми - "Кога най - после ще започнеш работа, да си и ти, като нормалните хора?!?;
- на свекърва ми /с 40 - годишен стаж, без прекъсване, като директор на библиотека в не малък град/ - "Браво! Колко добре правиш, че си все по край децата, аз не можах и цял живот съжалявам за това!"'
- на най - близката ми приятелка, която има едно дете и се върна на работа, скоро след раждането - "Като те гледам, как си се отдала на децата, честно да ти кажа на моменти малко те съжалявам, не ти ли се струва, че живота ти ще отмине и ти нищо няма да си разбрала от него?", каза ми го на скоро.


Имам братовчедка - добър столичен архитект, няколко години се лекуваше от стерилитет, после роди момиченце, година след това забременя отново и роди близначки и месеци след това се върна на работа.
Децата ги гледа баба им, тя ги вижда за два часа вечер.
Реакцията на повечето ни роднини, които не са запознати с подробностите - "Народи на бързо толкова деца и побърза да ги "хвърли" на майка си, сакън да не изпусне мястото в работата си!".


Да допълня.
Лятото продавачка в една книжарница, близо до нас съвсем спонтанно ми направи старахотен комплимент - "Всеки път, като те видя да минаваш по улицата, много ти се радвам - първо с големия, а сега и с малкия, все сте заедно и сте винаги едни такива спретнати, хубави, излъчвате щастие, сигурно е много хубаво да седиш в къщи и да си гледаш децата ти!?!".