Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 21 ян. 2026, 21:20 ч.

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

400 279
5 320
3

# 105 19 март 2012, 08:39 ч.

в две хубави очи; - музика - лъчи
Мнения: 355

не съм много сигурна - но дните преди Великден не се правят помени - но точно кои дни незнам - трябва да се пита в църква - иначе отчето може да направи помена в църквата без да е необходимо да ходите до гроба
Жито ако желаете - но ако питате отчето е задължително

а мене ако питаш - аз не робувам на техните принципи -
последната задушница (бях я забравила дори) - вечерта чак се сетих - извиках приятелка на майка ми вкъщи пихме по една ракия за милата ми майчица и за здраве - и това беше
както душата ти го казва - така го направи

# 106 20 март 2012, 15:54 ч.

на Мелмак
Мнения: 12 430

Искам да споделя....
не знам как е при вас,но моята майка я няма почти 5г вече,а аз още я набирам ,за да ѝ се обадя....
Просто много ми липсва..

# 107 21 март 2012, 08:06 ч.

в две хубави очи; - музика - лъчи
Мнения: 355

ехххх ех ех etty775 - не си само ти -
вчера примерно една моя приятелка роди - звъннаха ми от родилното - още докато говорех по телефона си викам наум "ей сега ще звънна на милата ми майчица да й кажа хубавата новина"

# 108 21 март 2012, 15:21 ч.

Мнения: 117

Цитат на: elizabet_s в пн, 19 мар 2012, 08:39

не съм много сигурна - но дните преди Великден не се правят помени - но точно кои дни незнам - трябва да се пита в църква ...

В църковното календарче пише,че помен не се прави от Лазаров ден /06.04/ до Томина неделя /22.04/.
На 24.04 стават седем години откакто Мама я няма и мисля на деня да отида на г....,да раздам за Бог да прости,да прелея с вода и вино,да прекъдя с тамян и да си поплача.

# 109 21 март 2012, 15:35 ч.

Мнения: 323

На 19.01 тази година загубих баща си,почти цял месец бях толкова стегната,че дори не осъзнах какво е станало.Отдавах го на това,че дълги години не живеем заедно,че съм в чужбина и т.н.
Но от известно време насам всеки ден се сещам за него,постоянно нахлуват спомени в главата ми,които не успявам да контролирам и плача ли плача.Сещам се толкова неща,които исках да направя с него,но все не успявах,защото имало време,сетих за толкова недоизказани неща,които исках да му кажа и не го направих.А сега постоянно си мисля за житейски съвети,които ми е давал,постоянно си ги повтарям.Имаше нощ,в която го сънувах и насън исках да ме прегърне,но не успя.
Единственото,за което се моля е времето да мине по-бързо и когато пиша такива неща да не бликат сълзи от очите,а само една тъжна усмивка,за нещо,което е било и никога повече няма да бъде.

# 110 21 март 2012, 17:25 ч.

в две хубави очи; - музика - лъчи
Мнения: 355

съжалявам krisy
не мисля че ще дойдат дните в които ще пиша и няма да бликат сълзи - просто усмивката за спомените ще става все по искрена, но не й тъжна

# 111 22 март 2012, 15:19 ч.

Мнения: 7 005

Цитат на: schreier в ср, 07 дек 2011, 21:13

Мама почина

Мислех,че съм!Наскоро обаче разбрах,че не съм.И не знам по ква логика,ама мъката сякаш тепърва се отключва,а мина цяла година..

# 112 26 март 2012, 01:54 ч.

Мнения: 801

Да преодолява се, животът продължава, минаха 17 години. Единствено ме е яд, че сега, когато мога да и върна грижите, нея я няма и че децата ми не я познават.
Не мога да плача, нямам причина за самосъжаление. Истината е, че тя се отърва от един пълен с проблеми живот и по- добре за нея, че си отиде внезапно, вместо да се мъчи после от старост и болести, и да страда, че ни е в тежест.
От чисто егоистична гледна точка, ми се искаше да беше болна и да имах дълго време за раздяла и да си изкупя греховете пред нея.

Последна редакция: пн, 26 мар 2012, 02:09 от rila11

# 113 1 апр. 2012, 10:15 ч.

Мнения: 240

Не се преодолява, просто човек се научава да живее без нея. Един от гадните уроци на живота... Тук, където живея майките доживяват до над 80 год, а мойта тъкмо беше навършила 60 и тъкмо и се беше родило първото внуче. Еми не е честно... защо някои ще се радват на правнуци, а други ще си тръгнат толкова рано???!!!! Мина 1 година, но все още свиквам. На моменти съм с усещането, че си е в София и ще и звънна, в друг момент изплуват разни стари хубави спомени, в трети просто ми става много много мъчно. А най-мъчно ми става като се сетя на какво ниво е здравеопазването в нашата мила родина... крадци, изнудвачи и пишман специалисти... пълно е с такива "доктори".

# 114 1 апр. 2012, 11:41 ч.

Мнения: 45

Цитат на: ohlalaa в нд, 01 апр 2012, 10:15

Освободи се от злобата към медицината! Тя не е виновна. Въобще не търси вина в никой! Така е било писано. Клише е, но е самата истина и нищо не би могло да го промени, повярвай.
Моята майка също беше току-що навършила 60. И аз преминах през обвинения и самообвинения докато не се срещнах с нея и не ми го каза тя самата, че никой и нищо не е могло да го промени- това е било нейното отредено време. Тя е добре там и всичко знае за нас и бъдещето ни. Разказа ми за моето и кратко за близките ми. Показа ми и бъдещия съпруг.
Липсва ми, но съм много по-спокойна като знам че я има и се грижи за нас.

# 115 1 апр. 2012, 15:34 ч.

Мнения: 284

Цитат на: Lizet33 в нд, 01 апр 2012, 11:41

Цитат на: ohlalaa в нд, 01 апр 2012, 10:15

офтопик
Как ти го разказа? В съня ти? Сподели, моля.

# 116 2 апр. 2012, 12:51 ч.

Мнения: X

Не мога да го преодолея напълно, но може би, защото така и не можах тогава да изстрадам и да скърбя, а поех грижите за брат ми и баща ми, с времето се научих , че я няма, че трябва да разчитам на себе си. Вече 5 години по-късно осъзнавам колко бързо пораснах и как искам моите бъдещи деца да я познават, защото беше невероятна, можеше и мен да ме научи на още много неща. Може би преодоляваме нуждата да страдаме, но не и самата майка, като такава, тази липсва не спира.

bouquet

# 117 2 апр. 2012, 21:32 ч.

София
Мнения: 1 654

Загубих моята майка преди 9 години, отиде си на 46 г. Тя ми беше най-близкия приятел, беше най-милата майка, всичко най за мен. С времето свикнах, че я няма физически до мен, но съм уверена, че нито за миг не се отделя от нас. Понякога мъката ме хваща за гърлото и плача без сълзи, вътре в мен душата ми се изплаква. Много често и казвам на глас "Липсваш ми, мамо"! Майката е една, това не се преодолява, всеки ден се случва нещо, което искаш да и споделиш-радост, болка, успех. Никой не може да запълни празнотата, която остави след себе си!

# 118 2 апр. 2012, 21:59 ч.

Мнения: 925

Цитат на: liebesbaer в пн, 02 апр 2012, 21:32

Майката е една, това не се преодолява, всеки ден се случва нещо, което искаш да и споделиш-радост, болка, успех. Никой не може да запълни празнотата, която остави след себе си!

# 119 6 апр. 2012, 07:41 ч.

Мнения: 429

Цитат на: etty775 в вт, 20 мар 2012, 15:54

Моята Мама от 10г. я няма. Но и аз съм като тебе. Нося едно постоянно усещане че първо на нея трябва да се обадя особено когато ми се случват важни неща в живота. Cry

От доста години вече не мога да си припомня гласа й. Всъщност не помня гласа на никой починал човек. Обаче мога да си представя и физически да усетя копринената гладкост на дланта й. Как държи ръката ми или как ме докосва. Мога да почувставам дори топлината която струи оттам.

Умираше в ръцете ми но не искаше да си отиде пред очите ми. В агонията си намери сили да каже : "Излез от стаята!" Това бяха последнте й думи към мен и изобщо. Уважих молбата й. Излязох. Оставих я с баща ми и баба ми (майка й). След по-малко от минута всико беше свършило! Sad

Тъгувах много силно в началото но и много тихо защото трябваше да съм силна заради баба ми (да ми е жива и здрава моята баба). Ужасът който преживя баба ми беше в пъти по-силен от моя. Също много работех и имах куп отговорности които ме съхраниха. Сънувах мама непрестанно години наред. Сега вече по-рядко.

Последна редакция: пт, 06 апр 2012, 09:08 от Jennie

Препоръчани теми

Как се чувствате по коледните празници?

С какво ви дразнят децата?

Диагноза рак

Аборт 10 г.с.

Причина:

Причина: