Чувала съм,че не бива да търсим контакт с мъртвите,не е хубаво.Ако има нещо те се свързват с нас,доста лесно при това:rolling_eyes:
И аз съм чувала така. Даже знам, че не бива да говорим с мъртвите. И на мен тати много ми липсва, страшно много…
- Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2026, 16:30 ч.
Майка ти почина - преодоляхте ли го?
И аз съм чувала така. Даже знам, че не бива да говорим с мъртвите. И на мен тати много ми липсва, страшно много…
Когато синът ми напусна земният си път телефонът си беше на зарядното.Така ,както го е оставил преди да излезе.Така си е и до днес ,просто е изключен.
Мъжът ми напусна старата си работа и остави служебния си телефон.Рршихме да вземе картата и номера на синът ми.Сега ,всеки път когато ми звъни излиза името и снимката на детето ,така както си я бях направила преди.Почти година чаках това позвъняване ,знам ,че не е синът ми ,но все пак да видя името му на дисплея е някак успокояващо.
Мъжът ми напусна старата си работа и остави служебния си телефон.Рршихме да вземе картата и номера на синът ми.Сега ,всеки път когато ми звъни излиза името и снимката на детето ,така както си я бях направила преди.Почти година чаках това позвъняване ,знам ,че не е синът ми ,но все пак да видя името му на дисплея е някак успокояващо.
Снощи отново сънувах тати… наближава и задушница. Може би затова! Нещо беше притеснен, нещо ми казваше. Аз се опитвах да го успокоя. Станах сутринта със зверско главоболие ( така съм винаги и заради промяната на часа, незнайно защо). Цял ден мисля и не мога да си спомня, какво ми каза🥺… и се измъчвам. Може да е искал нещо да ми каже, да подскаже…
Снощи отново сънувах тати… наближава и задушница. Може би затова! Нещо беше притеснен, нещо ми казваше. Аз се опитвах да го успокоя. Станах сутринта със зверско главоболие ( така съм винаги и заради промяната на часа, незнайно защо). Цял ден мисля и не мога да си спомня, какво ми каза🥺… и се измъчвам. Може да е искал нещо да ми каже, да подскаже…
Колко време продължи при вас скръбта? Шест месеца откакто татко го няма, аз като че ли в момента съм по-отчаяна отколкото в началото. На моменти се чувствам сякаш потъвам в дупка. 
Всичко е строго индивидуално според мен, всеки как възприема първо смъртта и нейната неизбежност и как преминава през етапите на скръбта.
И тук ще изразя лично мнение,с което не ангажирам никой. Ако нещата се задълбочават с времето, повече от година след събитието. При теб Анонимен 7 е по трудно защото си загубила и двамата в кратък период от време. Не е лошо и според мен е правилно да се потърси специалист психолог, но с утвърдено име или най добре лично препоръчан от близък, защото и от тях се навъдиха много, някой от които за съжаление могат повече да те объркат, отколкото да помогнат. Аз самата две години след смъртта на мама и след други фактори, като корона вируса, от който също загубих близък приятел, млад човек и семейни проблеми изпаднах в доста тежка депресия, от която, както само преживелите нещо такова знаят, че изключително трудно се измъкваш жив, защото има и друг вариант много често за съжаление.
Те искат да сме живи и да продължим, те са ни създали с обич и все още ни обичат, макар и в друго измерение и страдат с нас.
Не ги карайте твърде дълго са страдат, дайте им покой.
И тук ще изразя лично мнение,с което не ангажирам никой. Ако нещата се задълбочават с времето, повече от година след събитието. При теб Анонимен 7 е по трудно защото си загубила и двамата в кратък период от време. Не е лошо и според мен е правилно да се потърси специалист психолог, но с утвърдено име или най добре лично препоръчан от близък, защото и от тях се навъдиха много, някой от които за съжаление могат повече да те объркат, отколкото да помогнат. Аз самата две години след смъртта на мама и след други фактори, като корона вируса, от който също загубих близък приятел, млад човек и семейни проблеми изпаднах в доста тежка депресия, от която, както само преживелите нещо такова знаят, че изключително трудно се измъкваш жив, защото има и друг вариант много често за съжаление.
Те искат да сме живи и да продължим, те са ни създали с обич и все още ни обичат, макар и в друго измерение и страдат с нас.
Не ги карайте твърде дълго са страдат, дайте им покой.
Като преминала през всички етапи на скръбта, трябва да ви кажа, че е много важно човек да си намери отдушник, който да го разсейва от черните мисли и да не потъва в тях - дали ще е работа, пътуване, грижи за дете, излизане с приятел или дори домашен любимец. Затварянето вкъщи и постоянното мислене и фокусиране върху случилото се не води до нищо добро.
Вчера изнесохме 40 дни от смъртта на мама.
Прибрахме се вкъщи, всеки си влезе в стаята и мен ме налегна една безкрайна самота. Скоро не се бях усещала така. Все едно мисълта за помена, за това какво да купя, да ангажирам панахидата в църквата и всички дребни неща, ми държаха заета мисълта. Не, че съм спряла да усещам болката и да плача всеки ден за нея, но имаше нещо да ме движи. Сега всичко сякаш наистина приключи. Все едно пак я загубих.
Тази сутрин усещането е още по-силно и ми е много тежко, много. Зверски ми липсва!
Телефона ѝ беше на мое име и го закрихме, но няма никога да го изтрия. Никога!
Прибрахме се вкъщи, всеки си влезе в стаята и мен ме налегна една безкрайна самота. Скоро не се бях усещала така. Все едно мисълта за помена, за това какво да купя, да ангажирам панахидата в църквата и всички дребни неща, ми държаха заета мисълта. Не, че съм спряла да усещам болката и да плача всеки ден за нея, но имаше нещо да ме движи. Сега всичко сякаш наистина приключи. Все едно пак я загубих.
Тази сутрин усещането е още по-силно и ми е много тежко, много. Зверски ми липсва!
Телефона ѝ беше на мое име и го закрихме, но няма никога да го изтрия. Никога!
Вчера изнесохме 40 дни от смъртта на мама.
Прибрахме се вкъщи, всеки си влезе в стаята и мен ме налегна една безкрайна самота. Скоро не се бях усещала така. Все едно мисълта за помена, за това какво да купя, да ангажирам панахидата в църквата и всички дребни неща, ми държаха заета мисълта. Не, че съм спряла да усещам болката и да плача всеки ден за нея, но имаше нещо да ме движи. Сега всичко сякаш наистина приключи. Все едно пак я загубих.
Тази сутрин усещането е още по-силно и ми е много тежко, много. Зверски ми липсва!
Телефона ѝ беше на мое име и го закрихме, но няма никога да го изтрия. Никога!
Прибрахме се вкъщи, всеки си влезе в стаята и мен ме налегна една безкрайна самота. Скоро не се бях усещала така. Все едно мисълта за помена, за това какво да купя, да ангажирам панахидата в църквата и всички дребни неща, ми държаха заета мисълта. Не, че съм спряла да усещам болката и да плача всеки ден за нея, но имаше нещо да ме движи. Сега всичко сякаш наистина приключи. Все едно пак я загубих.
Тази сутрин усещането е още по-силно и ми е много тежко, много. Зверски ми липсва!
Телефона ѝ беше на мое име и го закрихме, но няма никога да го изтрия. Никога!
Прегръщам те, да почива в мир! Когато тати почина помня колко силен беше шока, но на 40 ден ме болеше много повече… може би, защото вярвам, че тогава душата напуска за последно нашия свят.
Винаги ще ни липсват и ще боли!
Утре е рождения ден на мама
Беше рождения ден на мама
Все още е, но нея я няма
Много често Задушница се пада на нейните РД
Има едни стихове, които се въртят из фейса, в които откривам себе си, че за мен от както са си отишли всеки ден ми е като задушница.
Нямам нужда от специален ден за да ги почета. Все пак сварих жито и ще раздам утре за покой на душите им. Дано са намерили техният там, защото аз не намирам моя тук
Толкова труден период ми е и то поредният, че ми иде с глас да ридая, но се държа, защото това се очаква от мен.
Искам просто спокойствие, в един момент искам само това, спокойствие за утрешния ден, а то все ми се изплъзва, все нещо нарушава съня ми и ме буди в тъмни доби.
Толкова ли много искам.
Извинявам се за твърде личното излияние, просто трябваше да го излея някъде и само тук намерих смелост да го направя.
Беше рождения ден на мама
Все още е, но нея я няма
Много често Задушница се пада на нейните РД
Има едни стихове, които се въртят из фейса, в които откривам себе си, че за мен от както са си отишли всеки ден ми е като задушница.
Нямам нужда от специален ден за да ги почета. Все пак сварих жито и ще раздам утре за покой на душите им. Дано са намерили техният там, защото аз не намирам моя тук
Толкова труден период ми е и то поредният, че ми иде с глас да ридая, но се държа, защото това се очаква от мен.
Искам просто спокойствие, в един момент искам само това, спокойствие за утрешния ден, а то все ми се изплъзва, все нещо нарушава съня ми и ме буди в тъмни доби.
Толкова ли много искам.
Извинявам се за твърде личното излияние, просто трябваше да го излея някъде и само тук намерих смелост да го направя.
Сигурно си знаете, но да напомня, утре е задушница, да не перете и да раздадете. Аз бях забравила и сега ходих да купувам раздавки.
И аз винаги ходя петък следобед преди задушница на гробища, знам от по възрастни, че може и по малко хора има и мама почина в петък.
Така, че не е грешно. Когато и да отидеш.
Друг е въпроса, че тези задушници са определени в определени дни от годината за да могат хората да отидат при починалите си близки поне тогава, аз си ходя редовно и дори вече не отдавам такова значение на този ден.
Спазвам да не пера и такива неща, макар, че и това е спорно, защото пералнята пере, не аз на ръка.
Така, че не е грешно. Когато и да отидеш.
Друг е въпроса, че тези задушници са определени в определени дни от годината за да могат хората да отидат при починалите си близки поне тогава, аз си ходя редовно и дори вече не отдавам такова значение на този ден.
Спазвам да не пера и такива неща, макар, че и това е спорно, защото пералнята пере, не аз на ръка.