Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 22 ян. 2026, 16:30 ч.

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

400 619
5 322
1

# 5 130 23 окт. 2025, 15:21 ч.

София
Мнения: 12 606

Като ви чета днес, 4,5 години след смъртта на мама, мисля, че мъжът ми беше абсолютно прав да не ми разреши да вляза в моргата да я видя. След това я кремирахме, беше Ковид пандемията, тя я отнесе и нямаше и как да е отворен ковчегът.
Тогава много страдах, сега обаче си мисля, че е по-добре. Помня си я както я видях за последно - здрава, усмихната и щастлива.

# 5 131 23 окт. 2025, 18:26 ч.

Мнения: 194

Цитат на: Eli_5 в чт, 23 окт 2025, 08:22

Съболезнования и от мен, andeli.
Днес стават 50 дни, откакто моята майчица ни напусна.
Болката е голяма и скоро няма да утихне, изживей си я и не я подтискай. Плачи си, когато ти се плаче. Ако не ти се излиза, не се насилвай да го правиш. И това ще стане, просто си дай време.
С майка се чувахме по телефона всяка неделя. След като почина, неделите вече са дните, които ми се иска да изтрия от календара. Сега се чувам с брат ми( баща ми не е добре), но вече не мога да чуя гласа на майчето.
Каквото и да се случваше при тях, тя никога не ме е товарила с техните здравословни проблеми. Разбирах за тях, когато се прибера в БГ. Такъв човек беше.
От около седмица започнах да се връщам към задълженията си вкъщи. Когато през деня съм заета, е по-лесно. Вечерите, когато мъжът ми е на работа и съм сама, спомените се връщат и е тежко. Погребението, студеното тяло, което прегръщах, пръстта, която безмилостно покриваше ковчега...
Боже, дай ми сили...

Мила, Ели, напълно те разбирам! Подкрепям всяка една от нас тук и силно ви прегръщам. Много боли и това е болка като никоя друга. И при мен беше така. За проблема на тати , мама и тати, ми казаха, когато вече туморът беше голям и видим външно. А след операцията се оказа, че това не е било нищо: огромен с размерите на малко бебе вътре…Имахме надежда и за миг никога не се усъмних, че нещата са толкова фатални. Беше на лечение, купувахме всичко и пробвахме всичко, то той вече беше успял да направи метастази в целия бял дроб.
Още не мога да повярвам, че тати го няма, защото до петък той си беше на крака …а в неделя почина…
Тогава за първи път усетих какво е да те боли душата… не тялото, не орган, а душата. И още боли и няма да мине. Добре, че понякога го сънувам и това толкова топли душата ми, защото на яве вече няма как да го видя. Много ми липсва…на мама също, виждам я. Нищо вече не е същото и никога няма да бъде!
Казват, че живота продължава, да така е! Но никога вече няма да е както преди, миналото не се връща. Трябва да събираме сили и да живеем за хората, на които сме необходими. Нямаме избор!
Прегръщам ви момичета и благодаря, че ви има, защото всяка една от нас има нужда да изкаже тази болка. А няма по-разбиращ човек от този, който е преживял същата мъка…

# 5 132 23 окт. 2025, 19:54 ч.

Мнения: 12 588

Повече от 10 години минаха. Когато чуя вой на линейка, не мога да издържа и се разплаквам. Вчера дори не бях сама в колата, правих стоически усилия, но не можах да се въздържа. Два пъти съм седяла в линейка със сирена - със майка ми и със баща ми. Толкова е силно изживяването, че остава за цял живот.

# 5 133 23 окт. 2025, 20:38 ч.

Мнения: 2 917

И аз съм го преживяла този момент с линейката - беше напълно дезориентирана , тъкмо получила първия инсулт, уплашена и крещяща моето име. Но аз до такава степен потискам спомените и емоциите си като защитна реакция, че може би ще полудея някой ден. Отблъсквам всяка мисъл свързана с това, толкова ужасно е цялото това ‘преживяване’. А след бурята те обзема празнота и едно усещане за безсмислие на всичко. Не знам как щях да се справя, ако нямах дете Sad

Всяка вечер като го гушкам и се сещам как тя ме гушкаше като дете, просто обърнахме ролите. И така ми се иска да го подготвя като дойде и моят час -но как?!

# 5 134 23 окт. 2025, 20:52 ч.

Мнения: 832

И мен само детето ме държи. И е най- силната ми връзка с нея. Същите усещания имам- как тя ме гушкаше и целуваше звучно. Същото правя сега с него и сякаш тя е с нас или аз съм тя...много е шокиращо. Звукът на целувките е същият ....

# 5 135 24 окт. 2025, 01:05 ч.

Мнения: 9

Благодаря ви за съчувствието и подкрепата, момичета❤️. Прегръдки на всички и от мен. Andeli, твоята болка е най-прясна, кураж и сили, момиче❤️.
Тук всички лекуваме една и съща рана или поне се опитваме.
Моята дъщеря е вече голяма и не става за гушкане. Понякога, когато говоря по телефона с брат ми, се разстройвам, а той ми се кара, казва, че повече няма да вдига, като звъня. И аз си изживявам болката сама, да не натоварвам никого.
Все още не съм сънувала майка. Много искам, но то и не зависи от мен. И не знам как ще се почувствам, като се събудя. Дали ще засили мъката ми или ще се успокоя поне малко( и дано помня съня си).Надявам се да се случи някой ден...

# 5 136 24 окт. 2025, 15:44 ч.

Мнения: 107

Толкова е тежко да си нямаш кой да гушнеш в тази болка. Да няма на кой да дадеш обич и топлина. Баща ми е тук, брат ми също, но те са студени и мъже, които се опитват да се справят с болката си по техен начин. Няма топлина от тях. И оставам сама. Сега още по-осезаемо усещам самотата и липсата на дете и партньор. Сигурна съм, че ако имах, нямаше да е толкова трудно в момента.
Прегръщам Ви всички!

# 5 137 24 окт. 2025, 16:04 ч.

Мнения: 2 917

Andeli, разбирам ви , но има и още една гледна точка. Детето е и много голяма отговорност , не само за отглеждането, но и за живота и бъдещето му въобще. Още помня как питах майка ми , когато бях на 13 - ти защо ме създаде изобшо като знаеше, че и аз някога ще умра ? Трудни са отговорите на такива въпроси.
А всеки път като пътуваме някъде заедно без детето изпадаме в ужас , че може да се случи нещо с двама ни едновременно и няма да има кой да го отгледа.
Та всеки със своята съдба. Невероятно изпитание е смъртта на родител, но и повод отново да преосмислим живота си.

# 5 138 24 окт. 2025, 16:51 ч.

Мнения: 107

Polikseni, pазбира се, че детето е отговорност. Но аз винаги съм искала семейството и дете/ца. Тъжно е, че нито едното не ми се случи. Аз съм грижовен и сериозен човек и мисля, че щях да отгледам качествени наследници.
Абсолютно обяснимо е един тийнейджър да си задава екзистенциални въпроси и те много често за живота и смъртта. Аз пък преди известно време, докато плачех за мама и си "говорех" с нея/на нея, казвах, че се радвам, че нямам деца, за да няма кой да страда така силно след мен.

# 5 139 24 окт. 2025, 16:56 ч.

Мнения: 7 260

Цитат на: andeli в пт, 24 окт 2025, 16:51

И аз исках мъж до мен и дете, но така не се случи и при мен и едва ли някога ще се случи, макар че съм по-млада от Вас. И мама и тати искаха същото. Но какво да направя, че не срещнах подходящия мъж за мен?! И аз мислих, че щеше да преживея по-леко смъртта на мама и тати, ако имах семейство. Поне можех да се сгуша в мъжа си и да си поплача на рамото му, а той да ме успокои. Сега съм сама и няма на чие рамо да поплача и да ме успокои.

# 5 140 24 окт. 2025, 23:03 ч.

Мнения: 194

Мили момичета, попаднах на снимка в социалните мрежи, на която пишеше :
“Понякога телефонът звъни и ти още от дисплея знаеш – това не е просто обаждане.

„Мама“ и „Тати“…”Баба” и “Дядо”…
Думи, които си мислим, че ще стоят там вечно.
Че ще имаме време.
Че ще върнем обаждането.
Че и утре ще звънят пак.

А после идва една тишина,
която не звъни никога.

Затова – вдигни.
Дори да бързаш.
Дори да не знаеш какво да кажеш.
Дори разговорът да е само „Как си? – Добре. – Айде.“

И пак е петък, пак е уикенд…
А няма кой да те чака на прага на селската къща.
И ако имаш кой – това е подарък, не навик.

Имаш обаждане.
От сърце към сърце.
Не го оставяй на без звук.”

И си дадох сметка, че от януари насам аз не съм изтрила номера на тати… знам, че няма да ми се обади вече, но не мога да го изтрия… липсва ми!
Понякога даже седя и си мисля ами ако аз се обадя… Боже, как ми липсва особено в определени дни. Няма вечер, в която да лягам и да не мисля за него и за последните му мигове с нас!
Но номера не мога да изтрия. В галерията има снимки и с функция на телефона имам разпознаване на лица, чиито снимки пазя. Там все още пише “тати”💔

# 5 141 25 окт. 2025, 11:39 ч.

Мнения: 561

Цитат на: Малката_цветарка🌷 в пт, 24 окт 2025, 23:03

Може да звучи психарско 🫣, но аз още плащам стационарния им номер. И понякога ( с времето все по-рядко) го набирам. Знам, че никой няма да вдигне, но аз се обаждам.

# 5 142 25 окт. 2025, 12:08 ч.

Мнения: 5

Аз загубих майка си преди 3 години. Мъката ми беше страхотна, защото с нея имахме силна емоционална връзка. Някакси обаче бързо влязох в релси, заради семейството ми. Жена ми и децата ми помогнаха много, а и все пак знаех, че майка ми искаше да продължим живота си, дори и с нея да се случи нещо, беше ме учила, че това е напълно нормално нещо.Едва тази година някак вече бях приел станалото. Имаше моменти, в които сякаш усещах присъствието й в трудни за мен моменти, и това ме успокояваше.
Преди 10 дни загубих и жена си... Изключително много ме боли, защото бе прекалено рано за нея и напълно неочаквано. Може да се каже, че практически бяхме непрекъснато заедно, сега всичко е празно. Добре, че са децата около мен, иначе щеше да е направо непоносимо. Заради тях се мобилизирам, за да може все пак да не се зарием с домакинството, а и те си имат своите нужди, които няма как да бъдат пренебрегнати, а няма на кого да делегирам. Най-тежко е сутрин и късно вечер, когато те спят.

# 5 143 25 окт. 2025, 12:34 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 3 118

Сили и кураж, inter2014 Flowers Hibiscus

Все повече осъзнавам, че няма по-голямо богатство от това да имаме любимите хора около себе си.

# 5 144 25 окт. 2025, 12:53 ч.

Мнения: 382

Цитат на: УИНКС БЛУМ в сб, 25 окт 2025, 11:39

Цитат на: Малката_цветарка🌷 в пт, 24 окт 2025, 23:03

Да, съкрушително е..после всичко помниш, последният разговор, какво точно сте си казали... Та аз дори си направих и скрийн шот на телефона на този последен разговор. Имам една папка със снимки на тати. В началото на този месец се навършиха 2г от неговата смърт.
П с. и аз все още плащам телефона му, той е изключен отдавна, но някак не мога да го прекратя...

Препоръчани теми

Диагноза рак

Как се чувствате по коледните празници?

Аборт 10 г.с.

С какво ви дразнят свекървите? – 171

Причина:

Причина: