Ще стане...като си готова.Не спирай да го искаш. 
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2026, 16:30 ч.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
искам и аз да споделя , въпреки ,че не става въпрос за майка ми ,а за свекърва ми .... Беше уникален човек и ми беше като майка .... Почина ми в ръцете , здрава , права жена на 56години .... Отиде си за един миг , просто миг .... аз съм много емоционален човек , но не можах да се разплача , сякаш шока от случващото се, ме беше погълнал ....
На 6.11 ще станат 4 години , а аз още не мога да превъзмогна загубата и ..... Като чуя линейка и механично ми текват сълзи ....много ми е странно ... сякаш и от тогава тревожността ми се засили - сякаш като видях как един живот свършва за части от секундата и се уплаших ....
моля не се сърдете , ако не споделям на правилното място , ако е така кажете ми , ще изтрия поста
.
На 6.11 ще станат 4 години , а аз още не мога да превъзмогна загубата и ..... Като чуя линейка и механично ми текват сълзи ....много ми е странно ... сякаш и от тогава тревожността ми се засили - сякаш като видях как един живот свършва за части от секундата и се уплаших ....
моля не се сърдете , ако не споделям на правилното място , ако е така кажете ми , ще изтрия поста
. 
Днес става една година от деня, в който видях мама жива за последно.
Не знаех, че е за последно.
Нищо по-специално не направих в последната ни среща.
Карахме гаден вирус с детето, който тя вече беше изкарала, но някак се плашеше, че може да я повтори. Донесе ни покупки. Врънках я да и дам пари. Не и трябвали пари. Пушихме по цигара и я хванах за ръката, докато я изпращах в коридора. Не я гушнах или целунах заради вируса. Това беше.
Не знаех, че е за последно.
Нищо по-специално не направих в последната ни среща.
Карахме гаден вирус с детето, който тя вече беше изкарала, но някак се плашеше, че може да я повтори. Донесе ни покупки. Врънках я да и дам пари. Не и трябвали пари. Пушихме по цигара и я хванах за ръката, докато я изпращах в коридора. Не я гушнах или целунах заради вируса. Това беше.
Днес става една година от деня, в който видях мама жива за последно.
Не знаех, че е за последно.
Нищо по-специално не направих в последната ни среща.
Не знаех, че е за последно.
Нищо по-специално не направих в последната ни среща.
Днес е 23-я ден, откак видях моята свекърва за последно жива и аз също се измъчвам, че не съм казала или направила този последен ден специален нито за мен, нито за нея...
Какво нещо е животът
Момичета...
Последният път като бях на гости на нашите на тръгване много бързах и не прегърнах мама, както ми беше навик. Само извиках чао от вратата. Как ме е яд сега... Ама кой да предположи, че се виждаме за последно.
А последното, за което говорихме по телефона в деня преди да се случи непоправимото беше, че много ме харесвала с двете рокли, които си купих като бременна - от години не бях слагала рокля. Каза задължително да си направя снимки с тях, защото ме знае, че хич не обичам да се снимам. Следващата събота излязохме с една приятелка и тя ме наснима.
Последният път като бях на гости на нашите на тръгване много бързах и не прегърнах мама, както ми беше навик. Само извиках чао от вратата. Как ме е яд сега... Ама кой да предположи, че се виждаме за последно.
А последното, за което говорихме по телефона в деня преди да се случи непоправимото беше, че много ме харесвала с двете рокли, които си купих като бременна - от години не бях слагала рокля. Каза задължително да си направя снимки с тях, защото ме знае, че хич не обичам да се снимам. Следващата събота излязохме с една приятелка и тя ме наснима.
Утре стават 5 години без мама. Как лети времето. Как се упреквам за нещата, които не свършихме заедно, как да знам, че я виждам за последно.
Днес имах важен изпит, а цяла седмица не бях на себе си. Утре ще е поменът и бях ангажирана с това, а и май ме хваща депресията. Не мога да избягам от това, всяка година съм така.
Взех си изпита, но знам, че тя беше с мен, знам, че тя ми помогна.
Много ми е тежко! Искам да я прегърна, да я целуна, а не мога. Ядосвам се, че детето ми я забравя. Говоря му за нея, но като не е тук, не е покрай нас и сякаш той не ми обръща много внимание.
Мъничката ми дъщеря веднъж говори със снимката й. Тя не я е виждала, но знае, че й е баба. Казваше й, че я обича и искала да дойде.
Обичам те, маме! Където и си, каквото и да става, обичам те и много ми липсваш!!!
Днес имах важен изпит, а цяла седмица не бях на себе си. Утре ще е поменът и бях ангажирана с това, а и май ме хваща депресията. Не мога да избягам от това, всяка година съм така.
Взех си изпита, но знам, че тя беше с мен, знам, че тя ми помогна.
Много ми е тежко! Искам да я прегърна, да я целуна, а не мога. Ядосвам се, че детето ми я забравя. Говоря му за нея, но като не е тук, не е покрай нас и сякаш той не ми обръща много внимание.
Мъничката ми дъщеря веднъж говори със снимката й. Тя не я е виждала, но знае, че й е баба. Казваше й, че я обича и искала да дойде.
Обичам те, маме! Където и си, каквото и да става, обичам те и много ми липсваш!!!
Обичам те, маме! Където и си, каквото и да става, обичам те и много ми липсваш!!!
Мили момичета ,липсата ни е неизмерима.На 6 декември ще правя 40 на моята майчица.Как бързо мина времето ,а мъката задушава гърлото ми,дупката е толкова голяма ,а болката силна...Старая се да не мисля,опитвам да продължа напред,заради децата.
Споделяте,че съжалявате за несторени неща в последния ден.Аз точно обратно,в последните 2 седмици бях все повече при нея/на път за работа падна и си счупи ръката,викаше ме ,защото живеем близо,да я среша ,да и помогна за съдовете../,купувах и любими мезета,с цел да я зарадвам,ей така без повод.Прегръщах я,дори с риск да и досадя.Когато в ужасната събота,когато получи инсулта дойде линейка,бях с нея ,галех я и и давах кураж,макар,да осъзнавах ужасът,който предстои...Мъката е неописуема,но вие знаете най-добре
Понеже на 6 .12 са пости,чудя се какво по-специално да направя за раздаване на помена,ако може да ме посъветвате.
,липсата ни е неизмерима.На 6 декември ще правя 40 на моята майчица.Как бързо мина времето ,а мъката задушава гърлото ми,дупката е толкова голяма ,а болката силна...Старая се да не мисля,опитвам да продължа напред,заради децата.Споделяте,че съжалявате за несторени неща в последния ден.Аз точно обратно,в последните 2 седмици бях все повече при нея/на път за работа падна и си счупи ръката,викаше ме ,защото живеем близо,да я среша ,да и помогна за съдовете../,купувах и любими мезета,с цел да я зарадвам,ей така без повод.Прегръщах я,дори с риск да и досадя.Когато в ужасната събота,когато получи инсулта дойде линейка,бях с нея ,галех я и и давах кураж,макар,да осъзнавах ужасът,който предстои...Мъката е неописуема,но вие знаете най-добре
Понеже на 6 .12 са пости,чудя се какво по-специално да направя за раздаване на помена,ако може да ме посъветвате.
Бени,
Понеже мама почина по време на пости, ще ти кажа ние какво слагахме в подавките.
Локумени вафли, целувки, ореховки, маслини, постна питка (може и земел, май) житото, то си едно на ръка, заедно с едни желирани бонбони. Може краставица също да се сложи.
За гроба трябва жито, червено вино и питка (хляб). Така или иначе е Никулден и риба се разрешава, така че...
Моят съвет е, за което не се чувстваш сиугурна, питай отчето. Предполагам, ще правите опело.
Ох, много е трудно. Знам, но за майчиците ни - трябва!
При нас поменът мина спокойно. От 5 години за първи път почувствах едно спокойствие, което разбира се не трая дълго. Същия ден малката ми направи алергичен обрив и ни вкараха в болница.
Все за нещо да се тревожим, страдаме, да нямаме мира!
Понеже мама почина по време на пости, ще ти кажа ние какво слагахме в подавките.
Локумени вафли, целувки, ореховки, маслини, постна питка (може и земел, май) житото, то си едно на ръка, заедно с едни желирани бонбони. Може краставица също да се сложи.
За гроба трябва жито, червено вино и питка (хляб). Така или иначе е Никулден и риба се разрешава, така че...
Моят съвет е, за което не се чувстваш сиугурна, питай отчето. Предполагам, ще правите опело.
Ох, много е трудно. Знам, но за майчиците ни - трябва!
При нас поменът мина спокойно. От 5 години за първи път почувствах едно спокойствие, което разбира се не трая дълго. Същия ден малката ми направи алергичен обрив и ни вкараха в болница.
Все за нещо да се тревожим, страдаме, да нямаме мира!
kama4e мила,благодаря за отговора,ще ми бъде полезен.
Надявам се детенцето да е добре вече,трябва да сме силни заради тях,нали ние сме техните майчици.
Много близки ме съветват да го правим вцърква,че ще е студено,ноазискам на гроба,така е редно.Ще викна поп и ще се постарая да спазя ритуалите,не че вярвам в тях,но не искам да пропусна нещо,за което бих съжалявала.Благодаря ти отново и пожелавам на вас и всички от темата здраве!
Надявам се детенцето да е добре вече,трябва да сме силни заради тях,нали ние сме техните майчици.
Много близки ме съветват да го правим вцърква,че ще е студено,ноазискам на гроба,така е редно.Ще викна поп и ще се постарая да спазя ритуалите,не че вярвам в тях,но не искам да пропусна нещо,за което бих съжалявала.Благодаря ти отново и пожелавам на вас и всички от темата здраве!