Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Аз мога да кажа, че имам само две изключително близки за мен приятелки(като сестри), които докато тати беше с нас и ходихме по вливки и химии, още като ме видеха и ме питаха “как сте ?”. Това отношение не го получих от колежката, с която работех и която смятах за близка. Тези две жени ме измъкнаха от дупката, в която бях… Няма да забравя как отивам на работа и мама ми звънна, че тати влиза в операция за изрязване на тумора… краката ми се разтрепериха, вдигнах поглед и на стълбите срещу мен видях едната ми приятелка, която просто ме грабна за ръка и ме закара в кабинета си.
Без тях двете аз нямаше да мога да излезна от тежката дупка, в която бях. Много страдах, че мама остана сама, че каквото и да кажа, не мога да и помогна. Имах момент, в който исках просто тати да ме вземе при него… Много беше тежко. И е хубаво да имаме такива хора до себе си, не много поне един/двама!🙏🏻

Вие спазвате ли траур,в смисъл да се носят черни дрехи само и колко време?
Наближава 40-я ден на мама, подготвила съм раздавки - пликчета със сладки и соленки,неща които тя обичаше.Тях ще раздам на гробището на хората,но искам да раздам нещо малко като вафла или и аз не знам на колежките й.За Бог да прости, но как ще се възприеме от тях или не е правилно.

Всеки си  преценя спрямо своето усещане, за мен е дълбоко погрешно да се налага нещо отвън на човек.

Аз лично след смъртта на майка да носих черно до 40-тия ден + шалче, което на 40-тия ден завързах на кръста.
Но беше зима, а пък и майка зная, че държеше на тези неща. Длъжна съм се чувствала единствено към починалите и какво съм смятала, че те биха очаквали.
С татко беше края на лятото нямах толкова черни дрехи и не ми се купуваше, носих блузата да е в по тъмен цвят, но не задължително черен и шалче пак до 40-тия ден.

За раздването на колежките си е напълно нормално за мен.
За татко, тъй като моите бяха пенсионери, съм ходила на мястото, където се събираха за кафе и просто съм плащала това, което са консумирали приятелите му, без да им се обаждам даже, тъй като и аз не всички ги познавах лично. А по скоро от разкази на тати. И сервитьорката и тя да си вземе нещо за Бог да прости. Те и персонала си ги знаеха дядовците сутрин.

За колежките може да поръчаш сладка пита, на топчета с пълнеж и нещо безалкохолно. Носенето на черно не е задължително, както го чувстваш, но с черното човек май се депресира повече. Както го направиш.

Пропуснах за черното, че много зависи на каква възраст си. Ако си младо момиче, изобщо няма какво да го мислиш. Ти си страдаш и почиташ починалият си близък и без да го показваш чрез дрехи или други атрибути. Даже си спестяваш въпросите на околните, които ако са просто познати само бъркат в раната, някой път с чиста проба клюкарщина.

Зависи. Има го и другият момент - ако хората са по-интелигентни и видят, че си в траур се опитват да се държат по-тактично, а някои дори изобщо не те безпокоят. Спестяваш си това да се видите случайно с познат и да ти говори за времето, за манджи и т.н. битовизми. Но то си зависи от човека, който стои пред теб.

Според мен всичко свързано с траура е индивидуално.
Важно е ако може в такъв момент човек да се съхрани емоционално и да не се подава на приказките и увещанията на околните, особено на разни дивотии, които не са от полза на никой.
Аз лично за мама носих черно до една година. Шалче носих до 40, защото така го усещах. На погребението старите жени ми казаха, че не е трябвало да слагам шалче, че било отживелица. Но аз знам мама как жалееше нейната майка и реших и аз така да направя. Наистина усетих съпричастност и някаква тактичност у хората виждайки ме в траур. Девет месеца след мама почина нейният брат- вуйчо ми, който няма семейство и съответно всичко падна върху мен да отредя, но за него носих само черни дрехи.
До някъде правя нещата както аз ги усещам и се съобразявам само с църковните изисквания. Например знаех, че няма да понеса гледката на мама в ковчега и затова предпочетох да е в затворен. Може да е грешка, но предпочетох да си спестя тази гледка за цял живот в съзнанието ми. А и на сина ми да го спестя, с които мама имаше силна връзка. Иначе спазих всичко, което мама ми беше заръчала за когато умре- дрехи, храна, цветя- всичко ми беше казала какво иска 5-6г. по-рано. Така се случи, че малкият ми син трябваше да е на екскурзия когато мама почина- не го спрях, върна се вечерта след погребението. И сам пожела на другия ден да дойде с мен на гроба.
Аз от много малка/6-7годишна/ се сблъсках със всички обреди по гробищата и реших колкото мога да го спестя на децата ми. Но в същото време им показах да не изпитват ужас и отвращение при посещение, а просто уважение към мъртвите.
Извинявам се за дългия пост.
Съболезнования на всички в мъката им.

Носих черното шалче и при тати и при мама 1 година. Не съм носила черни дрехи. На погребението имах една черна тениска и я облякох. Намам.черни дрехи в гардероба-1 или 2 неща черни имам.
Все още душата ми и сърцето ми са в траур, дори да съм свалила шалчето и да не нося черни дрехи.

Не съм носила черно нито за майка, нито за татко. И з- погребенията и на двамата умишлено не сложих черна блуза/тениска, с тъмно бях, но не черно. Така исках.

И аз нямам черни дрехи и не купих нарочно. В душата ми е пропаст, няма нужда от черни дрехи.

Аз съм на 38 г. и носих черно първите 9 дни, носих и траурно шалче,  но душата ми и не искаше нищо друго.. Утре стават 8 месеца, но болката още я има. Вече си нося нормалните дрехи, но то не е до траур. Нищо вече не е същото и няма и да бъде. С мама си ходим всяка събота при тати на гробищата, подаваме. То е до усещане, не е на сила. Аз обичам да нося цветя, да ги засаждам… чувството когато с ръце поставям нещо в почвата и после го покривам ме кара да усещам тати. Много ми липсва, страшно много….
Правете това, което усещане, не слушайте никой. Душата си знае от какво има нужда.

Мама почина млада - на 57 г., аз бях на 34 с две малки деца. На погребението сложих черна тениска с черен панталон и оттам нататък не съм носила повече черно. Мама винаги ще я нося в сърцето, но на 34 г. да се почерня като бабичка - не ми се искаше. Нито шалчета съм слагала, нито черни дрехи съм носила, нито черни лентички съм си закачала, каквито се слагаха преди по погребенията.

Подкрепям , същото беше при мен. Мама щеше много да ме критикува и ядосва , ако се бях почернила и децата да ме гледат така всеки ден.

Не съм свалила черните дрехи от деня в който се случи инцидента със синът ми.Скоро се навършиха две години.

Имам чувството, че полудявам.
Споделяла съм вече, че съм най-скептичният човек относно всичко метафизично, паранормално и т.н. За мен всичко има обяснение с логика и наука.
Тази вечер обаче точно преди да заспя чух някакво шумолене , съвсем осезаемо. Станах да търся някакво животно и да затворя гардеробите , не намерих нищо съмнително. Когато се появи детето, шумът спря. И преди малко изведнъж с някакъв супер силен трясък нещо се събори на земята - оказа се , че е капакът на едно малко кошче за боклук, което стои на тоалетката ми и то от вътрешната част. Нямам никаква идея как и защо падна,  но е леко зловещо.
И всичко това, два дни след като реших онази вечер да си ‘поприказваме’ отново за малко и прошепнах колко много ми липсва…