Майка ти почина - преодоляхте ли го?

.

Моите съболезнования за сестра ви! Мъжът й да си държи урната в къщи, няма нищо лошо, но за душата й организирайте панахида на 40-тия ден от смъртта й. Уговорете се със свещеник и занесете в църквата: питка, жито и вино. Раздайте нещо за душата й. Поканете зет си и племенника си. Ако искат, да дойдат.

Жената да си прецени дали да ги информира, тя най-добре знае отношенията им. Има и вероятност да възразят как така си позволява да организира нещо без тяхно съгласие. По принцип отношенията със снахи/зетьове са доста деликатни, не са като между кръвни роднини. Казвам го от опит.

Точно за душата й нещо искам.ориентирах се малко, но пак със свещеник трябва да обсъдя.

Аз лично бих ги попитала дали имат намерение нещо да организират и бих им предложила помощта си, ако те емоционално не са в състояние да се занимават. Но при отказ от тяхна страна, не бих стояла безучастна. Все пак 40-тия ден е много важен за душата и си е в точно определен ден, който не бива да се изпуска.

За да се прави 40 и да се пишат литургии, починалия трябва да е опят, опело се чете. Питайте свещеник, той ще ви каже най-правилно, щом е и кремирана. При кремация първо се правело опело и после кремация, ама може и друг начин да има.

Има и друг начин. При нас също беше първо кремацията на мама, после опело на урната, после на 40- ия ден погребахме урната и направихме и панахида, свещеника си направи ритуал, както си е редът за това. Питахме свещеника и той каза, че така също може. Не сме канили никого извън семейството. Аз бих направила всичко по традиционният начин, но в случая не решавах аз. Щом отчето каза, че и така е ок, значи може.

Имам много тъжна история, която сполетя братовчедка ми и братовчед ми отдавна. Чичо ми (братът на баща ми) си отиде през един студен декемврийски следобед на 1986 г. само на 43 г. Семейството на стринка ми е много добро. Стринка ми има брат (вуйчото на братовчед/ка ми), който много се грижеше за тях. Стринка ми си намери мъж. Това се стори за всички ни като неуважение към паметта на  чичо ми. Ожени се и роди на 45 г. В този момент братовчедите ми бяха вече 20+. Братовчедите ми много започнаха да се карат с нея, тя започна да ги пренебрегва за сметка на третото си дете. Неините родители и брат и също спориха с нея. Стринка ми и съпругът и са решили явно да напуснат България, тъй като смятали, че детето им не може да ,,вирее" сред семейни скандали. Пък тогава беше и преходът. Свекърът на стринка ми не беше случаен плюс това. Замина, остави братовчедите ми на произвола на съдбата. Братовчед стана висшист, там намери и бъдещата си съпруга. Ожениха се и създадоха двама прекрасни сина. Стринка ми дори не дойде да си види внуците. Братовчедка ми също се омъжи и роди един син. През 1994 г. и 1995 г. починаха бабата и бащата на стринка ми. Тя дори не дойде на помените, защото нямала време. Баща и беше як човек и се беше скарал жестоко с нея. Минаха се години след това, в които стринка ми и второто и семейство не си идваха. Децата на братовчедите ми пораснаха. Братът на стринка ми беше винаги на помощ на братовчедите ми. През 2009 г. почина и чичото на стринка ми  който беше влагал много пари в нея, тъй като и той беше скаран със собствената си дъщеря. Не дойде. И така до 2018 г. когато диагностицират братът на стринка ми с тежка левкемия, която ще го убие до 3 месеца. Звъннаха на стринка ми да и кажат, че брат и ще си отиде. За нея той е бил по-скъп от децата и дори. 5 дни преди да си отиде тя идва в болницата, той я вижда и се обръща настрани. Тя му пада до леглото за прошка, а той и казал, че няма по-лош човек, от този, който ще си изостави децата. Тя плаче дълго време след това. Той си отива и тя е като препарирана на неговото погребение. Децата и и майка и са дълбоко огорчени от нея и не обелват дума с нея. Тя осъзнава в какво положение е втасала, като е решила да продължи живота си с друг мъж. 4 месеца след брат и се разбира, че и майка и е починала вследствие от загубата на сина си. Стринка ми е била съсипана от държанието си през годините към родителите си, към брат си, към собствените си деца и към паметта на първия си съпруг. Иска прошка от децата си. Те и казват, че няма по-лоша майка от нея. Разочарова се от живота. Прибира се в чужбина. Отглежда внукът от третото и дете. В наши дни е все още е здрава и живя, но потънала в тъга от гнусните си постъпки към семейството си. Пример как да НЕ бъдеш майка. Като ще създаваш ново семейство, не трябва да загръбваш децата си и семейството ти.

Това какво общо има с темата?
Звучи ми като някаква селска вечеринка цялата история. Чичото на стринка ми, ала-бала .. ти сериозно ли? Ако няма какво да пишеш по същество, по-добре нищо не пиши.

През 2009г почина тате,2014 г сестра ми,2023 мама.Не се преодолява, просто  с времето болката не е толкова жестока,буквално да ти се къса сърцето от мъка.Продължавам да живея заради децата си,съпруга ми,но след като и мама почина  се чувствам пълно сираче. Много ми липсват,сънувам ги много често,особено откакто и мама си отиде.Дано са заедно там някъде в по-добрия свят.

Ън

съболезнования  за сестра ти.Знам какво е,сила и кураж на теб и близките ти.Свекърва ми я кремирахме и на 40 ден я положихме  при родителите и.
Ако не сте я опяли преди кремацията миже би не е късно да се направи .В църквата най добре ще ти кажат.А за 40 ден направете си панихида в църквата. Той е най важния ден за душата .
Аз на два пъти съм записвала и служби в Рилски манастир  заупокойни за една година напред всеки ден.

Службите за цяла година могат да се запишат във всяка църква, може и в няколко едновременно, колкото повече, по-хубаво било.

Да,може да се поръчат във всяка църква,но не знам дали като в Рилски манастир  четат всеки ден.Не съм ходила специално за това.Но някак си ми е по -спокойно,че ще ги споменават всеки ден в молитва.

В църквите е, когато има служба, всяка неделя задължително и в други дни, когато се служи.

Панахида може да се прави на 9, 20 и 40 ден.
Аз реших да правя и на трите дати, за да помогна повече на душата на мама. Така го усещам.
Правих и други ритуали, които да пречистят и освободят енергиите, душата, без да се съобразявам коя баба, или леля - какво казала, какви 'правила' имало..
Да са ми живи и здрави приятелките, които не ме оставиха сама нито за миг, когато имах нужда от подкрепа и бях в ступор, и са всеки ден до мен.

Може ли малко повече подробности  и за другите ритуали за пречистване на душата.
Аз прикадявам с тамян,раздавам подавки,преливам с вино и вода.