То гаранции няма в този живот за нищо.И да имаш дете дали ще те надживее- истории от първо лице от семейството, затова е добре човек са има приятели, освен семейство.
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2026, 18:12 ч.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
Лесно е да се каже "да имаш приятели".Да, но нямаш, дори само един на когото да разчиташ безрезервно.В този скапан живот всичко се върти за изгодата,дали си им нужен и да те използват и когато нямат нужда от теб ти обръщат гръб.
И как да излезем от дупката?Тези приказки за животинче,книжки,спорт бла,бла....да може малко да ни разсеят,но до там.Хора сме и имаме нужда да споделяме,да получим съвет....просто да има някого на когото да разкажеш как е минал деня ти,елементарни неща ..... но имаш нужда от човек.
И как да излезем от дупката?Тези приказки за животинче,книжки,спорт бла,бла....да може малко да ни разсеят,но до там.Хора сме и имаме нужда да споделяме,да получим съвет....просто да има някого на когото да разкажеш как е минал деня ти,елементарни неща ..... но имаш нужда от човек.
Това имах предвид- понякога е трудно или не се създава семейство, докато приятели е много по-вероятно да намериш, а често някои от тях са ти вече семейство- толкова близки ставате.
Много хора биха чули
болката ви, защото всеки човек носи болка и има нужда да споделя.Много хора няма да ви попитат, защото ще се притеснят да не ви натъжат и да навлизат в лично пространство, ще чакат вие да споменете…И така се създава усещане, че на никого не му пука, а не е така.
Много хора биха чули
болката ви, защото всеки човек носи болка и има нужда да споделя.Много хора няма да ви попитат, защото ще се притеснят да не ви натъжат и да навлизат в лично пространство, ще чакат вие да споменете…И така се създава усещане, че на никого не му пука, а не е така.
Не съм съгласна приятелите да се слагат пред семейството. Нито ще споделиш с тях трапезата за Бъдни вечер, нито ще те заведат до банята когато ти е лошо или ще бдят около леглото ти (например). Ако нямаш семейство е твърде вероятно да се прибереш в един празен апартамент, където никой не те очаква. Не е много приятна тръпка. А и на такива приятелства съм се нагледала, че .. в момента в който си намерят нова компания и вече нямат изгода от теб, ти обръщат гръб, други път ти се правят на приятели, а зад гърба ти клюкарят и доносничат. Отвращавам се от такива хора.
Съжалявам, моят опит е друг.Не поставям
никого пред семейството, но често има разминаване в хорските животи, аз съм била много по-близка с приятели, отколкото с родителите си- чисто емоционално.
Говорим
си тук, споделяме, не виждам защо се спори?!
Ако нямате желание да намерите сродни души под каква да е форма, а да страдате сами- ваша воля.
никого пред семейството, но често има разминаване в хорските животи, аз съм била много по-близка с приятели, отколкото с родителите си- чисто емоционално.
Говорим
си тук, споделяме, не виждам защо се спори?!
Ако нямате желание да намерите сродни души под каква да е форма, а да страдате сами- ваша воля.
Това което описвате като поведение при приятели, че щом свърши изгодата и обръщат гръб, го изпитах и от роднини . И то много близки, много боли, много е страшно, но предпочитам да съм сама вместо, да се раздава , да се заблуждавам, че имам някой за съвет и за споделяне , и после да когато имам нужда, да падна от високо. Сега съм " разчистила " такива индивиди. Сама съм , поне не се заблуждавам. Имам дете, но е младо още за точно тази подкрепа .
Не съм съгласна приятелите да се слагат пред семейството. Нито ще споделиш с тях трапезата за Бъдни вечер, нито ще те заведат до банята когато ти е лошо или ще бдят около леглото ти (например). Ако нямаш семейство е твърде вероятно да се прибереш в един празен апартамент, където никой не те очаква. Не е много приятна тръпка. А и на такива приятелства съм се нагледала, че .. в момента в който си намерят нова компания и вече нямат изгода от теб, ти обръщат гръб, други път ти се правят на приятели, а зад гърба ти клюкарят и доносничат. Отвращавам се от такива хора.
Наистина живеем в меркантилен свят. Всеки гледа изгодата. И когато вече не си му нужен, прекъсва изведнъж с теб всякакви връзки. Дори и близки роднини. Опитах се да създам приятелство с 3-ма човека. Известно време бяхме много близки (10-11 години), но не знам какво стана, изведъж нишката се скъса и престанаха изведнъж да ме търсят и игнорират. А повярвайте ми, нищо не бях направила или казала. Неусетно стана. Тати все ми повтаряше "Няма приятели! Има само познати и интереси." Прав беше. Късно го осъзнах. Винаги ще помня неговите съвети, които вече започнах да ги разбирам, колкото повече напредвам в годините. Той много беше страдал и нараняван, дори от най-близките-баща и брат.
Да имаш брат или сестра, не винаги може да разчиташ на тях. Просто и те се оказват като твоите фалшиви приятели. Когато трябва да си помагате, да се разбирате в тежки моменти, те ти обръщат гръб. Това повече боли, отколкото приятел да ти обърне гръб, защото сте от една кръв, от едни и същи родители, израстнали сте заедно от деца.
Преди пак такива ли са били отношенията, между приятели и роднини, или ние сега прогледнахме. Постоянно се чудя в мен ли е проблемът, или света променя хората , не всички, но явно повечето . Аз едва сега наближавайки 50 виждам това.
Просто сме били по-млади и наивни. Това е. А родителите ни са искали да ни защитят от тези гадни хора, като са ни съветвали и говорили с нас. Но кой ли им обръщал внимание, когато сме все още гледали през "розовите очила".
Може би за това съдбата ни удря този шамар, за да се спрем за миг и да се замислим.Дали не трябва да променим живота си...и ни поставя изпитание.Защото, ако моята майчица си беше отишла от естествена смърт след дълги години живот, така да кажа,разбирам,обаче така неочаквано и без време.
За 40 дни можеш да направиш литургия в църква. Не знам в какви отношения си със семейството й. Ако са склонни могат да ти помогнат и да се включат, ако не - можеш и сама да я организираш и да поканиш други роднини. Сещам се, че можеш да вземеш някаква нейна вещ например дреха и да я пуснеш по течението на река или в море .. един вид все едно част от праха разпръсваш.
Много съжалявам, Ън! Може би е добре да поговориш със свещеник. Да поръчаш заупокойна литургия. На 40-я ден да раздадеш на приятелка или близка хляб, жито и нещо, което е обичала. Или да ги оставиш в църквата, а те да преценят нататък. Идеята е била близките да споменат починалия с добра дума, или да се помогне на човек в нужда.
Аз лично занесох голяма козуначена пита с богата плънка и буркан течен мед в църквата, в която сме кръстени и аз, и децата ми. Но и свещеникът, че и служителката там познаваха добре татко.
И разговорите с този свещеник винаги са ми действали много успокоително.
И дано съпругът на сестра ти положи урната на определеното за това място в гробищата, така ще имате място, където да занесете цвете и да постоите, когато почувствате нужда. Сили ти желая!
Аз лично занесох голяма козуначена пита с богата плънка и буркан течен мед в църквата, в която сме кръстени и аз, и децата ми. Но и свещеникът, че и служителката там познаваха добре татко.
И разговорите с този свещеник винаги са ми действали много успокоително.
И дано съпругът на сестра ти положи урната на определеното за това място в гробищата, така ще имате място, където да занесете цвете и да постоите, когато почувствате нужда. Сили ти желая!