Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 22 ян. 2026, 16:30 ч.

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

400 644
5 322
1

# 165 21 юни 2012, 14:40 ч.

Мнения: 1 668

Цитат на: Тайна в чт, 21 юни 2012, 10:39

Не го казва в такъв смисъл, а в смисъл, че така си върви кръговрата на живота, родителите остаряват, децата растат и обикновено децата не си отиват преди родителите.Майка ми, горкичката, все плаче ,че тя трябвало да бъде в гроба, а не сестра ми, не се преживява и такова нещо.На всички им е тежко, но на родител загубил детето си, е най-тежко.

Баба ми все казваше:" всички ще умрем един ден,но нека е с ред" И тя много пъти е казвала да бях си отишла аз а не сина ми...
И все пак не мога да разбера изказването по-горе...мисля си ,че както обичта към мъж и дете примерно е различна така и болката когато изгубиш един от тях също...не по-голяма,не по-малка -просто различна. Не е справедливо да кажеш : ти си късметлия щото си изгубил маѝка си а еди коѝ си не е защото е загубил сестра си примерно.... и за двете боли,различно но боли.... Не искам да споря а темата на там отива,може би schreier просто не е намерила правилния начин да каже това което мили или аз не мога да схвана... Както и да е бъдете силни заради тези ,които остават и заради тези,за които си заслужава да продължим. Hug

# 166 21 юни 2012, 17:57 ч.

Мнения: 702

Еее, айде да не си ги мерим...болките Hug

Различно е. Тук няма по- малко зло. Всяка болка от загуба на близък е силна и оставя следи в нас. Вчера, когато прочетох коментара на шнаер, чак се засрамих, че написах че татко ми е починал, на фона на изгубили братята и сестрите или децата си хора, но от това болката за баща ми не намаля.
Винаги нашите проблеми ни се струват най-тежки, човещина...

# 167 21 юни 2012, 18:15 ч.

Мнения: 654

Имаше тема за ,,Мислили ли сте за погребението си" и 80 % бяха съгласни с:Искам да си отида след родителите си,и преди децата си.
Не е казано напразно.

От личен опит знам,че е много по трудно да свикнеш когато загубиш близък от раз.
Майка ми се бореше дълго и мъчително,братовчед ми /27 год/ също,но когато загубих приятел при катастрофира....ами трябваше ми доста време да проумея и разбера,че го няма.
Просто между две вдишвания и него го нямаше.

# 168 21 юни 2012, 18:32 ч.

Мнения: 702

Джо, за мен пък беше тежко да гледам баща си с жаден за живот поглед, как гасне всеки ден Tired

И да сигурно е по- добре да си отида преди децата си, но пак ще ми е мъчно че съм загубила родителите си, примерно.
Не мисля, че може да се сравни едното с другото, защото изходът е един и от двете ситуации, но позициите са други.
както и да е, мислАта ми бе, че няма смисъл да се надскачаме на кой колко повече му е мъчно, защото е естествено примерно родителят да обича децата си повече от родителите си или по - скоро по различен начин.

# 169 22 юни 2012, 21:39 ч.

Мнения: 901

Да, когато казах "всяко момиче с късмет" имах предвид тези, които не жалят за дете или за брат/сестра.
Тъгуваме за родителите си, изпитваме много болка и все са ни като откраднати. Но...това е естественият ход на нещата. В един момент болката става поносима (свикваш някак, че боли), приемаш, че се е случило и се оглеждаш - ето детето ти, ето сестра ти... Така мисля аз. Предполагам, че така е мислила и мама, когато се съвзе след загубата на майка си и успя да ни бъде опора още 12 години и половина.

Иначе и аз мисля понякога дали да изгубиш внезапно или постепенно е по-поносимо. И двете са трудни, защото все си изгубила. Но в многото сутрини, в които не исках да ставам, си изреждах нещата, които майка ми направи в последните 24 часа от живота си, без да подозирам, че са последните, и... ставах и тръгвах (9 от 10 сутрини). Не съм сигурна, че бих понесла да я губя всеки ден по малко, месеци наред...Но пък и изведнъж да ти се обадят по телефона с такова съобщение. Не знам. Предполагам, че боли еднакво.

# 170 22 юни 2012, 22:48 ч.

Мнения: X

Късате ми сърцето направо. И аз в последната седмица само за майка ми си припомням. Има такива периоди, в които толкова не ти се вярва и ти се струва толкова ненормално и абсурдно да Я няма, че не можеш в кожата си да се побереш.

# 171 22 юни 2012, 23:40 ч.

Мнения: 901

Цитат на: Жаве в пт, 22 юни 2012, 22:48

Да, и аз имам такива периоди. Особено ми е трудно, когато се случи нещо хубаво. Защото стана ясно, че ще се справя с факта, че я няма, когато ми трябва в трудни моменти - дала ми е всичко, което е нужно, за да се справя. Но не ми е лесно, когато виждам, че пропуска радости...А списъкът на нещата, които щяха да я карат да подскача от радост, никак не е кратък.

Често хващам някое от многобройните и герданчета или шалчета и разказвам, "А, пък да знаеш, мамо, какво стана..." Дано пък чува или вижда там.

# 172 22 юни 2012, 23:43 ч.

Мнения: 45

Те не пропускат абсолютно нищо от живота ви момичета. Бъдете сигурни че знаят за всичките ви радости и трудности. Знаят даже за предстоящите ви.

# 173 22 юни 2012, 23:43 ч.

Мнения: X

Цитат на: schreier в пт, 22 юни 2012, 23:40

Цитат на: Жаве в пт, 22 юни 2012, 22:48

Мисля като теб.

Дано, Lizet33, дано.

# 174 22 юни 2012, 23:54 ч.

Мнения: 45

Не се съмняввай Жаве. Знам го със сигурност.

Когато срещнах майка там горе, тя знаеше абсолютно всичко което беше станало в живота ми и ми разказа много неща за бъдещето ми. Включително за това за кой ще се омъжа и как ще живеем.
Разказва ми дълго за бъдещето на всичките ми най-близки роднини.

# 175 23 юни 2012, 15:33 ч.

Мнения: 117

Цитат на: Lizet33 в пт, 22 юни 2012, 23:54

Lizet33,разкажи моля те по подробно как така я срещна и как ти разказа.
При мен Мама идва само на сън и почти нищо не ми казва.

# 176 6 юли 2012, 22:57 ч.

Мнения: 901

Не може нищо да не ти казва, помисли си хубаво, анализирай - казва ти нещо.
Аз често сънувам мама. На сутринта помня репликите й. Имат смисъл, 9 от 10.
А и, дами, идваме в тази тема, защото се кръстим (или си плюем в пазвите, или кръстосваме пръсти, или правим нещо друго, което християните ще преведат като "Благодаря ти, Господи.",) когато четете тази http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=668176.0.

Последна редакция: пт, 06 юли 2012, 23:05 от schreier

# 177 7 юли 2012, 09:10 ч.

Мнения: 1 199

Откакто видях как една майка погребва сина си, и моите възгледи за това се промениха. Аз по-голямо наказание от това да погребеш детето си не мога да си представя. Та ако обичам майка си, и на нея не бих го пожелала. Редно е аз нея да погреба. Тъжно е, но като знам че това е нормалният ред на нещата, по-лесно го приемам.
И още нещо - знам за случаи, когато години след смъртта на родител, детето му (възрастен вече) не може да го преодолее, на нищо не може да се зарадва истински. Аз като майка не искам това за своите деца, за мен това е патология. Вероятно ще им е мъчно за мен един ден, но искам да са автономни от мен и да са способни да се оправят в живота и да са щастливи и когато ме няма. Специално ще се старая да не станат зависими от мен един ден, мисля че това зависи най-вече от поведението на родителя.

# 178 10 юли 2012, 22:13 ч.

Мнения: 901

Щаслива,
не става дума за зависимост.
Започнах темата, защото в онзи ден говорих с мама и изпланирахме уикенда много хубаво.
А след час ми се обадиха да ми кажат, че е починала. Тичах до мястото с надеждата, че нещо ще се върне назад, че няма да е така. Но мама си беше мъртва на един диван. И вече изстиваше. И преминаха още три часа около този диван, докато дойдат от Съдебна медицина (защото беше на обществено място).
И трябваше да кажа на дъщеря си.
И в началото едва дишах.
А и сестра ми в същия ден направи положителен тест за бременност (детето се роди вече, живо и здраво момченце).
И след миг (сякаш) пишехме надрогбното слово, защото нямаше как да минем с глупостите на обедничките
Знаех, че трябва да го преодолея. Но никой не ми каза, че ще се случи. Прегръдки, целувки и много сополи, но не и простичкото "ще минеш и през това". Дори и в тази тема никой не ми го каза така - вместо това получих "стегни се, имаш свой живот иии", това го четох много. На ЛС ми писаха сървайвъри - бяха открити и болезнено конкретни. Те наистина ми помогнаха. Благодаря ви, дами.
И дали го преодолях? В 5 от 7 сутрини, да.
Дали спря да боли - не. Боли си както в първата минута. Но пък аз се научих да живея с тази болка.

# 179 10 юли 2012, 22:50 ч.

София
Мнения: 15 877

Изхвърлих всичко мое,което може да се изхвърли, ако случайно стане и с мен нещо, да не става същото като с нещата на съпруга ми.Неговите си стоят, всичко там и така, както си ги е оставил,като тръгваше за работа.А като подреждахме стоката стоварена от смачкания бус, намерихме два сандвича, бил ги е купил за внука, за училището , за другия ден Cry

.Той така правеше,купуваше му сандвичи за училище,купуваше десертчета, шоколадови яйца, дъвки и му ги скриваше между нещата, голяма радост беше, като ги намереше внука.Сега никой от нас не се сеща да направи това за него, а и не го правим, за да не му става мъчно.Той и без това все за дядо си говори.Каквото и да яде,все заделя за дядо си и за сестра ми, за Бог да прости.

schreier, и за теб е бил огромен и изненадващ шока! Hug

Препоръчани теми

Диагноза рак

Как се чувствате по коледните празници?

Аборт 10 г.с.

Заслужава ли си ?

Причина:

Причина: